№ 1697
гр. ***, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Ц.а
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430103865 по описа за 2025 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т. КТ, чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с цена на
иска 3983,45 лв., и чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 877,71 лв.
Производството е образувано по подадена жалба от молба от Е. К. Ц.,
ЕГН**********, *** против *** гр.***, *********, гр.***, ***, в която се
твърди, че ищеца е сключил с ответника трудов договор от 02.06.24г„
съгласно който изпълнявал длъжността "***,,. Твърди, че договорът му бил
прекратен на 06.06.2025г. със Заповед № РД-04-2025г., издадена на основание
чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, връчена му на същата дата. Счита, че прекратяването на
трудовото му правоотношение е извършено незаконосъобразно, по следните
съображения: Твърди, че с назначаването на *** И.Н.С. на длъжност ***
гр.*** същата издала Заповед № РД - 04-12 / 07.05.25r. с която следва той да
издаде лек автомобил *** и *** на определената от нея комисия. Твърди, че
неофициално бил поканен да напусне, като му било указано да си подаде
молба доброволно или в противен случай ще бъде уволнен. Твърди, че на
същата дата 07.05.25г. предавал двата автомобила без забележки и в пълна
изправност на същите на комисията, определена в заповедта, за което има два
съставени приемно - предавателни протокола и подписани от всички. Твърд
му били се поискани писмени обяснения да неизправна спирачна система на
1
МПС ***. Твърди, че с писмо с вх. № 93-16 от 22.05.25г. той депозирал
такива. Твърди, че директорът на Института по фуражни култури гр.*** издал
Заповед № РД - 04-13/ 13.05.25г., с която счита, че е нарушено трудовото
законодателство, тъй като с нея му била възложена друга работа, и с която
счита, че се изменя характера на работата му, което намира да е в нарушение
на изискванията на чл. 120 КТ. Твърди, че от Заповед № РД - 04-13/13.05.25г
не става ясно каква следва да е подготовката, кой да я извърши и какво следва
да е неговото участие и в какво се изразява. Твърди, че за подготовка на
местата за складиране на бали и почистване на площите има по щат назначен
служител - общ работник, който към настоящия момент е в отпуск по болест,
и на негово място по заместване и назначен друг служител. Твърди, че с
трудов договор от 03.06.24г. съм назначен на длъжност ***, а към настоящият
момент му се вменили задължения извън длъжността характеристика, което
било нарушение на трудовото законодателство, тъй като работодателят не
може да изменя едностранно трудовото правоотношение, освен в случаите
при увеличение на заплатата. Твърди, че в Заповед № РД - 04-13 / 13.05.25г.
липсват мотиви - защо се е наложила промяната, която е следвало да го
засегне него. Оспорва наличието на производствена необходимост за
издаването на заповедта, както и липсата на причини именно неговите
трудови функции да бъдат променени. Твърди, че същата тази заповед дори не
му е връчена лично, а за нея научил от поискани от него писмени обяснения с
изх. № 94-7/27.05.25г. по подадена докладна записка от проф. д-р Н. Г. -
ръководител отдел за неизпълнение от негова страна на Заповед № РД - 04-13 /
13.05.25г. Твърди, че с отговор вх. № 93-8 от 13.05.25г. подал писмени
обяснения.
Твърди, че отделено от това с писмо с изх. № 94-6 от 21.05.25г. по
докладна записка на М. У. / вх. № 93-13 от 15.05.25г. / и К. З. / вх. № 93-14 от
20.05.25г. / отново му били поискани писмени обяснения за „ неизправна
спирачна и запалителна система на служебен автомобил „ *** „ с peг. № ***.
Твърди, че в срок подал писмени обяснения с вх. № 93-16 от 22.05.25г., като е
описал, че с протокол от 07.05.25г., подписан от двете страни е предал
процесния автомобил без забележки и в пълна изправност. Твърди, че от
подписване на трудовия договор до настоящият момент е изпълнявал и
изпълнява съвестно трудовите си задължения. Твърди, че с назначаването на
новия *** гр.*** - И.С. в края на м.04.25г. му заявила, че не желае да работи с
2
него, че има право на екип и да освободи длъжността, било назначено друго
лице на длъжност „ общ работник, „изпълняващ длъжността „***. Твърди, че
има хомогенно засенчване с фиброзно уплътнение в лява белодробна основа, с
препоръка от доктора да не осъществява трудова дейност в запрашена среща,
с химикали, торове и т.н., както и забрана за тютюнопушене.
Твърди, че посочените в процесната заповед за уволнение нарушения на
трудовата дисциплина, касаят именно възложени със Заповед № РД - 04-13 /
13.05.25г. нови трудови функции. Твърди, че заповедта е немотивирана.
Действително тя препраща към описаните в нея докладни записки, но счита,
че от тяхното съдържание не може по категоричен начин да се обоснове
действителна „производствена необходимост" по смисъла на КТ. Освен това
нито в докладни записки, нито в Заповед № РД - 04-13 / 13.05.25г., са
изложените критерии - защо наличната според работодателя производствена
необходимост е следвало да бъде преодоляна чрез промяна на характера на
работа точно на него, и в същото време да бъде лишен да изпълнява тази, за
която има сключен трудов договор. Счита, че подобен немотивиран подход на
работодателя създава основателни съмнения за дискриминационно отношение
към съответния работник, което не следва да бъде толерирано от съда.
Твърди, че липсата на основания за постановяването на Заповед № РД - 04-13 /
13.05.25г., води до незаконосъобразност и на последвалата я заповед за
уволнение № РД-04-2025г., доколкото твърдените системни нарушения на
трудовата дисциплина и неизпълнение на трудовите задължения са именно
възложени такива по чл. 120 КТ, както и дори не става ясно дали това е
основанието поради липса на посочено такова, както и поради липса на мотив.
Твърди, че липсват предпоставките за приложение на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
Твърди, че описаните в процесната заповед за уволнение нарушения, касаещи
двете проверки, дори и да бъдат приети за доказани, не са съразмерни като
тежест на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение".
Развива съображения, че съгласно чл.190 ал.2 КТ дисциплинарно уволнение
се налага при съобразяване с критериите по чл.189 ал.1 КТ, а именно -
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Счита, че преценката на
дисциплинарно наказващия орган, че извършеното от ищеца дисциплинарно
нарушение следва да се санкционира чрез налагане на най - тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение е незаконосъобразно и неоснователно.
3
Твърди, че в изпълнение на трудовите си задължения е изпълнявал стриктно
същите, без ПТП, нито е поставял в опасност живота и здравето на своите
колеги. Твърди, че не са му налагани други дисциплинарни наказания преди
това. Ето защо счита, че наложеното най - тежко дисциплинарно наказание на
ищеца не е съобразено с критериите по чл.189 ал.1 КТ. Излага правни
съображения. Твърди, че след уволнението останал без работа.
Моли да бъде признато за незаконосъобразно извършеното уволнение и
същото да бъде отменено, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, както и ответника да бъде осъден, след допуснатото
изменение в размера на предявения иск, да плати на ищеца сумата от 3983,45
лева за оставането му без работа поради уволнението за периода от
06.06.2025г. до 06.12.2025г., както и сумата от 877,71 лева за 13 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2025 г. Претендира направените
деловодни разноски.
С протоколно определение производството по делото е частично
прекратено в частта за предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ с
цена на иска 877,71 лева, поради неговото оттегляне.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявените и искове са неоснователни и
недоказани, поради което ги оспорва изцяло. Оспорва твърдението на ищеца,
че на 07.05.2025 г. същия е предал на назначената със Заповед № РД-04-12 от
07.05.2025 г. комисия лек автомобил „***“ с per. № *** без забележки и в
пълна изправност. Твърди, че действително на 07.05.2025 г. е изготвен и
подписан от страна на ищеца и от страна на комисията приемо - предаватели
протокол, с които ищеца е предал на комисията описаните от т. 1 до т. 13
налично оборудване на автомобила и съпътстващите го документи. Твърди, че
на датата на неговото предаване автомобила не е бил тестван по отношение
неговата изправност, респективно безаварийното му движение по пътищата.
Такива данни за изправността на които се позовава в исковата молба ищеца на
лек автомобил „***“ не се съдържат в приемо - предавателния протокол.
Твърди, че това обстоятелство се установява едва на 15.05.2025 г. при опит за
ползване на автомобила за служебни нужди за командировка на служители в
Институт по планинско животновъдство и земеделие гр. Троян от служител К.
З.-асистент при ИФК-*** и определения със Заповед № РД 04¬16/13.05.2025 г.
4
да управлява автомобила, като заедно със служителя М. У. са установили, че
автомобила е с неизправна спирачна и запалителна система и по-точно не е
можел да спира при движение, като същия е прекъсват при работа на
двигателя.
Твърди, че в периода от 07.05.2025 г., когато е предаден автомобила на
паркинга на ИФК-11левен, същият не е бил шофиран, както от членовете на
комисията които са го приели, но така и от други лица, видно от пътните
листове. Твърди, че в периода от датата на предаването му 07.05.2025г до
15.05.202.5г. автомобилът не е напускал територията на ИФК-***, за същият
не е издаван пътен лист в този период и не е управляван от никой служител на
ИФК. Твърди, че още при самото предаване на автомобила от страна на ищеца
на комисията, служебния автомобил „***“ per. №*** е имал описаните
технически проблеми в цитираните докладни записки, а именно неизправна
спирачна и запалителна система, това обстоятелство е потвърдено и от
извършения ремонт от „***“ ООД с подробно описани в поръчка №
13522731/19.05.2025г. и фактура № 42074/20.05.2025 г. и извършени ремонтни
дейности и сменени части па автомобила, в това число и ремонт на спирачната
и запалителна система на автомобила. Твърди, че съобразно длъжностна
характеристика за длъжността „***“, подписана на ищеца и в т. I от същата са
предвидени следните основни задължения и функции за длъжността -- да
подготви и завърши преглед на повереното му МПС преди излизане на път -
проверява гориво, масло, гуми, двигател, скоростна кутия, кормилно
управление, спирачки, осветление, преден и заден мост и индикатори на
арматурно табло, наличност и състояние на инструменти и принадлежности
към автомобила, както и правилно закрепване на товара. Твърди, че същия
има задължения като *** на автомобила да следи за неговата техническа
изправност ако констатира неизправност на автомобила да уведоми прекия си
ръководител, за необходимост от техническо обслужване на автомобила в
сервиз. Твърди, че от страна на ищеца Е. К. Ц. тези неизправности по
процесния автомобил не са били докладвани на съответните служител при
ИФК-***. Твърди, че в настоящия случай съдържанието на задълженията на
ищеца в качеството му на работник са уредени в трудовия договор, като е
посочено естеството на неговата работа, и същите се установяват от
длъжностната му характеристика. Твърди, че има и нарушение на задължения
на ***, вменени му по длъжностната характеристика. Твърди, че видно е от
5
длъжностната характеристика на ищеца за длъжността „***“, подписана от
страна на последния, че същия има задължение да проверява гориво, масло,
гуми, двигател, скоростна кутия, кормилно управление, спирачки и други.
