Присъда по дело №759/2022 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО ВНОХД № 759 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД ПО ОПИСА ЗА 2022 ГОДИНА
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД №417/2021 год.
на РС-Провадия, III-ти състав, постановена на 15.06.2022 год., с която подс.Г. Р.
И. е признат за виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.355,
ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 14.02.2021 г., в гр. Провадия, обл. Варна,
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората
със Заповед № РД-01- 74/01.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, след като е бил поставен под 10-дневна карантина с начална
дата 09.02.2021г. с предписание за поставяне под карантина №210209/187739 от
09.02.2021г. на директора на РЗИ-Русе, не изпълнил задължението си да не
напуска адреса, на който е поставен под карантина, а именно гр. Провадия, обл.
Варна, кв. „............ е напуснал посочения адрес, като деянието е извършено по
време на пандемия, свързана със смъртни случаи от COVID-19 и му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от три месеца, което наказание на осн.
чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание
„глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева в полза на Държавата.
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитниците
на подс. И., с която излагат доводи за допуснати нарушения на материалния
закон. Навеждат се твърдения, за неосъществен състав на вмененото му
престъпление и мотиви за наличието на хипотезата по чл.9, ал.2 от НК. Прави се
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде оправдан. В алтернатива се иска намаляване размера на наложеното му
наказание „глоба“, при съобразяване характеристиките на конкретния казус и
отчитане възрастта, физическото и финансово състояние на подс. И..
В съдебно заседание, представителят на Окръжната прокуратура, излага
становище за законосъобразност на постановения съдебен акт и моли за неговото
потвърждаване.
Защитникът – адв. Н. от ВАК, моли да бъде уважена жалбата по изложените
в нея съображения.
От фактическа страна, съдът като прецени доводите на страните,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
През месец февруари 2021г. подсъдимият Г. Р. И. живеел и работил в Р.
Франция. Към този момент, във връзка с обявената от Световната здравна
организация пандемия от Ковид-19, на територията на Р. България действала
Заповед №РД-01-610/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с предложение на главния
държавен здравен инспектор. Съгласно т. 14 от заповедта, под карантина за срок
от 10 дни се поставят лицата, които са влезли на територията на страната от други
държави, посочени в заповед на Министъра на здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и
чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно т. 15- в периода на карантината
лицата по т. 14 са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са
посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок и да спазват
1

инструкциите, посочени в Приложение №6. Съгласно т.19 - предписанията, с
които се поставят под карантина лицата по т. 14 могат да се издават и в
електронна форма, при наличие на техническа възможност. Запознаването със
съдържанието се удостоверявало с полагане на подпис върху електронното
устройство и подписване на декларация за запознаване със съдържанието на
предписанието.
На 09.02.2021 г. подс. И. влязъл на територията на страната през ГКПП
„Дунав мост“- Русе. Към този момент съгл. Заповед № РД-01-74/01.02.2021г. / в
сила от 02.02.2021г./ действала временна забрана за влизане на територията на
Република България, считано от 02.02.2021 г. до 30.04.2021 г., на всички лица,
независимо от тяхното гражданство, през всички гранични пунктове, с въздушен,
морски, железопътен и автомобилен транспорт, като тази забрана не се отнасяла
за българските граждани, гражданите на държави членки на Европейския съюз и
др. Съгласно т. 8 от същата заповед, българските граждани, които не предоставят
документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди
влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за
доказване на COVID- 19, се поставят под карантина за срок от 10 дни, с
предписание, издадено от Директора на съответната регионална здравна
инспекция или на оправомощен от него заместник-директор. Поради тази причина
при влизането на подсъдимия в страната му било издадено предписание
210209/187739 от Директора на РЗИ- Русе, за поставяне под 10-дневна карантина с
начална дата 09.02.2021 г. на адреса си в гр. Провадия. Същото било издадено в
електронна форма, съгласно т. 19 от Заповед РД-01-610/22.10.2020 г. и
подсъдимият положил подпис върху електронното устройство. С предписанието
подс. И. бил запознат и с наказателната отговорност по чл. 355 от НК, за
неизпълнение на предписанието. При издаването на предписанието била
изготвена разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за
поставяне под карантина 210209/187739. В разписката били вписани трите имена
на подсъдимия, телефонния му номер, номера на предписанието, датата на
съставянето /09.02.2021г./ и била подписана от И., който след това се придвижил
до адреса си в гр. Провадия, кв. “..... и започнал да спазва предписанието за
поставяне под карантина. Няколко дни след това, неустановено по делото лице се
обадило на подсъдимия и му казало, че трябва да се върне на работа в Република
Франция. По тази причина на 14.02.2021 г. нарушил предписанието и напуснал
адреса, на който бил поставен под карантина. На същата дата в 17.54 часа
напуснал страната през ГКПП „Дунав мост“- Русе. На следващия ден, 15.02.2021
г. св. Кольо Колев, служител на РУПровадия, извършил проверка на адреса на
подс. И. и установил, че го няма. Осъществявайки контакт по телефона,
установил, че подс. И., пътува за Република Франция.
Обстоятелството, че подсъдимият е напуснал адреса, който е посочен в
предписание 210209/187739 за поставяне под карантина / л.15 от ДП/ не са
оспорва по делото, но се твърди, че това не води автоматично до извод за
извършване на престъпление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени
доказателства, като всички доказателства са взаимно допълващи се.
2

След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, съда постанови присъдата си, като взе предвид следните
правни съображения:
На първо място по отношение на направено от страна на защитата
възражение, с което се оспорва закоността на Заповед № РД-01-74/01.02.2021г. на
Министъра на здравеопазването, съдът намира за необходимо да отбележи
практиката на ВКС, според която, приложимите правила или мерки, запълващи
диспозицията на бланкетните правни норми, каквато е чл.355, ал.2 от НК, могат
да бъдат ненормативни не само защото актът, в който те са включени няма
нормативен характер, но защото е достатъчно, нормативен да бъде само актът,
който предвижда задължение за тяхното спазване. По настоящото дело, на
подсъдимият е било инкриминирано, като запълващо бланкета на чл.355, ал.1 от
НК, нарушение на мерките по Заповед № РД-01-74 от 01.02.2021 г. на Министъра
на здравеопазването (отм.). Тази заповед от своя страна е била издадена въз
основа на актове - чл.29 от Наредба №21/2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразни болести (отм.) и чл. 61, чл. 63 и 63в от Закона за
здравето, чл. 73 от АПК, и във връзка с Решение № 72 на Министерския съвет за
удължаване срока на обявената с извънредна епидемична обстановка. Правилата
за поведение /мерките/, отразени в заповедта на Министъра не са правни норми,
но от съществено значение е обстоятелството, че именно нормативни актове -
Закон за здравето и Наредба №21/2005г. са послужили /те са основанието/ за
издаване на заповедта. При това положение не съществува пречка бланкетния
състав на разпоредбата на чл.355, ал.2 от НК да бъде запълнен с мерките,
посочени в Заповед №РД-01-74 от 01.02.2021 г. на Министъра на
здравеопазването. Валидността на Заповедта на Министъра на здравеопазването,
в това число и дали е влязла в сила, подлежи ли на обнародване в ДВ и пр., не е
предмет на разглеждане в настоящото производство. В т.III от същата е оказано,
че влиза в сила от 02.02.2021 г., и по-нататък, че подлежи на обжалване в
едномесечен срок от публикуването на интернет страницата на Министерството
на здравеопазването, пред съответния административен съд по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. За разлика от ГПК /чл.17, ал.2/, който
предвижда възможност съдът, разглеждащ граждански дела, да се произнася
инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това,
дали те подлежат на съдебен контрол, то НПК изобщо не предвижда възможност
за инцидентен контрол на административни актове в рамките на наказателното
производство и в този смисъл възражението, направено във въззивната жалба, е
лишено от основание.
Настоящият състав на съда намира, че в случая за инкриминираното деяние
намира приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, поради което оправда
подсъдимия по възведеното му обвинение.
Съставът на престъплението по чл.355, ал.2 от НК изисква от обективна
страна активно поведение на дееца, с което нарушава наредба, правила или мерки,
издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората.
Настоящата инстанция изразява съгласие с твърдението на защитниците на
подсъдимия, че обществената опасност на деянието, извършено от него, е явно
незначителна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК визира две хипотези, при които
3

деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен
състав на престъпление: когато то не е обществено опасно въобще и в
действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените
обществени отношения, или когато обществената опасност на деянието е явно
незначителна, без да е напълно изключена. В настоящият случай е налице втората
хипотеза. Престъпленията по глава ХІ, раздел ІІІ от НК, насочени срещу
народното здраве и околната среда, поначало са такива със завишена степен на
обществена опасност. Това обаче не може да бъде пречка за приложението на чл.
9, ал. 2 от НК, ако при обсъждането на конкретното деяние се разкрива неговата
малозначителност – липса или съществена незначителност на отрицателното
въздействие върху защитените отношения. При конкретната фактическа
обстановка настоящият състав намира, че поведението на подсъдимия И. може да
се разглежда на плоскостта на предпоставките по втората алтернатива – явна
незначителност на обществената опасност на деянието. Несъмнено,
инкриминираното поведение на подсъдимия формално осъществява признаците
на неправомерно нарушаване на наложената му забранителна мярка да напуска
адреса, на който е карантиниран и с оглед на това попада в обсега на
наказателноправната забрана по чл. 355, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 от НК.
Същевременно спецификата на конкретната престъпна проява, съдържа в себе си
нисък потенциал за засягане на защитените обществени отношения.
Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато се обсъжда
въпроса за приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се преценяват съвкупно
всички елементи от състава на престъплението, в т.ч. характера и обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен,
характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената
опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието.
На първо място, подсъдимият не е бил поставен в задължителна изолация,
поради заболяване от Кодив-19 или с оглед контакта му с такова лице, респ. не е
проявил признаци на заболяването в периода на карантинирането му, до момента
на напускане пределите на страната, поради което с нарушаването на карантината
не е възникнала пряка опасност за живота и здравето на другиго.
Инкриминираните му действия са били мотивирани от необходимостта да се
завърне в страната, в която е обичайното му местопребиваване, а именно Р.
Франция, за да продължи работата си във фабрика, чиято дейност съставлява
единствен негов източник на доходи.
На следващо място, съдът взе предвид и данните за личността на
подсъдимия, а именно чистото му съдебно минало и липсата на доказателства за
извършени правонарушения, трудовата му ангажираност, поради което прецени,
че се касае за лице с положителни характеристични данни, т.е. процесното деяние
има инцидентен характер.
При това положение, обществените отношения, обект на защита по глава
ХІ, раздел ІІІ от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна степен, а от
това следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно.
Изложеното очертава конкретното деяние, като малозначително, поради
явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице
4

основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК за признаване на подсъдимия Г. Р. И.
за невинен и оправдаването му по предявеното обвинение за извършено
престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК.
ВОС осмисли възможността да наложи административно наказание на
подсъдимия, доколкото извършеното деяние съставлява административно
нарушение по чл.212, ал.1 от Закона за здравето. В конкретният случай обаче тази
възможност не следва да бъде реализирана, тъй като съдът прецени, че е налице
хипотезата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
Предвид горните съображения, ВОС намери, жалбата на подс. И. за
основателна, отмени първоинстанционната присъда, като незаконосъобразна и
оправда подсъдимия.

Водим от горното, съдът, постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
5

Номер на акта:	56
Дата:	29 септември 2022 г.
Съдия:	Асен Владимиров Попов

Дело:	20223100600759
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юли 2022 г.

Присъда по дело №759/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите