Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на
седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9171 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД от „Ф.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис **, представлявано от С.Н. и И.С.Н.срещу М.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 257/10.1.2018 г., постановена по ч.гр. дело № *38/2018г. на ВРС, 26 състав, сумата от 1122.90 лева, включваща непогасена главница в размер на 1000 лева,
по договор за потребителски кредит № 925/21.06.2017 г.; сумата от 122.90 лева,
договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 21.12.2017 г.; заедно със законната лихва за забава
върху нея от датата на подаване на заявлението – 09.01.2018 г. до окончателното
плащане.
Претендират
се и разноските.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума
и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е
призован по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 21.06.2017 г. М.С.Л., като кредитополучател сключва с „Ф."
ЕООД, ***, Договор за потребителски кредит №*25, съгласно който „Ф.***" му предоставя в заем
сумата от 1000.00 лева, със задължението да я върне в срок до 21.12.2017 г., на
6 равни месечни вноски от по 187.15 лева, с падеж на всяка вноска - 21- во
число на месеца. Лихвата върху заетата сума е в размер на 40.99 % от главницата
на годишна база и е фиксирана за срока на договора, разпределена като част от
месечната вноска.
Падежът, размерът на
главницата и лихвата, които всяка вноска погасява, е ясно и точно посочен в
Погасителен план - Приложение 1, представляващо неразделна част от Договора за
потребителски кредит.
На 21.06.2017 г. по
сметка на кредитополучателя е преведена безкасово сумата от 1000.00 лева.
В изпълнение на
договора М.С.Л. не е погасил нито една вноска.
На 21.12.2017г. съгл.
т.8 от Договора, изтече срокът, в който сумата по кредита следваше да бъде
върната, както и да бъдат заплатени договорената възнаградителна лихва и
неустойки за неизпълнение на условието за гаранция, обезщетение за забавено
изпълнение и начислени такси.
Към тази дата
задължението по договора възлиза общо В ПРЕТЕНДИРАНАТА ЧАСТ на 1122.90 лева: 1000.00 лева - непогасена главница, 122.90 лева -
договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 21.12.2017г.
По делото е
постъпил отговор от особения представител на ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Прави се възражение за недействителност на договора за
цесия, форма нищожност, поради неопределяемост на прехвърлените вземания, т.е
поради липса на предмет по чл. 26, ал. 2, пр.1 ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010
г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М.С./.
Твърди се, че Договора за потребителски кредит е
недействителен, доколкото не са спазени изискванията на ЗПК по отношение на
изискуемия шрифт, липса на два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора, липса на посочен референтен лихвен процент и начин на неговото
изчисляване.
Оспорва, че ответника е получил сумата от 1000 лв. на
21.06.2017 г., че е открита сметка на негово име BG*****, поради което не дължи
сумите по заповедта. В тази връзка счита, че платежното нареждане, доколкото е
неподписано, не отговаря на изискванията за форма, поради което не може да
служи за доказване на сочените в него факти /оспорва се съдържанието му/.
Възразява договора да е произвел действие в частта за
предоставяне на кредит, като причина за това е неизпълнение от страна на М. на
задължението да предостави гаранция в седмодневен срок от подписването му. Срок
за изпълнение е предвиден само за М., съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1
т. 18 от ЗПК е договорено обезпечение, с клаузата на чл. 11 от договора в 7
дневен срок от подписване на договора за М. е възникнало задължение да
представи гаранция, което неизпълнение води до липса на задължение за
настоящият ищец да предостави договорената сума.
Твърди нищожност на клауза от договора за
потребителски кредит: нищожност на чл.11, ал.1 от договора поради противоречие
с чл.143, т.5 от ЗЗП. - тази уговорка не е индивидуално договорена, а
представлява типова клауза, върху която потребителят не е могъл да влияе.
Твърди се, че неустоечните клаузи по чл. 11, ал. 1 и
за глобата по чл. 5 от договора са нищожни като противоречащи на чл. 143, т. 5
от Закона за защита на потребителите, като заобикаляща изискванията на чл. 19,
ал. 4 от Закона за потребителския кредит и като сключена в нарушение на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Заплащането
на така уговорения размер на неустойката създава предпоставки за двукратно
получаване на печалба, т.е. за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя. Предвидената неустойка противоречи на принципите на
справедливостта и е загубила своята обезщетителна функция.
Твърди, че липсва посочване размера на дневната лихва
по чл. 11, ал. 1, т. 20, пр. последно от ЗПК.
Моли се да се приеме, че сключеният договор за
потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал.
1; чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 9а, т. 10, т. 20 и ал. 2 от ЗПК.
В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването
им, а ответникът чрез особения си представител поддържа отговора и моли за
отхвърлянето на исковете.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове
намират материално правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал.2
от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, доколкото се претендира заплащане на
незаплатена в срок главница и договорна лихва, дължими на основание договор за потребителски кредит № *25/21.06.2017
г., сключен при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК между страните.
В тежест на ищеца по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че между
ищеца и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит № *25/21.06.2017 г., че ищецът е изпълнил собствените
си задължения по договора да предаде заемната сума на ответника, както и вида и
размера на задълженията, съответно падежа на задълженията на ответника.
Наведени са множество възражения за нищожност на
договора а кредит по ЗПК, вкл. възражения за нищожност на договор за цесия, а
цесия в случая липсва като елемент от фактическия състав на предявения по
делото иск.
Съдът
намира, че представеният договор за потребителски кредит № *25/21.06.2017
г., отговаря на изискванията на чл. 10 ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК.
В тежест на
ответника е било да установи положителния факт, че договорът не отговаря на
изискванията на закона по отношение на изискуемия шрифт, като няма ангажирани
доказателства в тази насока.
В договора
е изрично посочено, че същият се сключва в два еднообразни екземпляра, по един
за двете страни – финансовата институция и кредитополучателя. С подписването на
договора от двете страни, същите са декларирали и това обстоятелство с
полагането на подписа си след изявлението.
Съгласно
императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Видно от
представения по делото погасителен план, в същия фигурира информация както за
размера на главницата, така и за размера на договорната лихва, вкл. и за нейното измерение в проценти, налице е и
посочване на падежните дати, както и размера отделно на главницата и отделно на
лихвата за всяка една погасителна вноска. Поради това съдът намира, че са
изпълнени предпоставките на ЗПК относно погасителния план, като същият съдържа
информация както за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, така и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата.
Съдът
намира останалите възражения за нищожност, направени от особения представител
на ответника, за неотносими към предмета на доказване, доколкото същите засягат
вземания, които не са предмет на установяване в настоящото производство –
клаузите за неустойка и „глоба“ /такси или мораторна лихва/. Поради
това съдът няма да ги обсъжда. Съдът счита за нужно само да отбележи, че
неизпълнението на задължение по договора, каквото е неизпълнение от страна на М.
на задължението му да предостави гаранция в седмодневен срок от подписването на
договора за кредит, не може да рефлектира върху действителността на целия договор,
да направи договора за кредит нищожен и да доведе до невъзникване на задължения
по договора, а може само да рефлектира върху действителността на самото
задължение, т.е. да направи нищожна само конкретната клауза от договора.
Съгласно изготвената
и приета по делото ССЕ се установява, че сумата от 1000.00 лв. по Договор за
потребителски кредит № *25 от 21.06.2017 г. е предоставена от ищеца с банков превод на
21.06.2017 г. по сметка на кредитополучателя М.С.Л. в Първа инвестиционна банка
АД с IBAN ***, потвърдено с предоставено от банката Отчет по сметка от
10.05.2019 г. за движение на същата за периода от 21.06.2017 г. до 21.06.2017
г. По Договор за потребителски кредит № *25 от 21.06.2017 г. с кредитополучател М.С.Л.
с ЕГН ********** погасявания не са
извършвани.
Съдът въз основа на ССЕ, приема за
доказано изпълнението на задължението на финансовата институция да предостави
на кредитополучателя заемната сума. Доказано се явява и пълното неизпълнение по
договора от страна на ответника, който не е внесъл никакви суми за погасяване
на възникналия дълг. Следователно ответникът дължи връщане на дадената в заем
сума, както и на дължимото възнаграждение за предоставяне на заема, а именно
дължимата договорна лихва, уговорена между страните валидно. Исковете се явяват
изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед уважаване на исковете, в полза на
ищеца се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, които съгласно
доказателствата се явяват в размер на сумата от 901,23лв. /27,01+55,98лв. - д.т.,
318,24лв. - депозит за особен
представител, 180 лв. – депозит за вещо лице и 320 лв. - адвокатско
възнаграждение/. Съгласно ТР 4 /2013г. на ищеца се следват и разноските за
заповедното производство, съразмерно на установената част от заповедта, а
именно сумата от 22,46лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, офис 3, представлявано от С.Н. и И.С.Н., по Заповед за изпълнение № 257/10.1.2018 г., постановена по ч.гр. дело № *38/2018г. на ВРС, 26 състав, сумата от 1122.90 лева, включваща непогасена главница в размер на 1000
лева, по договор за потребителски кредит № 925/21.06.2017 г.; сумата от 122.90
лева, договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 21.12.2017 г.; заедно със законната лихва за забава
върху нея от датата на подаване на заявлението – 09.01.2018 г. до окончателното
плащане, на основание чл.415 от ГПК, вр.
чл. 240 от ЗЗД.
ОСЪДЖА М.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис
3, представлявано от С.Н. и И.С.Н., сумата от 22.46лв. /двадесет и два лева и 46 ст./, представляващи разноски за
заповедното производство, съразмерно на установената част от заповедта, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 257/10.1.2018 г., постановена по ч.гр.
дело № *38/2018г. на ВРС, 26
състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪДЖА М.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис
3, представлявано от С.Н. и И.С.Н., сумата от 901.23лв. /деветстотин и един лева и 23 ст./, представляващи разноски
за настоящото производство, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: