№ 947
гр. В., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500907 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието, чрез процесуален представител юриск. Н.Д., срещу
Решение №262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело № 20821/2019г. по описа
на Районен съд – Варна, в частите, с които:
1.) е прието за установено в отношенията между ищеца ЯН. В. ВЛ. от една страна, и
ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, че ответникът не е
собственик на реална част от недвижим имот с площ от 873 кв.м., представляваща част от
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ
се в ******, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по
предходен план: ****** , при граници на реалната част : ПИ ***********, ПИ ************
и останалата част на имот **********, с площ 873 кв.м., която реална част е защрихована в
зелен цвят и е ограничена между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на приподписаната от съда
комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№
299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК;
2.) прието за установено в отношенията между К. ХР. В., от една страна, и ответника
1
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, че ответникът не е собственик на
реална част от недвижим имот с площ от 200 кв.м., представляваща част от поземлен имот с
идентификатор ********** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в ******, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по предходен план: ******, при
граници на реалната част : ПИ **********, ПИ ************ и ПИ ************, която
реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на
приподписаната от съда комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа
експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК;
3.) жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно-
деловодни разноски на ЯН. В. ВЛ. в размер на 1389,13 лева, както и на К. ХР. В. в размер на
50,00 лева.
Въззивникът изразява становище за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и за неговата
необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи
и възражения на страните и не е изложил съображенията си по тях в мотивите на решението
си. Държавата била собственик на имота, а по силата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Министъра на
земеделието упражнявал правата на собственика. Правото на собственост произтичало от
закона, поради което не било необходимо издаването на титул. Жалбоподателят сочи още,
че по силата на чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния поземлен фонд се
установяват от общинските служби по земеделие, като ирелевантен бил факта че от 2000 г.
земята е загубила земеделския си характер. Последният бил установен с Решение № 725 от
26,07.2000 г. па Поземлена комисия-гр. В., което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
Министерството на земеделието- е признато за собственик на нива от 36.920 дка, пета
категория, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „******" /******/ на
землище ****** гр. В., представляващ имоти е №№ ****** по плана па стари имотни
граници, изготвен през 1996 г. С решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна
са одобрени околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25
на брой, сред които и селишно образувание „******“, като същото е обнародвано в ДВ, бр.
59/21.07.2000 г. След влизането му в сила, територията е загубила земеделския си характер
и е станала урбанизирана, но това не означавало, че правото на собственост, което е
възникнало по силата на закона е отменено с обратна сила.
На следващо място въззивникът излага твърдения, че не може да бъде придобит по
давност имот, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до издаването на заповед на кмета
по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като неправилно и необосновано първоинстанционният съд е
отхвърлил това негово възражение. Последният не е обсъдил и множество неизчерпателно
изброени във въззивната жалба писмени доказателства. От същите се установявало че
процесният имот е държавна собственост още от 40 - 60 години на миналия век. Той и други
2
имоти в местността били отнети от частни лица за нуждите на отбраната и били
предоставени на Министерство на отбраната за „Бреговата батарея". В него имало изграден
бункер, което било и индиция, че нуждата от този имот не с отпаднала, както и че същият е
държавна собственост. Във всички планове до сега той бил посочен като собствен на
Министерство на земеделието. От заключението на СТЕ се потвърждавало становището, че
имотът бил включен в баланса на ТКЗС и ДЗС, което налагало извод, че земята в която
попадал той, разположена в м."******" на сегашното СО „Боровец юг" е принадлежала на
Държавата.
На следващо място, жалбоподателят счита, че решението е постановено при
съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като първоинсганционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, без да обсъди оспорването им, както и
очевидното им противоречие с показанията на останалите свидетели. Разпитаните по искане
на ищеца свидетели в не били безпристрастни, а от показанията им не се установявало, че
последният е владял конкретния имот, индивидуализиран с неговата площ, повече от 10
години. Приложените по делото графичен и снимков материал, в това число и ЦОФК от
годините назад сочат, че ищецът не е владял имота през процесния период от време. Това
беше потвърдено и от показанията на свидетелите на главно встъпилата страна, както и от
тези на ответника, за които счита, че се са интерпретирани превратно от
първоинстанционния съд.
Още веднъж потвърждава възражението си, че последният не е обсъдил доводите му,
че не е текла придобивна давност в полза на ищеца и на главно встъпилата страна за
претендираните от тях части на процесния имот, включително и поради уредения в § 1 от ЗД
на ЗС, чл.24, ал.1 и ал.7 от ЗСПЗЗ, както и относно това, че от одобряването на ПНИ до
влизането му в сила на 10.01.2011 г. давност не е текла.
В заключение оспорва процесуалната законосъобразност на допуснатото изменение
на иска на ищеца, тъй като същият не е заявил дали оттегля или се отказва за частта от 6
кв.м., като счита, че е налице неяснота как това изменение в площта е обосновало
недопустимост на претенцията на главно встъпилото лице.
Въз основа на изложените доводи жалбоподателят отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените срещу него искове на двете
страни с присъждане на извършените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор ЯН. В. ВЛ., чрез процесуален
представител Д.П., с който по съображения, че съдът правилно е приел, че имотът
представлява урбанизирана територия и не е държавна собственост, моли за потвърждаване
на постановеното решение, като правилно и обосновано.
Подадена е още частна жалба от К. ХР. В. , чрез адв. А.Д., срещу частта от Решение
№262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело № 20821/2019г. по описа на Районен
съд – Варна, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по
предявения от частния жалбоподател срещу ЯН. В. ВЛ. отрицателен установителен иск с
3
правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 200 кв.м.,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от
2838 кв. м., находящ се в ******, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***********,
номер по предходен план: ****** , при граници на реалната част : ПИ **********, ПИ
************ и ПИ ************, която реална част е защрихована в жълт цвят и е
ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно
– техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят излага твърдения, че решението в посочената част е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че няма интерес от провеждане на
отрицателния установителен иск спрямо Я. В., който в съдебно заседание е предприел
изменение на своя иск относно площта на имота от 879 кв.м. до 873 кв.м. реално обособени
части от целия имот с идентификатор **********, уточнявайки, че претенцията му обхваща
нови граници, защриховани в зелено в приложената скица към заключението на вещото
лице. Счита, че определението, с което е допуснато изменението по отношение на новите
граници е недопустимо, тъй като такова не е заявено от ищеца, а същият е посочил, че
изявлението му представлява уточнение. Дори и така допуснато, същото не се отразявало на
правния интерес на частния жалбоподател от предявения срещу В. отрицателен
установителен иск. Доколкото ищецът не е посочил дали изменението е придружено с отказ
или оттегляне на иска в частта, с която същият е намален, то за него в качеството главно
встъпило лице съществувал правен интерес да установи, че последният не е собственик на
процесните 200 кв.м. реални части от имота. По изложените съображения моли за отмяна на
определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЯН. В. ВЛ., чрез
пълномощника си адв. Д. П., с който отправя искане частната жалба да бъде оставена без
уважение, тъй като макар жалбоподателят първоначално да е имал интерес от главното
встъпване, то същият е отпаднал с допуснатото изменение на иска.
