ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2021 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2005
по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С молба с. д. № 14586/06.10.2021 г. пълномощникът на ТД
на НАП – Варна е поискал от съда да измени в частта за разноските постановеното
по делото определение № 2458/01.10.2021 г. като намали от 500 лв. на 300 лв. присъденото
на жалбоподателя „Изток инвест 3000“ ЕООД адвокатско възнаграждение за оказаното
му по делото процесуално представителство и съдействие от адвокат, за заплащането
на което с жалбата са представени съответните разходооправдателни документи. Като
основание да се поиска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение е
посочен чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет и невисоката
според пълномощника на ответника фактическа и правна сложност на делото.
В указания от съда с разпореждане № 12879/08.10.2021
г. срок по чл. 248 ал. 2 ГПК пълномощникът на „Изток инвест 3000“ ЕООД е
изразил с молба с.д. № 15764/27.10.2021 г. становище за недопустимост на
искането по чл. 248 ал. 1 ГПК по съображение, че ответникът не е предявил своевременно
възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, а в отношение на евентуалност
- за неговата неоснователност като се е позовавал в тази връзка на приложимата според
него разпоредба на чл. 7 ал. 1 т. 5 вр. пар. 1 ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет.
Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК е
предявено от процесуално легитимирано лице, в преклузивния едномесечен срок по
чл. 248 ал. 1 предл. второ ГПК и пред компетентния да се произнесе съд. Обратно
на застъпеното от пълномощника на „Изток инвест 3000“ ЕООД становище в молба с.
д. № 15764/27.10.2021 г., съдът намира, че въпросът за наличието на своевременно
отправено от ответника възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК е относим към
основателността, а не към допустимостта на искането по чл. 248 ГПК. Съобразявайки
изложеното, съдът намира за процесуално допустимо отправеното от ТД на НАП –
Варна искане по чл. 248 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК.
По основателността му прие следното:
С чл. 78 ал. 5 ГПК е регламентирано правото на страната,
която с оглед на изхода от делото е носител на задължението да заплати на
насрещната страна направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, да
поиска от съда да намали в случай на прекомерност размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение като това възражение е обвързано със срок до приключването на
устните състезания по делото, когато редът за разглеждането му е в открито
съдебно заседание. В случаи като процесния, когато съдът се произнася в закрито
съдебно заседание по основателността на отправеното до него искане, възражението
по чл. 78 ал. 5 ГПК следва да бъде направено от страната, разполагаща с правен
интерес за това, след като й е била осигурена възможността да се запознае с
претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях.
Видно от данните по делото, жалбата по чл. 41 ал. 3 ДОПК на „Изток инвест 3000“
ЕООД е била подадена до съда чрез директора на ТД на НАП-Варна, откъдето е била
препратена в съда със съпроводително писмо вх. док. № 13125/08.09.2021 г. В самата жалба се съдържа искане за присъждане
на направените от „Изток инвест 3000“ ЕООД разноски по обжалването като изрично
е посочено, че наред с останалите описани документи като приложение към нея се
прилагат и документите за извършеното от дружеството плащане в полза на адвоката
на договореното между тях възнаграждение за оказването на адвокатската защита и
съдействие. При това положение още при подаването на жалбата ответникът е
разполагал с възможността своевременно да се запознае с документите за
договореното и извършено от жалбоподателя плащане на адвокатското възнаграждение
и в случай на несъгласие с размера му да направи възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК,
но въпреки това той не е сторил това нито при препращането на жалбата в съда,
нито впоследствие до момента на произнасянето на съда по нея с определение № 2458/01.10.2021
г. Тъй като съдът няма правомощието да редуцира по собствено усмотрение размера
на дължимото от губещата делото страна адвокатско възнаграждение, а единствено
при наличието на своевременно отправено от нея възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК,
то в случая отсъствието на такова обуславя неоснователността на отправеното след
това искане по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за
разноските.
Воден от това, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеното от пълномощника на ТД
на НАП-Варна искане с. д. № 14586/06.10.2021 г. за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото определение № 2458/01.10.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: