№ 20049
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110167697 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба с вх. № 356011/11.12.2023 г., уточнена с
писмени молби с вх. № 26991/29.01.2024 г. и № 72755/05.03.2024 г., на В. И.
В., с ЕГН: **********, срещу Д. И. В., с ЕГН: **********, с правно основание
чл. 109 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на втори етаж от
двуетажна жилищна сграда, намираща се в село ,1, с идентификатор 4,.1, а
ответницата е собственик на първия етаж от същата сграда въз основа на
Протокол за съдебна делба от 15.12.1993 г. по гр. д. № 4214/1993 г. по описа на
СРС, 58 състав, с който е одобрена съдебна спогодба между съделителите В.
И. В. и Д. И. В.. Ищцата твърди, че ответницата е сменила бравата на входната
врата, изградила е преградна стена между първия и втория етаж на
стълбищното пространство, както и е изградила външна бетонна стълба от
двора към втория етаж, като така възпрепятства достъпа на ищцата до втория
етаж, както и достъпа до общите части на сградата, включително до
електроразпределението и водоснабдяването на същата. Поддържа още, че
изграденото външно бетонно стълбище представлява незаконен строеж,
поради което е подала жалба до отдел „Незаконно строителство“ на община
Панчарево, както и до Софийска районна прокуратура. Моли съда да осъди
ответницата да възстанови фактическото състояние на имота като премахне
изградената стена между първия и втория етаж на стълбищното пространство,
както и външната бетонна стълба от двора към втория етаж, да предостави
достъп до имота чрез основния вход, както и достъп до общите части на
сградата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба, с който
исковете се оспорват. Ответницата твърди, че отношенията между страните са
влошени, което е било основание да изгради стената и стълбата. Навежда
доводи за извършено домашно насилие от страна на ищцата върху себе си и
1
майка им – Траянка В., като представя заповед за въздържане от насилие от
2014 г. по отношение на същата, както и заповед за незабавна защита № 146 от
10.05.2024 г. по гр. д. № 26401/2024 г. по описа на СРС, задължаваща ищцата
да се въздържа от насилие спрямо ответницата. Твърди, че правото на достъп
на ищцата до втория етаж не е възпрепятствано, не е ограничен достъпът на
ищцата до електроразпределението на втория етаж, нито до
водоснабдяването. Сочи, че въз основа на Протокол за съдебна делба от
15.12.1993 г. по гр. д. № 4214/1993 г. по описа на СРС, 58 състав, майката на
страните има пожизнено право на ползване върху целия имот, като
ответницата е съгласувала преустройствата с нея. Поддържа, че тъй като
ищцата разполага единствено с голата собственост върху имота, искът е
неоснователен. Моли съда да отхвърли предявените от ищцата искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и видно от Протокол за съдебна делба от 15.12.1993 г. по
гр. д. № 4214/1993 г. по описа на СРС, 58 състав, че ищцата е собственик на
втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 4,.1, находяща се в село ,1,
състоящ се от една стая, дневна, кухня, антре и сервизни помещения, заедно с
югозападното мазе, югоизточната реална част от тавана над сградата и заедно
с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място.
Не се спори също, че ответницата е собственик на първи етаж от същата
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от една стая, дневна, кухня, антре и
сервизни помещения, заедно със северозападното избено помещение,
югозападната реална част от тавана над сградата и заедно с ½ ид. ч. от общите
части на сградата и от дворното място.
Не се спори, че ответницата е изградила преградната стена между
първия и втория етаж на къщата, както и външното бетонно стълбище, което
води директно от двора на къщата до втория етаж, нито че е сменила бравата
на входната врата на двуетажната жилищна сграда и че не е снабдила ищцата с
ключ от същата.