Твърди, че в конкретния случай очевидно ищеца не е правил периодични
проверки на спирачките - спирачната система на лек автомобил „***“, тъй
като това обстоятелство е установено на 15.05.2025 г., при ползване на
автомобила от служители на ИФК за командировка в гр. Троян. Ако ищеца
бил извършвал такива проверки на автомобила, то повредата в спирачната и
запалителна система би била установена доста по-рано. Самият факт, че
ищеца не е знаел за тази повреда, нито кога е станала свидетелства за това, че
същия не е извършвал преглед на повереното му МПС преди излизане на път.
В този смисъл счита, че ищеца не е изпълнил основното си задължение,
произтичащо от длъжностната му характеристика за преглед на повереното му
МПС. С оглед горното намира, че описаните в заповедта бездействия
представляват нарушения на трудовата дисциплина и при така събраните в
хода на дисциплинарното производство доказателства от обективна и
субективна страна ищецът е осъществил посоченото в заповедта
дисциплинарно нарушение, което с оглед своята тежест и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, е достатъчно, за да обоснове наложеното
му от работодателя дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че същото
е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, като са
съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено
и поведението на ищеца. Твърди, че наложеното наказание съответства на
извършеното нарушение, тъй като с поведението си ищеца Е. К. Ц. е
застрашил живота и здравето, както на командированите работници и
служители от ИФК-*** на 15.05.2025 г., но така също и живота и здравето на
всички участници в движените по пътя.
По второто нарушение визирано в заповедта намира за неоснователни
доводите на ищеца изложени в исковата молба, че Заповед № РД 04-13 от
13.05.2025 г. не му е връчена, както и че за същата той е научил едва с
поисканите от него писмени обяснения с писмо изх. № 94-7 от 27.05.2025
година. Твърди, че заповедта му е била връчена и същия се е запознал с нея,
тъй като от страна на самия ищец в същия ден 13.05.2025 г. е депозирал до
директора на ИФК - *** писмо с вх. № 93-8 от 13.05.2025 г. с което е изразил
несъгласие с мотивите на заповедта. Отделно от това самия ищец е признал
6
извънсъдебно, че е получил заповедта и се е запознал с нейното съдържание
поради факта, че от страна на самия ищец тази заповед е представена, като
доказателство към депозираната искова молба и е заверена с „Вярно с
оригинала“. Твърди, че с оглед това не може да се приеме довода на ищеца, че
с процесната заповед същия не се е запознавал и не е получил. Твърди, че са
неоснователни доводите на ищеца, че със Заповед № РД- 04-13/13.05.25г. са
му възложени нови трудови функции и, че в същата не били изложени
критерии за производствена необходимост, като по този начин се променял
характера на работа и последния бил лишен да изпълнява тази за която имал
сключен трудов договор. Според ищеца е налице нарушение на изискванията
на чл. 120 от КТ. Твърди, че в т. 7 от длъжностната характеристика на ищеца е
посочено, че последния изпълнява и други конкретно поставени задачи,
такива задачи са му възложени именно със Заповед .42 РД - 04-13/13.05.25г.,
които последния е отказал да изпълни. Твърди, че в подготовката на местата за
складиране на последния му е разпоредено само да помогне за почистване и
подготовка на местата за складиране на балите и люцерната, като в тази
подготовка се включват почти всички служители на МФК, предвид факта, че
общия работник е само един и така както е посочено от самия ищец в исковата
молба. По този начин счита, че не се променя характера на работата и същия
по никакъв начин не е бил лишен да изпълнява работата си. Противно на
твърдяното в исковата молба от ищеца счита, че в Заповед .№ РД - 04-
13/13.05.25г. са изложени критерии за производствена необходимост, тъй като
в същата е посочено изрично, че е във връзка предстоящо реколтиране на
производствените посеви от люцерна от Второ опитно поле, което сочи
наличие на производствена необходимост. С оглед на което поради законово
вменените му задължения, директорът на ИФК - *** е бил длъжен да създаде
необходимата организация за подготовка на местата за складиране на бали от
люцерна, поради което е било налице в действителност “производствена
необходимост“, с оглед прибирането на реколтата от второ опитно поле и не
оставянето и отвън на капризите на времето и погиването и. Твърди, че
предвид това директорът на ИФК - *** правилно и законосъобразни е
възложил със Заповед № РД - 04-13/13.05.25г. част от работа да се изпълнява
от ищеца.
Развива съображения, че неизпълнението на възложената работа, е една
от хипотезите на нарушена трудовата дисциплина, което е регламентирано в
7
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди, че същото представлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина, което засяга същността на трудовото
правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят
дължи по трудовото правоотношение. Твърди, че фактическият състав на
нарушението „неизпълнение на възложената работа“ е осъществен от страна
на ищеца с бездействие, тъй като в качеството си на работник не е изпълнил
реално задълженията, които са му възложени. Твърди, че в настоящия случай
описанието на нарушенията в обжалваната от ищеца заповед достатъчно да
индивидуализира от обективна и субективна страна деянията на същия. За
ищеца очевидно не е имало съмнение в какво се изразяват нарушенията, след
като в исковата молба не е въведен довод за немотивираност на заповедта.
По отношение на предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение в размер на 877.17 лева за неизползван платен годишен отпуск за
2025 г. - 13 дни, счита иска за неоснователен и недоказан и като такъв моли да
бъде отхвърлен. Посочва, че действително в Заповед № РД 04-26 от 06.06.2025
г. е посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2025 г. - 13 дни и това обезщетение, но в размер на
901.68 лева е изплатено по банков път на същия на 17.07.2025 г., видно от фиш
за работна заплата издаден на името на ищеца.
По отношение на предявения иск по чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 06.06.2025 г. до
06.12.2025 г. в размер на 8504.40 лв. счита, че искът е преждевременно
предявен, тъй като крайния падеж не е настъпил, поради което счита, че
същият за този период се явява допустим, но не е основателен. Отделно от
това брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1317.04 лева,
видно то допълнително споразумение от 22.05.2025 г. и за претендирания от
него шестмесечен период, за оставане без работа се явява сумата в размер на
7907.04 лева, а не претендираната от ищеца. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните и се установява от Трудов договор №
04/03.06.2024г., Допълнително споразумение № 41/24.09.2024г. и
8
Допълнително споразумение № 11/22.05.2025г. Е. К. Ц. е работил по трудово
правоотношение с ответния институт последователно на длъжност „Изп.***“
и „Изп.***- снабдител“ при последно трудово възнаграждение от 1140 лв. и
100 лв. за съвместяване на длъжността снабдител.
Установява се от длъжностна характеристика за длъжността „***“,
подписана от Е. Ц., че задълженията на ишеца са следните: 1.Подготвя и
извършва преглед на повереното му МПС преди излизане на път - проверява
гориво, масло, гуми, двигател, скоростна кутия, кормилно управление,
спирачки, осветление, преден и заден мост, индикатори на арматурното табло,
наличност и състояние на инструменти и принадлежности към автомобила,
правилното закрепване на товара., 2.Получава заверен пътен лист., 3.
Описва в пътния лист необходимите данни за извършените курсове., 4.
При дълги курсове спира и периодично проверява състоянието на автомобила
и товара. При необходимост отстранява възникналите повреди., 5. След
завръщане измива и зарежда с гориво автомобила., 6. Следи за изтичане
сроковете на застраховките и подновяването им, 7. Изпълнява и други
конкретно поставени задачи.
Не се спори между страните и се установява от Заповед № РД-04-2025г.,
че на Е. Ц. на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т.7 от КТ
и по чл.187, ал.1, т.10, т.3 и т.7 и във връзка с т. 1 и т.7 от Длъжностната
характеристика и при спазени изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и 3 от КТ
и чл. 194 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с
Е. К. Ц. ЕГН **********, считано от датата на връчване на настоящата
Заповед. Изложени са следните мотиви:
„1. В деловодството на „***-***“ са постъпили докладна записка от М.
У. - административен отговорник при ИФК- *** и от К. З. - асистент при ИФК-
***, относно служебен автомобил „***“ peг. № ***, собственост на ИФК- ***.
На 15.05.2025г. при опит за ползване на автомобила за служебни нужди за
командировка в Институт по планинско животновъдство и земеделие гр.
Троян от служител К. З.-асистент при ИФК-*** са установили, че автомобила
е с неизправна спирачна и запалителна система и по-точно не спира при
движение и има прекъсване при работа на двигателя. Горното обстоятелство
не е докладвано от ***а Е. К. Ц.- служител при ИФК-***. Описания автомобил
9
е предаден от Ц. на комисия, за приемане в състав: М. У.- адм. отг. при ИФК-
***, Д. И. -счетоводител при ИФК-*** и К. З. - асистент при ИФК-*** с
приемо - предавателен протокол, като в същия са били отбелязани само
наличните документи и оборудване на автомобила. Според посоченото в
докладната лекия автомобил *** не може да се движи по пътищата и, поради
неизправна спирачна система и представлява реална опасност за живота и
здравето на работниците и служителите, които го ползват и управляват за
служебни нужди. Посочено е, че следва спешно да се извърши текущ ремонт
за отстраняване на неизправността.
С оглед изясняване на всички факти и обстоятелства, в изпълнение на
разпоредбата на чл.193, ал. 1 от КТ с писмо изх. № 94-6/21.05.2025г. се
изискаха писмени обяснения от Е. К. Ц. относно извършеното от него
нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се - неизправна спирачна и
запалителна система на служебен автомобил „***“ per. №
На 22.05.2025г. се получиха изисканите обяснения с вх. № 93-
16/22.05.2025г.Ц. , като в тях той твърди, че е предал в пълна изправност и в
движение описания автомобил
От събраните в хода на проверката факти безспорно се установява, че
служебен автомобил „***“ peг. №*** е имал описаните технически проблеми
в цитираните докладни записки, а именно неизправна спирачна и запалителна
система. От извършения ремонт от „***“ ООД подробно описани във поръчка
№ 10522731/19.05.2025г. и фактура № 42074/20.05.2025 г. извършени
ремонтни дейности и сменени части по автомобила, в това число и ремонт на
спирачната и запалителна система на автомобила.
Съгласно т. 1. от утвърдената на 06.04.2024г. Длъжностна
характеристика за длъжността „***“ , последният има задължение да подготви
и завърши преглед на повереното му МПС преди излизане на път —
проверява гориво, масло, гуми, двигател, скоростна кутия, кормилно
управление, спирачки, осветление, преден и заден мост и индикатори на
арматурно табло, наличност и състояние на инструменти и принадлежности
към автомобила, както и правилно закрепване на товара. Същия има
задължения като *** на автомобила да следи за неговата техническа
изправност ако констатира неизправност на автомобила да уведоми прекия си
ръководител, за необходимост от техническо обслужване на автомобила в
10
сервиз.
В периода от 07.05.2025г. когато е предаден автомобила на паркинга на
ИФК-***, същият не е бил шофиран от членовете на комисията и предаден с
протокол само за наличното оборудване и документи. В период от датата
предаването му 07.06.2025г. до 15.05.2025г. автомобилът не е напускал
територията на ИФК-***, за същият не е издаван пътен лист в този период,
съгласно ЗСч, и не е управляван от никой служител на ИФК.
Във връзка с гореизложеното не приемам дадените писмени обяснения.
Дадените писмени обяснения по никакъв начин не оправдават допуснатото
нарушение на трудовите задължения на Е. К. Ц..
С поведението си Е. К. Ц. е застрашил живота и здравето както на
командированите работници и служители от ИФК-*** на 15.05.2025г., но така
също е живота и здравето на всички участници в движените по пътя.
Деянието е извършено виновно, а именно предаден технически
неизправен служебен автомобил „***“ с per. № *** и е очевидно в нарушение
на трудовата дисциплина
С това си деяние Е. К. Ц. е извършил нарушение на трудовата
дисциплина труда, по чл.187, ал.1, т. 10 и във връзка с т. 1 от Длъжностната
характеристика
2. На 27.05.2025 г. с вх. № 93-19/27.05.2025 г. в деловодството на „***-
***“ е постъпил доклад от проф. д-р Н. Г. - ръководител отдел „Селекция и
технология“ при ИФК- ***. В доклада е посочено, че във връзка със издадена
от Директора на ИФК-*** Заповед №РД-04-13/13.05.2025 г. и предстоящо
реколтиране на посеви с люцерна /30 и 85 дка/ същата е разпоредила на Е. К.
Ц. да помага ща, като служителят категорично е отказал да изпълни
разпореждането.
С оглед изясняване на всички факти и обстоятелства, в изпълнение на
разпоредбата на чл.193, ал. 1 от КТ с писмо изх. № 94-7/27.05.2025г. се
изискаха писмени обяснения от Е. К. Ц. относно извършеното от него
нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се - неизпълнение на Заповед
№РД-04-13/13.05.2025г на Директора на ИФК-***, касаеща участие в
подготовка на места за складиране на бали и почистване на площи.
На 28.05.2025г. се получиха от изисканите обяснения с вх. №
11
93¬20/28.05.2025г. от Е. К. Ц., като в тях той твърди, че горепосочената
заповед не му е връчена по съответния ред, не му ставало ясно каква следва да
бъде подготовката , какво да е неговото участие и други. В обяснението е
посочено, че за описаните дейности има назначен служител. Представя се и
заключение от медицинско лице.
От събраните в хода на проверката факти безспорно се установява, че Е.
Ц. е запознат със съдържанието на заповедта на директора на ИФК-***, като
същия е депозирал с вх.№ 93-8/13.05.2025 г. писмо във връзка с заповедта ,
като във същото е изложил , че поставените задачи са неправомерни и извън
вменените му задължения по длъжностна характеристика.
Съгласно т.7. от основните трудови задължения от утвърдената на
06.04.2024г. Длъжностна характеристика за длъжността „***“ , последният
има задължение да изпълнява и други конкретно поставени задачи, от
директора на ИФК-***, каквито се явяват поставените му със Заповед №РД-
04-13/13.05.2025г на Директора на ИФК-***. Длъжността „***“ съобразно
длъжностната характеристика е пряко подчинена на директора на Института и
административния отговорник.
Във връзка с гореизложеното не приемам дадените писмени обяснения
.Дадените обяснения по никакъв начин не оправдават допуснатото нарушение
на трудовите задължения на Е. К. Е. Ц., а именно неизпълнение на конкретно
поставените му задачи със Заповед №РД-04-13/13.05.2025г на Директора на
ИФК-***, касаеща участие в подготовка на места за складиране на бали и
почистване на площи
С това си деяние Е. К. Ц. е извършил нарушение на трудовата
дисциплина труда, по чл.187, ал.1, т.3 и т.7- неизпълнение на възложена
работа и чл.187, ал.1, т.7-неизпълнение на законните разпореждания на
работодателя, обективирани в Заповед №РД-04-13/13.05.2025г на Директора
на ИФК-***, във връзка с т.7 от Длъжностната характеристика.
Всичко това ме мотивира, въпреки липсата на незаличени предходни
санкции, да определя най-тежкото по вид дисциплинарно наказание по чл.188,
т.3 и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ.“
Не е спорно между страните и се установява от положения в заповедта
подпис, че същата е връчена на Е. Ц. на дата 06.06.2025г.
12
Със Заповед № РД04-13/13.05.2025г. на Директора на ИФК е наредено
на Е. Ц. да участва в подготовката на местата за складиране на бали,
почистване на площите с храсторез и други конкретно възложени задачи от
ръководителя на НЕБ.
С писмено изявление от 13.05.2025г. Е. Ц., във връзка с горната заповед
е информирал директора на ИФК, че възложените му допълнителни трудови
задачи и задължения, описани в заповедта, както и предстоящи задачи,
възлагани от ръководител НЕБ, извън описаните такива в длъжностната му
характеристика за заеманата от него длъжност са неправомерни.
На 27.05.2025г. на Е. Ц. са поискани писмени обяснения за
неизпълнение на заповедта.
На 28.05.2025г. Е. Ц. е дал писмени обяснения, в които е изложил, че не
става ясно каква следва да е подготовката, кой да е извърши и какво да е
неговото участие. Приложил и медицински документи, от които според него
следва да не осъществява трудова дейност в запрашена среда.
От представената медицинска документация от 2018г. е видно, че Е. Ц. е
прекарал пневмония в дясно. Липсва предписание за противопоказание за
работа в запрашена среда.
С приемо-предавателен протокол от 07.05.2025г. Е. Ц. е предал на
комисия в състав М. У., К. З. и Д. И. Лек автомобил *** с рег.№ *** с
описаните принадлежности. Описано е и показанието на километража 116210
км.
Със Заповед от 13.05.2025г. е разпоредено *** с рег.№ *** да бъде
управлявана от К. З. на 15 и 16 май 2025г.
От Докладна записка от К. З. от 20.05.2025г. се установява, че същия е
докладвал, че при опит за ползване на автомобила, установил, че автомобила е
с неизправна спирачна система и по-точно не спира при движение, и има
прекъсване в работата на двигателя. Състоянието на автомобила е такова, че
не може да се движи по пътищата и представлява реална опасност за живота и
здравето на работниците и служителите, които го ползват и управляват.
С докладна записка от 15.05.2025г. М. У. е докладвал, че при опит за
ползване на автомобила на 15 май 2025 било установено, че автомобила е с
неизправна спирачна система и по-точно не спира при движение. Горното не е
13
докладвано от ***а Е. Ц. при предаването на автомобила. Спешно трябва да се
извърши ремонт.
От Сервизна поръчка от 19.05.2025г. от *** ООД се установява, че са
сменени спирачни дискове, накладки запалителни свещи и други.
Видно от пътни листове от 07.05.2025г. и от 15.05.2025г., че крайното
показание на километража на първия лист съвпада с началното показание на
километража на втория пътен лист.
На 21.05.2025г. са поискани писмени обяснения за неизправността на
автомобила от Е. Ц., който е дал такива на 21.05.2025г., като е посочил, че
автомобила е предаден от него на дата 07.05.2025г. и е приет от комисията без
възражения и без установени неизправности по него.
От Трудов договор от 29.08.2025г. се установява, че Е. Ц. е започнал
работа, считано от 01.09.2025г. по трудово правоотношение с основно трудово
възнаграждение от 1395,00 лв.
От Удостоверение от 05.09.2025г. на НОИ *** се установява, че на Е. Ц.
не е изплащано обезщетение за безработица за периода от м. юни 2025г. до м.
септември 2025г.
Съдът дава вяра на показанията на св.И. Н., К. З. и М. У. като преки,
логични, непротиворечиви, взаимнокореспондентни и съответствие с
останалите, събрани по делото доказателства. От тях, в относимата им част, се
установява, че е била издадена заповед Е. Ц. да участва в подготовката на
местата за складиране на бали, почистване на площите с храсторез и други
конкретно възложени задачи, но той е отказал да направи това. Има
установена дългогодишна практика да се възлагат такива задачи на всички
служители в кампаниите по прибиране на реколтата. Е. Ц. е предал
автомобила Дачия на комисията, съставен е протокол за приетите
принадлежности. Тя е била на паркинга на ИФК и не е местена от там до
15.05.2025г., когато са установени неизправност на спирачките и на
запалването. При предаването на автомобила, той не е проверяван за
техническата му изправност.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
възприема като обоснована, обективна, безпристрастна и компетентна, се
установява, че размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
14
периода от 06.06.2025г. до 06.12.2025г. е в размер на 8507,04 лв., за периода от
06.06.2025г. до 18.09.2025г. – 4820,65 лв., а за времето от 06.06.2025г. до
01.09.2025г. е в размер на 3983,45 лева.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
С искът за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344,ал.1, т.1 от
КТ, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това
потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска
за признаване уволнение за незаконно по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат, или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба. С оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл.
6,ал.1 от ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344,ал.1,т.1
от КТ, съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на
уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания
на иска. Щом като в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт,
който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото
правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за
незаконност на уволнението и съдът няма право да го обсъжда /в този смисъл
Решение № 503/05.01.2012г. по гр.д. № 77/2011г. на ВКС, ІVг.о.; Решение №
158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, ІVг.о., Решение №
459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г. на ВКС, ІVг.о.,и трите постановени в
производство по чл. 290 от ГПК/. Съдът не може да се произнася по доводи за
незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба
15
като основания на иска - предявеният иск не може да бъде разгледан на
основание, което не е посочено от ищеца. Служебно той може да прилага само
императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят
факти, изрично посочени от ищеца - решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 475/
2011 г.; гр.д.№ 77/ 2011 г., по гр.д.№ 1036/ 2009 г.; гр.д.№ 1471/ 2009 г.;
решение № 385 от 12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12 ІV г.о; решение № 665 от
01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по
гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда
на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата.
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато служителят е
извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването
на тези изисквания е за работодателя - ответник в процеса.
Чл. 194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните
наказания. Ал.1 предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Сроковете са преклузивни. С изтичането им се прекратява
възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За
преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по
проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство. С
изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на
дисциплинарна отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече
не съществува като основание за налагане на наказание. Двумесечният срок по
чл. 194, ал.1 КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на
нарушението ще бъде налице, когато са изготвени всички материали,
установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Едва когато
материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат до
наказващия орган, можем да говорим за откриването му и от този момент
започва да тече двумесечният срок по чл. 194, ал.1 КТ.
16
Видно от описаната по-горе заповед за налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" и докладна записка, нарушенията, извършени от
ищеца, са открити на 21.05.2025 г. и 27.05.2025 - с достигане до наказващия
орган на докладните записки. Видно от заповедта, същата е издадена на
06.06.2025 г. и е връчена на ищеца на същата дата. При тези данни съдът
намира, че при налагане на дисциплинарното наказание на ищцата са спазени
предвидените в чл. 194 КТ преклузивни срокове.
Съдът намира, че процесната уволнителната заповед съдържа всички
задължителни реквизите, посочени в нормата на чл. 195, ал.1 КТ - мотиви,
нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и
субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно,
е тази на чл. 193, ал.1 КТ, а именно - в стадия на установяване факта на
нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това
задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява,
от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. Установи се от представените по делото искания и
обяснения от ищеца, че ответникът е спазил и това императивно изискване на
закона.
Системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190,
ал.1, т.3 КТ са налице, когато работникът е извършил три или повече отделни
дисциплинарни нарушения. При определяне на броя им се вземат предвид
тези, за които дисциплинарно наказание не е наложено, както и тези, за които
дисциплинарното наказание е наложено, но още не е заличено /решение №
53/13.02.1991 г. по гр.д.№ 858/1990 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Ако се сочат само две
нарушения, следва да се приеме, че не е налице признака системност по
смисъла на нормата на чл. 190, ал.1, т.3 КТ. В настоящия случай на ищеца са
вменени две нарушения на трудовата дисциплина, поради което съдът намира,
че не е налице системност в поведението на ищеца по смисъла на чл. 190, ал.1,
т.3 КТ.
Изброяването на дисциплинарните нарушения, за които може да се
наложи дисциплинарно наказание уволнение е посочено чл. 190, ал.1 КТ,
17
което изброяване обаче не е изчерпателно. Съгласно нормата на чл. 190, ал.1,
т.7 КТ, дисциплинарно наказание уволнение може да бъде наложено за всяко
тежко дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Тежко нарушение
на трудовата дисциплина може да бъде всяко от посочените в чл. 187 КТ
нарушения, без да е изрично възпроизведено в чл. 190, ал.1 КТ.
Неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила - чл. 187, т.3 КТ и неизпълнението на законните
нареждания на работодателя - чл. 187, т.7 КТ са сами по себе си тежки
нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до най-съществения
елемент на трудовото правоотношение - престирането на работна сила.
"Неизпълнението на възложената работа" представлява тежко нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото
правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят
дължи по трудовото правоотношение. Фактическият състав на нарушението
"неизпълнение на възложената работа" може да бъде осъществен както с
бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява задълженията,
влизащи в трудовата му функция, така и с действие - когато същият работи не
това, което му е възложено или следва от характера на определената работа. В
този смисъл е и решение № 9/13.05.2011 г. по гр.д. № 166/2010 г., ІІІ ГО на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
От представената по делото длъжностна характеристика, обаче не се
установява изложеното в оспорената заповед задължение на ищеца «Същия
има задължения като *** на автомобила да следи за неговата техническа
изправност ако констатира неизправност на автомобила да уведоми прекия си
ръководител, за необходимост от техническо обслужване на автомобила в
сервиз.» Видно е от представената по делото длъжностна характеристика, че
той има задължението да провери автомобила преди тръгване на път, но не
грижата да следи за неговата техническа изправност и да уведоми за това
прекия си ръководител. На посочената дата 15.05.2025г., автомобила е бил
управляван от друго лице, а не от ищеца Ц.. Поради изложеното, съдът
намира, че не се доказа ищецът да е изършил посоченото дисциплинарно
нарушение в т.1 от оспорената заповед, а именно да поддържа в изправност
повереният му автомобил.