Депозиран е още отговор Държавата, представлявана от Министъра на земеделието
храните и горите, чрез юриск. Н. Д., който въпреки дадените указания от администриращият
съд на основание чл. 101 от ГПК с Разпореждане № 261227/23.03.2022 г. е останал
нередовен, тъй като страната не е формулирала надлежно искане към въззивния съд. По
силата на чл. 101, ал. 3 от ГПК процесуалното действия, изразяващо се в подаване на
отговора на частната жалба следва да се счита за неизвършено.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на
искова молба от ЯН. В. ВЛ., чрез процесуален представител адв. Д.П., с която срещу
4
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 873
кв.м. от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м.,
находящ се в ******, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по
предходен план: ****** , при граници на реалната част : ПИ ***********, ПИ ************
и останалата част на имот **********, която реална част е защрихована в зелен цвят и е
ограничена между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на комбинирана скица № 1 по заключението на
съдебно – техническа експертиза вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П /след
допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК по отношение на площта и границите на
реалната част в проведеното на 11.11.2021г. открито съдебно заседание пред първа съдебна
инстанция/.
В исковата си молба и подадените уточнителни такива ищецът излага твърдения, че е
собственик на гореописаната реална част от поземлен имот, която е придобил вследствие на
упражнявано давностно владение, упражнявано в периода от лятото 2002 г. до момента на
предявяване на иска. Същото е упражнявано непрекъснато, явно и необезпокоявано в трайно
установените граници на реалната част, която първоначално е представлявала поземлен
имот с идентификатор ************ по първоначално одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри. През 2013 г. ПИ ************ е бил заличен и е включен в
образувания ПИ с идентификатор **********.
През 2018 г. ищецът е предприел действия за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за описаната реална част от недвижимия имот. Едва тогава е
узнал, че в кадастралните регистри имотът е записан като собственост на Министерство на
земеделието, храните и горите, понастоящем Министерство на земеделието. Горното
обстоятелство го възпрепятствало да се сдобие с констативен нотариален акт въз основа на
обстоятелствена проверка.
С уточнителна молба от 06.01.2020 г. обосновава правния си интерес от предприетата
искова защита по твърдения, че е придобил по давност правото на собственост върху имота,
а в кадастраната карта и регистри Държавата е записана като негов собственик на основание
Решение № 725/26.07.2000 г. на ПК - Варна. Без да обори правото на собственост на
ответника не може да се снабди с посочения констативен нотариален акт. Ищецът изрично
заявява, че чрез отрицателния установителен иск защитава своето право на собственост,
отричайки това на Държавата върху същия имот.
По изложените съображения моли да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на процесната реална част. Претендира
присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Държавата, представлявана от
5
Министъра на земеделието, чрез процесуален представител юриск. Н.Д., с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Относно допустимостта на
исковата претенция ответникът сочи, че с Решение №725/26.07.2000 г. на ПК-гр. В., се
установява, че на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ Министерството на земеделието-
гр.София, е признато за собственик на нива от 36.920 дка, пета категория, находяща се в
терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „******" /******/ на землище ******, гр. В.,
представляващ имоти с №№ ****** по плана на стари имотни граници, изготвен през 1996г.
Посочва още, че Държавата е собственик на ПИ с идентификатор ********** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в ******, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./. стар идентификатор:
***********, номер по предходен план: ******, процесната част от който с площ от 879 кв.
м. се претендира от ищеца при съседи на частта: ПИ **********, ************,
*********** и останалата част от **********
Въз основа на изложеното твърди още, че ПИ с идентификатор **********, част от
който се претендира от ищеца, е държавна собственост, а освен това попада в терен по §4
ПЗР на ЗСПЗЗ, като към момента не е издадена заповед от Кмета на ****** по реда на §4к,
ап.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от деня на влизането й в сила, но в хипотезата, когато към момента
на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската
реституция, какъвто е настоящия случай, началният момент, от който може да тече
придобивната давност, е възстановяването на собствеността.
Поради изложеното сочи, че ищецът не може да придобие реалната част от имота на
твърдялото от него оригинерно придобивно основание, именно защото процесния имот е
държавна собственост, а по силата на действащото законодателство давност по отношение
на ответника не тече. От друга страна физическо лице, което не е било ползвател, нито пък
собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да
стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ само ако
придобие чрез правни сделки от собственик или правоприемник на собственик, чиято
собственост е била възстановена или ако придобие по давност имот на такъв собственик,
като в случаите на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ придобивната давност не
може да започне да тече преди възстановяване на собствеността. Освен това е налице
забрана и за придобИ.е на имоти
Излага, че разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006
г/, е спряна давността, текла до този момент за придобИ.е на държавни и общински имоти, а
с последните изменения и допълнения на същия параграф - бр. 7 от 2018 г., в сила от
31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г., давността за придобИ.е на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
Предвид гореизложеното обосновава становище, че са налице императивни правни
6
норми, установяващи забрана за придобИ.е на имот, държавна собственост по давност - чл.
86 ЗС, § 1 от ЗД на ЗС, чл.24, ал. 1 и ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което дори и да се установи, че
процесният се владее от ищеца, последният не може да го придобие на твърдяното
основание. Въз основа на изложеното ответникът поддържа извод за липсва на правен
интерес от воденето на иска, поради което отправя искане производството по него да бъде
прекратено.
Ответникът препраща към гореизложеното относно допустимостта на иска като
основания за неговата неоснователност. Преповтаря становището си, че Държавата е
собственик на процесната реална част от имота по силата на закона. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Държавата запазва собствеността си върху
земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост
подлежи на възстановяване. Имотът е държавна собственост , тъй като още преди
колективизацията същият е бил държавна собственост, такъв е бил по времето на
социализма, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, както и към момента. Той никога не е бил
собственост на физическо лице. По твърдения, че имотът е включен в държавния поземлен
фонд, твърди, че по силата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ по отношение на него не течала
придобивна давност.
От друга страна. ответникът, сочи, че придобИ.ето на имота по давност било
изключено, доколкото по отношение на него не е завършена административната процедура
по реституция, поради липсата на заповед по §4к ап.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посоченото
оригинерно придобивно основание било изключено по силата на императивната правна
норма на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. В същото време излага твърдения, че Държавата е
придобила имота по силата на реституция.
Ответникът релевира възражение срещу твърдението за придобИ.е на имота по
давност още, че същата не е започнала да тече до влизане в сила на ПНИ на 10.01.2011г., с
постановяването на решението на ВАС.
Излага становище, че ищецът по никакъв начин не е демонстрирал своене на имота,
спрямо който и да е било, а още по-малко спрямо действителния му собственик –
Държавата. От друга страна тя по всякакъв начин е манифестирала, че именно тя е
собственик на имота, като е предприела многобройни действия, в това число е водена
кореспонденция с редица институции и е осъществявана е защита на собствеността и
държавния интерес в съдебни производства. Подадено е още искане до Кмета на Общината
за издаване на Заповед по параграф 4к ап.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и искане за издаване на
скица характеристика на имот с идентификатор **********, СО „******", гр. В. и още
много други действия.
От друга страна ответникът възразява, че имотът не е владян от ищеца
необезпокоявано, непрекъснато и явно. Същият бил ограден, но не от В., като липсвали
каквито и да е било индиции, че имотът се стопанисва и владее от ищеца, съответно че е
станал собственик по силата на давностно владение. За съществуването на такива претенции
7
на Я.В. към имота, ответникът твърди, че е разбрал едва през 2018 г. от депозираната от
същия молба-декларация.
Още веднъж повтаря становището си, че давност в полза на ищеца не е текла по
силата на императивните разпоредби на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и § 1 от
ЗД на ЗС.
Обосновава твърдението си, че Държавата е собственик на спорния имот по
съображения, че с Указ № 16/17.06.1946 г. същият е отчужден за нуждите „Бреговата
батарея“, като с Указание № С-3070/1963 г. МНО е предоставило тези земи на ГНС-Варна за
безвъзмездно ползване. В условията на евентуалност сочи, че Държавата е носител на
вещното право на собственост върху спорния имот по силата на чл. 6 от Конституцията от
1947 г.. С новоприетия основен закон била е извършена национализация на общинската
собственост и тя е преминала в патримониума на държавата С Конституцията от 1971 г.
общинската собственост също не е уредена, което означавало, че е съществувала само
държавна собственост. Съобразно действащата разпоредба на чл. 6 от ЗС държавна
собственост са имоти, които нямат друг собственик, какъвто бил и процесният случай. От
друга страна сочи, че земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите,
изрично посочени в закона, остават държавна собственост - чл. 24 от ЗСПЗЗ. След като
процесният имот попада в територия/терен/ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то от това следва че е в
територия, стопанисвана от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, образувана
въз основа на първите две, т.е земята е била обобществена.
В заключение и доколкото счита, че имотът е със статут на държавна собственост,
ответникът още веднъж обосновава, че същият не би могъл да бъде придобИ. по давност
след 01.06.1996 г., а с оглед нормата на § 1 от Закон за допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от
2018 г., в сила от 31.12.2017 г., давността за придобИ.е на държавни и общински имоти е
спряла да тече до 31.12.2022 г. Предвид изложеното твърди, че ищецът не може да се
легитимира като негов собственик на посоченото от него оригинерно правно основание, тъй
като давност в негова полза не е могла да тече през сочения период - от 2002 г. до момента.
По гореизброените съображения моли за прекратяване на производството, а в условията на
евентуалност - отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск с присъждане на
разноски.
Пред първоинстанционния съд в срока по чл. 225 от ГПК е депозирана от К. ХР. В.
молба за главно встъпване в производството, с която е предявен против двете страни ЯН. В.
ВЛ. и Държавата, представлявана от Министъра на земеделието отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците по него не са
собственици на реална част с площ от 200 кв.м. от ПИ ********** по плана одобрен със
Заповед № РД - 18 -73/23.06.2008год. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ
от 2828 кв.м., находящ се в гр. В., селищно образувание „******", трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10м.), стар
идентификатор ***********, номер по предходен план - ******, при съседи частта, която е
8
са разположени по дължината на северната граница на имота - на юг имот с идентификатор
**********, на изток - път, а на запад - имот с идентификатор с идентификатор
************, защрихована в червен цвят на приложената на л.303 от делото скица.
Главно встъпилото лице излага твърдения, че е собственик на поземлен имот,
находящ се в ******, с адрес на имота: гр. В., р-н ******, кв.******, местност „******",
целият с площ от 600,00 кв.м., съставляващ имот с идентификатор ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-03-
1575/17.06.2013год. на Началника на СГКК - гр. В., при граници на мястото по скица :
******,**********,************ и ******.
Придобил гореописания имот чрез склчен с Н. И. К. договор за покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт №15941 от 16.07.2013год., том XLI, дело № 8512/2013 г.,
дв.вх.рег.№ 15657 на СВ-Варна. Праводателят му Н. К. е придобил правото на собственост
върху същия по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по силата на влязло в сила съдебно решение от
08.01.2002 г. по адм.дело № 848/2000 г. на Варненски окръжен съд, административно
отделение. От съдебния акт със СПН се установявало, че същият е бил ползвател въз основа
на акт на МС на имот с площ от 800 кв.м., по удостоверение №4053/27.11.1968 г. на ОбНС,
като съгласно представената по делото скица, издадена от ТСУ , р-н „******", общ.Варна
площта е 600 кв.м., в местност „******", в землището на кв.******, общ.Варна, при граници
- Н. Н., И. А. М. и от двете страни път. Съдът не е уважил искането на К. за придобИ.е на
имота в целият му претендирай размер от 800 кв.м., поради недоказаност за разликата над
600 кв.м.
Независимо обаче от това обстоятелство продавачът на имота от датата на
предоставяне на ползването му за ползване на осн. ПМС №21 от 31.01.1963год. и решение
№4 от 04.11.1968год. и последващо удостоверение №4053 от 27.11.1963год. до датата на
продажбата му на К.В. го е ползвал и владял в пълния претендиран размер от 800кв.м. Като
вкл. към датата на продажбата всичките 800 кв.м. са били оградени с телена ограда с
бетонни колове, т.е. владението е осъществявано и върху допълнително оградените 200.00
кв.м., повече от 50 години.
В резултат на извършената покупко - продажба, обективирана в нотариален акт
вх.рег. №15941 от 16.07.2013год., том XLI, дело № 8512/2013год., дв.вх.рег.№ 15657 на СВ-
Варна продавачът Н. И. К. при въвеждане на К.В. във владение в закупения имот му е
предал дворното място, което фактически е било и към настоящия имот е 800.00 кв.м. Така
в резултат на сделката и предаденото му владение от 16.07.2013 г. до датата на подаване на
настоящата владее и е придобил правото на собственост върху цялото дворно място от 800
кв.м., от които 600 кв.м. по силата на договорно основание, а останалите 200кв.м. е
придобил по давност, вкл. и чрез присъединяване на владението на праводателя К..
Посочените 800 кв.м., били образувани от два имота: 600 кв.м. от имот с актуален
идентификатор ********** и 200 кв.м., реални части от имот с актуален идентификатор
**********, като процесните 200 кв.м. били претендирани и от ищеца Я.В. по предявения
9
отрицателен установителен иск. По съображения, че В. и Държавата не са собственици на
посочената реална част, обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита
по заявения по реда на чл. 225 от ГПК иск за приемане за установено, че ответниците по
него не са собственици на имота. Оспорвайки правото им на собственост по подробно
изложени съображения моли отрицателния му установителен иск срещу тях да бъде уважен.
В предоставения срок е постъпил отговор на предявения от главно встъпилото лице
иск от ЯН. В. ВЛ., с който същият се оспорва като недопустим, тъй като при предявен
отрицателен установителен иск съдът изобщо няма да се произнесе дали Я.В. е собственик
на имота или не. За К. ХР. В. ще е налице правен интерес да предяви иск срещу ЯН. В. ВЛ.
едва след като бъдат признати имуществени права на втория. В условията на евентуалност с
отговора се обосновава становище за неоснователност на иска на главно встъпилото лице.
Депозиран е и отговор от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, с
който същият се оспорва като недопустим и неоснователен. Счита същият за недопустим,
тъй като уважаването му не би рефлектирало положително в правната сфера на ищеца. По
отношение на основателността му изразява идентично становище, с изложеното по иска на
ищеца Я.В.. Отправя искане за прекратяване на производството, а в условията на
евентуалност за отхвърляне на предявения по реда на чл. 225 от ГПК иск на главно
встъпилото лице.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото доклад № 83 от 16.06.1946 г. на Министъра на войната е
отправено искане на основание чл. 1 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за
военни укрепителни съоражения за подписване на указза отчжудаване за нуждите на
войската частни и общински недвижими имоти, описани в протокол № 5258-712-
122/6.6.1946 г. Предложено е стойността на отчжудените имоти да се изплати от бюджета на
Министерството на войната.
С Указ № 16 от 17.6.1946 г. на регентите на България въз основа на цитирирания
доклад на Министъра на войната и на основание чл. 1 от ЗОНИВУС е постановено да се
отчуждат описаните в протокол № 5258-712-122/6.6.1946 г. имоти за нуждите на войската,
като стойността им бъде изплатена от бюджета на Министерството на войната.
Изпълнението на указа е възложено на Министъра на войната.
От представеното по делото Постановление на МС по протокол № 87 от 19 юли 1949
г. се установява, че на основание чл. 11 и чл. 26 от Закона за държавните имоти е одобрено
отчжудаването за нуждите на Военно-морските сили в полза на Министерството на
народната отбрана на частни и държавни недвижими имоти, находящи се по Българското
Черноморие, включително 2 483 596 декара в землището на гр. В. и 481 547 декара в с.
******, подробно описани в приложените парцеларни планове № 690–063/721-122/1949 г. и
имотни ведомости. Постановено е държавните имоти да се предадат безвъзмездно, а
частните земи да бъдат заменени с държавни земи, като въвеждането на Министерството на
10
народната отбрана следва да бъде извършено по спешност.
От писмо изх. № 1263/29.11.1993 г. от началника на поделение № 4450-И се
установява, че поради временно отпадане на нуждата от имоти в землището на с. ******, м.
******, МО го е предоставила на ГНС за временно ползване, съгласно ПМС № 21/31.01.63 г.
Видно от заявление вх.№50607/04.08.1992г. за признаване право на собственост на
земеделски имот в местност „******" /******/, гр. В., установен с кадастрален план от
1959г. в полза на Министерството на земеделието - гр.София, е инициирана процедурата по
реституция на нива, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, представляваща имоти с №№
****** по плана на стари имотни граници, изготвен през 1996г.
От Решение № 394/07.03.1997 г. на Поземлена комисия-гр. В., се установява, че на
основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на
Министерството на земеделието-гр.София в съществуващи стари реални граници на
1/Пасище от 4.280 дка, шеста категория, находящ се в землището на ****** в местността
****** и 2/ други от 14.153 дка , пета категория, находящи се в землището на местността
******.
От представеното Решение №725/26.07.2000 г. на Поземлена комисия-гр. В. се
установява, че на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ Министерството на земеделието-
гр.София, е признато за собственик на нива от 36.920 дка, пета категория, находяща се в
терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „******" /******/ на землище ******, гр. В.,
представляващ имоти с №№ ****** по плана на стари имотни граници, изготвен през 1996г.
С издадената на основание § 4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б от ППЗСПЗЗ, във вр. с
чл.32 ЗА, заповед №РД-1-7706(467)/04.12.2002г. на областен управител на област с
административен център гр. В., е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно
образование по §4, ап.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "******", землище кв. ******, ******.
От приложеното Решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет – Варна на
основание чл. 21, т. 11 от ЗМСМА и чл. 105, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ са одобрени
околовръсните полигони на територии по §4, ал. 2 и ал. 3 за ******, с което същите
придобиват статут на селищни образувания.
Със заповед № РД-1-7706(68)/11.03.2003 г. на областен управител на област с
административен център град Варна е допусната поправка на явна фактическа грешка в
същата заповед №РД-1-7706(467)/04.12.2002г. относно изписването на приетия статут на
селищните образувания.
Видно от искане изх.№РД11-05-1029/11.04.2011г. до Кмета на ******, е поискано да
бъде изготвена заповед за възстановяване право на собственост върху земеделска земя по §
4 в селищни образувания и строителни граници (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ) за имоти сред които е
и ПИ с идентификатор *********** по плана на новообразуваните имоти на местност
„******" землище кв.******, район „******", гр. В., ******.
С Уведомително писмо рег. № УТ – 1010/294/11.07.2011 г. е посочено относно имот с
идентификатор № ******, че са налице данни за обжалване на плана за одобряване и
11
поправка на ПНИ за местност „******“, поради което заповед не се издава до влизането им
в сила.
Видно от представената по делото Молба-декларация и Удостоверение от
08.11.2018г. , ищецът ЯН. В. ВЛ. е сезирал ****** с искане за снабдяване със скица на
недвижим имот, представляващ недвижим имот, находящ се в гр. В., местност „******",
******, представляващ поземлен имот с площ 2838 кв.м. с идентификатор ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 -
73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед № РД
- 14 - 03 -1575/17.06.2013 г. на Началник на СГКК - Варна, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, номер по предходен
план:******.
От представеното Удостоверение № ОП -19-9400-302/1 от 08.08.2019г., издадено от
Областния управител на Област Варна, се установява, че за посочения в молба -
декларацията недвижим имот няма съставен акт за държавна собственост за периода от
01.06.1996 г. до момента на нейното издаване. В скица № 15 - 131434/14.02.2019 г., издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. В., като собственик на имота е вписан
Министерство на земеделието с Решение № 725 от 26.07.2000 г., издадено от Поземлена
комисия - Варна и Заповед № РД -06 - 7706 - 318 от 29.11.2006 г., издадена от Областен
управител - гр. В..
Видно от Удостоверение рег.№ АУ022734ВН_013ВН/11.07.2019г., издадено от
****** по подадената от ищеца декларация, имотът е заведен с партиден № 5305Н296510.
Съгласно скица №15-131434/14.02.2019г., издадена от Началника на СГКК гр. В. като
собственик на ПИ ********** по КККР е записано Министерство на Земеделието с Решение
725/26.07.2000г., издадено от ПК-Варна. За началото на административното производство е
извършено уведомяване по чл. 26 от АПК на известните заинтересовани лица. С писмо с
изх. № РД-05-504-1/15.03.2019г. на Областна Дирекция „Земеделия"-Варна се възразява
срещу приключването на започнатото производство и заверка на молба-декларация за
обстоятелствена проверка, тъй като имотът е собственост на Държавен поземлен фонд-
МЗХГ въз основа на Решение №725/26.07.2000г. Имота с идентификатор ****** по ПНИ на
с.о. „******", район „******"- общ. В. е образуван от имот с номер ******, който със
заповед №РД-07-7706-272/02.10.2007г. на Обл. управител на обл. Варна е заличен и от
същия са новообразувани съответно имот с номер 1686 с площ 600 кв.м. и имот ****** с
площ 3137кв.м. собственост на ДПФ-МЗХП. С писмо изх. № РД 05-589-1/02.04.2019г.
Общинска служба по земеделие гр. В. в отговор на запитване за постъпили
реституционни претенции по ЗСПЗЗ, възразява срещу започналото производство за
снабдяване с документи по обстоятелствена проверка на имот ********** по КККР в с.о.
„******" район „******"- общ. В., тъй като същият е собственост на Държавен поземлен
фонд въз основа на Решение №725/26.07.2000г., издадено от ОСЗ-ВАРНА.
С приложеното по делото решение от 08.01.2002г., постановено по адм.дело №
12
848/2000г. на Окръжен съд-гр. В. е отменен отказа на Кмета на ****** , постановен със
Заповед № 2682/23.12.1999г. да признае на Н. И. К. право да заплати и придобие
собствеността върху имот пл.№ 1686, с площ от 600 кв.м., находящ се в местност ******,
землището на кв.******, ******, на осн. пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от приобщения по делото нотариален акт № 66 том 2 , рег. № 10565 дело №
197/16.07.2013г. на нотариус Р. К. , с рег.№ 212 на НК, вписан в Служба по вписванията –гр.
В. с вх.рег.№15941/16.07.2013г. , том XLI, дело № 8512/2013г., дв.вх.№15657, Н. И. К. е
продал на К. ХР. В. недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр. В. ,
район ******, кв.****** , местност ****** , с идентификатор ********** по КККР , с площ
от 600 кв.м.
При първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза от инж. Р.П, чието заключение настоящият въззивен състав кредитира като
обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните. От него се установява, че За
терена , в който попада претендираният имот , описан в исковата молба, а именно: имот №
******, са налични следните планове и карти: - Кадастрален план на ****** изготвен
1960г. /обхваща източната част на м. „******"/. В този план процесният имот № ****** не е
нанесен; - Кадастралния план на м. "Западно от ******" 1979 г., с попълване 1996 г.,
одобрен със зап. № Р-359/22.10.1996 г. на Кмета на ******. Имотът е нанесен с № ******, с
площ от 873 кв.м., с начин на трайно ползване - „лозе", при граници: път, ******. Имотът е
записан на И. М. А.. На комбинираната скица № 1, имот № ****** е изчертан със зелени
линии, зелен надпис и зелен щрих. Плана на новообразуваните имоти на СО "******",
одобрен със Зап. № РД-1-7706/467/04.12.2002г. и 3Д-1-7706/68/11.03.2003 г.; - В
помощния план към плана на новообразуваните имоти, в плана на ползателите, имотът е
нанесен с № ******, с площ от 873 кв.м., с начин на трайно ползване - „лозе", при граници:
път, 1685,1686,1683, 1080. Имотът попада в стар имот № 1058, целият с площ 29378 кв.м.,
записан .Държавно". - В плана на новообразуваните имоти, процесният имот не е нанесен.
Същият попада в обхвата на новообразуван имот № ****** целият с площ от 3736 кв.м., вид
територия: лозе, записан на „ДПФ - МЗГ". На комбинираната скица №1, новообразуван
имот № ****** е изчертан със сини линии и син надпис. След преработка на ПНИ в обхвата
на имот № ****** се нанасят два нови имота, а именно: имот № ******. Имот № ****** е с
площ от 2838 кв.м., с трайно предназначение: Урбанизирана територия е записан на
„Министерство на земеделието", на основание Решение № 725 от 26.07.2000г. на Поземлена
комисия Варна. Имот № ****** на комбинираната скица е изчертан с жълт щрих и жълт
надпис. Видно е от същата, че процесният имот № ******, с площ от 873 кв.м., попада в
обхвата имот № ******; - Кадастрална карта на гр. В., одобрена със заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. и изм. със заповед № КД-14-03-1575/17.06.201 Зг. на Н-к СГКК Варна.
Съгласно същата, процесният имот № ****** попада в имот с идентификатор **********,
целият с площ от 2838 кв.м. с предназначение: Урбанизирана територия. На комбинираната
скица №1, същият и е изчертан с жълт щрих и жълт надпис. Вещото лице заключава, че
претендирания в исковата молба имот преди колективизацията е бил земеделски - ниви и
13
лозя. Теренът, в който попада имотът , е включен в баланса на ТКЗС и ДЗС.
Няма данни за конкретния имот да е съставян акт за държавна собственост.
Претендираният в исковата молба имот е ограден, но не е обработен. Към момента не се
ползва за земеделски нужди. Имотът е празен. На югоизток оградата е нова -от метални
колове и метална оградна мрежа, на югозапад и севеР.пад имотът е ограден бетонови колове
и стара оградна мрежа, а на североизток масивна ограда от бетонови блокчета с височина
около 3 м.
Вещото лице посочва още, че с царски указ № 16/17.06.1946 г., за нуждите на
войската се отчуждават недвижими имоти , подробно описани в протокол № 52Б8.-712.-122.
от 6.06.1946г. Процесният имот №******, с площ от 873 кв.м., попада в скица № I, а
съгласно КП/1960 г. в имот №1058, записан в регистъра – „Държавно". Имот № 1058 от
КП1960 г., е идентичен на имота по скица № I, на отчужденията, идентичен на имот № 1058
от помощния план към плана на новообразуваните имоти (зелени линии на скицата), част от
който имот е и претендираният процесен имот № ****** изчертан с червени линии и червен
надпис.
Установява се от изготвената експертиза още, че претендираната от ищеца ЯН. В.
ВЛ. реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на
комбинирана скица № 1 по заключението, а претендираната от К. ХР. В. реална част е
защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица №
1.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, че не е налице
идентичност между претендираната от ищеца реална част, и тази предмет на претенцията на
главно встъпилото лице, като границите на спорните реални части са определени съгласно
комбинираната скица и не се припокриват.
Ангажирани са и гласни доказателствени средства чрез разпит свидетелите И. Г.
И.ов, М. А. В., Д. Ц. К., И.ка К.а В.а, С. И.ов М. и М. А.а М.а.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124
от ГПК, в производството по който ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на
иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по
отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Това
разрешение е приложимо само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от
твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на
ответника, какъвто е настоящият, при който доказването на спорното право е въпрос на
материалноправна легитимация на ищеца.
При посочената фактическа обстановка е приет за съвместно разглеждане и
14
предявения по реда на чл. 225 от ГПК от главно встъпилото лице К. ХР. В. отрицателен
установителен иск срещу първоначалните страни в производството, с който е отправено
искане за приемане за установено по отношение на тях, че не са собственици на процесната
реална част. С обжалваното съдебно решение същият е прекратен по отношение на ЯН. В.
ВЛ. и уважен по отношение на Държавата, представлявана от МЗ.
С оглед факта, че произнасянето по частната жалба срещу прекратителната част на
решението, имаща характер на определение, има обуславящо значение за предметния обхват
на въззивното производство, същото следва да предхожда това по въззивната жалба:
Съгласно разясненията, дадени с мотивите към т.9 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо
разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск
с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и
ответника по първоначално предявения иск, и с които то претендира за себе си изцяло или
отчасти същото право.
Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в
процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес,
както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на
първоначалния иск. Необходимо е лицето да предявява самостоятелни права върху предмета
на спора, да претендира за себе си спорното право, затова самостоятелността на правото му
се състои в несъвместимостта с претендираното от първоначалния ищец право, така че
уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на
първоначалния иск, да обуслови неговото отхвърляне. От значение за допустимостта на
главното встъпване е дали третото лице заявява самостоятелни права върху предмета на
спора, като без значение е дали претендира самостоятелни права върху целия имот или
върху идеална част от него, както и кога е придобило твърдените права, включително е
допустимо същите да са придобити в хода на висящ исков процес с предмет собствеността
върху имота.
Когато делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск за
собственост, същото има за предмет правото на собственост на ответника, тъй като спорът,
който ще се реши със сила на пресъдено нещо, е собственик ли е ответникът на процесната
вещ. Трето на висящия спор лице, което претендира да е носител на правото на собственост
върху същата вещ, би могло да встъпи главно, като предяви срещу ищеца и ответника или
положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, или осъдителни
искове по чл. 108 от ЗС, или положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.
1 ГПК срещу единия и иск по чл. 108 от ЗС срещу другия. Чрез тези искове като предмет на
делото ще се въведе материалното право, което встъпващото лице претендира за себе си, и
ще се разреши спорът дали то е собственик на процесната вещ. Ще е налице е и идентичност
между предмета на исковете на главно встъпилото лице срещу ищеца и срещу ответника по
първоначалния иск, тъй като и двата иска ще имат за предмет претендираното от главно
встъпилото лице право на собственост /така Решение № 21 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 2087 /
15
2019 г. на ВКС, 1-во гр. отд./.
При предявен отрицателен установителен иск е недопустимо главно встъпващото
лице да предяви отрицателни установителни искове срещу първоначалните страни, тъй като
по този начин се цели отричане на тяхното право на собственост, а не се заявяват собствени
права, които третото лице претендира за себе. Поради изложеното не е налице посочената
активна процесуална предпоставка за допустимост на главното встъпване, доколкото
третото лице не претендира установяване за себе си спорното право, несъвместимо с
претендираното от първоначалния ищец право, така че уважаването на иска на главно
встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск, като обуслови
неговото отхвърляне. Предявяването на отрицателни установителни искове срещу
първоначалните страни по висящото производство, образувано по отрицателен
установителен иск за собственост, не удовлетворява изискването за наличие на правен
интерес от претендираната съдебна защита, поради което искането за главно встъпване е
следвало да бъде оставено без уважение, като недопустимо.
Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че същото е недопустимо на
още едно основание, тъй като липсва идентитет между оспорваното от третото лице право
на собственост и това, което се оспорва от главния ищец, тъй като съгласно заключението
на експертизата и приложената към нея комбинирана скица № 1, исковите претенции касаят
различни реални части от поземления имот и липсва идентичност между спорните права.
По изложените съображения предявените от главно встъпилото лице искове също се
явяват недопустими, доколкото не подлежат на съвместно разглеждане в рамките на висящи
съдебен процес, поради което същите следва да бъдат прекратени изцяло и по отношение и
на двете първоначални страни.
Макар по напълно различни съображения първоинстанционният съд с обжалваното
решение е прекратил производството в частта по предявения от К. ХР. В. срещу ЯН. В. ВЛ.
отрицателен установителен иск. Посоченото разрешение, въпреки че е мотивирано
неправилно, като краен резултат съответства на решаващите изводи на въззивния съд за
недопустимост на производството в посочената част, поради което следва да бъде
потвърдено, като частната жалба, с която се претендира неговата отмяна е неоснователна.
С оглед гореизложените съображения за недопустимост на главното втъпване,
недопустим се явява и отрицателния установителен иск на третото лице спрямо Държавата,
тъй като същият е предявен от нелегитимирана страна, която не е следвало да бъде
конституирана като главно встъпило лице и същият не е подлежал на съвместно
разглеждане в рамките на производството, доколкото не са били налице процесуалните
предпоставки за допускане на главното встъпване. С оглед липсата на идентичност между
спорните реални части, същият е недопустим на още едно самостоятелно основание. Само за
изчерпателност на обосновката следва да се посочи, че при формиран извод за
недопустимост на главното встъпване и на предявения от третото лице иск по отношение на
първоначалния ищец, същността на процесуалната фигура, изискваща идентичност на
произнасянето по чл. 225 от ГПК изключва допустимостта по отношение и на
16
първоначалния ответник.
С оглед всичко гореизложеното, въззивното решение, в частта, с която е уважен иска
на третото лице срещу Държавата, представлявана от МЗ, е недопустимо като постановено
по недопустим иск и от нелигитимирана страна, поради което същото подлежи на
обезсилване с прекратяване на производството в посочената част, на основание чл. 270, ал. 3
от ГПК.
По отношение на произнасянето по иска на ЯН. В. ВЛ. срещу Държавата:
Както вече беше изложеното същият следва да бъде квалифициран като отрицателен
установителен иск за собственост, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл.
124 от ГПК. Съгласно задължителните постановки на т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/
2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника.
В настоящия случай ищецът изрично поддържа становище, че правният му интерес
произтича от това, че е собственик на процесната реална част, за правото на собственост
върху която претендира и ответника. Сочи, че отричайки правата на последния, защитава
своето материално право. Предвид изложените твърдения е налице конкуренция на права,
при което всяка двете страни по първоначално предявения иск заявява свое право на
собственост върху реалната част от недвижимия имот несъвместимо с претендираното от
насрещната. В този случай доказването че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е
въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на
правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този
смисъл е и съдебната практика, обективирана например в Решение № 15/19.02.2016 г. по
в.гр. дело № 4705/2015 г. по описа на II г.о.
От събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност се
установява безпротиворечиво, че процесната реална част е държавна собственост. Видно от
Указ № 16 от 17.6.1946 г. на Регентите на България въз основа на доклад № 83 от 16.06.1946
г. на Министъра на войната, основание чл. 1 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти
за военни укрепителни съоражения са отчуждените в протокол № 5258-712-122/6.6.1946 г.
имоти за нуждите на войската, като е постановено стойността им да бъде изплатена от
бюджета на Министерството на войната.
С приложеното по делото Постановление на МС по протокол № 87 от 19 юли 1949 г.
е одобрено на основание чл. 11 и чл. 26 от Закона за държавните имоти отчжудаването за
нуждите на Военно-морските сили в полза на Министерството на народната отбрана на
частни и държавни недвижими имоти, находящи се по Българското Черноморие, описани
приложени към постановлението планове и имотни ведомости.
От заключението на изготвената по делото СТЕ се установява, че процесната реална
17
част е част от имот № 1058 от КП 1960, който е записан като държавна собственост,
идентичен с имот по скица № 1 на отчужденията, който е идентичен и с претендирания
процесен имот № ******, изчертан с червени линии и червен надпис на помощния план на
плана на новообразуваните имоти.
С оглед гореизложеното, същият още след отчуждаването с указа на Регентите от
17.06.1946 г. е станал държавен и е бил предназначен за удовлетворяване на висши
държавни нуждите по осигуряване на сигурността и отбраната на страната. По делото не са
ангажирани доказателства за отпадане на необходимостта от задоволяване на
отбранителните нужди, съответно за предоставяне на собствеността върху имота на частни
лица. Напротив, от приложеното на л. 140 от първоинстанционното дело писмо изх. №
1263/29.11.1993 г. от началника на поделение № 4450-И се установява, че поради временно
отпадане на нуждата от имоти в землището на с. ******, м. ******, МО го е предоставила
на ГНС за временно ползване, съгласно ПМС № 21/31.01.63 г. Макар същият да е отдаван за
временно ползване на частни лица, то той е запазил статута си на държавна собственост,
като необходимостта от тези терени не е отпаднала. Вписването на частен субект в разписен
лист не означава, че собствеността върху имота е станала частна, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че по силата на цитираното постановление на
Министерски съвет същият е предоставян за временно ползване.
До приемането на Решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет – Варна,с което
на основание чл. 21, т. 11 от ЗМСМА и чл. 105, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ са одобрени
околовръсните полигони на територии по §4, ал. 2 и ал. 3 за ****** и придобиват статут на
селищни образувания, процесната реална част е представлявала земеделска земя по смисъла
на чл. 2 от ЗСПЗЗ, доколкото не е налице нито едно от изключенията предвидени в
разпоредбата.
По силата на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ правото на собственост на
държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната, на
Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани
непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери,
определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съответно
министъра на вътрешните работи или ръководителя на ведомството. При отпадане на
необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, тези земеделски земи се
включват в Държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет. С оглед
гореизложеното дори и при отпадане на нуждата Държавата ще запази собствеността и
същият ще бъде включен в ДПФ, което на основание чл. 27, ал. 4 от ЗСПЗЗ изключва
възможността за придобИ.ето му по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ министърът на земеделието може
да изменя и да отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, и да прави
предложения за промяна или отмяна на решения на Министерския съвет за предоставени
земи по реда на чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ при отпадане на нуждите или установени нарушения
при ползването на земеделски земи от държавния поземлен фонд. С този текст изрично са
18
предвидени само две хипотези, при които може да бъде отменена влязла в сила заповед, с
която е предоставена за ползване земеделска земя за задоволяване на отбранителни нужди.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за провеждане на процедура по
чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ за отмяна или промяна на отчуждителните решения, по силата на
които процесният имот е отчужден за задоволяване на важни държавни нужди по
осигуряване на сигурността и отбраната на страната, следва да се приеме, че същият не е
изгубил характера си на държавна собственост.
С разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС, е спряна давността, текла до 1.06.2006 г за
придобИ.е на държавни и общински имоти, а с последните изменения и допълнения на
същия параграф - бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г., давността за
придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022 г. Предвид изложеното, в процесния период от 2002 г. до момента на
приключване на съдебното дирене в производството давност по отношение на процесната
реална част не е текла и ищецът не би могъл да я придобие на претендираното оригинерно
придобивно основание.
