М О Т И В И
В Плевенски Окръжен Съд е образувано НОХД № 381/2013г. по
внесен от Плевенска Окръжна Прокуратура обвинителен акт с повдигнато обвинение
против В.П. ***, за това, че на 18.12.2012г. около 17.00 часа в гр.Червен
бряг, обл.Плевенска, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи – 1бр. дамско портмоне на стойност 4.50 лева; лична
карта; карта за безплатно пътуване по БДЖ на стойност
4.00 лева и парична сума в размер на 20.00 лева, или вещи на обща стойност
28.50 лева от владението на собственика К.П.С. ***, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл.199, ал.1, т.4
във вр. чл.198, ал.1 и във вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
В съдебното производство е допуснато предварително
изслушване на страните по искане на подсъдимия Н.. В хода на проведеното
съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на ОП-Плевен поддържа така повдигнатото
против подс.Н. обвинение, като пледира, че от
събраните на досъдебното производство доказателства същото е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Намира, че е установена фактическата обстановка,
описана в обстоятелствената част на прокурорския акт. Предлага, с оглед данните
за личността на подсъдимия Н., същият да бъде признат за виновен в извършването
на престъплението с горепосочената правна квалификация и, при приложение на
чл.58а от НК, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при съответния
режим, което се намали с 1/3, съгласно закона.
Защитникът на подс.Н. моли съда да
определи наказанието му към минималния размер от пет години лишаване от свобода,
след което да приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
Съдът, като прецени събраните на досъдебното производство
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, изслуша доводите и
възраженията на страните, и след обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, и направеното самопризнание на подсъдимия,
намери от фактическа страна за установено следното:
Подсъдимият В.П.Н. е роден на ***г***, живущ ***, българин,
български гражданин, разведен, с основно образование, с ЕГН **********. Осъждан
е многократно с налагане на наказания лишаване от свобода.
На 18.12.2012г. подс.Н. СЕ НАМИРАЛ
В ГР.Червен бряг, където посетил пазара, след което отишъл в ЖП-гарата. По
същото време там се намирала и пострадалата К.С., която тръгнала да се прибира
към дома си, находящ се в гр.Червен бряг, ул.“********“
**, **. Подс.Н. решил да ограби видимо възрастната
жена и я проследил. След като С. влязла във входа на кооперацията, в която
живеела, извадила ключовете си за апартамента. Подсъдимият застанал до нея и на
въпроса й „Кой е?“, Н. отговорил, че се казва И. и живее на последния етаж от блока. В този момент, със сила ловко издърпал
намиращото се под мишницата й портмоне и побягнал. С. тръгнала след него,
викайки, но не успяла да го настигне.
Подс.Н. взел от портмонето само
парите – банкнота от 20.00 лева, а останалите вещи – лична карта и билет, както
и самото портмоне, изхвърлил в близост да ЖП-гарата.
Пострадалата подала жалба в РУП Червен бряг за извършеното
престъпление.
На 19.12.2012г., с разписка, на К.С. били върнати намерените
вещи – портмоне, лична карта и карта за БДЖ.
Така описаната фактическа обстановка в обстоятелствената
част на обвинителния акт съдът възприе за установена, като анализира поотделно
и в тяхната съвкупност събраните на досъдебното производство доказателства, без
да извършва непосредствен разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице,
прочитайки предварително: протоколите за разпит на подсъдимия и на свидетелите;
протоколите за разпознаване на лица и предмети; експертните заключения по
назначените експертизи; справката за съдимост на подсъдимия. Доказателствата по
делото са последователни и непротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях се
установяват времето, мястото и начина на извършване на деянието - чрез
физическо въздействие върху К.С., подс.Н. е
осъществил принудата с цел – сломяване съпротивата на жертвата и отнемане на портмонето
й с намиращите се в него вещи. Като цяло описаната фактическа обстановка е
установена по един безсъмнен, безспорен и категоричен начин, което се признава
и самия подсъдим пред съда.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
По чл.301, ал.1, т.1 от НПК – има виновно извършено деяние
от подсъдимия В.П.Н..
По чл.301, ал.1, т.2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК –
осъществен е състава на чл.199, ал.1, т.4 във вр.
чл.198, ал.1 и във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за това, че подс.В.П.Н. на 18.12.2012г. около 17.00 часа в гр.Червен бряг, обл.Плевенска, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – 1бр. дамско портмоне на стойност 4.50 лева; лична карта; карта за безплатно пътуване по БДЖ на стойност 4.00 лева и
парична сума в размер на 20.00 лева, или вещи на обща стойност 28.50 лева от
владението на собственика К.П.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила.
По чл.305, ал.3 от НПК – събраните по делото доказателства
са изцяло безпротиворечиви.
От обективна страна по отношение на деянието е налице
следното:
Осъществено е изпълнителното деяние на престъплението – подс.Н. е отнел чужди движими вещи – портмоне с пари и
други документи, с намерение противозаконно да ги присвои, като е упражнил
върху пострадалата – собственик на вещите, физическо насилие, възползвайки се,
в момента на отнемането, от слабата концентрация на внимание на възрастната
жена, която среща във входа на кооперацията си непознат мъж. Деянието е
квалифицирано като извършено от Н. при условията на опасен рецидив, което се
обуславя от предишните му осъждания – квалификацията е правилна по чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК.
От субективна страна следва да се приеме, че деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК – деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици, и въпреки
това е искал настъпването им. За умисъла следва да се съди преди всичко от
извършените от подсъдимия действия, които категорично показват, че е целял
противозаконното присвояване на чуждите движими вещи, отнети чрез принуда от
друго лице.
По чл.31, ал.1 и ал.2 от НК – несъмнено е, че подсъдимият Н.
е наказателно-отговорно лице, което е и пълнолетно. Няма спор, че той е
действал в състояние на вменяемост, което определя наказателната му
отговорност.
При определяне на наказанието в конкретния случай за подс.Н.,
съдът задължително съобрази разпоредбата на чл.58а от НК. Несъмнено е, че
деецът поначало подлежи на наказание за деянието. Той е осъществил състава на
чл.199, ал.1, т.4 от НК, като за това престъпление е предвидено налагането на
наказание – лишаване от свобода от ПЕТ до ПЕТНАДЕСЕТ години и алтернативно е
дадена възможност на съда да наложи и друг вид наказание – КОНФИСКАЦИЯ до
½ от имуществото на виновния. При превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства - категорично
направеното пред съда признание за извършване на престъплението и искреното
разкаяние за стореното, както и стойността на отнетите вещи, съдът счете, че
следва да определи наказанието при минималния му размер, предвиден в закона, а
именно – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали наказанието с една трета и определи за изпълнение наказание от
ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при СТРОГ режим на изтърпяване
в Затвор. С оглед на тези обстоятелства, съдът прецени, че не следва да налага
на В.Н. алтернативно предвиденото наказание – КОНФИСКАЦИЯ до ½ от
имуществото му. По отношение размера на наказанието съдът съобрази принципите
на чл.36 от НК, с оглед строгата му индивидуализация, предвид личността на
подсъдимия, целите на наказанието и поправително-възпитателния и
предупредително-възпиращия му ефект.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, и с оглед изхода на
делото, следва подс.Н. да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлОС направените деловодни разноски в
размер общо на 58.00 лева, а по сметка на ОД на МВР-Плевен – разноски в размер
на 40.00 лева.
При така изложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: