Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, ………..2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети октомври 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на
секретаря Камелия Александрова и при участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа дело номер 1082 по описа за 2022 година докладвано от съдия
ПЕЛОВСКИ, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
70 – 73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по искане на А.К. – прокурор
в Окръжна прокуратура – Варна, с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
с което е направено предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство по АНД № 4530/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна (ВРС), касаещо Наказателно постановление (НП) №
03-009034/28.12.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, с което, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ), на Х.К.С., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за нарушение на чл. 61 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(Наредба № 2 от 22.03.2004 г.), във връзка с чл. 71, т. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания от здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7 от
23.09.1999 г.).
В искането е посочено, че срещу Х.К.С. е
образувано досъдебно производство (ДП) № 19/2018 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна, приключило с обвинителен акт,
по силата на който е повдигнато обвинение на лицето по чл. 123, ал. 1 от
Наказателния кодекс (НК), за това, че на 01.12.2017 г. в с. Звездица, обл.
Варна, като технически ръководител на строеж (жилищна сграда, находяща се в УПИ
XXV-34, с идентификатор 30497.15.43, кв. 96 по плана на с. Звездица, обл.
Варна), причинил смъртта на А.Х.А(роден на 29.11.2966 г.), чиято смърт
настъпила на 10.12.2017 г., поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
(строително-монтажна дейност). По обвинителния акт е образувано НОХД №100/2022
г. по описа на Окръжен съд – Варна. Сочи се, че във връзка с това деяние на Х.К.С.
са наложени административни наказания с издадени от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна Наказателни постановления № 03-009034/28.12.2017
г., № 03-009034/28.12.2017 г. и № 03-009034/28.12.2017 г., във връзка с които
са образувани съответно АНД № 4530/2018 г., АНД № 4531/2018 г. и АНД №
4532/2018 г. по описа на Районен съд – Варна. Твърди се, че по АНД № 4531/2018
г. и АНД № 4532/2018 г. по описа на Районен съд – Варна са постановени влезли в
сила решения, с които обжалваните наказателни постановления са отменени, а по
АНД № 4530/2018 г. е постановено влязло в сила определение, с което
производството е прекратено, т.е. във връзка с деянието, което Х.К.С. е
извършил на 01.12.2017 г. в с. Звездица, обл. Варна, са налице три приключили
административнонаказателни производства. С тези аргументи сезиращият прокурор
от Окръжна прокуратура – Варна мотивира предложението за възобновяване на
административнонаказателното производство.
В открито съдебно заседание представляващият
прокурор от Окръжна
прокуратура – Варна поддържа направеното предложение. Прави се уточнение към
искането за възобновяване на административнонаказателното производство, съдът
да упражни правомощията си по чл. 73, ал. 4, т. 3 ЗАНН, тъй като с определение
от 14.11.2018 г. по АНД № 4530/2018 на ВРС е прекратено съдебното производство
по делото по повод на обжалването на НП, но съдът не се е произнесъл по самото
НП, което е влязло в сила.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, чрез процесуален представител изразява становище за основателност на
направеното искане за възобновяване на административнонаказателното
производство.
Заинтересованата страна Х.К.С., чрез
представител по пълномощие в открито съдебно заседание по даване ход по
същество, както и в депозирани писмено възражение и писмена молба, счита
предложението за неоснователно. Твърди, че тъй като наказателното постановление
е отменено, липсва наказване за административно нарушение, поради което не е
налице конкуренция между административнанаказателна и наказателна отговорност. Прави възражение
срещу направеното от прокурора уточнение в открито съдебно заседание.
Съдът, след преценка на доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 03-009034/22.12.2017
г., срещу Х.К.С., ЕГН **********, е образувано административнонаказателно производство за
това, че в качеството на работодател на
строителен обект жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, УПИ XXV-34, с
идентификатор 30497.15.43, кв. 96 по плана на с. Звездица, обл. Варна, не е
обезопасил в опасната зона първа излята плоча от западната страна с помощта на
горно и междинно перило за ръка и бордова лента за крака или с помощта на
еквивалентно решение, предпазващо работещите от опасността падане от височина,
вследствие на което лицето А.Х.А, с ЕГН **********, пада от първата излята
плоча (фундамент) от височина 1,7 метра, като получава фрактура на главата.
С оглед на така установеното, въз
основа на посочения АУАН, с НП №
03-009034/28.12.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413,
ал. 2 КТ, на Х.К.С., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл. 61 Наредба № 2 от
22.03.2004 г., във връзка с чл. 71, т. 4 Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Наказателното
постановление е връчено на лицето на 19.02.2018 г.
По жалба на Х.К.С. е образувано АНД № 4530/2018 г. по описа на ВРС. С протоколно определение от
14.11.2018 г. по АНД № 4530/2018 г. по описа на ВРС, във връзка с
констатираното от съда образувано досъдебно производство, респ. наличие на
данни за признак/признаци
на извършено престъпление, притежаващо фактическа идентичност и същественото сходство от обективна и
субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, както и
обстоятелството, че административнонаказателното производство е за „същото
деяние“, на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН съдебното производството е прекратено.
С обвинителен акт по ДП № 19/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура – Варна срещу Х.К.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК, за това, че на 01.12.2017 г. в с. Звездица, обл. Варна, като
технически ръководител на строеж (жилищна сграда, находяща се в УПИ XXV-34, с
идентификатор 30497.15.43, кв. 96 по плана на с. Звездица, обл. Варна),
причинил смъртта на А.Х.А(роден на 29.11.2966 г.), чиято смърт настъпила на
10.12.2017 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност (строително-монтажна дейност),
като допуснал нарушения на следните нормативни разпоредби: чл. 61 и чл. 24, ал.
1 Наредба № 2 от 22.03.2004г., чл. 3, чл. 12, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, ал. 1, чл.
15, ал. 1 и 3, чл. 26, т. 1 и 4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
По повод внесения обвинителен акт е
образувано НОХД № 20223100200100/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна срещу
подсъдим Х.К.С.. С протоколно определение № 175/08.03.2022 г. Окръжен съд –
Варна е спрял наказателното производство по НОХД № 20223100200100/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Варна и е дал едномесечен срок от влизане на определението в сила
да бъде поискано възобновяване на производствата по адм. дело № 2918/2018 г. на
Административен съд – Варна, АНД № 4531/2018 г. и АНД № 4532/2018 г. на Районен
съд – Варна.
Срещу протоколно
определение № 175/08.03.2022 г. на Окръжен съд – Варна е подаден частен протест
от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна, по който е образувано въззивно частно наказателно дело №
20223000600079/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С определение №
63/25.03.2022 г., постановено по въззивно частно наказателно дело №
20223000600079/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, протоколно
определение № 175/08.03.2022 г. по НОХД № 20223100200100/2022 г. на Окръжен съд
– Варна е потвърдено, в частта по отношение спирането на наказателното
производство по НОХД № 20223100200100/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
и е изменено в останалата му част, като е указано на прокуратурата в
едномесечен срок от влизането му в сила да поиска възобновяване на
производствата по АНД № 4530/2018 г. по описа на ВРС, АНД № 4531/2018 г. по
описа на ВРС и АНД № 4532/2018 г. по описа на ВРС. Апелативен съд – Варна е
посочил в мотивите си, че предвид фактическата идентичност и същественото
сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца
поведение, то административнонаказателните производства и наказателното
производство по НОХД № 20223100200100/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна
се водят за „същото деяние“. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение №
4 от 06.02.2018 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС, Апелативен съд –
Варна е приел, че за да се избегне противоречието с основополагащия принцип за
невъзможност за повторно осъждане или наказване (Non bis in idem) следва да се използват възможностите,
указани от закона (конкретно тези по чл. 24 и чл. 25 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в редакцията ДВ, бр. 62/2017 г.), т.е.
да се даде възможност на прокурора да направи предложение за възобновяване на
административнонаказателните производства по АНД № 4530/2018 г. на ВРС, АНД №
4531/2018 г. на ВРС и АНД № 4532/2018 г. ВРС, и съответно отмяна на
постановените в техните рамки актове.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Искането за възобновяване на процесното
административнонаказателното производство, предмет на разглеждане в настоящото
производство, е допустимо. Същото изхожда от А.К. - наблюдаващ прокурор в
Окръжна прокуратура – Варна по Досъдебно производство № 19/2018 г. по описа на
ОСлО при ОП - Варна, който, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗАНН, е компетентният
да направи искането за възобновяване по чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН орган.
Искането за възобновяване в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН не е
обвързано със срок.
Разгледано по същество, искането е и основателно.
Фактическият състав, обуславящ наличието на основания
за възобновяване на административнонаказателното производство, в хипотезата на
чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН, включва два кумулативни елемента: 1 приключило
административнонаказателно производство с влязло в сила НП с наложено на дееца
административно наказание; и 2 висящо наказателно производство за същото
деяние, което деяние представлява престъпление.
