РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502364 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, чрез адв. Б., АК Пловдив, срещу решение № 261797/22.06.2021 г. по гр.дело №
15856 по описа на РС Пловдив за 2020 г., с което РС Пловдив признава за незаконна
Заповед № 1121/20.11.2020 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, с която на основание чл.195, ал.1 от КТ във връзка с чл.194, ал.3, чл.188, т.3,
чл.187, ал.1, т.3, предл.1 и 2 и т.10 от КТ, чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за здравето,
чл.11 и чл.12 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България и във връзка с
квалификацията и Длъжностната характеристика на С. АЛ. З., на 20.11.2020 г. е било
наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“, отменя я и възстановява ищцата на
заеманата преди уволнението й длъжност - „***“ в Клиниката по клинична
токсикология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Със същото осъжда УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД да заплати на С. АЛ. З., сумата 1 566, 24 лева, представляваща
обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението за периода
20.11.2020 г. – 31.12.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от
30.11.2020 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
1
производството по делото в размер на 700 лева, а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 162, 65 лева ДТ, като за периода
01.01.2021 г. – 20.05.2021 г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер от
10 298, 88 лева отхвърля предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ като неоснователен и недоказан. Присъдени са и разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на жалбоподателя.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателят УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД го обжалва в частта, с която е призната за незаконосъобразна и отменена
издадената заповед, възстановена ищцата на заеманата от нея длъжност преди
уволнението и в осъдителната част на решението, като счита същото за неправилно,
постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на
материалния закон и необосновано, защото е постановено при неправилна преценка на
събрания доказателствен материал. Твърди, че изводите на съда са изцяло погрешни и
не кореспондират с доказателствата по делото, като последните не са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че единствения мотив, с който са уважени
предявените искове, е, че от събраните писмени доказателства и разпита на свидетеля
В. и И. се установява, че ищцата не е допуснала твърдените нарушения на трудовата
дисциплина, като е оказала своевременна мед.помощ на пациента, което не се
установявало с нито едно събрано по делото доказателство, а напротив, установявало
се осъщественото нарушение, като извода на съда не отговарял на истината и
противоречал на събраните доказателства. Излага подробно изложение на фактите в
тяхната последователност, като анализира събраните доказателства по делото,
обосноваващи извършено нарушение на трудовата дисциплина, според работодателя.
Твърди, че единственият възможен извод при събраните по делото доказателства е, че
д-р З., дългогодишен специалист по анестезиология и интензивно лечение, с нужните
познания и опит за осъществяване на спешни животоспасяващи действия, е отказала да
окаже помощ на колега за спасяване на живота на пациент.
Моли да бъде отменено постановеното съдебно решение и да бъде постановено
ново, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищцата искове, както и да бъдат
присъдени разноските на жалбоподателя пред двете съдебни инстанции.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. АЛ. З., чрез
адв. Б. П., АК Пловдив, в който моли да бъде оставена без уважение подадената
въззивна жалба, както и да бъде оставено в сила обжалваното решение, като и бъдат
присъдени направените разноски във въззивната инстанция. Излага съображения, че
при доказателствена тежест на жалбоподателя не е доказал в първоинстанционното
производство, че ищцата е следвало да извършва описаните животоспасяващи
манипулации, като от събраните по делото доказателства се установява, че е следвало
2
да се осъществяват от лекари от друго отделение – КАИЛ инфекции. Счита, че
недоказани са останали твърденията за отказ от указване на лекарска помощ, няма
събрани по делото доказателства за хронологията на обстоятелствата, не са изследвани
причините, поради които ищцата не е отишла да окаже съдействие в друго отделение,
които, според нея, са, че е извършвала действия по съхраняване на живота на пациенти
до идване на реанимационния екип. Твърди, че още в исковата молба е заявено, че
винаги съвестно и точно е изпълнявала служебните си задължения и не е извършвала
нарушения на трудовата дисциплина, за да и се налага най-тежкото дисциплинарно
наказание. Моли да бъде потвърден постановения съдебен акт. Претендира разноски.
В частта, в която е отхвърлен частично искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
решението, като небжалвано, е влязло в сила.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл. 225, ал.1 от КТ от С.З. срещу УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, за признаване
за незаконна и отмяна на Заповед № 1121/20.11.2020 г. на Изпълнителния директор на
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с която на основание чл.195, ал.1 от КТ във връзка с чл.
