№ 7491
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110156244 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от К. Я. Д. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 120 лева /съгласно изменение на иска, допуснато с
протоколно определение от 17.10.2023г./, представляваща недължимо платена сума за
неустойка за непредоставяне на обезпечение по Договор за паричен заем № ****** от
20.04.2018г., сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2022г. ищецът е сключил договор за паричен
заем № ****** от 20.04.2018г. с ответника за главница от 1750 лева при ГПР от 41,78% и
фиксиран годишен лихвен процент от 35%. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните
се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или
банкова гаранция, като всеки от поръчителите следвало да отговаря на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния
размер на същия да е минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е
поръчител, да има чисто ЦКР и или да представи сключен договор за гарантиране
задължението с дружеството, като неустойката за непредоставяне на обезпечението в размер
на 900 лева била начислена още при сключване на договора. Преди подаване на исковата
молба ищецът платил всички дължими суми по договора, включително процесната
неустойка. Поддържа, че неустоечните клаузи били нищожни поради противоречие със
закона с оглед нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, както и поради неравноправния им
характер и поради противоречие с добрите нрави. Моли съдът да осъди ответника да върне
получената сума от 900 лева за процесната неустойка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
1
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага съображения, че ищецът следвало да
докаже наличието на правоотношение между страните по договор за кредит, а не да иска
задължаване на ответника да го представи. На следващо място счита, че процесната
неустойка не противоречала на добрите нрави, тъй като ако заемополучателят бил изпълнил
задължението си да представи гаранция, вземането за неустойка нямало да възникне.
Ищецът имал възможност да осигури обезпечение не само чрез поръчител, а и чрез банкова
гаранция, освен това като бил подписал договора се бил съгласил, че срокът за предоставяне
на обезпечение бил достатъчен. Сочи, че уреденият в договора годишен процент на
разходите бил законосъобразно определен и нямало основание неустойката да бъде
включена в него. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това
число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
Наличието на кредитно правоотношение между страните се установява от приетия
Договор за паричен заем № ****** от 19.04.2018г. Съгласно него страните са се уговорили а
отпускане на потребителски кредит в размер на 1750 лева със срок от 30 седмици с краен
срок на погасяване 15.11.2018г., при фиксиран лихвен процент от 35 % годишно и годишен
процент на разходите от 41,70 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото
му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да
не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“;
поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, страните се уговарят, че при неизпълнение на
задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната
алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 913,35 лева. Неустойката се
2
заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера
на вноските, посочен в чл. 2, т. 2 се добавя сума в размер на 60,89 лева.
Съдът, като съобрази съдържанието на цитираните клаузи намира следното.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в петдневен
срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
3
това задължение е санкционирано с неустойка в размер на над 52 % от размера на заетата
сума. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка
излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на
добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като
начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
обезпечава реално претърпени вреди.
Ето защо процесната неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и основаното на нея вземане е недължимо, а платеното по него подлежи на връщане
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. От приетото по делото и неоспорено от ищеца
извлечение от счетоводните книги на ответника се установява, че ищецът е платил на
ответника сумата от 545,53 лева по неустойката. Така платената сума надхвърля размера на
исковата претенция от 120 лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски за
държавна такса в размер на 50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева,
платено изцяло в брой съгласно приложения към исковата молба договор за правна защита и
съдействие, или общо 410 лева. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно, тъй като същото е в минимален размер. С молбата от
16.10.2023г. е представен нов договор за правна защита и съдействие, по силата на който
адв. Димитър Милев е предоставил безплатна защита на ищцата и претендира
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, но съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК
ответната страна отговаря за разноските само за един адвокат на ищеца, независимо дали те
са заплатени предварително или се дължат пряко на адвоката. Ето защо следва да бъдат
присъдени разноските единствено по първия договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на К. Я.
Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 6, вх. Б, ап. 136, на основание
4
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 120 лева, представляваща недължимо платена сума за
неустойка за непредоставяне на обезпечение по сключения между страните Договор за
паричен заем № ****** от 20.04.2018г. ведно със законната лихва считано от 17.10.2022г. до
окончателно изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 410 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5