№
гр. Кърджали, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 64 по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от директора
на Областно пътно управление /ОПУ/ - Кърджали,
чрез пълномощник, срещу Решение № 74/29.03.2022 г., постановено
по а.н.д. №1197/2021
г. по описа на Районен съд - Кърджали. Касаторът
намира оспореното решение за неправилно, поради допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите
на РС – Кърджали за недоказаност на авторството на извършеното нарушение. Твърди се, че съществуващия
канализационен клон при км. *** на републиканския път ***, е собственост на
Община Кърджали, поради което последната община била заинтересова
на от ремонтирането му. Намира за неправилен и
извода на съда за неспазване
на изискванията на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.
57, ал.1, т.5
от ЗАНН,
поради непосочване на датата на извършване на нарушението в АУАН и в
НП. Сочи, че моментът на извършване на прокопаването
на републиканския път не е елемент
от фактическия състав на нарушението
по 26, ал.
2, т.1, б. „г“ от Закона
за пътищата. Излага съображения за спазването на
сроковете на чл. 34, ал.
1 от ЗАНН,
за съставяне на АУАН. По горните съображения иска отмяна на оспореното
решение и потвърждаване на Наказателно постановление №2/10.11.2021 г.
на директора на ОПУ - Кърджали, като правилно
и законосъобразно. В съдебно заседание,
чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената касационна
жалба. В писмена защита
излага подробни съображения законосъобразността на оспореното НП. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
по касация – Община Кърджали, в писмен отговор и становище, представени
от пълномощник, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и обосновано, за което излага съображения. Претендира деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Намира, че липсват безспорни
доказателства, установяващи автора
на нарушението, визирано в АУАН
и в НП.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок,
и е подадена от
надлежно легитимирано лице - страна по а.н.д. №1197/2021 г.
по описа на РС-Кърджали.
Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна,
по следните съображения:
С оспореното решение, районният съд
е отменил Наказателно постановление №2/10.11.2021
г. на директора
на ОПУ - Кърджали,
с което на
Община Кърджали, с ЕИК ***, с
административен адрес: ***, на основание
чл.54, ал.1
и чл.53, ал.1 от ЗП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв., за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б. „г“ от Закона за пътищата.
С горното решение, касаторът е осъден да заплати на Община
Кърджали и деловодни
разноски в размер на 120 лв.
За да постанови горния
резултат районния съд е приел, че административнонаказващия
орган не е установил по безспорен начин,
че именно Община Кърджали има качеството на възложител, по смисъла на 161 от
ЗУТ, на процесния строеж. Не било установено също, от
страна на санкционираното лице да е било взето решение, да е разпоредено или допуснато извършване на строежа. Освен
това, не били ангажирани доказателства и кога точно и от кого е изпълнен
обектът и какво отношение има към жалбоподателя, за да може да се провери, дали
той действително е допуснал извършване на строежа или това е станало без
неговото знание и съгласие. В хода на съдебното производство също не били ангажирани
доказателства и представени документи за възлагането и изпълнението на строежа,
представляващ прокопаване на път *** „***“ при км.*** на пътното платно, без необходимото
разрешение за специално ползване на пътищата. Прието е също, че в нарушение на чл.
42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и в НП не е отразена датата,
на която е извършено процесното нарушение, довело до накърняване
на правото на защита на нарушителя, както и до невъзможност за осъществяване на
надлежна преценка относно спазване на сроковете за издаване на АУАН. По изложените
съображения, съдът отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.
След
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на
оспорения акт с материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Установената от въззивнатата инстанция фактическа обстановка изцяло се споделя от
настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие със събраните по
делото доказателства.
По съществото на спора правилно е прието, че НП е незаконосъобразно.
В
конкретния случай, видно от съдържанието на АУАН и НП, Община Кърджали е санкционирана
за това, че при проверка, извършена на 28.04.2021 г. от длъжностни лица на РДНСК
– Кърджали, било установено прокопаване на републикански път *** „***“ при км.*** (в ***),
без необходимото, по силата на чл.26, ал.2, т.1, б.“г“ ЗП, разрешително за специално
ползване на пътищата. В Констативен протокол №1/28.04.2021 г., съставен от
служители на РДНСК-Кърджали, е отразено, че строежът е с неизвестен извършител,
а възложител на строежа е Община Кърджали.
С посочената
като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.“г“ ЗП, е въведена забрана за
изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения на техническата инфраструктура в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия, без съответното разрешение.
В чл.54, ал.1, вр. с
чл.53, ал.1 от ЗП е предвидена имуществена санкция в размер от 1 000 до 5
000 лв, за
юридическите лица, нарушили разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.“г“ от
ЗП.
Настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд, че в конкретната хипотеза не е доказано
по безспорен начин, санкционираното лице
да е възложител на установения строеж в обхвата на републиканския път, така
както е прието в НП. Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на закон. Безспорно е в случая, че
общината не е собственик на поземления имот. По делото не се твърди на Община
Кърджали да е учредявано право на строеж в чужд имот, нито пък последната
община да има право да строи в този чужд имот по силата на закон. По делото не
са представени доказателства и за извършителя на деянието. При тези данни и при
липсата на каквито и да било доказателства процесния
строеж да е бил възложен, допуснат или извършен от наказаното лице, правилен и
обоснован е изводът на съда, че нарушението не е доказано по безспорен начин.
Проведените разговори с живущи в селото, според които строежът се изпълнявал с
разрешение на Община Кърджали /без да е ясно кои са тези лица и без да е
поискан разпитът им в хода на съдебното производство/, както и твърдението на касатора, че канализационният клон бил собствен на
последната община /без никаква обосновка и без това обстоятелство да е отразено
в АУАН и в НП/, поради което същата била заинтересована от извършването на
строежа, водят единствено до предположение за евентуалния извършител на
деянието, но не доказват по несъмнен начин сочения нарушител. В тежест на
наказващия орган е да установи нарушението и нарушителя, като е недопустимо
ангажирането на административнонаказателна
отговорност въз основа на предположения, както правилно е приел и районния съд.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че не са налице наведените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.
При
този изход на делото и предвид
заявеното искане, на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на ответника
по касация се следват деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени съобразно
чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ.
Ето защо,
и на основание
чл.221, ал.2
от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 74/29.03.2022 г., постановено по анд №1197/2021 г.
по описа на Районен
съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
Областно пътно управление - Кърджали, с административен
адрес: ***, да заплати на Община Кърджали,
ЕИК: ***, с административен
адрес: ***, деловодни разноски
в размер на 80 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.