№ 53
гр. Монтана, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20231630201121 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от М. И. М., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. Л. А. - АК-Монтана, против Наказателно
постановление № 23-0996-001730/17.08.2023г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР Монтана, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, ал. 1, т.
1 от Кодекса на застраховането/КЗ/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева, за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ
Недоволен от Наказателното постановление е останал жалбоподателят
М. И. М., чрез адв. А. – АК – Монтана, който го обжалва и излага конкретни
доводи. Представя застрахователна полица № BG/07/123002140902 от
14.07.2023г. Моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се
представлява от адв. А., която поддържа жалбата. Моли за отмяна на
обжалвания акт. В представена писмена защита излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Изтъква, че е налице валидно
сключен договор за застраховка ГО от дата на процесното нарушение, поради
което моли съда да отмени наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди
1
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.07.2023 г. в 12:20 часа, в село Г., по улица „Димитър Благоев“,
жалбоподателят М. И. М. управлявайки колесен трактор Исеки ххх с рама
номер ххх, син на цвят, с мощност 19kW, бил спрян за проверка от служители
на ОДМВР – Монтана - св. Ц. И. и Н. К.. Служителите установили, че
жалбоподателят М. И. М. управлява МПС, без да има сключен и действащ
договор за задължителна застраховка.,Гражданска отговорност" на
автомобилистите към часа и датата на проверката.
За установеното св. Ц. И. на длъжност - младши автоконтрольор,
съставил на жалбоподателя М. М., АУАН Серия GA № 992982/14.07.2023г.
за нарушение на чл. 638, ал. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
На същата дата, 14.07.2023г, жалбоподателят М. М.ов, сключила
задължителната застраховка„Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № BG/07/123002140902 от 14.07.2023г. и в законосутановения срок
подал възражение № УРИ 301000-11191/21.07.2023г. против така съставения
му акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
992982/14.07.2023г.
С решение УРИ №180800-11568/15.08.2023г. на Началника на РУ –
Монтана е отхвърлено възражението и е постановено издаването на
процесното НП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 23-0996-001730/17.08.2023г., издадено от началник РУ в
ОДМВР Монтана, с което на основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на застраховането/КЗ/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева, за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията св. Ц. И. и св.Н. К., както и от писмените доказателства и
доказателствени средства: АУАН Серия GA 992982/14.07.2023г., заповед №
301з670/18.03.2016г., справка за нарушител/водач, възражения от М. И. М.,
застрахователна полица № BG/07/1230002140902, писмо УРИ
1808800/11569/15.08.2023г., докладна записка, решение УРИ 180800-
11568/15.08.2023г., обяснение от М. И. М., писмо изх. № 10- 00-
576/02.10.2023г., справка от база данни към Гаранционен фонд, писмо изх. №
10-00-576/10.10.2023г. с приложена справка ИЦ ГФ, приобщените в хода на
производството по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло
приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.
2
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от
компетентни органи, съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 КЗ, според който Актовете
за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1
КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за
движението по пътищата, а наказателните постановления от директора на
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто
район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно
лице. От Заповед № 301з-670/18.03.2016 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г., се извежда, че и актосъставителят и наказващият орган са надлежно
овластени.
Контролните органи са действали, в предвидените в чл. 34 ЗАНН
срокове, при съблюдаване на правилата на чл. 40 ЗАНН, като е гарантирано
правото на защита на жалбоподателя.
В случая е описано нарушение, изразяващо се в неизпълнение на
законово задължение от собственика на МПС, което е регистрирано на
територията на страната и не е спряно от движение, да сключи договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Вмененото нарушение, обаче, не е осъществено от жалбоподателя, нито от
обективна, нито от субективна страна, доколкото съгласно данните от
приетите писмени доказателства по делото - застрахователна полица е видно,
че към 14.07.2023 г., за процесното МПС има сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден от 14.07.2023
г. до 13.07.2024 г.
Датата, на която е извършена проверка спрямо жалбоподателя е
14.07.2023 г. Със същата сигурност (видно от приложената полица за
сключена застраховка ГО, л.15) се доказа и че на 14.07.2023 г. е била
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите с полица № BG/07/123002140902/14.07.2023г. с начална
дата - 14.07.2023 г., 13: 52 ч. и крайна дата до 23.59ч. на 14.07.2024 г. От
което еднозначно следва, че на процесната дата, на която е извършена
проверката, макар и непосредствено след нея (в 13.52 часа), за управляваното
от жалбоподателя МПС е имало валидно сключен Договор за застраховка
3
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От посочените по-горе писмени доказателства се установява по
безспорен и несъмнен начин, че по отношение на провереното МПС – колесен
трактор Исеки ххх с рама номер ххх син на цвят, собственост на
жалбоподателя, което е регистрирано в Република България и не е спряно от
движение, е налице сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", към датата на нарушението 14.07.2023 г. От горното следва
несъмнен извод, че е съществувало и е действало застрахователно
правоотношение по повод проверения колесен трактор, в каквато насока
релевираните възражения в жалбата се явяват напълно основателни.
По изложените по-горе съображения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно издадено, поради
допуснато неправилно приложение на материалния закон.
По разноските:
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Въз основа на представените доказателства – Договор за правна
защита и съдействие от 23.12.2023г., става ясно, че жалбоподателят е
заплатил на адвокат Л. К. А. от АК - Монтана, уговорената сума в договора
за правна защита и съдействие, в размер на 500 лева, като това е станало в
брой при подписване на договора на 23.12.2023 г. Съдът намира, че не следва
да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй
като няма направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган
за прекомерност на претендираните разноски, то с оглед представените
доказателства досежно реалното заплащане, възнаграждението надхвърля
само със 100 лева размера на минималното такова, дължимо съгласно
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, което е
400 лева, тоест не надхвърля дори двукратно размера на минималното
възнаграждение. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е
и доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-001730/17.08.2023г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР Монтана, с което на основание чл. 638,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането/КЗ/ на М. И. М.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМРВ – Монтана да заплати на М. И. М., ЕГН **********,
сумата от 500 /пет стотин / лева, представляваща сторените от жалбоподателя
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Монтана, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от
датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5