От заключението на вещо лице Р. С. К. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза се установява, че: Процесният имот представлява
жилищна сграда с идентификатор 4,.1, находяща се в село ,1. Сградата е на
два етажа, като в нея са регистрирани два самостоятелни обекта, а именно:
СОС с идентификатор 4,.1.1, етаж 1, ап. 1, брой нива 1, площ по документ
72.71 кв. м., ½ ид. ч. от общите части на сградата, и СОС с идентификатор
4,.1.2, етаж 2, брой нива 1, площ по документ 72.71 кв. м., северозападно
избено помещение и югозападна реална част от тавана и ½ ид. ч. от общите
части на сградата. Установява, че В. В. ползва втория етаж и целия тавански
етаж на сградата, но не ползва югозападното мазе, което се ползва от Траянка
В. и ответницата – Д. В.. Установява се, че електромерите се намират и
достъпват от улицата, а водомерът е общ за двата самостоятелни обекта и се
намира в двора, зад външната чешма. Вещото лице е установило, че до
дворното място и водомера имат достъп и двете страни по делото. Изготвената
съдебно-техническа експертиза установява, че на северната фасада на къщата
е изградено външно стълбище, с което се осигурява директен достъп до
жилището на втория етаж без преминаване през коридора, както и че
2
вътрешното стълбище е преградено и по него не може да се стигне до втория
етаж.
Съдът дава вяра на изложеното в съдебно-техническата експертиза в
горните части. Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания от
областта на инженерно-строителните науки, въз основа на анализ на
наличните по делото писмени документи и оглед на място на процесния имот.
По делото е разпитан свидетелят Иван Ангелов Тодоров – приятел на
ищцата. От показанията му се допълва посоченото от вещото лице, че в
жилището на ищцата се влиза посредством новоизграденото външно
стълбище. От показанията на свидетеля се установява, че ищцата е минавала
през стълбищния прозорец около две седмици преди свидетелят и синът да
поставят врата на негово място, което е създало неудобство за достъп до
обекта.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, че главният
електрически прекъсвач е на първия етаж, както и че не е необходимо ищцата
да преминава през жилището на ответницата, за да стигне до своя обект през
вътрешното стълбище, че къщата се състои от партер – първи етаж – втори
етаж, свързани чрез две стълбищни площадки. Твърденията не кореспондират
с установеното от вещото лице, а конкретно показанията, че къщата се състои
от партер – първи етаж – втори етаж – не кореспондира и с останалия
доказателствен материал по делото, а именно Протокола за съдебна делба от
1993 г. и Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1103075-25.11.2020 г.,
издадена от АГКК. Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, не
кредитира показанията на свидетеля в тази им част като недостоверни и
некореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест по
така предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, съобразно изричното
правило на чл. 154 ГПК, като е указал на ищеца, че за да се уважи предявен
иск с правно основание чл. 109 ЗС, той следва да докаже следните
материалноправни предпоставки, както следва: 1) да е налице смутено право
на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2) действие или
бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което
няма основание, и причинна връзка между двете. В тежест на ответника съдът
е възложил да докаже, че не осъществява неоснователно въздействие върху
имота на ищеца, или че действията или бездействията му не създават пречки
за ползването на имота, по-големи от обикновените.
Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на
предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че е
собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на
собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
3
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на имота според неговото предназначение, но без да отнема владението на
собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да
бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет
на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху
вещта.
За успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е
достатъчно изградената постройка да е незаконна. Необходимо е ищецът да
докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи, че строежът му пречи да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск
не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до
накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него
абсолютно вещно право (Решение № 416 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
27/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева).
За уважаване на претенцията по предявен негаторен иск е необходимо
да бъде установено, че върху имота е осъществено неоснователно
въздействие, което пречи на ищеца да упражнява пълноценно своето
абсолютно вещно право, което е фактически въпрос. Влошените отношения
между страните не са предмет на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС, а
защита на правата на ответницата и нейната майка следва да бъдат търсени по
реда, предвиден в ЗЗДН и НПК. Представените по делото заповеди за защита,
издадени срещу ищцата В. И. В., не могат да обосноват основателност на
извършените действия. По смисъла на чл. 109 ЗС основателни биха били
такива действия, които произтичат от противопоставимо на ищеца право на
ответника, например учредено в негова полза право на строеж.
