ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 638
гр. Ямбол, 24.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100909 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на К. И. М. против М. Ф. Х., за
постановяване на забрана роденото от брака на страните дете Д. З. К. М.а да напуска
пределите на Р.България.
Съдът намира така депозираната молба за недопустима, по следните
съображения:
Съгласно чл.127б, ал.1 СК, районният съд по настоящия адрес на детето, в
случая Районен съд - гр. Ямбол, разглежда искане за налагане на забрана за напускане
на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от
родител, настойник, попечител или роднина. Според, ал. 2 от същата разпоредба,
незаконно е извеждането на дете, което е с обичайно местопребиваване в Република
България и което извеждане е извършено в нарушение на правото на ефективно
упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение,
на закона или на споразумение.
Но тъй като, видно и от твърденията на молителя, детето е с обичайно
пребиваване във Германия, то този ред е неприложим. На съда е служебно известно гр.
д. № ***** г. на ЯРС, в кориците на което са налице множество доказателства, че към
подаване на исковата молба, детето преимуществено живее на територията на
Германия,където родителите му са работили сезонно в Германия, като в настоящата
молба отново се твърди, че детето заедно с майката се намира в Германия. Поради
това компетентността на българския съд по настоящото дело следва да се реши
съобразно общностното право на ЕС. Съгласно чл.1,§ 1, б.“б“, § 2,б.“а“ и § 3 от
Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета, заменил предходния Регламент )ЕО) 2201/2003 г.
новият се прилага по гражданскоправни въпроси относно: предоставяне, упражняване,
1
делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност; упражняване на
родителски права и лични отношения; неправомерно отвеждане или задържане на дете
в повече от една държава-членка (с допълване на Хагската конвенция от 1980 г. ).
Следователно именно Регламент (ЕС) 2019/1111 е приложимият акт на ЕС. Съгласно
уредената в раздел 2, чл. 7, § 1 от него "обща компетентност", съдилищата на държава-
членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност на дете, ако
то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка към момента на сезиане на
съда. А в чл. 9 от Регламента е предвидена специална компетентност "при
неправомерно отвеждане или задържане на дете", а именно на съдилищата на
държавата-членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено
преди неправомерното отвеждане или задържане, докато детето не придобие обичайно
местопребиваване в другата държава. Следователно, несъмнено е, че в съответстивие с
посочената регламентация, решаващо по въпроса относно компетентния съд на
държава-членка е обичайното местопребиваване на детето към образуване на делото.
Няма отлика по въпроса и с разяснената по-горе вътрешноправна уредба. Отново в
съответствие с нея и практиката на съдилищата по нея е и изричната норма на чл. 18
от Регламента "проверка на подсъдността" - сезираният съд е длъжен да "обяви
служебно", ако прецени, че не е компетентен по спора, тоест тази подсъдност се
преценява служебно, а не само по възражение на страна в процеса.
В своята съдебна практика Съдът на ЕС многократно се е произнасял за
съдържанието на понятието "обичайно местопребиваване на дете". Съобразно Решение
от 22.12.2010 г. по дело № С-497/2010 г. на СЕС, под "обичайно местопребиваване" по
смисъла на чл. 8 и 10 от Регламент 2201/2003 на Съвета (аналогични с цитираните
текстове на новия Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета), трябва да се тълкува в смисъл,
че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и
семейна среда. За тази цел, когато се разглежда положението на дете, което пребивава
за кратък период с майка си в държава-членка, в която е било отведено и която е
различна от държавата-членка на обичайното му местопребиваване, трябва по-
специално да се отчетат продължителността, редовността, условията и причините за
престоя на територията на тази държава-членка и за преместването на майката в тази
държава, от една страна, а от друга - географският и семейният произход на майката,
както и семейните и социалните отношения, поддържани от нея и от детето в тази
държавачленка. Националната юрисдикция следва да установи обичайното
местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от всички
специфични за конкретния случай фактически обстоятелства. Аналогично е приетото
и в Решение по дело №С-512/2017 г. на СЕС, че "обичайното местопребиваване на
детето" трябва да се установи въз основа на съвкупност от фактически обстоятелства,
характерни за всеки конкретен случай, сред които като водещи са изведени фактите: че
родителят, който от раздялата на двойката упражнява на практика родителските права
2
върху детето, ежедневно пребивава с него на това място и там упражнява
професионална си дейност или е интегриран. В подобен смисъл е и актуалната
практика на ВКС Определение № 51 от 09.02.2022 г. *****, III -то ГО; и други, според
която "обичайното местопребиваване" на дете съответства на мястото, което изразява
интеграцията на детето в социалната и семейната среда, в която връзка следва да се
вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на
територията на държавачленка, както и причините за преместването на семейството в
тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от
детето в посочената държава. Обичайното пребиваване на дете е на мястото, където
към момента на исковата молба е центърът на неговите интереси.
Преценката е конкретна във всеки отделен случай, а в настоящия
обичайното пребиваване на детето Д. З. К. М.а е в Германия, поради което молбата е
недопустима и на основание чл.130 ГПК, ЯРС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 909/2025 г. по описа на ЯРС,
поради недопустимост.
Определението подлежи на обжалване пред ЯОС, в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3