194, ал. 3, чл. 188, т. 3, чл. 187, ал. 1, т. 3, предл.1 и 2 и т.10 от КТ, чл. 81, ал. 2, т.1 и т.4
от Закона за здравето, чл. 11 и чл. 12 от Кодекса за професионална етика на лекарите в
България и във връзка с квалификацията и Длъжностната характеристика на ищцата, на
20.11.2020 г. е било наложено наказание дисциплинарно уволнение. Исковата
претенция се основава на твърденията, че ищеца работи като ***** в Клиника по
клинична токсилогия при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив, която, във връзка с
ръста на заболели от COVID-19 е преобразувана в структура за лечение на пациенти с
доказано такова заболяване, като леглата за лечение в клиниката, заедно с тези в
Отделение по професионални болести са преобразувани в легла за лечение на пациенти
с COVID-19, нуждаещи се от терапефтични грижи, считано от 11.11.2020 г. При
запознаване на медицинския персонал с промените във връзка с трансформацията е
било устно указано, че в новосформираната структура ще бъдат приемани стабилни
пациенти, като при нужда от реанимационни дейности следва да бъде търсено
съдействие на екип от КАИЛ инфекции, като лично и е било разпоредено от прекия
ръководител д-р И., че не следва да извършва реанимационни дейности. Въпреки това,
в така сформираната структура са постъпвали пациенти в тежко състояние, нуждаещи
се от реанимационни дейности. На посочената в заповедта дата твърди да е имала
обаждане от колега от отделението по хемодиализа, който и наредил да се качи в
отделението и извърши дихателна реанимация на пациент, на което тя обяснила, че
3
нито има средствата, нито възможност да извърши такава, като по новия алгоритъм на
работа в случай на нужда следва да бъде повикан екип от КАИЛ инфекции. Заявява, че
в това време се е грижила за пациенти в тежко състояние, нуждаещи се също от
реанимационни дейности, като по отношение на тях е извършвала неинвазивна
дихателна реанимация. Твърди, че всички лекари в базата, в която работи, са обучени
да поддържат живота на пациента до идване на реанимационен екип. Счита, че не е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, за да и бъде наложено най-тежкото
наказание дисциплинарно уволнение.
С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че процедурата по чл. 193 от
КТ e спазена от работодателя, заповедта съдържа всички изискуеми реквизити и е
мотивирана – индивидуализиран е нарушителя, нарушението е описано ясно и по
разбираем начин, при наличие на доказателства за извършването му, обсъдени заедно с
писмените обяснения на служителя, като тежестта на наказанието е съобразена с
тежестта на извършеното нарушение. Недоказано счита твърдението, че в
новотрансформираното отделение е имало правила за прием на пациенти само за
долекуване, в стабилно състояние, че правилата за работа са разписвали при спешни
случаи да се иска съдействие от КАИЛ инфекции, както и, че в ККТ е липсвала
апаратура за извършване на реанимация. Счита, че с отказа си да се отзове на покана на
отделението по Диализно лечение за съдействие като специалист по анестезиология и
интензивно лечение за извършване на животоспасяващи мероприятия, в това число и
кардиопулмонална ресусцитация на пациент, ищцата е извършила тежко нарушение на
трудовата дисциплина, съответно на наложеното и наказание.
Не се спори по делото и от приложеното допълнително споразумение към трудов
договор № 1042/01.01.1977 г. е видно, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника на длъжността „****“ в Клиника по клинична
токсикология, като е изпълнявала задължения, съгласно длъжностна характеристика.
Същата има и специалност по анестезиология и реанимация. Съгласно трудова
характеристика лекарят токсиколог извършва присъщите за клиничния профил
дейности – диагностика, лечение и консултиране на болни с остри хронични отравяния
и остри алергични реакции и оказва спешна реанимационна помощ при необходимост
в рамките на своята компетентност. Лекарят токсиколог работи на базата на клиниката
и при спешност на мястото, където е повикан за консултация.
Безспорно също е извършеното със заповед от 09.11.2020 г. на изпълнителния
директор на болницата преобразуване на леглата в клиниката, където работи ищцата –
ККТ, в такива за лечение на пациенти с доказана COVID-19 инфекция, нуждаещи се от
терапефтични грижи, считано от 11.11.2020 г., като всички пациенти с остри отравяния
4
е разпоредено да бъдат приемани и лекувани в КАИЛ. На лекарите, работещи в
клиниките, трансформирани за лечение на доказани с COVID-19 пациенти не са били
връчвани нови трудови характеристики, с оглед дейностите, присъщи на новия
клиничен профил. Видно от представената заповед № 1077/13.11.2020 г. е била
проведена работна среща, на която под точка две е обсъждано искането за отделението
да се насочват само пациенти без дихателна недостатъчност и необходимост от кардио-
пулмонална реанимация, поради липса на пригодени болнични стаи и техническа
обезпеченост, като от същия протокол е видно, че предоставен за сведение и
изпълнение протокол за лечение на пациент с доказана COVID-19 инфекция, с
клинични и лабораторни данни, налагащи хоспитализация, както и критерии за
хоспитализация и дехоспитализация, както и условията за извършване на образни
изследвания. Няма данни да са разписани други вътрешни правила за работата на така
преобразуваните отделения на територията на ККТ и ОПБ в База I на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД. Програма за работа в условията на епидемия от COVID-19 е утвърдена
от работодателя със заповед № 316/15.04.2020 г.
От представените от работодетеля писмени доказателства се установява, че на
16.11.2020 г. към така сформираната структура за лечение на болни с COVID-19, са
насочени 8 пациенти, като ищцата е била дежурна на първи и втори етаж, ККТ.
Откритите легла за лечение на пациенти в тази клиника, на първите два етажа, са били
запълнени, като при транспортиране на последните трима пациенти, двама от които в
тежко състояние, с нужда от подаване на кислород, не е имало възможност за
настаняването им на първи и втори етаж, поради което са престояли извън клиниката,
което е довело до обществен отзвук на недоволство, пердадено от националните
медии. Пациентите са били приети на трети етаж, в трансформираното ОПБ, от
дежурен лекар д-р В., като пациентът Г. Г. е бил в тежко състояние, на кислородна
терапия с транспортна кислородна бутилка, с множество придружаващи тежки
заболявания, с нужда от диализно лечение, като веднага след настаняването му е бил
заведен в клиниката за диализно лечение за провеждане на диализа, но при опит за
включване към апарата е изпаднал в клинична смърт. Дежурният лекар в отделението е
започнал кардио-пулмунална ресусцитация, обдишване с АМБУ и кислород, непряк
сърдечен масаж. Първо дежурният лекар се е обърнал за съдействие към ищцата, която
е препоръчала да се търси съдействие от КАИЛ, което било направено, но до
пристигането му пациентът починал. Горното се установява от приложения доклад от
20.11.2020 г. на комисия, назначена със Заповед № 1108/18.11.2020 г. за проверка по
повод излъчен видеоклип с пациенти пред входа на отделение за професионални
болести, рапорт на началника на отделение по диализно лечение, неотзоваването на
ищцата на повикването се установява и от нейните обяснения, дадени по повод
докладната на началника на отделението по диализно лечение. От докладната на д-р Ц.
е видно, че същият информира изпълнителния директор, че към клиниката се насочват
5
не само пациенти с леки и средни усложнения, както е било договорено между
ръководителите на звената, а и такива в тежко състояние. От приложените обяснения,
дадени от ръководителя на ККТ д-р И. е видно, че в отделението целият екип от лекар
и сестри са били ангажирани с обслужване на болни, като на първи етаж са
настанявани по-тежко болни пациенти, на втори – средно тежко болни, а на трети по-
леките случаи. В други обяснения на същият лекар до зам.директора на клиниката от
20.11.20 г. (л. 236 - 238 от делото на ПРС) се изяснява, че на първи и втори етаж на
клиниката са били настанени 18 болни, като ищцата се е налагало да извършва живото-
спасящи действия на болни и да премества болни между етажите, което му станало
известно на рапорт на 17.11.2020 г. От приетите по делото писмени доказателства –
истории на заболяването и епикриза на М. С. и Д. Т., е видно, че са били приети на
16.11.2020 г. в ККТ, били са в тежко състояние, кислородозависими, с ниска сатурация
и нужда от дихателна реанимация, по-късно първият пациент е бил прехвърлен в
КАИЛ, като въпреки това и проведените КПР в пълен обем е починал.
Със заповед № 1117 от 20.11.2020 г. на изпълнителния директор на болницата е
наредено в структурата за лечение на пациенти с COVID-19 в База I на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД да се превеждат пациенти в стабилно състояние, при които няма нужда от
интензивни грижи и белодробна вентилация.
В дадените обяснения, във връзка с рапорта на началника на отделение по
диализно лечение, ищеца заявава, че е действала с оглед новите указания за работа с
болни от COVID-19, като по протокол е било уточнено, че при необходимост от КПР се
търси спешна намеса на КАИЛ инфекции. Твърди, че не е имала възможност да
извърши исканите действия, тъй като спешна чанта с апаратура не е налична и за
собствени пациенти, като няма с какво да се осъществи КПР. Заявява, че е била
потърсена за съдействие от дежурен лекар от клиника за хемодиализа, като е
повторила, че по протокол за поведение в критични ситуации следва да се повика
КАИЛ инфекции, като въпреки доброто желание и лекарска отговорност не разполага с
реанимационни инструменти за извършване на КПР на положителен за COVID-19
инфекция пациент. По повод забавяне на прием на пациенти е дала писмени обяснения,
че на 16.11.20 г., когато е била дежурен лекар в ККТ е приела двама пациенти в тежко
състояние, които били настанени на първи етаж, поради влошено състояние и
необходимост от кислородна протекция. Посочено е, че е започната спешна
неинвазивна дихателна реанимация, с което разполага клиниката.
На 20.11.2020 г., при удостоверен отказ, на ищеца С.З. е била връчена заповед №
1121/20.11.2020 г., с която на основание чл.195, ал.1 от КТ във връзка с чл.194, ал.3,
чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.3, предл.1 и 2, т. 8, предл. 1 и 2 и т.10 от КТ, във връзка с
квалификацията и длъжностната характеристика на служителя, във вр. с чл. 81, ал. 2, т.
6
1 и т. 4 от Закона за здравето, чл.11 и чл.12 от Кодекса за професионална етика на
лекарите в България и е било наложено наказание дисциплинарно уволнение.
Приетото тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца е, че на
16.11.2020 г. между 18.00 и 18.15 ч. доктор С.З. е отказала да се отзове на поканата на
Отделението по Диализно лечение за съдействие като специалист по Анестезиология и
интензивно лечение и извършване на животоспасяващи мероприятия, в това число и
кардиопулмонална ресуститация на пациента Г. Ц. Г.. Посочено е, че с това си
действие ищцата е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина в болницата
и на установения ред за оказване на медицинска помощ, изразяващо се в грубо
неспазване на правилата за работа, злоупотреба с доверието на работодателя, уронване
на доброто име на лечебното заведение и неизпълнение на основни трудови
задължения, предвидени във Вътрешните правила, в Законите на страната и други
нормативни актове, съгласно чл.187, ал.1, т.3, предл.1 и 2 и т.10 от КТ, чл.81, ал.2, т.1 и
т.4 от Закона за здравето, чл.11 и чл.12 от Кодекса за професионална етика на лекарите
в България и във връзка с квалификацията и Длъжностната характеристика на ищцата –
които нарушения се установявали съгласно Доклад № 1/20.11.2020 г. на Комисия,
назначена със Заповед № 1108/18.11.2020 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, Доклад № 11101/17.11.2020 г. на доктор Г. Ц. –
Началник Отделение по*** и от обясненията на ищцата.
След издаване и връчване на заповедта е издаден Констативен протокол за
извършена проверка от 02.12.2020 г. на МЗ, ИА „Медицински надзор“, както и доклад
от същата дата на Комисия, назначена със заповеди № 1108/18.11.2020 г. и
1115/20.11.2020 г., която дава мнение, че молбата за отмяна на наложеното наказание
от ищеца е неоснователна, тъй като наказанието на лекарката е абсолютно адекватно
на извършеното от нея нарушение, доколкото от инвентарен опис на ККТ и от
обясненията на началника на ККТ се установило, че в клиниката било налично
достатъчно оборудване за извършване на КПР и др.реанимационни мероприятия.
Като свидетел по делото е разпитан свидетеля д-р В., от показанията на който се
установява, че на 16.11.20 г. като дежурен лекар, се е наложило да качва лично
пациенти до трети етаж, които не е имало възможност да бъдат приети на първи и
втори етаж, където е била дежурна ищцата, поради пълна заетост на леглата. Ищцата
се грижила за пациентите, което е било пряко възприето от свидетеля, потърсил помощ
за настаняване на пациента Г., преди приемането му. Заявява, че животоспасяващите
манипулации се извършват от КАРИТ, както и, че до отделението за диализа има
достъп от трети етаж, като това е чиста зона, а пациента е бил транспортиран от там
поради невъзможност за достъп до клиниката по диализно лечение по друг начин, в
нарушение на разпоредбите. Свидетелят д-р И., пряк ръководител на ищцата, заявява,
7
че в клиниката са били налични апаратура за спешна реанимация, която била
съхранена в лекарския кабинет, до който ищцата имала достъп, като допуска и вярва,
че д-р З. винаги може да ползва апаратурата, защото „просто го може“. Показанията на
свидетелите съдът обсъди, като прецени евентуалната им заинтересованост от изхода
на спора, поради това, че е в трудови правоотношения с ответника, но прие истинни,
доколкото кореспондират със събраните писмени доказателства.
Не коментира като неотносими към спора останалите писмени доказателства.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че
процесната заповед е била издадена при спазване на изискванията на чл.193, ал.1,
чл.194 и чл.195 от КТ. Приел е, от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата не е
допуснала твърдените нарушения на трудовата дисциплина на 16.11.2020 г., и е
изпълнявала добросъвестно и всеотдайно служебните си задължения, като е оказала
своевременно необходимата медицинска помощ на посочения в Заповедта пациент, а
доколкото от събраните по делото доказателства не се установява извършването от
ищцата на твърдените от ответника дисциплинарни нарушения, предявените искове се
явяват основателни.
При въззивната проверка за нарушение на императивни материално-правни
норми при постановяване на обжалваното решение и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания, Пловдивският окръжен съд намира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът намира същото и за правилно, макар по различни съображения от
изложените от районния съд. При така установената фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства се установява, че доктор С.З. не се е отзовала на
повикването на Отделението по Диализно лечение за съдействие като специалист по
Анестезиология и интензивно лечение и извършване на животоспасяващи
мероприятия, в това число и кардипулмонална ресуститация на пациента Г. Ц. Г..
Горното е посочено от самия ищец и в представените от него пред работодателя
обяснения, както и е установено в заключението на нарочно назначената комисия за
проверка на случая, независимо, че не се установява от събраните по делото гласни
доказателства. За да се прецени дали с това си бездействие е извършила тежко
нарушение на трудовата дисциплина в болницата и на установения ред за оказване на
медицинска помощ, следва да се прецени дали действително съставлява грубо
неспазване на правилата за работа, злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване на доброто име на лечебното заведение и неизпълнение на основни трудови
8
задължения, предвидени във вътрешните правила, в законите на страната и други
нормативни актове, във връзка с квалификацията и длъжностната характеристика на
служителя, чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗЗ, чл. 11 и чл. 12 от Кодекса за професионална
етика на лекарите в България.
От представените по делото писмени доказателства не се установяват разписани
вътрешни правила за работа, във връзка с вменено на ищеца задължение да оказва
реанимация при спешност в други отделения на болницата и установения ред за
оказване на медицинска помощ. Действително, категорично се установява от
представените писмени доказателства по делото, че ищцата притежава дълъг стаж,
специалност анестезиология и реанимация, както и, според прекият и ръководител, има
умението да я упражнява. Съгласно посочените в заповедта норми на Закона за
здравето, чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 4 - правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на принципите за своевременност, достатъчност и качество
на медицинската помощ и при зачитане на правата на пациента. Съгласно Наредба №
16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните
болнични заведения, чл. 17, ал. 2, т. 4 "Лекарите в отделението осигуряват незабавното
провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване състоянието на
болния". При така посочената нормативна уредба се налага извода, че отговорност за
осъществяване на животоспасяващи манипулации при влошаване на състоянието на
болния се осъществяват от лекарите в отделението. Не е спорно, че ищецът към
момента, в който се твърди да е възникнало спешното състояние на пациента Г. е била
дежурна в друго отделение за лекуване на болни с COVID-19 инфекции, като при
проверка на приложените писмени доказателства по делото, както и съобразяване на
цитираната нормативна уредба не се установява норма на закон, подзаконов акт или
вътрешни правила на работодателя, включително и на посочения в заповедта ред за
оказване на медицинска помощ и правила за работа в болницата, да и е вменено
задължение за оказване на реанимационна помощ на пациенти от други отделения,
само поради факта, че притежава квалификация и умения за това.
В представената по делото трудова характеристика е посочено и задължение на
ищеца, като заемащ длъжност **** да оказва и спешна реанимационна помощ при
необходимост в рамките на своята компетентност, като е посочено, че лекарят
токсиколог работи на базата на клиниката и при спешност на мястото, където е
повикан за консултация. Следва да се съобрази, че така приложената към част от
трудовото досие на ищеца длъжностна характеристика е за заеманата от ищеца
длъжност ****, като е безспорно установено по делото, че функциите, които са и
вменени, с оглед осъществената трансформация на клиниката, в която е била назначена
на работа, в отделение за лекуване на пациенти с COVID-19 инфекции, и които е
осъществявала на посочената в заповедта дата, са различни от тези, които са описани в
9
длъжностната и характеристика, присъщи на клиничния профил, според която се
грижи за пациенти с остри и хронични отравяния и остри алергични реакции, които, с
оглед новите правила се приемат в КАИЛ. В условията на епидемия от опасна и бързо
разрастваща се инфекция от COVID-19, са били взети мерки за осигуряване на места за
хоспитализация на пациенти с доказано такова заболяване, като лекарите, работещи в
клиниката по клинична токсикология и отделението за професионални болести са
започнали да лекуват такива болни, без формално да са им били променени
длъжностните характеристики и определени новите задълженията с нови такива, с
оглед спецификата на дейността им. Поради това и действията им, както и преценката
за законосъобразност и спазване на трудовата дисциплина, следва да се преценят не
само на базата на съществуващите длъжностни характеристики, а с оглед реалната
обстановка и нови изисквания към лекарския персонал. За ограничаване на инфекцията
е изключително важно да се спазват правилата за действие, които са разписани от
работодателя, като такива е представена Програма, утвърдена със заповед от №
316/15.04.2020 г., които са с последно изменение преди вземане на решение за
трансформиране на дейността на ККТ, според която не е разписана процедура за
осъществяване на реанимационни дейности само от КАИЛ, нито е разписана
процедура за прием на болни от COVID-19 в новосформираните отделения на
територията на ККТ и ОПБ за долекуване. Действително, ищецът не доказва
твърденията си, при негова доказателствена тежест, че на проведената среща, на която
са били дадени устни указания – протокол за действие на медицинския персонал при
възникнали спешни състояние на пациент, приет в новострукториратото COVID-19
отделение, и е било указано да не извършва реанимационни дейности, които твърди до
този момента да е извършвала безотказно, а да се извика и изчака екип от КАИЛ
инфекции. От свидетелските показания на свидетеля д-р И. и представения
инвентаризационен опис може да се направи извод, че е била налична апаратура за
спешна реанимация в клиниката, с която да може да окаже помощ на пациента,
изпаднал в нужда от КПР, като не се доказват твърденията, че ищцата не е имала
достъп до нея, поради това, че е била пакетирана и прибрана. Установява се обаче, от
разпита на свидетеля В., че „животоспасяващите манипулации се извършват от
КАРИТ“, както и, от представения протокол към Заповед № 1077/13.11.2020 г. във
връзка с обсъждане на възможности за увеличаване на броя на легла за лечение на
пациенти с COVID-19 в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, както и докладна от началника
на отделението по хемодиализа, че принципното решение при преструкторирането на
клиниките е било в тях да се приемат пациенти без дихателна недостатъчност и
необходимост от КПР, което в последствие заляга и в заповед № 1117/20.11.2020 г.,
съгласно която в База I на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД се превеждат пациенти в
стабилно състояние, при които няма нужда от интензивни грижи и белодробна
вентилация, която е с дата последваща посоченото в заповедта за уволнение описано
10
нарушение.
Или задължение за ищеца да окаже помощ за осъществяване на реанимационни
дейности в друго отделение може да се изведе единствено от общото правило в
посочения в оспорваната заповед чл. 11 и чл. 12 от Кодекса за професионална етика на
лекарите в България, съгласно които независимо от своята специалност, квалификация
или ангажименти, лекарят е длъжен да оказва спешна помощ на всеки болен, чието
здраве и живот се намират в непосредствена опасност, независимо от наличие на
доверие между него и пациента или липсата на условия за изпълнението на неговите
професионални права и задължения, когато се отнася до задълженията му да окаже
медицинска помощ при спешни случаи. Въпреки това, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът счита, че не е доказано виновно неизпълнение на това общо
задължение за оказване на спешна помощ на пациент, независимо от специалност,
квалификация или ангажименти, доколкото д-р З. се е грижила за пряко поверените и
пациенти, разположени на два етажа от клиниката, при пълна заетост на разкритите
легла, на които са били настанявани пациентите в по-тежко състояние, двама от които
са били в много тежко състояние, кислородозависими, за които се е грижила и спрямо
които е извършвала неинвазивна дихателна реанимация. Установява се също, че на
пациента Г. Г. са указани животоспасяващи манипулации, в това число и
кардиопулмонална ресусцитация, видно от обясненията на д-р Ц., началник на
отделение по диализно лечение. Не е доказано, че д-р З. е била в състояние да се отзове
на направеното повикване, без да изложи на опасност поверените и пациенти, двама от
които са били в тежко състояние, и при положение, че е било необходимо
технологичното време за обличане на защитно облекло. Не е доказано също, че
спешната и намеса е била необходима, при наличие на квалифициран лекарски
персонал в отделението, където е бил приет и където се е намирал пациента, нито, че
именно времето за реакция е бил факторът, коствал живота на пациента. Съдът не
споделя възраженията в жалбата, че работникът не е изложил възраженията си за
причините, поради които не е могъл да се отзове на повикването за помощ при
осъществяване на реанимационни действия, които, освен липсата на апаратура и
указания алгоритъм на работа са били и извършваните от нея реанимационни дейности
по отношение на други двама пациенти, приети в отделението, за което отговаря, които
са имали нужда от такива, с оглед състоянието си. Горните обстоятелства се
установяват както от приложените истории на заболяванията на приетите в ККТ
пациенти същия ден, така и от обясненията на прекия ръководител на ищеца, д-р И.,
които са представени именно от работодателя, освен това са доказани и със събраните
гласни доказателства в съдебно заседание. При наличието на основателна извинителна
причина (вменената и пряка грижа за тежко болни пациенти, с нестабилна динамика и
влошени показатели, при които също е било необходимо прилагане на реанимационни
дейности) не може да се приеме, че е осъществено нарушение на трудовата
11
дисциплина и то от категорията, обуславяща налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
Поради изложените мотиви съдът счита, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ е основателен, доколкото не се доказва по безспорен начин от работодателя
осъществено нарушение на трудовата дисциплина от страна на служителя, което да е
основание да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Гореизложеното
обосновава неоснователността на въззивната жалба, поради което същата следва да се
остави без уважение, а решението на Пловдивския районен съд, с което, като краен
резултат, се уважава предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като правилно, следва
да бъде потвърдено.
Извън доводите, свързани със законността на уволнението, от страна на
жалбоподателя не са заявени оплаквания във връзка с останалите предпоставки,
обуславящи основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с
въззивната жалба. По изложените съображения и с оглед изчерпване на предмета на
въззивна проверка, обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат
разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция по договор за правна защита от 04.10.2021 г.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261797 от 08.06.2021 г., постановено по
гражданско дело № 15856 по описа на Пловдивски районен съд за 2020 г., VIII
граждански състав.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от
Изпълнителния директор К. Д., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ****, адв. В.Б., да
заплати на С. АЛ. З., ЕГН **********, С АДРЕС ГР. Пловдив, ул. „****, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „*** № *, адв. Б. П., сумата от 1000 лв. (хиляда лева) направени
разноски във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13