Р Е
Ш Е Н
И Е № 260003
гр.Белоградчик,
28.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, І-ви
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
Съдия: Анна Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 26 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Г.М. ***, с ЕГН *********, срещу НП №
19-0242-001019/06.01.2020 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с
което е санкциониран за извършени нарушения: по чл.103 от ЗДвП, за което
на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наказан с “глоба” в размер на 200,00 лв. и по
чл.150 от ЗДвП, за което на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наказан с
„глоба“ в размер на 300,00 лв.
В
жалбата принципно е заявено оплакване за не законосъобразност на НП, отрича се
неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди се, че МПС, сочено
в АУАН и НП е било управлявано от трето лице – различно от жалбоподателя, което
е и правоспособно. Иска се допускането на едни свидетел за разпит – но за с.з.
такъв не е осигурен от жалбоподателя. В с.з. самият П. М. не се явява, не се и
представлява. Но в жалбата се моли да се отмени НП.
Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката,
въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено.
Съдът,
след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На 22.12.2019 г.,
около 22.50 ч., жалбоподателят П.Г.М., управлявал л.а. м.”Ауди А3” с рег. №
ВН 9935 АВ, по ул.“П.“ в с.М., обл.Видин. На кръстовище на същата
улица, срещу имот с адресна регистрация на № 12, имало КПП – спрян служебен
полицейски автомобил с включена лампа със синя светлина, и наряд от двама
полицейски служители от РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин – св. Бр. Б. и В. В..
Те забелязали в посочения по-горе момент към тях, с посока на движение към
съседното с.Г.О., да приближава автомобила на М., видели го даже като водач на
МПС, а до него, на другата предна седалка седяла жена. На кръстовището имало и
осветление от уличните лампи на селото. Св. В., подал сигнал за спиране на
водача на идващото МПС – със стоп палка и фенерче – за указване мястото на
спиране по-точно. Жалбоподателят М. не изпълнил нареждането за спиране обаче и
продължил движението на автомобила. Констатирайки това, св. Б. и В. веднага се
качили на своя служебен автомобил и се отправили след л.а. м. “Ауди А3“.
Следвайки го, полицейските служители видели, че той се отбил в първата пряка
след кръстовището в неговата си посока на движение – ул.“П.“ . Завивайки и те
по същата улица, установили веднага последваното МПС – то било спряно до имот с
административна регистрация под № 10, като М. не бил в автомобила, а на мястото
на водача – седяла жената, която преди била само пътник. От тъмнината някъде
наоколо се появил веднага и самият П. М., като на заявеното от полицейските
служители – че са го видели да управлява МПС, отрекъл. Започнал да твърди, че
всъщност е бил на мястото на спиране сега на автомобила и жената, като водач на
същия , е дошла да го прибере. Св. Б. и В. знаели отпреди, че М. е
неправоспособен водач на МПС, но извършили нарочна проверка чрез отдалечен
достъп / през служебен таблет/ до системата на ПП. Тази проверка потвърдила
факта, че и към настоящият момент М. не притежавал СУМПС. На база това и
видяното преди малко, св. Б. решил да състави на жалбоподателя АУАН за
нарушения на ЗДвП. Така на място, още на 22.12.2019 г., Бр. Б. в присъствието
на свидетеля - очевидец – В.В., съставил АУАН № 1020, отразен в деловодната
система на полицията на 23.12.19 г., на П.Г.М. за две нарушения по ЗДвП : по
чл.103 от ЗДвП – за не спиране , след подаден звуков и светлинен сигнал от
патрулен автомобил на полицията, като с това е осуетил и извършването на
полицейска проверка и по чл.150 от ЗДвП – за управление на МПС без да притежава
СУ МПС / т.е. като не правоспособен водач/. Проверяващите констатирали, че
автомобилът не бил собственост на М., а на друго лице.
Нарушителят
отказал да подпише съставения му акт и да приеме копие от него, които
обстоятелства са удостоверени от един свидетел. Въз основа на акта е издадено и
обжалваното НП № 19-0242-001019/06.01.2020 г. на Началник РУ-Белоградчик при
ОД-МВР-Видин.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При
съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат
отмяната на наказателното постановление.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира, че в случая се доказа
безспорно и категорично жалбоподателят
П. М. да е извършил вменените му две административни нарушения - по чл. 103 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, а именно - на
22.12.2019 г., около 22.510 ч., в с.М., по ул.“П.“, при управление на л. а.
"Ауди А 3“ с рег. № ВН 99 35 АВ, след подаден му сигнал със стоп палка от
полицейски служител – мл. автоконтрольор В. В., не изпълнил задължението да
спре плавно вдясно на пътя, а продължил управлението на автомобила, спирайки в
съседна улица, като всичко това е извършил без да е правоспособен водач на МПС
– не е притежавал СУМПС.
Съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства, дали има извършено нарушение, което следва да се докаже по един
безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай АУАН е съставен
съгласно изискванията на ЗАНН, като актосъставителят Б., като свидетел по
делото и свидетелят – очевидец на
случая, а именно св. В. с показанията си подкрепиха категорично всички
обстоятелства, касаещи съставите на извършените две административни нарушения.
Двамата разпитани свидетели по делото,
наблюдавали непосредствено, и свидетелстващи под страх от наказателна
отговорност за тези наблюдавани факти, сочат, че въпреки времето от денонощието
– късно през нощта, в зимен период, мястото на което са наблюдавали движещият
се към тях автомобил , на което място и те самите са стояли, е било осветено, и
свидетелите не са били възпрепятствани по никакъв начин да забележат кой, с
какво МПС преминава – те указват изрично, да са видели , че именно М. е
управлявал автомобила „Ауди А 3“, а в МПС е имало пътник – от женски пол, седящ
до водача. Осветеността на мястото пък, е позволявала и на самия водач да
възприеме подадения му сигнал и при добросъвестност – да се подчини на него. Свидетелите пред съда описват по абсолютно
идентичен начин извършваните от тях / В. най-вече/ действия и тези от водача на
л.а., който поискали са спрат. Също така
- поведението като следствие на самия автомобил – маневра завиване, в странична
улица и спиране, размяната на лицата – като пътник и водач. Установеното и пред съда – водач на
автомобила П. М., той безспорно направил без да има надлежно позволение
затова – не притежавал надлежен документ – СУМПС, видно и от регистъра на
„ПП“-КАТ – липсата на подобен документ / не издаван въобще/.
Предвид изложеното до тук, съдът няма и причина да не
дава вяра на показанията на свидетелите Б. и В.. Думите им , съдът приема за
истинни и отразяващи действителната обстановка по казуса.
Така по делото се установи безспорно и
категорично, чрез допустимите от закона доказателства, че жалбоподателят е
извършил двете административни нарушения : по чл. 103 от ЗДвП и по чл.150 от същия закон, като
няма допуснати съществени нарушения водещи до нарушаване правото му на защита,
правилна е квалификацията на двете деяния. На следващо място, съдът счита,
че наказанията освен това са правилно
определени и са в съответствие със закона и конкретния казус. Видът и размерът
на административните наказания са правилно определени. Относно деянието по
чл.103 от ЗДвП, чл. 175 ал. 1 т.4 от ЗДвП предвижда -
"глоба" в диапазон от 50 до 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 до 6 месеца. Чл. 177 ал. 1 т.2 ЗДвП предвижда санкция :
"глоба" от 100 до 300 лв. за нарушението по чл. 150 от ЗДвП. Единият вид санкция – за
първата посочена проява – „лишаването от правото да управлява МПС“, не е
налагана в случая въобще, тъй като водачът – нарушител, е неправоспособен, т.е.
не може да бъде лишен от право, което и не притежава. Санкциите „глоба“ и за
двете прояви са определени от АНО в максимален размер. Съдът намира това за
справедливо, и няма основание да ги променя /намаля/, съобразявайки поведението
на П. М. като водач на МПС по принцип –
видно от справката на „ПП“-КАТ, удостоверяваща други прояви по ЗДвП, а и
конкретно – идентични с едната настояща -
неколкократно управление на МПС, без да е притежавал изискуемата
правоспособност, не заплащане на налаганите му досега наказания и най-вероятно
неподчинението на указаното му поведение от органите на МВР – именно поради
знанието, че не притежава правото да бъде водач на МПС, с цел да укрие този факт, опитът да припише поведението си
на друго лице. Укоримо е дори и последващото поведение – бягство въобще от
мястото на нарушенията, с което е осуетена последваща проверка на нарушителя на
място, но за това поведение – М. дори не е обвинен и наказан / въпреки
текстовият запис в АУАН и НП – „осуетил извършването на
полицейска проверка“ /
По изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
и като такова - следва да се потвърди.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
19-0242-001019/ 06.01.2020 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, с
което П.Г.М. ***, с ЕГН *********, е санкциониран за извършени нарушения: по
чл.103 от ЗДвП, за което на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наказан с
“глоба” в размер на 200,00 лв. и по чл.150 от ЗДвП, за което на осн.
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наказан с „глоба“ в размер на 300,00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: