О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 21.05.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 952 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на В.П.Г. срещу Решение № 223 от 21.08.2019г. по гр.д. № 262/2018г. по
описа на ПРС, I-ви
състав, поправено с Решение № 44 от 17.02.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
- на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от нея
срещу П.М.М.
с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищцата сумата от
9 000 лева, представляваща неплатена част от продажна цена, дължима на
основание сключен между страните договор за покупко продажба на недвижим имот,
представляващ ПИ № 000155, находящ се в с. Староселец, общ. Провадия, обл.
Варна, м. Зарзали тарла“, с площ от 6.773 дка и Стоманобетонен навес
/овцеферма/, находящ се в същия ПИ по НА № 145/09.09.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 08.12.2017г. до окончателното плащане на задължението; сумата от
1 487.97 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за
периода от 26.04.2016г. до 08.12.2017г., както и сумата от 870 лева – разноски в заповедното производство, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1184
от 22.12.2017г. по ч.гр.д. № 1623/2017г. на ПРС, II – ри състав;
- на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД В.П.Г. е осъдена да заплати на П.М.М. сумата от 7 220 лева, като дадена при
начална липса на основание и
- на основание чл. 82 от ЗЗД В.П.Г. е осъдена да заплати на П.М.М.
сумата от 2 922 лева,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на нереализирани
доходи от наем на имота вследствие неизпълнение на задължението на ответницата
– продавач да предаде владението върху закупения недвижим имот за периода от сключване
на договора 09.09.2015г. до предаване владението на същия на 25.04.2016г.
В
частта, с която предявеният от П.М.М. срещу В.П.Г. иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над
2 922 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв., решението на ПРС не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и необоснованост. Съдържа
доводи за допуснати от ПРС нарушения във връзка с доклада по делото, в който не
са отразени релевирани от страната възражения по насрещния иск за обезщетение
от неизпълнението, а именно, че вредите не са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, както и възражението, че въззивницата – продавач е
имала право на задържане на владението до изпълнение на насрещното задължение
на въззиваемата – купувач за плащане на цялата продажна цена. Липсва правна
квалификация на възраженията, а оттам неясно е разпределена и доказателствената
тежест по исковете. Съдът не е обсъдил безспорното договорно правоотношение
между страните по повод строителните подобрения в продавания имот. Допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила, уреждащи събирането на експертни
знания по делото, доколкото решението е основано на заключение по експертна
оценка, която не е събрана по делото по реда на чл. 195 от ГПК. В решението не
е обсъдено какви плащания са направени между страните и на какво основание. От
приети по делото банкови извлечения от сметка на ищцата е установено, че
плащанията са три и само две от тях са на основание договора за покупко
продажба. Плащането на сумата от 23 500 лв. е на основание „оборудване на
сграда“ във връзка с договорното правоотношение постигнато за подобренията в
имота. Последното се установява от представена декларация, изхождаща от
ответницата с нотариална заверка на подписа от 09.09.2015г. В тази връзка
решението противоречи и на съдебната практика по Р № 151/16.04.2015г. по гр.д.
№ 5341/2014г. на ВКС, IV ГО.
Наред с това от заключението на СТЕ, събрана по надлежния ред се установява и
действителната пазарна цена на имота – 41 072 лв. По насрещния иск за
обезщетение, съдът не е обсъдил постигнатата между страните спогодба, уреждаща
въпроса за предаване на владението; възраженията на въззивницата по него; нито
е разграничил по правно основание всеки от предявените искове за реална загуба
и пропусната полза. В заключение, решението съдържа неправилно установени
факти, несистемен анализ на доказателствата, а правните и фактически изводи са
вътрешно противоречиви, необосновани и противоречат на правилата на житейската
логика. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което предявеният от нея иск бъде уважен, а насрещните
искове – отхвърлени с извод за неоснователност.
В отговор, П.М. оспорва жалбата и
развитите в нея доводи за неправилност на решението. Поддържа, че продажната
цена по договора за покупко продажба е платена, а платената цена на
подобренията надвишава със 7 220 лева експертната оценка на същите. В този
смисъл не е доказано основание за получаване на последната от продавача, поради
което искът за неоснователно обогатяване е правилно уважен от ПРС. Моли
решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба и отговора й не
са обективирани доказателствени искания.
Същевременно, с оглед съдържащото
се във въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото и
на основание т. 2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи даване на
указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали
да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада и дадените
указания. Доколкото спорен между страните е въпроса за действителния размер на
уговорената цена по допълнителното договорно правоотношение с предмет
строителните подобрения в имота, то в доказателствената тежест на въззивника е
да установи твърдяния факт, че действителната договорена цена за подобренията в
имота е в размер на 23 500 лв., а в тежест на ответника, че договорената
цена е в размер на 6 780 лв.
ВОС, като съобрази позициите на
страните по спора и наведените от всяка от тях фактически твърдения относно
релевантните факти и обстоятелства, намира, че с оглед процесуална прецизност и
на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се отделят правата и
обстоятелствата, които се признават и не се нуждаят от доказване.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
22.06.2020г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА на основание чл. 146, т. 3 и т.
4 от ГПК ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните,
следните факти и обстоятелства:
-
че
на 09.09.2015г. между страните е сключен договор за покупко продажба на
недвижим имот – ПИ № 000155, ведно със стоманобетонен навес /овцеферма/,
изграден в същия по НА № 145/2015г. при уговорена продажна цена от 18 500
лв.;
-
че
на същата дата между страните е сключен неформален договор за покупко продажба
на извършените в имота строителни подобрения опсани в декларация с нотариална
заверка на подписа на Пламна М. от 09.09.2015г. /л. 8 от делото на ПРС/;
-
че
на 09.09.2015г. по купувачът превел по сметка на продавача сумите от 7 500
лв. на основание „Покупка на сграда“ и сумата от 23 500 лева на основание
„Оборудване на сграда“, както и, че на 28.04.2016г. превел сумата от 2 000
лв. на основание „остатъчна сума по НА № 145/2015г.;
-
владението
на имота е предадено от продавача на купувача на 25.04.2016г.
УКАЗВА на В.П.Г. и на П.М.М. на основание т.
2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и чл. 266, ал. 3 от ГПК и предоставя
възможност на всяка от страните в едноседмичен
срок от съобщението за настоящето определение да ангажират относими към
спорния момент доказателства в подкрепа на твърдението си за действителния размер
на договорената цена на строителните подобрения в имота между страните по
сключения между тях неформален договор за покупко продажба на подобрения,
описани в декларация от 09.09.2015г.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.