Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 06.03.2020 г.
град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
осемнадесети февруари
2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 121 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с
чл.380 КЗ.
В исковата молба се посочва, че в резултат на ПТП са причинени телесни
увреждания на детето Д.Н.Г. на шест години. Изложени са обстоятелства, че на
08.06.2018г. около 16:50 часа в гр.К., по бул. *** при управление на моторно
превозно средство - л.а. „***“, с peг. № ***, водачът П.Д.П., нарушила
правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост
не успява да спре и удря пресичащото пътното платно дете Д.Н.Г.. В резултат на
реализираното ПТП са причинени телесни повреди на Д.Н.Г.. По случая е образувано ДП № ЗМ-765/2018 г. по описа на РУП
- К.. Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП и вредните
общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача П.Д.П., която поради недостатъчно
внимание по отношение на пътната обстановка е блъснала правомерно движещите се
участници в движението. Заявено е, че в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на виновния водач П.Д.П. и настъпилите обществено опасни
последици - причинените телесни увреждания на Д.Н.Г.. Посочено е, че за
увреждащия л.а. „***“, с peг. № ***, управляван от виновния водач П.Д.П. има
сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. №
BG/30/117002878607/30.10.2017 г., със срок на валидност една година, считано от
01.11.2017 г. до 31.10.2018 г. Съгласно чл. 380 от КЗ, пострадалите са
предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ответното дружество и представили всички документи, с които разполагат, но
застрахователят не се е произнесъл в законоустановения за това срок. В резултат
на процесното ПТП пострадалият Д.Н.Г. е получил следните травматични
увреждания: Contusio capitis, thoracis et abdominis. Commotio cerebri. След
инцидента на 08.06.2018 г. пострадалото дете Д.Н.Г. е било прието по спешност
за лечение в УМБАЛ „П.“ АД, в състояние на кома, на моменти плачело. Посочва
се, че първоначално детето е откарано в кома в СПО - гр.К., където му е
направен КТ на глава, Рьогр на гръбнак, крайници и таз. След консултация с
неврохирург е прехвърлено в СПО - гр. С.З. с гипсова лонгета на ръката, в тежко
общо състояние, сомнолентно, с вяли реакции на дразнители, неконтактно,
неадекватно, с охлузвания, кръвонасядания и отоци по цялото тяло, шията и
крайниците, принудително положение на ляв долен крайник, хематом в областта на
корема, зеници с вяла реакция на светлина, хоризантален нистагьм, увеличени
черен дроб и слезка. Извършени са му изследвания - ехография на коремни
мускули, скенер на глава, рентгенография на ляв долен крайник, гр. кош,
консултация със специалисти - реаниматор и ортопед. Насочен е за спешна
хоспитализация в УМБАЛ „П.“ АД, където след консултация и с хирург, ортопед,
гр. хирург, реаниматор е преведено от НХК в ОАРИЛ. Извършени са му клинични
прегледи, консултация със специалисти - педиатър, реаниматор, хирург и ортопед,
направени са му лабораторни и образно-диагностични изследвания и е проведено
медикаментозно лечение. На 16.06.2018 г. е изписан от болницата с окончателна
диагноза: Contusio capitis, thoracis et abdominis. Commotio cerebri. При
изписването са дадени препоръки за проследяване от ОПЛ, при продължаващо
главоболие да се направи ЕЕГ. В резултат на уврежданията, получени при
процесното ПТП, детето Д.Н.Г. търпи болки и много страдания. Възстановяването
на пострадалия от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към
настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на
инцидента на пострадалото дете са причинени следните телесни повреди - травма
на ръката, мозъчно състресение. Вследствие на уврежданията Д. за дълъг период
от време е бил лишен от обичайния си начин на живот и дълго време е следвало да
спазва предписаният му режим, като за този период е бил на постелен режим и се
е нуждаел от чужда помощ. Преди процесното ПТП е бил активно и здраво момче, но
след инцидента живота му е напълно променен. Вследствие травмата на главата
месеци наред има главоболие и виене на свят, не е можел дълго време да чете,
гледа телевизия, да ползва компютър. Сочи се, че към настоящия момент
пострадалият не е възстановен от получените телесни увреждания, продължават
оплакванията му за болки в увредените области. Освен болките, ищецът е изживял
и силен психологически стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за
цял живот в неговото съзнание. Заявява се, че причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Наведени са твърдения,
че вредите на Д.Г. са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил, като са изложени аргументи по чл. 432 от КЗ и е посочено, че
предявените искове са съобразени с принципа на справедливост. Моли, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД “Д.“ АД, да заплати Д.Н.Г.
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, в размер на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. Претендира законна лихва върху всяка една от
сумите, считано от 16.06.2018 г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.3
от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
Постъпил е отговор на исковата молба
от ответника ЗАД “Д.“ АД в който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли да се постанови
решение, с което да се отхвърли изцяло. Претендира за разноските в настоящото
производство, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Моли също да се
отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск. В случай, че се намери иска за основателен, моли
да се намали размера на обезщетението, тъй като счита, че претендираното с
исковата молба е прекомерно завишено и не съответства на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период по смисъла на чл.52 ЗЗД,
както и на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания. Ответникът счита, че искът е допустим, макар и неоснователен.
Посочено е, че отговорността на ответника като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена от отговорността на водача, чийто риск носи. В процесния случай,
ответникът счита, че е налице влязло в сила споразумение, с което водачът на л.
а. *** с peг. № *** се е признала за виновна за настъпване на процесното ПТП и
вредоносните последици от него по отношение на ищеца, като излага аргументи по
чл. 300 ГПК във връзка с чл. 383, ал.1 НПК. Сочи, че в споразумението изрично е
отбелязано, че водачът П.Д.П. се признава за виновна за причинената на ищеца
средна телесна повреда - контузия на главата със сътресение на мозъка със
загуба на съзнание. За причинена травма на ръката обаче, в споразумението не се
сочело застрахования в дружеството водач да носи отговорност. Поради което
оспорва, от една страна, ищецът да има такава травма изобщо, а, от друга
страна, дори и да се установи, че е налице такава травма, оспорва тя да се
намира в причинно-следствена връзка с ПТП. Твърди се, че в споразумението също
така е посочено, че деянието е причинено виновно при форма на вината „пряк
умисъл“. В този смисъл, ответникът счита, че, ако деянието е извършено
умишлено, така сключеното споразумение противоречи на закона и съдът не е
следва да го одобри. Счита също така, че с одобреното споразумение не са
защитени правата на застрахования водач, а целта е била бързо приключване на
наказателното производство за сметка на обективното, пълно и всестранно
изследване на механизма на ПТП. За сметка на процесуалната икономия и бързото
установяване на вината, са останали неустановени фактите и обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП, както и поведението на самото дете и неговите родители
непосредствено преди настъпването му. Излага доводи, че подобно поведение не
държи сметка за справедливостта, обществените отношения, свързани с пътната
безопасност и културата на обществото по отношение на поведението на пътното
платно като водачи и пешеходци. Не се отчитат и гражданско правните последствия
от такова бързо и безпроблемно признаване на вината, като цялата тежест на
отговорността за причиненото ПТП се прехвърля на застрахователя като сигурен
платец. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че
същият е пресичал на неразрешен за него сигнал на светофара, ако е имало такъв
на мястото на ПТП или че е предприел внезапно пресичане на пътното платно (в
нарушение на чл. 114 т. 1 ЗДвП), или че преди да навлезе на платното за
движение, не се е съобразило с приближаващите пътни превозни средства (в
нарушение на чл. 113 т.1 от ЗДвП), като описаните нарушения твърди да се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и
травматичните последици от него по отношение на ищеца. Прави възражение за
съпричиняване и от страна на родителите на ищеца, които са били длъжни да
упражняват родителски надзор и грижа над детето, като не го оставят да пресича
само, с което свое бездействие твърди да са допринесли за настъпване на ПТП и
вредоносните последици от него. Прави възражение и за прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца
болки и страдания, от една страна, и, от друга страна, като несъответстващо на
съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи за процесния
период. Сочи, че исковата сума е несъразмерно висока спрямо вредите, чието
обезщетяване се иска. Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а.
*** с peг. № *** по силата на Застрахователна полица №
BG/30/117002878607/30.10.2017 г., сключена със „ЗАД Д.” АД. Оспорва следните
обстоятелства: Изключителната вина на водача на лек автомобил *** с peг. № ***
- П.Д.П.; твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял
контузия на ръката. Оспорва твърдението ищецът да е имал месеци наред
главоболие и виене на свят, като сочи, че не са представени медицински
документи за извършени контролни или последващи прегледи от
невролог/неврохирург, които да установяват такъв проблем в резултат на травмата
на главата. Оспорва ищецът да е преживял силен психологически стрес при
процесния пътен инцидент. Счита, че твърдението не е подкрепено от обективна
медицинска документация, която да доказва, че е имало такива оплаквания, че е
търсена компетентна медицинска помощ, че е било назначавано и провеждано
адекватно лечение, че е предписана и употребявана медикаментозна или друг вид
терапия. Оспорва ищецът да е получил трайни и тежки увреждания в резултат на
ПТП. От представените медицински документи към исковата молба се установявало,
че ищецът не е имал увреждане на мозъчните структури и костите на черепа. Не е имало
мозъчна контузия/кръвоизливи и разпад на мозъчно вещество. Компютърната
томография показвала, че няма данни за травматични увреждания, детето е напълно
възстановено, изписано е с нормален неврологичен статус, без усложнения.
Проведено е 8 -дневно лечение и на 9-я ден ищецът е изписан от болницата с
нормален неврологичен статус и без усложнения. Посочено е, че по делото няма
данни ищецът да е посещавал лекари за контролни прегледи и във връзка с
оплаквания с травмата на главата. Не е правена и ЕЕГ (електроенцефалограма). Оспорва
ищецът да е получил контузия на гръдния кош и на корема в резултат на
процесното ПТП, като се излагат съображения в тази връзка. Оспорва увеличения
черен дроб и слезка да се дължат на травмите от ПТП. Оспорва размера на
претенцията като прекомерно завишена, като посочва, че обемът на преживените
болки и страдания предстои да бъде доказан в хода на процеса. Възразява и срещу
искането да бъде присъдена законна лихва от дата 16.06.2018г., като счита, че
лихва може да се претендира от датата на представяне на банковата сметка на
ищеца с оглед разпоредбата на чл.380, ал. 3 КЗ.
Постъпила е
допълнителна искова молба от ищеца,
в която посочва, че с молба от 18.09.2019 г. е изяснен предмета на доказване в
настоящото производството и че няма как да бъдат конкретно посочени поотделно
какво обезщетение се претендира за претърпени болки и страдания, както и за
претьрпения стрес. В тази връзка са изложени съображения. Във връзка с
възражението на ответника относно възрастта на ищеца, посочва, че същият към
датата на ПТП е на 6 год. и че в исковата молба е допусната техническа грешка и
моли възрастта на детето - ищец да се чете 6 г.. Посочено е, че с молбата от
18.09.2019 г. е представен банков документ с посочена банкова сметка ***. Оспорва
всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни
и недоказани, като излага доводи. Заявено е, че е неоснователно и твърдението
на ответника за недължимост на лихви за забава, поради това, че ищецът не бил
представил необходими документи по застрахователната претенция, като посочва
разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ. Отбелязва, че съгласно разпоредбата
на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се дава право да получи
необходимата информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите органи,
другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от
лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата за
установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да
получава заверени преписи от документи. Оспорва твърдението, че ответника бил
изпаднал в забава, поради непредставяне на банкова сметка ***.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа изцяло всички направени с
отговора на исковата молба твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени
искания. Моли да се приеме, че в случай на доказана основателност на главната
претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, началната дата
на лихвата за забава следва да е 20.09.2019 г., когато пострадалият е изпълнил
своето задължение да предостави пълни и точни данни за банковата си сметка. Поддържа,
че предявената искова молба е неоснователна, като сочи, че подробни аргументи
са изложени в отговора. Твърди се, че в споразумението изрично е отбелязано, че
водачът П.Д.П. се признава за виновна за причинената на ищеца средна телесна
повреда - контузия на главата със сътресение на мозъка със загуба на съзнание.
За причинена травма на ръката обаче, в споразумението не се сочи застрахования
в дружеството водач да носи отговорност. Поради което поддържа оспорването, от
една страна, ищецът да има такава травма изобщо, а, от друга страна, дори и да
се установи, че е налице такава травма, оспорва тя да се намира в причинно-следствена
връзка с ПТП. Поддържа, че, ако деянието е извършено умишлено, така сключеното
споразумение противоречи на закона и съдът не е следвало да го одобри. Поддържа
изцяло направеното възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Поддържа и
възражение за съпричиняване и от страна на родителите на ищеца. Поддържа и
възражението си за прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, от една
страна, и, от друга страна, като несъответстващо на съдебната и
застрахователната практика по аналогични случаи за процесния период. Посочено
е, че твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял контузия
на ръката, не се установява от нито едно от представените с исковата молба
доказателства - нито в представеното споразумение, с което застрахования водач
е признал вината си, нито в представената медицинска документация фигурира
такава травма като резултат от процесното ПТП. Заявено е, че не се подкрепя
документално и твърдението, че ищецът е имал месеци наред главоболие и виене на
свят, както и че е преживял силен психологически стрес при процесния пътен
инцидент, както и че няма данни в представената епикриза ищецът да е получил
контузия на гръдния кош и на корема в резултат на процесното ПТП. Оспорва
размера на претенцията като прекомерно завишена. Не възразява да се приеме за
безспорно и ненуждаещо се от доказване съществуването на валидно към датата на
ПТП застрахователно правоотношение.Поддържа възражението си срещу началната
датата на лихвата за забава, която се претендира в исковата молба - 16.06.2018
г., като излага аргументи по чл. 497 ал.1 т.2 КЗ.
Трето лице - помагач на ответника - П.Д.П., в дадения за това срок не е депозирала писмен
отговор. В съдебно заседание, чрез адв. П. Георгиева взема становище да се уважи исковата претенция до размер и съобразен с
увреждането и с претърпените неимуществени вреди болки и страдания съобразно
заключението на съдебно – медицинската експертиза и съобразно медицинската документация,
която е налице и като се приеме, че е налице съпричиняване от страна на
малолетното дете.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Видно от приложеното
към настоящото дело НОХД № 142/2019 г. на КРС, приключило със Споразумение по силата на което е налице виновно извършено деяние от П.Д.П. за това, че
на 08.06.2018 в гр. К., бул. *** при управление на МПС “***” *** е нарушила
правилата за движение, като с деянието по непредпазливост причинила средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата със сътресение на мозъка
със загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота на ищеца и деянието е извършено на пешеходна пътека.
По делото е отделено за безспорно
обстоятелството за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на л. а. *** с peг. № *** по силата на
Застрахователна полица № BG/30/117002878607/30.10.2017 г., сключена със „ЗАД Д.”
АД.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното: Свидетелят Д.Р.Д. установява, че си спомня процесното ПТП.
Твърди, че е било летен ден, слънчево време, около 16.50 часа. Тръгнали с
жената, с която живеел на семейни начала към с.Е.. П. управлявала автомобила, а
свидетеля стоял на предна дясна седалка. След като минали кръговото движение
посока гр. Ш., където са две ленти с разделителна прекъсната линия, спрели на
кръговото движение да изчакат автомобилите, които идвали от центъра и после
тръгнали нагоре. Движението било голямо, интензивно, карали в лявата лента,
подминали първата пешеходна пътека от кръговото, и 2 – 3 метра след втората
пешеходна пътека се чул удар, след което водачката отбила вдясно и спряла.
Свидетелят слязъл и видял едно момче което носело едно малко момче. Изнесло го
от пътното платно на тревната площ и в този момент се появила една жена. Сочи,
че момчето изскочило изневиделица на платното от дясно и не го видял понеже
имало много орехи. Детето се ударило, където е десния страничен мигач преди
огледалото почти към края на калника. Твърди, че нямало спрени коли от дясната
страна. Водачката П. се движела с не повече от 40 км., защото след около 200 –
300 м. трябвало да завива за с.Е.. Пред и зад автомобила имало коли. Отново
твърди, че не видял спрени автомобили от дясната страна. Установява, че знакът
за пешеходната пътека почти не се забелязва от шумата. Никой не е останал на
местопроизшествието. Свидетелят се върнал в автомобила и отишли до болницата,
за да проверят какво е състоянието на детето.
От заключението на съдебно автотехническа експертиза се
установява, че пътно транспортното произшествие настъпва в светлата част на
деня, на прав равнинен участък от бул.“***“ в гр.К. близо до изхода за с.К. и
гр.Ш.. Движението е еднопосочно като двете платна съответно за двете посоки на
движение /юг-север и север-юг/ са с по две ленти за движение разделени с
прекъсната разделителна линия. Двете платна за движение са разделени с
разделителен остров с тревна площ. Отстрани на двете платна за движение има
локални платна за движение отделени с разделителен остров на който от източна
страна има засадени крайпътни дървета. Движението е регулирано с пътни знаци и
хоризонтална маркировка. Липсва светофарна уредба по бул. “***“. Време
слънчево, дневна светлина, сухо асфалтово покритие на пътното платно. Има
наличие на пешеходна пътека тип „Зебра“ и пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“
поставен непосредствено пред нея в района на ПТП/до дом №60 на бул.“***“/.
Видимостта в района на ПТП е била нормална при слънчево време и дневна светлина.
По отношение на пешеходеца и водачката на лекия автомобил към момента на ПТП е
била ограничена от спрелия в дясната лента на източното пътно платно лек
автомобил „***“модел „Вито“, който е по-висок от повечето леки автомобили, а
пешеходеца е дете при което ръста му е малък и височината на погледа му към
процесния автомобил, както и главата му е по-ниско спрямо предния капак на „***“.
В тази връзка експертизата определено счита, че реално видимостта между
водачката и детето/пешеходец е била в рамките на около 15 метра един спрямо друг
- в момента в който спрелия лек автомобил *** Вито престава да бъде препятствие
по линията на пряка видимост между тях. В зоната на произшествието е налична
пешеходна пътека тип „М 8.1“ с ширина 2.45 м, като южния край се намира на
около 0.5 м северно от линията на ориентира. Източните ленти за движение, обект
на огледа са разделени с единична прекъсната линия тип „M3“. На около 1.4 м
южно от линията на ориентира на източния тревен остров се намери пътен знак
„Д17“ - „Пешеходна пътека“. Вертикална и хоризонтална пътна маркировка в зоната
на ПТП. Лекия автомобил се е движил в посока от юг на север / от гр.К. към с. К./.
Пешеходеца предприел пресичане на бул.“***" в гр. К. се е движил в посока
от изток на запад или спрямо посоката на движение на процесния лек автомобил
отдясно на ляво. Максимално разрешената скорост на движение на МПС в участъка
на процесното ПТП е 50 км/ч. Скоростта с която се е движел/бягал ищеца с оглед
показанията на свидетелите и справочните данни е била около 8 км/ч или 2,22
м/с. Дължината на опасната зона на лекия автомобил при скоростта му на движение
преди удара на детето от около 50 км/ч =13,9 м/с /по показанията на свидетеля Н./
е 28,7 м. При бавен ход на детето пешеходец лекия автомобил в този конкретен
случай ще е преминал мястото на удара когато детето пешеходец ще достигне
мястото на удара без да променя скоростта си на движение. При бърз ход на
пешеходеца лекия автомобил в този конкретен случай ще е преминал мястото на
удара с предните си състави когато детето пешеходец ще достигне мястото на
удара без да променя скоростта си на движение, но детето ще се удари в десните
странични състави на автомобила, ако не намали своя ход или спре на пешеходната
пътека преди това. По отношение на пешеходеца и водачката на лекия автомобил
към момента на ПТП е била ограничена от спрелия в дясната лента на източното
пътно платно лек автомобил „***“модел „Вито“, който е по-висок от повечено леки
автомобили, а пешеходеца е дете при което ръста му е малък и височината на
погледа му към процесния автомобил, както и главата му е по-ниско спрямо
предния капак на „***“. В тази връзка експертизата определено счита ,че реално
видимостта между водачката и детето/пешеходец е била в рамките на около 15
метра един спрямо друг - в момента в който спрелия лек автомобил *** Вито
престава да бъде препятствие по линията на пряка видимост между тях. Спрямо
мястото на удара в момента когато има пряка видимост между водачката и детето
пешеходец лекия автомобил се е намирал на около 14,37 м преди мястото на удара.
Пешеходецът е имал техническа възможност да забележи приближаващия автомобил
когато се е открила пряка видимост между пешеходеца и процесния автомобил или
когато са били в рамките на около 15 метра един спрямо друг. Мястото на удара
се намира на около 0.8-1 м западно от разделителната линия - в западната
/дясната/ лентата за движение в посока с. К. по която се е движел лекия
автомобил и на пешеходната пътека тип „Зебра“. Тъй като водачката е имала
техническа възможност да подбира скоростта си на движение, следва да се приеме,
че е имала и техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, като за целта е следвало при условията на ограничена видимост в
зоната на пешеходната пътека да се движи със скорост под 28,42 км/час.
От заключението на назначената по
делото съдебно медицинска експертиза се установява, че: във връзка с ПТП
8.6.2018 г. Д.Н.Г. тогава на 5 г., в качеството му на пешеходец, е бил блъснат
от лек автомобил и е получил: Сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание.
Контузия на главата, гръдния кош и корема. Кръвонасядане на кожата на коремната
стена. Охлузвания, кръвонасядания и отоци тялото, шията и крайниците. Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести
предмети, и отговарят да са били получени по механизма на блъскане на пешеходец
от автомобил, по време и начин описани в досъдебното производство. Мозъчното
сътресение е функционално увреждане на мозъка, което протича със задпределно
задържане на протичането на импулсите между невроните. Според една от теориите
има микро контузии на мозъка, но изследванията върху починали са приключили с
хистологичен резултат околосъдов и околоклетъчен оток. Апаратните изследвания
не долавят мозъчна контузия. Мозъчното сътресение може да протече с четири
степени на разстройство на съзнанието, което настъпва веднага и непосредствено
след травмата в главата. По- силният удар върху главата причинява по-тежко
разстройство на съзнанието, но това не е правило. Първата степен е обърканост
/обнубилация/. Пострадалият е подвижен, объркан, неадекватен, неориентиран
изцяло, липсва спомен за случилото се. Според GCS (Glasgow comma scale), чийто максимум е 15 точки, това състояние се оценя на
12-13 т. Втората степен е сънливост /сомнолентност/, а по GCS е около 10 т. Пациентът е слабо подвижен, сънлив,
отпуснат, унесен, реагира вяло на повикване. Липсва спомен за случилото се. Третата
степен е сопор /предкома/ или 7-8 т. по GCS. Пострадалият
е върху терена или ако е седнал седи неподвижно, вял, с отворени очи и невиждащ
поглед. При повикване и побутване реагира със закъснение, неориентиран,
неадекватен. Също липсва спомен за случилото се. При дотук изброените състояния
няма опасност за живота и се преценят като разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК. Четвъртата степен е най-тежката и това е
комата. GCS от 3 до 6 точки. Пострадалият пада върху терена без
опит за предпазване, лежи неподвижно, със затворени очи, не говори, не мърда,
не реагира на повикване, често околните ги мислят за мъртви. Излизането от това
състояние не е мигновено. Пострадалият не може да се изправи без чужда помощ,
не може да извършва активни и целенасочени действия, объркан е, неадекватен,
няма спомен за случилото се. Тези състояния могат да имат продължителност от
няколко минути до часове. При всички тях пациентите имат главоболие и
световъртеж, често гадене с или без повръщане. Субективните оплаквания продължават
различно време и са различно интензивни при различните индивиди. От състоянието
на пациента след травмата не е възможно да се направи извод колко тежко е
мозъчното сътресение и най-вече дали е било придружено от пълна загуба на
съзнание.Пълната загуба на съзнание вследствие на мозъчно сътресение е
единствената телесна повреда, която се преценя според данни от очевидци. В
анализирания случай единствено показанията на майката съдържат данни за
състоянието на детето, непосредствено след удара. Констатацията „беше в безсъзнание” не следва да се взема предвид, защото е направена от
лице без медицинско образование. Останалото описание: „той не даваше никакви признаци на живот...Вдигнах
му клепачите, но очите му бяха обърнати, цялото му тяло беше отпуснато и аз си
помислих че е умрял...” съвпада
с признаците на пострадал в кома. Тези данни позволяват извода, че мозъчното
сътресение е било съпроводено с пълна загуба на съзнание, което е осъществило
медико-биологичния признак - разстройство на здравето, временно опасно за
живота, по смисъла на чл.129 НК. Контузията на главата, гръдния кош, корема и
крайниците е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК. При тази черепно-мозъчна травма единствено правилното лечение е
консервативно. Същото е проведено в продължение на 8 дни в условията на клиника
със средства, отбременяващи мозъчния оток, водно-солеви разтвори, съдов
протектор, церебропротектор, обезболяващи, антибиотик, стомашен протектор.
