О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260364
гр.
Пловдив, 26.10.2020 г.
Пловдивски
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – VІІ-ми състав в закрито заседание
на 26.10.2020г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдията Михова в.ч.гр.д. № 2314 /2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по
частна жалба, подадена от И.К.А., ЕГН **********,***,
против определение №13827 постановено на 10.12.2019г. по гр.д.№4598/2019г. по
описа на РС-Пловдив, с което по реда на чл.248 от ГПК е осъден да заплати
на Т.К.Т., ЕГН **********, сторените в
заповедното производство разноски по ч.
гр.д.№19707/2018г. по описа на същия съд,
в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.С доводи за недопустимост
и на прекомерност на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско
възнаграждение, се настоява за отмяна на
обжалваното определение.
С писмения си
отговор насрещната страна по жалбата Т.К.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв.Л., оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото,
съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.
275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:
С постановеното
по гр.д. № 4598/2019год. на 05.11.2019г. решение № 4203,
РС-Пловдив е отхвърлил като неоснователен предявения от ищеца И.К.А., ЕГН **********, иск за
установяване на паричното му вземане срещу Т.К.Т., ЕГН **********, в размер на сумата от сума от 6900 лв.,
дължима по запис на заповед, издаден на 10.07.2018 г. , с
падеж на предявяване до 14.09.2018 г., ведно със законна лихва
считано от 10.12.2018 г. до окончателното погасяване, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
10953/12.12.2018 г. по ч.гр.д. № 19707/2018 г. по описа наПРС. С решението районният съд е осъдил ищецът И.К.А., ЕГН ********** да заплати на ответника
Т.К.Т., ЕГН **********, направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева.
В срока по чл.248,ал.1 от ГПК е подадена молба от ответника Т.К.Т., ЕГН **********, за изменение на решението в частта за
разноските, в като му се присъдят и разноските направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 19707/2018 г. по описа на РС-Пловдив за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева.
С обжалваното определение първостепенният съд е уважил молбата на
ответника и по реда на чл.248 от ГПК е осъдил ищецът да му
заплати и сторените в заповедното
производство разноски в размер от 600
лева.
Определението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като недължимо
са присъдени в полза на ответника Т.К.Т.
и разноските във връзка с подаване на възражение по чл.414 ГПК в заповедното
производство.Същото не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава
длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото
защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно
аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Страните
трябва да упражняват правата си без злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото би
съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по
подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК,
като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за
възмездяване само в производството по чл.422 ГПК. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране на възражението по чл.414 от ГПК, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на
спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.
В процесния
случай, след като ответникът е възмезден за направените в исковия процес по
чл.422 от ГПК разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, то недължимо са му били присъдени от исковия съд
и разноските за адвокатско
възнаграждение във връзка с подаване
на възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство , в който смисъл е определение № 45 от 23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074 / 2018 г. на ВКС, І
т.отд.
С
оглед на така изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което искането на Т.К.Т. за изменение
на първоинстанционното решение в частта за разноските, да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Искането на жалбоподателя за възмездяване на разноски за настоящото
производство е неоснователно, тъй като производството по чл.248 ГПК не е
самостоятелно, по смисъла на чл.81 ГПК, а само коректив по отношение на акта,
постановен във вече проведеното исково производство.
По изложените
съображения, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
№13827 постановено на 10.12.2019г. по гр.д. №4598/2019г. по описа на РС-Пловдив,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.К.Т., ЕГН ********** по чл.248 ГПК за изменение на
първоинстанционното решение № 4203 от 05.11.2019г. гр.д. № 4598/2019год. на РС-Пловдив, в частта за разноските, като
му се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски по ч.
гр.д.№19707/2018г. по описа на същия съд
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.