Установи се по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение
18
по т.2 от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Видно е, че
съгласно длъжностната характеристика, ищецът е имал задължението да
изпълнява и други конкретно поставени задачи. Издадена е надлежна заповед
от директора на ИФК, която е стигнала до неговото знание още на същия ден,
видно от изразеното от него писмено несъгласие. Неизпълнението не се
оспорва от ищеца по делото и се установява и от разпитаните по делото
свидетели.
При тези данни, съдът намира, че в рамките на производството по
настоящето дело безспорно се установи по делото, че ищецът е извършил
вмененото му нарушение "неизпълнението на законните нареждания на
работодателя", предвидени в цитираната по-горе длъжностна характеристика.
Несъмнено осъществявайки това бездействие ищецът се е отклонил от
изпълнение на трудовата си функция и задълженията, които я характеризират.
Нарежданието на работодателя, с което на ищеца е възложено участието в
подготовката на местата за складиране на бали и почистване на площите с
храсотрез са законни, а неизпълнението - представлява нарушение на основно
негово задължение, предвидено в длъжностната характеристика.
Разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ предвижда, че при налагането на
дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да прецени освен в какво се
изразява конкретното нарушение, и при какви обстоятелства е извършено,
какви са били подбудите на нарушителя, поведението и личността му,
настъпили ли са вредни последици от деянието му. И само когато така
индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като
тежко, работодателят може да наложи най-тежкото - дисциплинарно
уволнение. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно
разпоредбата н чл. 189, ал.1 КТ работодателят е длъжен да съобрази
наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с цялостното
поведение на работника. Съдът, като обсъди вида на нарушението, намира, че
наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" не е съответно на тежестта
на извършеното.
При преценката по чл. 189 КТ следва да се съобразят всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по
19
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, субективното отношение на
работника/служителя относно неизпълнението. Установеното в конкретния
случай неизпълнение на заповедта за участие в подготовката за складиране на
новите бали, не се явява достатъчно тежко с оглед разпоредбата на чл. 190 КТ,
преценено при съблюдаване на изискването за съразмерност на нарушението с
наложеното наказание, и не обосновава налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, като се вземе предвид и факта, че до този момент
няма данни на ищеца да са налагани други дисциплинарни наказания да
установени други дисциплинарни нарушения.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ответникът - работодател не е
изпълнил задължението си да обезпечи законността на уволнението и
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се явява
незаконосъобразно издадена и следва да бъде отменена.
По искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е
възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът
счита, че ищеца следва да бъде възстановен на заеманата длъжност "Изп.***-
снабдител" в ответния институт.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Във връзка с паричната претенция на ищеца по делото беше изслушана
съдебно-икономическа експертиза. От нея се установи след извършена
справка в компетентната териториална дирекция на НАП, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Антонио Димитров с
ответното дружество по силата на оспорената заповед за дисциплинарно
уволнение е останал без работа за периода от 06.06.2025г. до 01.09.2025г.,
когато е сключил трудов договор с друг работодател. Този факт не се оспорва
и от ответника по делото. С оглед на незаконосъобразността на уволнението и
наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа,
предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ и ал.2 е установен по
основание. Поради изложеното съдът счита, че третата обективно
съединената претенция на ищцата по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и
20
ал.2 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е
останал без работа следствие незаконното уволнение, но за не повече от 6
месеца също е основателна и доказана. От заключението на вещото лице се
установява че размерът на претендираното от ищцата обезщетение
по чл.225 от КТ, за периода от 06.06.2025г. до 01.09.2025г., е равно на
3983.45лв. поради което искът, след допуснатото изменение в размера му се
явява основателен в пълния си предявен размер и следва да бъде уважен.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника
следва да бъде осъден да плати на ищеца направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лв. съразмерно с уважената част на
претенцията, като не следва да бъде намалявано съразмерно в частта за
оттегленият иск, тъй като същото е направено поради плащане на сумата, но в
хода на процеса.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, ответника по делото следва да бъде осъден да
плати по сметка на РС-*** 269,34 лв. за държавна такса/80+30+159,34 лв/ и
200 лв. за ВЛ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Е. К. Ц.,
ЕГН**********, *** по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
предявен срещу *** гр.***, *********, гр.***, ***, извършено на
основание чл.330, ал.1, т.6 КТ- налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ със Заповед №РД-04-26/06.06.2025г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Е. К. Ц.,
ЕГН**********, *** на заеманата преди уволнението длъжност "Изп.***-
снабдител" в *** гр.***, *********, гр.***, ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1и ал.2 КТ, ***
гр.***, *********, гр.***, ***, да заплати на Е. К. Ц., ЕГН**********, ***,
сумата от 3983.45 лева, представляваща обезщетение за времето, в което
ищеца е останал без работа поради уволнението в периода 06.06.2025 г. -
01.09.2025 г., в едно със законната лихва върху сумата от 16.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК *** гр.***, *********,
гр.***, ***, да заплати на Е. К. Ц., ЕГН**********, *** направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, *** гр.***, *********,
гр.***, *** да заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса
върху цената на уважените искове в размер на 269,34 лв., както и 200 лв. за
21
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
22