Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 21.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й.
Петрова, като разгледа т.д. № 1396/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Ищецът твърди, че е синдик на „П.Т.С.“ ЕООД (н.), спрямо когото с решение от 27.05.2019 г. е открито производство по несъстоятелност. Поддържа, че в периода януари-март 2019 г. длъжникът изпълнил свое парично задължение в размер от 63 072,43 лв. към ответника „Г.Б.С.“ ЛТД, легитимиращ се като цесионер по договор за цесия от 06.12.2017 г. Сумата била платена на три пъти, като фактическият й получател бил ответникът А.П., който имал и качеството на представляващ на „Г.Б.С.“ ЛТД. Ищецът счита, че е налице изпълнение на изискуемо парично задължение, извършено в шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и след началната дата на неплатежоспособността. Същевременно нямало данни изпълненото задължение да е било реално съществуващо, тъй като негов източник бил договор, сключен между свързани лица. Поради изложеното синдикът счита, че изпълнението следва да бъде обявено за относително недействително, а в резултат от това – ответникът „Г.Б.С.“ ЛТД да бъде осъден да върне получената престация, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Моли за постановяване на решение в този смисъл. Претендира разноски.
Ответникът „П.Т.С.“ ЕООД (н.), призован при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не подава отговор.
Ответникът „Г.Б.С.“ ЛТД оспорва исковете, като твърди, че погашенията касаят валидно вземане, придобито добросъвестно от него, за което длъжникът бил надлежно уведомен. Поддържа, че от трите плащания само това в размер от 20 511,60 лв. с платец В.Г.се явявало извършено от дружеството-длъжник. Отрича да е било налице намерение за увреждане на кредиторите на длъжника. Не претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на отменителния иск:
Възражението на ответника „Г.Б.С.“ ЛТД за недопустимост на производството поради неспазване на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ е неоснователно – този срок следва да се третира като процесуален по смисъла на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП и тъй като делата по несъстоятелност не са включени в приложението към разпоредбата, то срокът за предявяване на отменителния и на обусловения от него иск не се явява изтекъл към момента на подаване на исковата молба (вж. в този смисъл формиралата се съдебна практика – определение № 2241/12.10.2020 г. по в. ч. гр. д. № 3281/2020 г. на Апелативен съд – гр. София, определение № 44/01.02.2021 г. по в.ч.т.д. № 18/2021 г. на Апелативен съд - гр. София и др.).
По основателността на исковете:
В чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ е уредено потестативното право за обявяване на относителна (спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник) недействителност, за чието упражняване активно легитимиран е синдикът като субституент (чл. 649, ал. 1 ТЗ) и за чиято основателност трябва да се установят следните факти: да е налице погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, извършено след началната дата на неплатежоспособността и не по-рано от шест месеца преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Наред с това трябва да не са налице изключващите недействителността основания, посочени в чл. 646, ал. 5 ТЗ.
Общоизвестно (като вписано в търговския регистър) е, че с решение от 27.05.2019 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „П.Т.С.“ ЕООД (н.), като определената начална дата на неплатежоспособността му е 31.12.2017 г. Служебно известно е, че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена в съда на 29.10.2018 г.
От приетите писмени доказателства се установява, че на 06.12.2017 г. между "Д.Б.А.“ ЕООД като цедент и „Г.Б.С.“ ЛТД като цесионер е сключен договор, по силата на който е прехвърлено вземането на „Д.Б.А.“ ЕООД срещу „П.Т.С.“ ЕООД за цена по договор за продажба на кашу и бадем съгласно фактура № 8/30.08.2017 г. в размер от 498 542,69 лв. Длъжникът е уведомен от цедента на 07.12.2017 г. На 31.03.2019 г. цесионерът „Г.Б.С.“ ЛТД е отправил ново уведомление, в което е удостоверили, че в периода 01.01.2019 г. – 31.03.2019 г. е получил три плащания в погашение на цедираното вземане, а именно:
- в размер от 17 509, 15 лв. с фактически платец Л.В.Г.
- в размер от 25 051,68 лв. с фактически платец В.Г.- в размер от 20 511,60 лв. с фактически платец В.Г., действал като представител на „П.Т.С.“ ЕООД
Няма спор, че платените суми са получени от А.Г.П., действайки в качеството си на законен представител на цесионера (което качество е удостоверено от приетото удостоверение за актуално състояние на дружеството).
При тези факти съдът намира, че са доказани всички факти от потестативното право да се иска обявяване на относителна недействителност на извършените погашения: длъжникът е извършил частично погасяване на задължение към „Г.Б.С.“ ЛТД, като същото е извършено след началната дата на неплатежоспособността, както и след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Начинът на погасяване – лично от длъжника или чрез трето лице - е ирелевантен, тъй като съгласно чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ изпълнението е относително недействително „независимо от начина“ на извършването му. В настоящия случай от удостоверените от цесионера факти може да се заключи, че плащанията в размер от 17 509,15 лв. и от 25 051,68 лв. са направени за сметка на длъжника, тъй като физическите лица-фактически платци са се обозначили като негови длъжници. Следователно плащането от тях е основано на делегация и независимо от вътрешните отношения между делеганта и делегата то не е било без основание. Именно в погашение на дълга на „П.Т.С.“ ЕООД е отчетено плащането и от кредитора – същият е „намалил“ задължението по цедираното вземане със сумата от 63 072,43 лв., т.е. приел е плащанията като извършени от името и за сметка на длъжника.
Не се наведоха твърдения за наличие на изключващи относителната недействителност факти съгласно чл. 646, ал. 5 ТЗ и в частност – за реалното получаване от длъжника на равностойна стока. Поради липсата на наведени твърдения подобен факт остана и недоказан. Впрочем, същият не е установен и в рамките на производството по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, тъй като вземането на ответника „Г.Б.С.“ ЛТД не е прието поради липса на доказателства за реално доставяне на стоката и срещу неприемането му не е подадено възражение.
Добросъвестността на носителя на погасеното вземане, както и неговото намерение за увреждане на кредиторите, са извън фактическия състав на конститутивния иск и поради това съдът не обсъжда наведените от цесионера възражения в тази насока.
Поради изложеното искът за обявяване на относителната недействителност на плащанията следва да бъде уважен. В резултат от това в тежест на кредитора възниква задължение да върне получените суми, за което е предявен при условията на чл. 649, ал. 2 ТЗ обусловеният иск. Същият е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание 649, ал. 6 ТЗ ответникът „Г.Б.С.“ ЛТД следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 5 045,80 лв. държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ по отношение на кредиторите на „П.Т.С.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, извършеното от „П.Т.С.“ ЕООД (н.) в полза на „Г.Б.С.“ ЛТД, дружество, учредено в САЩ, с регистрационен адрес *****офис 403-А, *****, окръг Ню Касъл, представлявано от А.Г.П., погасяване на парично задължение по договор за продажба съгласно фактура № 8/2017 г., в размер от 63 072,43 лв., извършено на три вноски в периода 01.01.2019 г. – 31.03.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ „Г.Б.С.“ ЛТД, дружество, учредено в САЩ, с регистрационен адрес *****офис 403-А, *****, окръг Ню Касъл, представлявано от А.Г.П., да върне в масата на несъстоятелността на „П.Т.С.“ ЕООД (н.) сумата от 63 072,43 лв., получена в погашение на вземането му по договор за продажба съгласно фактура № 8/2017 г., придобито с договор за цесия от 06.12.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Г.Б.С.“ ЛТД, дружество, учредено в САЩ, с регистрационен адрес *****офис 403-А, *****, окръг Ню Касъл, представлявано от А.Г.П., да заплати по сметка на СГС 5 045,80 лв. държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: