№ 168
гр. К., 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело №
20255100200309 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Постъпило е искане от Федерална служба „Правосъдие” – гр.Бон,
Република Германия, за признаване и изпращане за изпълнение на решение за
налагане на финансова санкция, постановено от съд на държава – членка на
ЕС – Amtsgericht Strafrichter Mainz /Районен съд – Майнц/, с адрес: Diether von
Isenburg Straße 1, 55116 Mainz, Република Германия, по отношение на
българския гражданин Ш. Н. М., с посочени в приложеното Удостоверение по
чл.4 от Рамково Решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции дата на раждане –
**.**.**** год., и последен известен адрес – „Й.Ч.“ **, **** К., България. Към
искането са приложени попълнено и подписано удостоверение по чл.4 от
посоченото Рамково решение, съгласно образеца по приложението към
същото - на немски език, ведно с превод на български език, както и
решението, въз основа на което е издадено удостоверението – на немски език.
Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на
1
финансова санкция – Ш. Н. М., с постоянен и настоящ адрес – гр.К., ул.„Г.Д.“
№* /като трите имена, регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето и
неговото ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на
населението – НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, не
се явява в съдебно заседание – не е намерен на регистрирания му постоянен
адрес. Служебно назначеният му защитник – адв.Х.К. от АК – К., в съдебно
заседание изразява становище, че искането за признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция е основателно, като са налице
предпоставките за признаване и изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция. Моли решението за налагане на финансова санкция на Ш.
М. да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния български
орган – НАП.
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички
предпоставки за признаване на решението на съдебен орган в Република
Германия за налагане на финансова санкция на българския гражданин Ш. Н.
М., както и че следва същото да се изпрати за изпълнение на съответния
изпълнителен орган.
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с Решение № 408 Cs 2050
Js 2255/25 за налагане на финансова санкция от 21.01.2025 год., влязло в сила
на 22.02.2025 год., постановено от съд на държава-членка на ЕС - Amtsgericht
Strafrichter Mainz /Районен съд – Майнц/, с адрес: Diether von Isenburg Straße 1,
55116 Mainz, Република Германия, на българския гражданин Ш. Н. М., роден
на **.**.**** год., с последен известен адрес – „Й.Ч.“ **, **** К., България, е
наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на 600 евро за осъждане за извършено
престъпление, както и разходи по съдебното производство, довели до
решението, в размер на 84.50 евро, или общ размер на финансовата санкция –
684.50 евро. В удостоверението осъщественото от Ш. Н. М. деяние е описано,
както следва: „Въпросното лице е получавало детски надбавки от Семейната
каса Rheinland-Pfalz-Saarland, седалище Майнц, за децата си М., родена на
2
**.**.**** г. и А., роден на **.**.**** г., които са били взети предвид за
целите на отпускането на детски надбавки в полза на въпросното лице, тъй
като той е живеел и работел в Германия. Въпреки че е бил наясно със
задължението за съдействие, въпросният не уведомява на Семейната каса, че
той е живял само до 31.12.2023 г. в Германия. Поради това на него от м.януари
2024 г. до юни 2024 г. не му се полагат повече детски надбавки. Поради
неподадената информация въпросното лице се сдобива за посочения период
неправомерно с данъчно облагодетелстване под формата на детски надбавки в
размер на 3 000 евро“. В удостоверението е посочено още, че описаното
деяние представлява престъпление „укриване на данъци“, наказуемо съгласно
§ 369 ал.1 т.1, § 370 ал.1 т.2 Данъчен кодекс (АО) в съвкупност с § 68 ал.1
Закон за данъка върху доходите (EStG). В удостоверението е описано и
съдържанието на посочените правни разпоредби.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на
посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския
гражданин Ш. Н. М..
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция, е постановено от съд на държава - членка на ЕС, въз
основа на наказуемо деяние, което съгласно нейния национален закон се
преследва като престъпление. Деянието е извършено на територията на
издаващата държава – Република Германия. Посоченото престъпление не
попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.1 – т.32 от ЗПИИАКОРНФС, за които
престъпления или административни нарушения не се изисква двойна
наказуемост, т.е. същите да са правонарушения /престъпления или
административни нарушения/ и по българското законодателство. Посоченото
престъпление, обаче, представлява престъпление и по българското
законодателство – такова по чл.255 – чл.256 от НК, т.е. данъчно престъпление
/избягване установяването и плащането на данъчни задължения, респ.
получаване от държавния бюджет или от бюджета на държавното обществено
осигуряване на неследваща се парична сума в големи размери чрез използване
на неистински документ или такъв с невярно съдържание/, независимо от
елементите на състава на престъплението по законодателството на издаващата
държава. Отразено е в удостоверението, че производството е било писмено;
потвърдено е, че лицето е уведомено съгласно законодателството на
3
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
за обжалване. Потвърдено е с удостоверението също, че решението е влязло в
сила; както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в
изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за
същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава,
различна от решаващата или изпълняващата държава. От данните по делото се
установява и това, че лицето, срещу което е постановено решението, има
местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република
България, с постоянен и настоящ адрес – гр.К., ул.„Г.Д.“ №*.
Същевременно, по делото не се установява да са налице някои от
пречките по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС за признаване и допускане
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция.
Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на
Решение № 408 Cs 2050 Js 2255/25 за налагане на финансова санкция от
21.01.2025 год., влязло в сила на 22.02.2025 год., постановено от съд на
държава-членка на ЕС - Amtsgericht Strafrichter Mainz /Районен съд – Майнц/,
с адрес: Diether von Isenburg Straße 1, 55116 Mainz, Република Германия, с
което на българския гражданин Ш. Н. М., роден на **.**.**** год., с последен
известен адрес – „Й.Ч.“ **, **** К., България, е наложена финансова санкция,
която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в
размер на 600 евро за осъждане за извършено престъпление, както и разходи
по съдебното производство, довели до решението, в размер на 84.50 евро, или
общ размер на финансовата санкция – 684.50 евро, с равностойност в
български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 1 338.77 лв.
Следва, на основание чл.38 от Закона, съдът незабавно да уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на
решението за налагане на финансова санкция на НАП - компетентния орган
по чл.6 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, както и за приключване изпълнението на
решението. Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната
агенция за приходите - гр.П., офис К. за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва незабавно
да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
Следва също копие от уведомлението по ал.1 на чл.38 от Закона да се изпрати
4
на Министерството на правосъдието на Република България, съгл. чл.38 ал.2
от Закона.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 408 Cs 2050 Js 2255/25 за налагане на
финансова санкция от 21.01.2025 год., влязло в сила на 22.02.2025 год.,
постановено от съд на държава-членка на ЕС - Amtsgericht Strafrichter Mainz
/Районен съд – Майнц/, с адрес: Diether von Isenburg Straße 1, 55116 Mainz,
Република Германия, с което на Ш. Н. М., роден на **.**.**** год., с
постоянен и настоящ адрес - гр.К., ул.„Г.Д.“ №*, с ЕГН **********, е
наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на 600 евро за осъждане за извършено
престъпление, както и разходи по съдебното производство, довели до
решението, в размер на 84.50 евро, или общ размер на финансовата санкция –
684.50 евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата
държава в размер на 1 338.77 лв.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за
приходите - гр.П., офис К. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на
решението.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Федерална служба „Правосъдие“ – гр.Бон, Република Германия, за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция
за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП- П., офис К., както и за
приключване изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд –
П. в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
5
6