Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260026
гр. Перник, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 20.04.2022 г., в състав:
Съдия:
Роман Николов
при участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа
гр. д. № 238 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Р.Г.С. и М.И.С. ***, чрез адв. Я.С. ***,
с адрес за призоваване *** против ЗК „ДЗИ Общо застраховане“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, като ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да им
заплати сума в размер от по 200 000 лв.
(двеста хиляди лева) за всеки ищец, представляващо обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на синът им И. Г. на ** г., ведно със законната
лихва считано от 19.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на ** около 17:50 часа на път *** между селата *** и ***
се е движил л.а. марка „БМВ“, модел „520“ с ДК № ***, управляван от Е.С.А., в
които като пътник на задната седалка се е намирал сина на ищците – И. Г..
Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има водача на л.а. марка
„БМВ“, модел „520“, с рег. № ***, който не е съобразил поведението си на пътя с
конкретни разпоредби на ЗДвП, а именно – чл. 20, ал. 2
от ЗДвП –
като водач на пътно превозно средство се е движел със скорост 100 км/ч, която е
била неправилно подбрана (технически несъобразена) спрямо радиуса на десния
завой, което е довело до навлизане в лентата за насрещно движение и левия банкет
и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – загубил контрол над МПС, довело до напускане на
платното за движение вдясно и удар в намиращото се там дърво. Вследствие, на което са пострадали Л. Й.
– пътник, К. И. – пътник (предходен водач на МПС до разклона за с. ***) и
бременна в 9 ти месец и И. Г. – пътник. С деянието си Е.С.А. по
непредпазвливост е причинил смъртта на пътуващия в автомобила И. Р. Г..
Твърди, че настъпилата внезапна смърт на И.
Г. била приета изключително болезнено от ищците, като приживе между тях и сина
им е съществувала неразривна връзка, основана на взаимна обич и подкрепа, която
била завинаги прекъсната. Сочи, че поради загубата на сина им, ищците претърпели
душевни болки и страдания, като им била отнета възможността да се осланят и
разчитат на синовна опора и утеха, както и възможността да посреща трудностите
в живота и да споделя щастливите мигове с техния син. Поддържа, че вследствие
на трагичния инцидент психическото състояние и двамата ищци било изключително
тежко, налице било постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и
безпомощност, майката изпадала в депресивни състояния, изразяващи се в
изолиране от обкръжаващия ѝ свят, нежелание за комуникация, невъзможност
за заспиване. Бащата след като разбира,
че синът му е починал първоначално изпаднал в нервна криза и в последствие в
дълбока депресия, станал подтиснат и затворен.
Сочи се, че загубата на скъп за ищците човек, била травмираща до
степен, в която не искали да продължат напред, не си представяли живота без
присъствието на сина им.
Твърди, че към момента на ПТП за увреждащото МПС марка „БМВ“,
модел „520“ с ДК № *** е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно полица № ***, със срок на действие от *** до ***
при застрахователя „ДЗИ Общо
застраховане“АД.
Искането към съда е да постанови решение, с
което да осъди ЗД „ДЗИ
Общо застраховане“АД да
им заплати сума в размер от по 200 000 лв. (двеста хиляди лева) за всеки ищец, представляващо
обезщетение за неимуществени вреди от загубата на синът им И. Г. на ** г.,
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019 г. (дата на която ответника е
трябвало да се произнесе по заведената претенция) до окончателното плащане на
сумата, като им се присъдят и
направените в производството разноски.
Ответникът в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е подал писмен
отговор на исковата молба като заявява, че предявените искови претенции като
подадени от надлежна страна се явяват процесуално допустими, но са изцяло
неоснователни.
Навежда възражение за прекомерност, недопустимост и
недължимост на претендираните суми. Твърдят, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците. Оспорва дължимостта
на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви. По изложените в отговора на исковата молба
доводи и аргументи моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани,
като ги отхвърли изцяло. Алтернативно в случай, че съда приеме исковите
претенции за основателни, то молят, след като определи размера на
обезщетението, съда да намали същото с процента на съпричиняване установен в в
хода на производство. Претендират разноските
по делото.
Окръжен
съд Перник като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна
следното:
По случая е било образувано досъдебно производство, същото е
приключило и въз основа на него внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД
№ 47 по описа на ОС Перник за 2020 г., прието като доказателство по настоящото
дело. С Присъда № 11 от 30.06.2020 г., постановена по наказателното дело, Е.С.А. Б. е признат за виновен за това, че на ***
около 17,30 ч., на територията на община ***, обл. ***, на път *** в района
между с. *** и с. ***, на разстояние около 1 км. от кръстовището с ПП *** в
посока към с. ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „БМВ 520“ с рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – като водач на
пътно превозно средство се е движел със скорост 100 км/ч, която е била
неправилно подбрана (технически несъобразена) спрямо радиуса на десния завой,
което е довело до навлизане в лентата за насрещно движение и левия банкет и чл.
20, ал. 1 от ЗДвП – загубил контрол над МПС, довело до напускане на платното за
движение вдясно и удар в намиращото се там дърво, като с деянието си по непредпазливост
е причинил смъртта на пътуващия в автомобила И. Р. Г., с ЕГН: ********** и
средна телесна повреда на К.Б. И., с ЕГН: **********, като деянието е извършено
в пияно състояние. Съдът e наложил съответно наказание за извършеното
престъпление, а присъдата е вляза в законна сила, за което няма спор между
страните.
Съгласно чл. 300 от ГПК гражданският съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в Присъда № 11 от
30.06.2020 г., постановена по НОХД № 47 по описа на ОС Перник за 2020 г.,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Видно от съдебно психолого-психиатрична експертиза
на в.л. д-р Р К. – психиатър и д-р М. В. – психолог, след смъртта на И. Р. Г. при ищците Р.Г.С. и
М.И.С. се наблюдават преживявания на тежка психотравма, която засяга
личностовото и социалното им функциониране, като непосредствено след получената
тежка психотравма са развили клиничната картина на Остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията с
тежка и протрахирана депресивна реакция при Р.С. и
тежък депресивен епизод при М.С., които заболявания персистират при тях и към
настоящия момент.
При извършеното психологично изследване се
очертава данни за актуални компоненти на леки нарушения в когнитивните процеси,
личностовата сфера и социалното функциониране, характерни за капсулираните
травматични стресови разстройства, придружени с негативни емоции като депресивност,
тъга, негативизъм, липса на перспектива, както и риск (суициден риск) от
автоагресия при ищцата М.И.С.. Вещите лица са посочили, че при М.С. се
наблюдава тежък депресивен епизод, който е провокиран от загубата синът й.
Депресивният епизод се проявява с понижено настроение, забавен мисловен процес,
хипобулия, нарушения на съня и апетита, повишен риск от автоагресия (суицид),
като това състояние е започнало след психотравмата и персистира и към момента.
Вещите лица са категорични, че с оглед на поставената диагноза е задължително
да се провежда лечение с антидепресанти под контрол на амбулаторен психиатър,
както и да й се оказва психотерапевтична подкрепа.
Относно ищеца Р.С. вещите лица са
установили умерено тежък депресивен синдром в рамките на разстройство в
адаптацията с тежка и протрахирана депресивна реакция, който е провокиран от
загубата на дете. Депресивният синдром се проявява с понижено настроение, забавен
мисловен процес, хипобулия, нарушения на съня и апетита. Това състояние е
започнало след психотравмата и персистира и към момента. И относно този ищец
вещите лица твърдят, че с оглед на поставената диагноза е задължително да се
оказва психотерапевтична подкрепа.
Вещите лица са посочили, че и при двамата
ищци са налични повтарящи се идеи, мисли, мечти, илюзии, епизоди на
ретроспекция (връщане назад) и усещане за съживяване на преживяването. Силно
натрапчиви мисли за изгубения син, крайни чувства на изолация и празнота,
копнеж за присъствието на синът им на терена на изразен депресивен синдром.
В съдебно заседание вещите лица
допълниха, че с оглед психическото състоянието на ищцата приемът на тези
медикаменти е препоръчителен. Според мнението на д-р К., тези лекарства даже са
недостатъчни с оглед депресивното състояние, което е отчетено към момента на
прегледа, изготвен за нуждите на експертизата. Вещите лица уточниха, че
състоянието на М.С. е по-тежко отколкото състоянието на Р.С.. Посочиха, че пълно
отминаване на психотравмата не е възможно да се получи, тъй като това е
изключително тежка загуба за тях, но би могла да отзвучи, а психичните
заболявания, които се развиват в следствие на тази травма, биха могли да
отзвучат с течение на времето, но е строго индивидуално от типа нервна система
на човека. Като за това отзвучаване от голямо значение е и начинът на живот,
социалната среда, възрастта, но индивидуалните особености на психиката на всеки
човек са от ключово значение.
Вещото лице д-р Г. уточни, че и двамата
ищци живеят по-скоро в миналото, като това състояние е по-силно изразено при
майката М.С.. До ден днешен и двамата имат очакване, че синът им ще се прибере
и го проверяват – обувките дали са му там сутрин, все още живеят в някакъв
нереален свят. Психотравмата не е преработена. Осъзнават какво се е случило, но
въпреки това живеят с очакване. Накрая вещите лица посочиха, че ищците осъзнават
свойството, но не осъзнават пълноценно значението на случилото се.
По делото са разпитани в качеството на свидетели И. Г. К., А. С. Б. и К.Б.К..
Свидетелката К. е участник в процесното ПТП. Същата заявява, че на *** се
случило ПТП. Тогава с доведения й брат Е.С.А. тръгнали заедно с И. Г. от с. ***
да вземат негов колега от ***. Пътували с л.а. БМВ, който бил управляван от
свидетелката. След като взели момчето тръгнали обратно, като Е. обяснявал, че
неговата кола е по-мощна и искал свидетелката да кара по-бързо. На влизане в с.
/*** Е. се разкрещял, че К. не умее да кара и я накарал да спре и да му отстъпи
управлението на автомобила. Свидетелката се съгласила, като *** седнал на
шофьорското място, К. отпред вдясно, зад нея, седял Л. (момчето което взели от
гр. ***), а зад Е. седял И.. След 200-300 метра Е.А. изпуснал контрола върху
автомобила и се ударили в едно дърво, като свидетелката по инстинкт си
затворила очите. Като ги отворила видяла, че Е. лежи между двете предни
седалки, но не можела да се обърна отзад да видя къде са другите две момчета. Видяла,
че край пътя спрели две момчета, които искали да ги извадят, но поради твърде
тежкия удар не успели. Междувременно свидетелката се обадила на съпруга си,
който също пристигнал, който я качил с още едно момче в собствената им кола и я
закарал в „***“. Докато се случвало всичко това К. не разбрала какво става с
другите момчета. Единствено видяла Е., който лежал между предните седалки. В
последствие разбрала, че И. е починал вече в болницата.
От свидетелските показания на И. Г. К. – сестра на ищеца се установява, че на
*** племенника й И. е починал в катастрофа. Преди да се случи това нещо, той
живеел при родителите си. Работел *********. Свидетелката посочи, че ищците
имат и друго дете дъщеря, която по-голяма от починалия и сега живее на друго
място. Когато се случи инцидента, тя живеела при родителите си. В деня на
смъртта на И. ищецът Р.С. искал да се обеси, защото животът е свършил за него. Казвал,
че след като детето му го няма, нямало смисъл да живее без него. Свидетелката
сочи, че, цялата къща е със снимки на И., като Р. стои и си говори със
снимките. Свидетелката заяви, че ищците и децата им бил едно прекрасно
семейство, като тя лично не е била свидетел на конфликти в семейството и от
страна на И. и от страна на родителите му. Винаги имали прекрасни отношения
помежду си, имали силна връзка. И. винаги се държал добре и със свидетелката.
След смъртта на И. майка му и баща му рухнали, вземали на успокоителни
медикаменти, затворили се в себе си, Р. започнал да употребява алкохол. К.
посочи, че след смъртта на И., ищцата М. имала нужда от помощ и около два
месеца след била при сестра си в ***. Била неадекватна, непрекъснато плачела и затова
отишла при сестра си в ***. Свидетелката е категорична, че ищците никога няма
да преодолеят загубата на сина си.
От показанията на свидетелката А. С. Б. се установява, че с М. са приятелки от дълги години. Преди смъртта на сина
й М. била лъчезарен весел човек, който се шегувал при всяка възможност. Сега
като се видят с нея постоянно плаче. Според свидетелката ищцата няма желание за
нищо, като въпреки, че са минали три години, откакто починал И., М. продължава
да страда и всеки път като се видят, тя плаче за него. Знае, че преди да се
случи тази трагедия, били задружно семейство. Б. не е чувала да са имали
проблеми. Тъй като свидетелката една година работила ******* знае, че Р. всеки
ден ходел на гроба на детето си. М. също ходела всеки ден на гроба на детето
си, като седяла с часове там. Не искала да си тръгва от гробищния парк, оставала
до края на работния й се прибирала с нея.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, материали
приложени по НОХД № 47 по описа на ОС Перник за 2020 г., както и приетата по
делото психолого-психиатрична
експертиза.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По силата на чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира заплащане на
дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя,
настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния водач и
причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Доколкото производството по настоящото дело е било спряно до
постановяване на краен съдебен акт по НОХД № 47 по описа на ОС Перник за 2020
г., то релевираните възражения от ответното дружество в отговора на исковата
молба относно вината на Е.С.А. и механизма на ПТП не следва да се обсъждат,
доколкото същите са установени в производството по НОХД № 47 по описа на ОС
Перник за 2020 г. и настоящият съд е длъжен да се съобрази с установеното,
както посочи по-горе.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП, ***,
за МПС лек автомобил, марка „БМВ“, модел „520“, с рег. № ***, е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество.
Въз основа на Присъда № 11 от 30.06.2020 г., постановена по НОХД №
47 по описа на ОС Перник за 2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК и т.
15 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., както и от
събраните по делото доказателства, съдът намира, че е установено противоправно
поведение от страна на водача на лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „320“, с рег. № *** – Е.С.А.. С горепосочената присъда същият е признат за
виновен за
това, че на *** около 17.30 ч., на територията на община ***, обл. ***, на път ***
в района между с. *** и с. ***, на разстояние около 1 км. от кръстовището с ПП ***
в посока към с. ***., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ 520“ с рег. № *** нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –
като водач на пътно превозно средство се е движел със скорост 100 км/ч, която е
била неправилно подбрана (технически несъобразена) спрямо радиуса на десния
завой, което е довело до навлизане в лентата за насрещно движение и левия
банкет и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – загубил контрол над МПС, довело до напускане
на платното за движение вдясно и удар в намиращото се там дърво, като с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в автомобила И. Р.
Г., с ЕГН: ********** и средна телесна повреда на К.Б. И., с ЕГН: **********,
като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. 1, б.
„а“, пр. 2 и б. „б“, пр. 1, във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В резултат на описаното противоправно поведение на Е.С.А. – водач на лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „520“, с рег. № ***, е настъпило ПТП, при
което на ищците са причинени неимуществени вреди следствие от смъртта на И. Р. Г., тъй като същите са баща и майка на пострадалия.
Нормата на чл. 493а, ал. 3 от КЗ визира, в случай на смърт на
пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта –
съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески
начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката,
утвърдена с наредбата по ал. 2.
С оглед горното ищците попадат в кръга на лицата, които имат право
на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на И. Р. Г..
От изслушаната и приета съдебно психолого–психиатрична експертиза
се установява, че при вследствие на житейско събитие – ПТП, ищците Р.Г.С. и М.И.С. се
наблюдават преживявания на тежка психотравма, която засяга личностовото и
социалното им функциониране, като непосредствено след получената тежка
психотравма са развили клиничната картина на Остра стресова реакция, последвана
от разстройство в адаптацията с тежка и протрахирана депресивна реакция при Р.С. и
тежък депресивен епизод при М.С., които заболявания персистират при тях и към
настоящия момент. Двамата
ищци живеят по-скоро в миналото, като това състояние е по-силно изразено при
майката М.С.. До ден днешен и двамата имат очакване, че синът им ще се прибере
и го проверяват – обувките дали са му там сутрин, все още живеят в някакъв
нереален свят. Психотравмата не е преработена. Осъзнават какво се е случило, но
въпреки това живеят с очакване.
От свидетелските показания е видна тясната връзка на починалия И. Г.
с неговите родители, с който са съжителствали в едно домакинство и са споделяли
заедно и хубави и лоши моменти. От същите показания е видно, че след процесното
ПТП ищците са се променили коренно, същите са се затворила в себе си и престанали
да общува с близки и познати.
Като взема предвид младата възраст на загиналия (на ** г.), това
че същият е единствен син на ищците, с който същата е съжителствала съвместно в
едно домакинство и към датата на ПТП, силния интензитет на моралните страдания
и продължителността им (включително и за бъдеще), изключително близките им
отношения, промененият начин на живот на ищците, съдът намира, че справедлив
размер на обезщетението за ищцата М.С. е 180000 лв., а за ищеца Р.С. – 150000 лв. като при определяне на тези размери, съдът
взема предвид и икономическите условия в страната към 2019 г. До пълните
предявени размери за сумите от по 200000 лв. исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което е
основание
за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД на определеното обезщетение за неимуществени вреди. По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на
приноса на пострадалия и делинквента е формирана постоянна съдебна практика
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението
за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването
на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна
преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на
пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване
следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда.
В хода на делото не се събраха
доказателства, от които да може да се установи, че пострадалият И. Р. Г. е знаел, че Е.С.А. управлява след употреба на значително
количество алкохол. Следва да се има предвид, че когато И. Г. се качил в
автомобила негов водач е била свидетелката К.Б.К.,
поради което и тези възражения останаха недоказани.
Недоказано остана и възражението на
ответника, че И. Р. Г. е пътувал, без
поставен предпазен колан, с което сам е допринесъл за значителното увеличаване
на обема на получените увреждания и в крайна сметка е допринесъл за фаталния
резултат. По делото не са ангажирани абсолютно никакви доказателства относно
това твърдение, с оглед на което възражението на
застрахователя в тази връзка остана недоказано. Следва да се има предвид, че
съдът е указал, че доказателствената тежест за това е на ответника, като на
последния са дадени многократни възможности да ангажира доказателства.
С оглед на изложеното възраженията на
ответника за съпричиняване на вредите от наследодателя на ищците са
неоснователни.
Ищецът
претендира законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди считано от 22.11.2019 г. – датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва се дължи, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представените по делото молби – претенции № *** и № *** подадени от ищците до „ДЗИ Общо застраховане“АД, заявленията за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП е подадено от ищците
до застрахователя на 19.04.2019
г. Тъй като ищците са посочили, като
начален момент дата 19.07.2019 г. то и съдът приема, че от тази дата се дължи лихва за забава.
Ето защо върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъди
законната лихва от датата на
отказа за изплащане на застрахователното обезщетение – 19.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В
горния смисъл е и приетото в Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на
разноски, за което са представили списъци
по чл. 80 от ГПК.
Ищците са представлявани безплатно от адв. Я.С. на основание чл. 38,
ал. 1 от ЗА. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Я.С.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на
ищците. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 9756 лв. с включен ДДС, поради което и
същото следва да бъде присъдено в полза на адв. С..
Ответника също е претендирал присъждане на разноски, като с оглед
отхвърлената част от исковете на ответното дружество следва да се присъдят
разноски в размер на 360 лв., за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната
помощ, вр. чл. 25 от Наредбата за правната помощ.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Перник държавна такса от 13200 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 400 лв. изплатено от
бюджетните средства на съда възнаграждение на вещи лица, ведно със законната
лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумата.
Водим от горното, Окръжен съд Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „ДЗИ
Общо застраховане“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша”, № 89Б, да заплати на М.И.С., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, по иск с правно
основание чл. 493а КЗ, сумата от 180000 лв. (сто и осемдесет хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина
й И.
Р. Г., с ЕГН: ********** настъпила на ***, в резултат на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на ***, причинено виновно от водача на
л.а. „БМВ 520“, с рег. № *** – Е.С.А., с ЕГН: **********, за което е осъден с влязла в сила присъда по
НОХД № 47 по описа на ОС Перник за 2020 г., застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ЗД „ДЗИ
Общо застраховане“ АД по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна
полица №
***,
със срок на действие от
*** до ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния
претендиран размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „ДЗИ
Общо застраховане“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша”, № 89Б, да заплати на Р.Г.С., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, по иск с правно
основание чл. 493а КЗ, сумата от 150000 лв. (сто и петдесет хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина
му И.
Р. Г., с ЕГН: ********** настъпила на ***, в резултат на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на ***, причинено виновно от водача на
л.а. „БМВ 520“, с рег. № *** – Е.С.А., с ЕГН: **********, за което е осъден с влязла в сила присъда по
НОХД № 47 по описа на ОС Перник за 2020 г., застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ЗД „ДЗИ
Общо застраховане“ АД по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна
полица №
***,
със срок на действие от
*** до ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния
претендиран размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша”, № 89Б, да заплати на адвокат Я.В.С.,***,
сумата от 9756 лв. с включен ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.И.С., с ЕГН: ********** и Р.Г.С., с
ЕГН: ********** и двамата, със съдебен адрес: ***, да заплатят на Застрахователно дружество
„ДЗИ
Общо застраховане“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша”, № 89Б, сумата от 360 лв.,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДЗИ Общо
застраховане“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша”, № 89Б, да заплати по сметка
на Окръжен съд Перник 13200 лв. представляваща държавна
такса, съразмерно с уважената
част от исковете, както и сумата от 400 лв. изплатено от бюджетните средства на
съда възнаграждение на вещи лица, ведно със законната лихва върху държавните
вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на
сумата.
Присъдените с решението суми в полза на
ищеца М.И.С.,
с ЕГН: ********** да бъдат заплатени по следната банкова сметка в „Юробанк“АД:
IBAN: ***.
Присъдените с решението суми в полза на
ищеца Р.Г.С.,
с ЕГН: ********** да бъдат заплатени по следната банкова сметка в „Юробанк“АД:
IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:______________