По делото не е спорно, че страните са собственици на отделни етажи в
двуетажна жилищна сграда и съсобственици на ½ ид. ч. от свързващите ги
общи части. Тези обстоятелства водят до извода, че страните са собственици
на самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост, възникнала чрез
извършената през 1993 г. съдебна делба, с която сградата е поделена на два
етажа, предоставени на съделителите като реални дялове. По този начин се е
създала етажна собственост, като дворното място, основите, външните стени
на къщата, стълбищата, главните линии на инсталациите за ток, вода и
топлоенергия, посочени в чл. 38, ал. 1 от ЗС, са се превърнали в общи части на
етажната собственост.
Предявеният иск с правна квалификация чл. 109 ЗС е допустим,
доколкото твърденията, изложени в исковата молба сочат, че ответницата – Д.
И. В., извършва неоснователни действия в имота на ищеца – В. И. В., с които
се пречи на упражняването на правото на собственост от него в пълен обем.
По делото се установява, че майката на страните си е запазила
пожизнено право на ползване върху самостоятелните първи и втори етаж,
първият собственост на ответницата, вторият собственост на ищцата.
Установява се, че ответницата е изградила преградна стена между първия и
втория етаж на къщата, както и външно бетонно стълбище на северната
фасада на сградата, което води директно от двора на къщата до втория етаж. За
тези строителни промени не е било поискано съгласие от ищцата. През 2022 г.
4
ответницата е сменила бравата на входната врата на сградата без да снабди
ищцата с ключ от същата. Без значение за настоящото производство са
доводите, наведени от ответницата, че гореописаните действия са извършени с
цел притеснение и страх от извършване на физическо и психическо насилие от
страна на ищцата по отношение на ответницата и тяхната майка – Траянка В..
За правилното решаване на делото е необходимо да се обсъди какви са
правомощията на титуляра на вещното право на ползване и тези на
титуляра на правото на собственост на недвижимия имот.
Когато в полза на трето лице е учредено право на ползване върху един
имот, както собственикът, така и всички трети лица се лишават от всяка
възможност да ползват вещта. Лишаването им от това правомощие е свързано
с есенцията на правото на ползване като ограничено вещно право, а именно да
се използва вещта и да се получават добиви от нея, без тя да се променя
съществено. Необходима предпоставка за осъществяването на това използване
е ползвателят да има владение върху вещта, т.е. да упражнява фактическата
власт върху нея. Ето защо владението също е неизменна част от състава на
вещното право на ползване.
Най-същественото правомощие от състава на правото на ползване е
възможността ползвателя да си служи с вещта, т.е. реално да въздейства върху
нея за задоволяване на своите потребности. Съдържанието на това право
покрива по обем правомощието на собственика да ползва и да си служи с
вещта (Решение № 735 от 18.11.2005 г. по гр. д. № 405/2005 г., І ГО на ВКС).
Тъй като би се стигнало до конкуренция между тези правомощия на
ползвателя и аналогичните правомощия в състава на пълното вещно право на
собственост, собственикът бива лишен, за срока, за който е учредено правото
на ползване, от две от правомощията в състава на своето право, а именно –
владението и ползването на вещта. По този начин в патримониума на т. нар.
„гол собственик“ остават само определена част от възможностите, които е
имал преди възникване на правото на ползване, а именно правомощието
разпореждане, включващо възможността да се извършват такива правни и
фактически действия, чрез които се решава фактическата и правната съдба на
вещта. Това могат да бъдат действия, чрез които правото на собственост се
видоизменя, ограничава или прекратява, но и фактически действия като
промяна на предназначението на вещта.
Имайки предвид гореизложеното, в настоящия случай е необходимо да
се анализира дали действията, които е извършила ответницата, са
неправомерни, и засягат правото на собственост, притежавано от „голия
собственик“.
Както е прието в Решение № 63/13.02.2012 г. по гр. д. № 361/2011 г., І ГО
на ВКС, „Собственикът, дори да не притежава правото на ползване като
ограничено вещно право, може да защитава правото си на собственост от
всяко неоснователно действие, което го ограничава или смущава, или е
свързано с други посегателства върху имота. Със засягане на правото на
ползване обикновено се засяга и правото на собственост, тъй като то е едно от
правомощията на собственика.“.
Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго
лице ограничено право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава
5
от всяка възможност да ползва вещта – така Решение № 263167 от
18.05.2021 г. по в. гр. д. № 9159/2020 г. на Софийски градски съд. Както бе
изяснено, фактическите действия по използването на вещта се явяват
същността, около която са изградени останалите права в състава на правото на
ползване. Поради тази причина, ищцата като „гол собственик“ не разполага с
правомощието да ползва процесния имот, същата не разполага с право да
ползва или достъпва втория етаж, включително и общите части, електромер и
водомер, респективно не може да бъде засегнато правото и да ги ползва и
достъпва.
Според съда, за да е нарушено правото на собственост на „голия
собственик“ от трето лице, то по аналогия на закона следва да е налице някое
от основанията, изброени в разпоредбата на чл. 61 ЗС. Тези хипотези
включват служене с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване
или със значително повреждане, както и съществена промяна на вещта. Без
значение е дали тези действия са извършени от ползвателя, или от трето лице
– целта на законодателя е чрез разпоредбата на чл. 61 ЗС да открои хипотези,
при които правото на собственост на „голия собственик“ би могло да бъде
засегнато без да се засяга правото на ползване, с което голият собственик
формално не разполага.
Критерият за наличие на съществена промяна във вещта се основава на
наличието на такива изменения, които не са последствие от обикновеното
използване, а засягат нейни обективни характеристики, правен режим,
промяна на нейното предназначение. По делото е установено за безспорно, че
ответницата е изградила преградна стена на стълбището между първия и
втория етаж на имота. Съдът счита, че чрез действията си ответницата е
довела до промяна на предназначението на стълбището, последното не
изпълнява основното си предназначение – да свързва първия и втория етаж,
да служи за слизане от втория етаж и за качване от първия етаж. В
допълнение, дори да разгледаме стълбището като обща част в сграда в режим
на етажна собственост, то е налице промяна на предназначението на тази обща
част на сградата, тъй като стълбището вече не може да бъде използвано по
единственото му предназначение – за осъществяване на връзка между
отделните етажи. Още повече, за промяна на предназначението на обща част в
сграда в режим на етажна собственост е необходимо съгласието на другия
съсобственик, тъй като то представлява действие по разпореждане с вещта
(Решение № 1320 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 5431/2007 г., І ГО на ВКС). В
този смисъл промяната на предназначението на вещта накърнява правото на
разпореждане на другия собственик като единственото останало правомощие
в неговия патримониум.
С оглед на това, че правото на ползване е винаги срочно поради
особените ограничения, с които обременява собственика на вещта, следва да
се подкрепи разбирането, че те трябва да бъдат запазени в такова състояние,
което позволява на собственика след изтичането на този срок да продължи
използването на вещта в състоянието, в което тя е съществувала при
учредяване правото на ползване. В случая с изграждането на преградната
стена е извършено такова преустройство на стълбището като обща част на
сграда, чрез което ищцата неминуемо ще бъде възпрепятствана да упражнява
пълноценно своето право след погасяване на правото на ползване върху
6
имота.
На следващо място, според съда изграждането на външното бетонно
стълбище на северната фасада на къщата застрашава втория етаж от
значително повреждане – чрез формулирането на това прекратително
основание законодателят е установил санкция за неполагане на дължимата
грижа за запазване на вещта, като е акцентирал върху последиците от това
поведение, изразяващи се в поставянето на целостта на вещта в риск.
Значителното повреждане се изразява в увреждане състоянието на вещта,
което не е резултат от нейната обикновена употреба. Изграждането на
процесното стълбище без одобрен проект и разрешение за строеж застрашава
конструктивната цялост на сградата, по-конкретно на втория етаж, неговата
експлоатационна годност и жизнен цикъл. Освен това изграденото външно
стълбище би могло и да доведе до съществено изменение на самия втори
етаж.
Изграждането на стълбището и поставянето на стена между първия и
втория етаж не е в полза на голия собственик. Последните действия са
неправомерни и с тях се променя установеният начин на употреба на етажа
– което е едно от възможните проявления на съществена промяна във вещта.
Съществуващият вход към втория етаж е неизползваем, а изграденият външен
достъп откъм двора, чрез новото стълбище, през прозореца на втория етаж – е
неестествен, и представлява негативна промяна в самия втори етаж и води до
намаляване на стойността на недвижимия имот.
В допълнение – твърдението на ответницата, че стената върху
стълбището и външното стълбище са изградени поради страх от физическо и
емоционално насилие от страна на ищцата върху себе си и майка им, дори и
морално да могат да бъдат разбрани, са неотносими към предмета на делото и
не премахват противоправния характер на действията, извършени от
ответницата.
С оглед на това, че с горепосочените действия се засяга правото на
собственост, притежавано от голия собственик, искът е основателен и следва
да се премахне стената между първия и втория етаж, както и външното
стълбище.
Искът следва да се отхвърли по отношение на претенцията да се
осигури достъп до имота през основния вход и достъп до ползване на общите
части, тъй като голият собственик няма право на ползва втория етаж и по
аргумент за по-силното основание същият няма право да ползва и общите
части, които следва да ползва само и единствено вещният ползвател. Голият
собственик няма право да достъпва и ползва общите части, тъй като тяхното
предназначение е да обслужват отделните обекти в жилищната сграда.
За пълнота на изложението - по отношение на твърденията на ищцата,
че преграждането на стълбището осуетява достъпа до
електроразпределителната и водоснабдителната система на къщата,
настоящият състав ги намира за неоснователни. Видно от назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, електромерите се намират и достъпват
от улицата, а водомерът се намира на двора, до който достъп имат всички
носители на вещни права върху имота.
По разноските:
7
Съдът счита възраженията на всяка страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна, за
неоснователно. Предвид обстоятелството, че ищецът претендира и е заплатил
на процесуалния си представител 1500 лв. адвокатско възнаграждение общо за
четирите иска, за целите на изчисляването на разноските съдът счита, че за
всеки иск е заплатено и се претендира по 375 лв. адв. възнаграждение.
Съобразявайки, че последното адвокатско възнаграждение, претендирано от
ответника, е 1200 лв., съдът счита, че за всеки иск е заплатено и се
претендира по 300 лв. адв. възнаграждение.
По отношение на уважените искове – ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер на 110 лв., както и
адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лв. и 125 лв. – депозит за вещо
лице.
По отношение на отхвърлените искове – ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника 600 лв. адвокатско възнаграждение и 125 лв. –
депозит за вещо лице.
Останалите разноски следва да останат така, както страните са ги
сторили.
При горните мотиви, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 78
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. В., с ЕГН: **********, с адрес: с. ,1, на основание чл.
109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото
на собственост на В. И. В., с ЕГН: **********, с адрес: с. ,1, върху жилищна
сграда с идентификатор 4,.2, находяща се в с. ,1, като възстанови
фактическото състояние на имота, а именно ДА ПРЕМАХНЕ: 1. стена,
изградена в жилищна сграда с идентификатор 4,.1, с адрес село ,1, намираща
се на стълбището между първия етаж - представляващ СОС с идентификатор
4,.1.1, и втория етаж- представляващ СОС с идентификатор 4,.1.2, както и 2.
външната бетонна стълба, изградена в двора на жилищна сграда с
идентификатор 4,.1, с адрес село ,1, водеща към втория етаж-представляващ
СОС с идентификатор 4,.1.2, ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответницата
да предостави на ищцата достъп до имота СОС с идентификатор 4,.1.2 (втори
етаж) от първи етаж и достъп за ползване на общите части, последните
намиращи се в жилищна сграда с идентификатор 4,.1, с адрес село ,1.
ОСЪЖДА Д. И. В., с ЕГН: **********, да заплати на В. И. В., с ЕГН:
**********, сумата от 985 лв., представляващи разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и платена държавна такса за
настоящото производство.
ОСЪЖДА В. И. В., с ЕГН: **********, ДА ПЛАТИ на Д. И. В., с ЕГН:
**********, сумата от 725 лв., представляващи разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9