Протокол по дело №2199/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1243
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20211100202199
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1243
гр. София, 30.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Емил Дечев
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
и прокурора Йордан Петров Петров (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Емил Дечев Наказателно дело от общ
характер № 20211100202199 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Подсъдим Л. М. П. - редовно призована, явява се лично и с адв.В.Д. –
упълномощен защитник.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Д. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка да се даде ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА самоличност на подсъдимата:
Л. М. П. – родена на **** г. в гр.Бургас, живуща в гр.Нова Загора,
ул.“**** – къща, български гражданин, разведена, с висше образование,
работи като управител на дружество „Х. М 90“ ЕООД, осъждана, ЕГН
**********.
Подс.П. – Получила съм препис от обвинителния акт преди повече от 7
дни.
СЪДЪТ разяснява правата на подсъдимата в процеса.
СЪДЪТ разясни на подсъдимата по какъв процесуален ред може да се
разгледа делото след разпоредително заседание.
Подс.П. – Разбрах правата си. Разбрах и начините на разглеждане на
1
делото. Няма да правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ разясни и правата и относно разпоредителното заседание.
Подс.П. – Разбрах процедурата. Получила съм и разпореждането за
насрочване на настоящото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ даде възможност на участниците в разпоредителното
производство да вземат отношение по въпросите, предвидени в чл.248, ал.1,
точки от 1 - 8 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – По отношение на подсъдимостта считам, че делото е
подсъдно на съда. Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Не е допуснато в ДП отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните
права на обвиняемия и които да са довели до връщане на делото. Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, така че
трябва да бъде по общия ред.
Предлагам за следващото съдебно заседание да се призоват всички
свидетели посочени в ОА.
Адв. Д. - Относно т.1 дали делото е подсъдно на СГС, не мога да взема
отношение, тъй като по начина, по който е посочено в ОА, че Л.П. е била
съдия в гр.Раднево, но не е посочен периода от време кога е била и не е
посочено дали към датата на инкриминираното дата е била съдия. Правя
възражение по т.3 – по този начин изложеното в обстоятелствената част на ОА
относно качеството на Л.П. не мога да взема отношение по т.1, няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че са допуснати отстраними процесуални нарушения при изготвяне
на ОА. Те се състоят в следното: На първо място, в началото на ОА е
посочено, че П. е била съдия в РС – Раднево, но не става ясно дали към датата
на процесните деяния дали се твърди, че същата е била магистрат, което
обстоятелство е необходимо, за да се приложат правилата на специалната
подсъдност чл. 35 НПК, касателно магистратите.
Считам, че е допуснато и друго процесуално нарушение, изразяващо се
в следното: посочено е, че в съдебно заседание, проведено на 08.12.16 г. съдът
с определение отменил извършените действия, като показанията на Л.П.
Михайлова, вече пред новия съдебен състав, не са били приобщени по реда на
чл. 281, ал.1, т.5 НПК, поради което е разпитана наново на 23.02.17 г. по нохд
2
1452/15 г., т.е. за първите показания, които прокуратурата е счела за лъжливи,
дадени на 27.10.16 г., СГС не ги е приобщил по реда на чл. 281, ал.5, т.е.
считам, че те не са доказателство по разгледаното впоследствие наказателно
дело от общ характер. След като не са доказателство, те не биха могли да
засегнат по някакъв начин отношенията, които чл.280 регулира, а именно
правилното правораздаване. За да съществува такава опасност, за да могат да
повлияят на решението на съда, те следва те да са доказателство. Въпреки че
в тази фаза не можем да разгледаме доказателствата по същество. Считам, че
след като в обстоятелствената част на ОА се сочи, че те не са приобщени, т.е.
изначално..…. Ще посоча и последното процесуално нарушение изразяващо
се в това, че в диспозитива на ОА от една страна и в обстоятелствата част е
посочено, че деянието е осъществено на две дати - 27.10.16 г. и на 23.02.17 г.,
т.е. с две деяние е осъществен състава на чл. 290. От друга страна обаче се
сочи, че в периода от 27.10.16 г. до 23.02.17 г , т.е. навежда се на една трайна
престъпна деятелност по-характерна за продължено престъпление. Смятам,
че се бъркат двата института и по този начин се нарушава правото на
защитата, не можем точно да разберем какво твърди СГП, дали твърди, че в
условията на продължавано престъпление или твърди, че е продължено
престъпление, тъй като сочи период. Още повече, че се сочат алтернативи
като прокуратурата не е конкретизирала кое приема – дали с две деяния
осъществяват заедно единия състав, или поотделно единия в различни
състави, т.е. самата прокуратура ги е изредила алтернативно, като ни лишават
от възможност да разберем какво точно се твърди. Това според мен е
следващото процесуално нарушение.
Подс. П. – Поддържам казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ – В обвинителния акт, макар да не е посочено от кога до
кога подсъдимата е била съдия, считам че е ясно посочено и заявено
становището на колегата от ГП, че е била съдия. Очевидно това се отнася за
периода на деянията. Ако съдът в хода на съдебното следствие установи, че
по някаква причина делото не е подсъдно на СГС, няма пречка да се изпрати
на съответния съд.
По отношение на второто процесуално нарушение, че е било
приобщено, това е въпрос по същество.
По отношение на диспозитива, че деянието е било на две дати, но в
3
различен период, аз съм втрещен. Практиката на съда и тълкувателните
решения, ясно посочват как се описва в диспозитива когато се касае за
продължавано престъпление. Продължилото се описва на практика по
идентичен начин. Касае се за престъпна дейност, която има начало и край,
очевидно това нещо се посочва и абсолютно коректно е изписано началото и
края на престъпната дейност. Ясно е изписано в диспозитива, че се касае за
продължавано престъпление, никъде прокуратурата в ОА в мотивите, в
обстоятелствената част не е твърдяла, че се касае за продължено
престъпление. Неоснователно е възражението на защитата, няма основание за
връщане на делото.
Подсъдимата П. – Придържам се към казаното от адвоката ми.


СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание, Съдът като взе предвид становището на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е местно и родово подсъдно на СГС.
Съдът не споделя становището на защитата, че подсъдността по делото
на този етап не е ясна, тъй като от начина, по който е написан ОА не се
разбира дали към датата на осъществяване на инкриминираното деяние
подсъдимата е работила на длъжност съдия или не, от което съответно би се
определила и местната подсъдност на престъплението, за което се води
делото.
Настоящият съдебен състав не споделя това възражение на защитата,
тъй като още в първото изречение на ОА изрично е записано, че подс. П. е
била съдия в РС – гр. Раднево. На следващо място, от цялостния текст на
обвинителния акт е очевидно, че към момента на осъщественото според
прокуратурата деяние, тя е била съдия и именно във връзка с това е
осъществявала контакти с различни лица, членове на ВСС и е имала и
колегиални контакти със съдии в Раднево и служители в съответния съд. На
последно място, в края на обстоятелствената част на ОА прокурорът изрично
е посочил, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено,
че подсъдимата при извършване на престъплението, за което е привлечена
към наказателна отговорност е била магистрат – съдия в РС – гр. Раднево.
4
Предвид всички тези обстоятелства за настоящия съдебен състав няма
никакво съмнение, че прокуратурата твърди, че към момента на
осъществяване на деянието, обвиняемата, понастоящем подсъдима Л.П. е
била на длъжност съдия в РС – гр. Раднево и в този смисъл на основание
чл.35, ал.3 от НПК местната подсъдност на деянието е в СГС.
На следващо място, Съдът намира че не са налице основания за спиране
или за прекратяване на наказателното производство.
На следващо място, Съдът не споделя изразените от защитата аргументи
за допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимата. По отношение на първия аргумент, а именно, че по първото
деяние съставляващо част от продължавана престъпна дейност, а именно
дадените на 27.10.16 г., според прокуратурата, неистинни показания, че те не
са били приобщени на осн. чл.281, ал.1, т.5 от НПК, Съдът счита, че този
аргумент на защитата засяга съществото на обвинението и ще се прецени с
бъдещата присъда дали тази част от продължаваното престъпление е
съставомерна или съответно това е несъставомерно деяние. В случая, обаче
тези факти не могат да бъдат квалифицирани като обстоятелства, водещи до
съществено процесуално нарушение.
На последно място, Съдът не споделя аргументите на защитата и
относно това, че от начина, по който е бил написан ОА не става ясно дали
става дума за продължено или продължавано престъпление. Точно обратното,
счита съдът, начина по който е написан ОА, както в обстоятелствената част,
така и в диспозитива, сочи недвусмислено както като текст, така и като
правна квалификация на деянието в диспозитива, че става дума за
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НПК, което се състой,
според прокуратурата, от две извършени отделни престъпления на 27.10.2016
г. и на 23.02.2017 г. Самият характер на престъплението по чл.290, ал.1 от НК,
неговото естество е такова, че то не може да представлява продължено
престъпление, за разлика от други видове пристъпни деяния, като например
кражба на електроенергия, престъплението по чл.297, ал.1 от НК.
От друга страна обаче, Съдът намира, че по делото е допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение в ОА, което се състой в
следното: Едва в диспозитива на ОА и при анализа от правна страна в
5
обстоятелствата част на ОА, прокурорът е посочил определени цитати, чрез
които подсъдимата съзнателно е потвърдила неистини в двата и разпита по
наказателно дело на СГС на 27.10.2016 г. и на 23.02.2017 г. От друга страна
обаче, във фактическата обстановка, която е описана в обстоятелствената част
на ОА тези цитати липсват, а има преразказ на определени нейни действия.
Съдът намира, че тази липса на прецизност и противоречие между
фактическата обстановка в обстоятелствената част на ОА и диспозитива,
ограничава правото на защита на подсъдимата, поради което това съответно
води до съществено процесуално нарушение, заради което следва да се
прекрати настоящото съдебно производство и делото да се върне на СГП за
отстраняване на допуснатите противоречия и неясноти в ОА, цитирани по-
горе.
На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила. Липсва изразено желание от страна на страните за
разглеждане на делото по особените процедури. Не е необходимо
разглеждане на делото при закрити врати или назначаване на резервен съдия.
Взетата мярка за неотклонение „Подписка“ следва да се потвърди. Липсват
искания за събиране на нови доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл.249, ал.2, вр. чл. 248, ал.1, т.3,
вр. ал.5, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСНАТО е на ДП отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимата Л. М. П..
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2199/21 г. по описа
на СГС, НО, 16 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГП за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения и за изпълнение на дадените указания от съда,
посочени в мотивите на определението.
На основание чл.248, ал.1, т.6 НПК ПОТВЪРЖДАВА мярката за
неотклонение „Подписка“ на подс. Л. М. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест по реда на Глава
6
22 от НПК, в 7-дневен срок от днес пред САС на основание чл. 249, ал.3, вр.
чл.248, ал.1, т.3 и 6 от НПК.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.20
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7