Проведеното административнонаказателно производство в
случая е започнало на 22.12.2017
г. със съставянето на АУАН, въз основа на което е издадено процесното НП. С
протоколно определение от 14.11.2018 г. по АНД № 4530/2018 г., съдебното
производство е прекратено, съответно НП № 03-009034/28.12.2017 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е влязло в сила на 21.11.2018 г.
Основните обвинителни факти са установени в случая с
надлежните наказателното постановление и обвинителния акт, като същите са
идентични по съдържание. И в административнонаказателното обвинение, и в
обвинителния акт се сочи, че деянието е извършено на 01.12.2017 г. от Х.К.С. като технически
ръководител на строеж (жилищна сграда, находяща се в УПИ XXV-34, с
идентификатор 30497.15.43, кв. 96 по плана на с. Звездица, обл. Варна),
причинил смъртта на А.Х.А(роден на *** г.), чиято смърт настъпила на 10.12.2017
г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност (строително-монтажна дейност), като допуснал
нарушения на нормативни разпоредби.
Процесното деяние е квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение на чл.
61 Наредба № 2 от 22.03.2004г., във вр. с чл. 71, т. 4 Наредба № 7 от
23.09.1999 г. и на основание чл. 413, ал. 1, вр. с чл. 416, ал. 5 КТ, на Х.К.С.
е наложена глоба в размер на 10 000
лева. Съгласно чл. 413, ал. 2 КТ, работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Държавното обвинение е квалифицирало деянието като
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, съгласно която норма, който причини другиму
смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно
регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се
наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
Административнонаказателната норма на чл. 413, ал. 2 КТ субсумира факти в диспозицията си, идентични с тези на наказателната
разпоредба на чл. 123, ал. 1 НК. В случая едно и също поведение на Х.К.С. –
нарушаване на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, като не е обезопасен строителния обект, вследствие на което е причинена
смърт на друго лице, се оценява и попада в приложното поле и на двете
производства. При административното нарушение степента на засягане на
обществените отношения е по-ниска, но не и по-различна. И с двата вида санкции
се защитават обществените интереси от вреди, настъпващи от неспазване на
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и правно
регламентираните дейности. Разликата е в степента на засягане на защитените
обществени отношения, която е очевидно въпрос на преценка от съответните
правоприлагащи органи.
Не съществува спор, че когато деянието, поради
по-високата степен на обществена опасност, осъществява признаците на
престъпление, то за преследването му не се образува административнонаказателно
производство, а ако е образувано, производството се прекратява. Това е хипотеза
на идеално развитие на производствата, каквато в случая не е налице.
Административнонаказателното производство в настоящия казус, както се посочи,
се е развило след образуване на досъдебното производство, но по време на
провеждането на административнонакателното производство не е установено
деянието да съставлява престъпление, като успоредно с него се е развивало
наказателно производство и разследване. Едва след приключването на първото по
време административнонаказателно производство, в рамките на наказателното
производство се е стигнало до разглеждане въпроса за необходимост от
възобновяване на административнонаказателното производство преди съответния
първоинстанционен наказателен съд да се е произнесъл с окончателен съдебен акт.
Приключилото административнонаказателно производство,
което по същество се е занимало с наказателно обвинение и е приключило с
наказателна санкция глоба, е с постановено наказателно постановление, т. е. с
правораздавателен акт, който има и силата на „res judicata“, доколкото е налице
произнасяне на съдебен орган.
В случая процесното административнонаказателното
производство е с характер на наказателно производство, предвид следните
съображения:
С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк.
дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК са възприети за приложими критериите по делото
Engel and Others v. Netherland, установени в практиката на Съда по правата на
човека в Страсбург, доколкото е налице липса на резерви на българската държава
по приложимостта на чл. 4 от Протокол № 7. Тези признаци за преценка дали едно
производство е наказателно по своя характер и по смисъла на чл. 6, § 1 от
Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 включват в себе си на първо място
квалификация на деянието по националното право, на второ място - характера и
естество на нарушението, и на трето място - вид и тежест на предвиденото
наказание.
Установява се съвпадение на съставомерните признаци
относно поведението на Х.К.С. и по административнонаказателното, и по
наказателното производство. Процесното административно нарушение – неспазване
на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в
случая е довело до причиняване на смърт на А.Х.А. При изследване на втория
критерий се вижда, че и защитените отношения в двете производства са едни и
същи – опазване живота на гражданите, посредством осигуряване на нормативно
регламентираните здравословни и безопасни условия на труд.
Следва да се съобрази
и обстоятелството, че наложената административна санкция глоба по своята тежест
може да се определи воденото производство срещу него като наказателно. При решаване на въпроса дали обвинението за извършено
административно нарушение представлява по съществото си наказателно обвинение,
не може да се обуслови единствено и самостоятелно само от този трети критерий.
Допълнителен аргумент в подкрепа на наказателния характер на административното
производство е и Решение № 1 от 01.03.2012 г. на Конституционния съд по
конституционно дело № 10/2011 г., с което е прието, че административното наказване
представлява „наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.
Относно преценката дали двете водени производства се
отнасят за едно и също деяние (idem), следва да се съобрази и установената
практика на ЕСПЧ, която е уеднаквена с решение на Голямата камара на съда по
дело Zolotukhin v. Russia, като е посочено, че понятието „престъпление“ не може
да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла на отделните
национални законодателства, в противовес на гарантираните със забраната за повторно
съдене права.
Както се приема и в Тълкувателно решение № 3/2015 г.
на ВКС, от значение е припокриването от обективна и субективна страна на
конкретно осъщественото от дееца поведение – „Преценката на idem изисква във
всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на
време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.“
Безспорно образуването и провеждането на последващо
наказателно производство за същото деяние и срещу същия деец, би нарушило
принципа „ne bis in idem“ и това е така, защото забраната за повторно съдене на
едно и също лице за същото деяние е класически принцип на
наказателно-процесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на
наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт, а освен това,
правата на извършителя са защитени в по-широк обем и от разпоредбата на чл. 4
от Протокол № 7 към ЕКПЧ, забраняваща не само повторното осъждане на дееца, но
и повторното му наказателно преследване за същото деяние.
В случая е налице тъждественост между деянията по
процесните обвинения, повдигнати с наказателното постановление и в
наказателното производство. Налице е идентичност на фактическата обстановка,
установена по административната преписка и тази по досъдебното производство.
Идентичен е и извършителят – техническият ръководител Х.К.С.. Логично е да няма
пълно съвпадение между състава на административното нарушение, за което е
наложена глоба на Х.К.С. и състава на престъплението по НК, за което е внесен
обвинителният акт, но и в самия ЗАНН няма такова изискване, за да бъде
възобновено производството. Изискването е „деянието“, за което е наказано
лицето да съставлява престъпление. „Деянието“ е действията или бездействията на
нарушителя и те се различават от правната квалификация, в която се „обличат“. В
единия случай, като осъществяващи състава на чл. 413, ал. 2 КТ, а в другия
случай на чл. 123, ал. 1 НК. Безспорно става въпрос за едни и същи факти от
обективна страна на процесното деяние, т. е. в конкретния случай част от
елементите от обективна и субективна от фактическия състав на административно
нарушение съвпадат с елементите от фактическия състав на съответното
престъпление.
Съдът следва да прецени водим от фактическата
обстановка, на какво основание е направено искането за възобновяване на
административнонаказателното производство, основателно ли е отправеното искане.
С разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ЗАНН са разписани правомощията на касационната
инстанция, като съдът е обвързан единствено със соченото от прокурора основание
за възобновяване на административнонаказателно производство по чл. 72, ал 2 ЗАНН. Настоящия съдебен състав счита, че направеното възражение от процесуалния
представител на заинтересованата страна срещу уточнението на прокурора в
проведеното съдебно заседание на 13.10.2022 г. за произнасяне на съда по чл.
73, ал. 4, т. 3 ЗАНН, е неоснователно.
Конкретното деяние,
за което на Х.К.С. е наложено административно наказание с горепосоченото влязло
в сила наказателно постановление, осъществява състава и на престъпление по чл.
123, ал. 1 НК, поради което в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН следва да
се възобнови административнонаказателното производство, да се отмени протоколно
определение от 14.11.2018 г. по АНД № 4530/2018 г. на ВРС и да се отмени
наказателното постановление, без да се обсъжда неговата процесуална и
материалноправна законосъобразност. Предвид възобновяването на административнонаказателното
производство и отмяната на наказателното постановление, следва да се постанови
и прекратяване на това производство.
По изложените съображения и на основание чл. 73, ал.
4, т. 2 ЗАНН, Административен съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА
административнонаказателното производство по влязлото в сила Наказателно
постановление № 03-009034/28.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна.
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 14.11.2018 г., с което е пректатено производството по АНД №
4530/2018 г. на ВРС.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-009034 от 28.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Варна.
ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство, образувано със съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение № 03-009034/22.12.2017 г. от
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.