Следва да се приеме, че такава не е текла още поради факта, че в полза на ответника е
постановено решение на ОСЗ - Варна от 26.07.2000г., но процедурата по възстановяване би
могла да приключи едва след издаване на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР от
ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите и съседите на имота, и по силата
която се придобива собствеността. В съдебната практика последователно се застъпва
становището, че принципа, заложен в чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, че давност не тече срещу този,
който не може да се защити чрез иск, не позволява теченето на придобивна давност до
възстановяване на собствеността и индивидуализиране на имота с постановяване на заповед
на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР от ЗСПЗЗ.
Нещо повече, дори само за пълнота на обосновката да се приеме, че би могло имота
да бъде придобит по давност в рамките на процесния период, то ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, че го е владял с намерение да го свои, още по-малко,
че твърдяното фактическо положение е осъществявано с минимално изискуемата
продължителност по чл. 79, ал. 1 от ЗС от 10 години.
От свидетелските показания на свидетелите, разпитани по инициатива на
въззиваемия И. И.ов и М. В. се установява единствено, че Я.В. паркира колата в мястото,
като се излагат твърдения и че той полага грижи за мястото. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите, че ищецът, настоящ въззиваем, обработва земята, отглежда
зеленчуци и се грижи за дърветата в него, тъй като същите са в разрез със заключението на
вещото лице, съгласно което имотът не се използва за земеделски нужди, не е обработен и е
празен.
В посочената част твърденията на свидетелите противоречат и на показанията на
другите свидетели по делото, и в частност на тези на Д. К. и И.ка В.а, по отношение на
която са налице предпоставките на чл. 272 от ГПК. Съдът дава вяра на изложеното от
19
посочените двама свидетели, тъй като показанията им се базират на лични впечатления,
последователни и вътрешно непротиворечиви са, и се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото. От същите се установява, че процесната реална част се
използва като паркинг от собствениците и ползвателите на съседните имоти, и макар
ищецът заедно с баща си да са оградили имота в началото на 2020 г., то достъп до реалната
част е осигурен и на други съседи. Преди поставяне на оградата, за което свидетелят К.
сочи, че се е случило на 21.03.2020 г., имотът е бил ползван свободно за паркинг, като
децата от съседните къщи са си играли в него. Свидетелите В.а и К. са категорични, че
единствено последният от тях е поддържал имота и го е косил, а ако не го е правил, същият
е буренясвал. Също така и двамата свидетелстват, че реалната част е оградена от към пътя за
първи път в посочения период в началото на 2020 г. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите в посочената част, тъй като се потвърждават и от заключението на вещото лице,
което посочва, че на югоизток оградата е нова,от метални колове и метална оградна мрежа.
В посочения смисъл са и показанията на свидетелят С. М., кредитирани в тази си част
по реда на чл. 172 от ГПК, от които се установява, че към 11.03.2020 г. от страната, която е
към пътя имотът е бил неограден, а в останалите части е бил ограден от оградите, поставени
на съседните имоти. същият се е ползвал за паркинг свободно.
При съвкупната преценка на посочените гласни доказателствени средства се достига
до еднозначния и безпротиворечив извод, че ищецът не е доказал упражняването на
постоянно, непрекъсвано, несъмнено владение с намерение да свои процесната реална част.
Поради изложеното, дори и само за изчерпателност на обосновката да се приеме, че не са
били налице преждеизброените пречки за придобИ.е на имота по давност в процесния
период, искът му подлежи на отхвърляне и на това самостоятелно основание, с оглед
заявените от страната факти, от които извлича правния си интерес за неговото провеждане в
хипотезата на конкуренция на права.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4
от 06.01.2006 г. в полза на ответника в първоинстанционното производство следва да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360
лева. В настоящото въззивно производство по делото в полза на жалбоподателя следва на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат присъдени разноски в размер на 481,90 лева,
съставляващи заплатена държавна такса от 121.90 лева и юрисконсултско възнаграждение
на стойност от 360 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело №
20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието за установено в
отношенията между ЯН. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „******" ****** и
20
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, с адрес: ******, че
ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ от 873 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор ********** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в ******, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по предходен план: ****** , при
граници на реалната част : ПИ ***********, ПИ ************ и останалата част на имот
**********, която реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена между точки 2, 1,
8, 7 и 9 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза вх.
№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П, представляваща неразделна част от решнието
/след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК по отношение на площта и границите
на реалната част в проведеното на 11.11.2021г. открито съдебно заседание пред първа
съдебна инстанция/, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЯН. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул.
„******" ****** срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, с адрес за
призоваване: ****** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на реална част с площ от 873 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
********** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в ******, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по предходен план: ****** , при
граници на реалната част : ПИ ***********, ПИ ************ и останалата част на имот
**********, която реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена между точки 2, 1,
8, 7 и 9 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза вх.
№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П, представляваща неразделна част от решението
/след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК по отношение на площта и границите
на реалната част в проведеното на 11.11.2021г. открито съдебно заседание пред първа
съдебна инстанция/.
ОБЕЗСИЛВА Решение №262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело №
20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието за установено в
отношенията между К. ХР. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в ****** от една страна, и
ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, с адрес за призоваване:
****** , от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ от
200 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият
с площ от 2838 кв. м., находящ се в ******, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор:
21
***********, номер по предходен план: ****** , при граници на реалната част : ПИ
**********, ПИ ************ и ПИ ************, която реална част е защрихована в жълт
цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица № 1 по заключението на
съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П
представляваща неразделна част от решението, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, КАТО
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част по отрицателния
установителен иск на главно встъпилото лице на основание чл. 225 от ГПК К. ХР. В. с ЕГН
**********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело
№ 20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прекратено
производството по иска на главно встъпилото лице К. ХР. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. В., ****** срещу ЯН. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „******"
****** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на
следния недвижим имот, а именно: реална част с площ от 200 кв.м. , представляваща част от
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ
се в ******, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***********, номер по
предходен план: ****** , при граници на реалната част : ПИ **********, ПИ ************
и ПИ ************, която реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между
точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа
експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П, представляваща неразделна част
от решението.
ОТМЕНЯ Решение №262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело №
20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, с които Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието е осъдена да заплати на ЯН. В. ВЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. „******" ****** сумата в размер на 1389,13 лв.,
представляваща извършени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ Решение №262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело №
20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, с които Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието е осъдена да заплати на К. ХР. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. В., ****** сумата в размер на 50,00 лв., представляваща
извършени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
22
ОСЪЖДА ЯН. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „******" ****** да
заплати на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, с адрес: ******
сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща извършените в
първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение,
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
ОСЪЖДА ЯН. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „******" ****** да
заплати на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, с адрес: ******
сумата от 481,90 /четиристотин осемдесет и един лева и деветдесет стотинки/ лв.,
представляваща извършените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски,
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23