Предписан е парацетамол за лечение в дома при нужда. Възстановяването от
сътресение на мозъка с изпадане в кома е около 1 месец. За около 6 месеца е
възможно пострадалият да изпитва симптоми, като главоболие, световъртеж,
светобоязън, намалена умствена работоспособност. В делото няма приложени
документи за контролни прегледи и проследяване на състоянието от личен лекар
или специалист, както и апаратни изследвания. Настоящ „личен преглед” за
травматично увреждане от този характер с давност 18 месеца е безсмислен. След
преживяната черепно-мозъчна травма е възможно детето да се е възстановило
напълно, но са възможни и дискретни усложнения, които не е възможно да се
докажат само със снемане на анамнеза. Преглед може да бъде реализиран, ако
пациентът предварително е консултиран със специалисти неврохирург и психиатър,
с евентуално назначени по тяхна преценка и проведени компютърна томография на
главен мозък и електро-енцефалография.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 08.06.2018 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу него иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, което е получено от ответника, който е отказал да заплати
такова. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Налице е влязло в сила Споразумение
по НОХД № 142/2019 г. на КРС, което да е задължителна за гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза и разпитания свидетел се установява механизма
на процесното ПТП:
пътно транспортното произшествие настъпва в светлата част на деня, на прав
равнинен участък от бул. “***“ в гр. К. близо до изхода за с.К. и гр.Ш..
Пешеходеца предприел пресичане на бул. “***" в гр. К. се е движил в посока
от изток на запад или спрямо посоката на движение на процесния лек автомобил
отдясно на ляво. Мястото на удара се намира на около 0.8-1 м западно от
разделителната линия - в западната /дясната/ лентата за движение в посока с. К.
по която се е движел лекия автомобил и на пешеходната пътека тип „Зебра“.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищцата вреди, тъй като видно от заключението на СМЕ е установено,
че описаните травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, и отговарят да
са били получени по механизма на блъскане на пешеходец от автомобил, по време и
начин описани в досъдебното производство.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди се явяват доказани
по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните
травматични увреждания, а именно: От изслушаната по делото съдебно –
медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил: Сътресение
на мозъка с пълна загуба на съзнание. Контузия на главата, гръдния кош и
корема. Кръвонасядане на кожата на коремната стена. Охлузвания, кръвонасядания
и отоци тялото, шията и крайниците. Възстановяването от сътресение на мозъка с
изпадане в кома е около 1 месец.
Извън заключението на
вещото лице, други доказателства относно търпените болки и страдания, техния
интензитет и продължителност няма ангажирани. Съдът приема, с оглед отразеното,
че оплакванията, изразяващи се в главоболие, гадене и световъртеж са отзвучали
в рамките на указания едномесечен срок.
Следва да се отбележи, че не са ангажирани абсолютно никакви доказателства от
ищеца относно твърдените психологични
травми, негативни изживявания, болки и страдания, стрес и неудобства и връзката
им с деликта. В делото няма приложени документи за контролни прегледи и
проследяване на състоянието от личен лекар или специалист, както и апаратни
изследвания. Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при
определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен
еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата
от 8000 лв., като в останалия претендиран размер до 50 000 лв., предявения иск
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, че ищеца е допринесъл за
вредоносния резултат: че същият е предприел
внезапно пресичане на пътното платно (в нарушение на чл. 114 т. 1 ЗДвП), или че
преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразило с приближаващите
пътни превозни средства. За да бъде
намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва
да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без
да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия
или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по
смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с
поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат
ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по
никакъв начин. Ищецът е пресичал пътното платно на пешеходна пътека, на бърз
ход, което обстоятелство по никакъв начин не може да се приеме за съпричиняване
от негова страна. Действително родителите не трябва да оставят децата
си, ненавършили 12 годишна възраст, без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие.
Това обаче не означава, че родителите следва да участват
непосредствено в детските игри,
какъвто е настоящият случай. Поради това съдът намира, че опасността за живота
на пострадалото дете е създадена от ответника, който както сочи
заключението на съдебно автотехническа експертиза е имала техническа възможност
да подбира скоростта си на движение, имала е и техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, като за целта е следвало при
условията на ограничена видимост в зоната на пешеходната пътека да се движи със
скорост под 28,42 км/час..
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от 16.06.2018 г.. Отговорността на застрахователя за обезщетяване вреди
причинени от застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично
регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е.
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на
самия кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова, при липса
на твърдения и данни по делото за по- ранна дата, в случая отговорността на
застрахователя е възникнала считано от датата на уведомяването му от увредения
за процесното застрахователно събитие- 16.07.2018
г., по който факт страните не спорят. И
на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, това обезщетение
за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл.
497, ал.1 от КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок считано от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. Тази норма обаче касае собствената забава на застрахователя по
повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е
свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност
на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са
причинени вредите /така решение по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТО и решение по
т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТО/. Така, следва да се приеме, че ответникът е
бил в забава, считано от 16.07.2018 г., а за
претендирания от ищеца период от 16.06.2018 г. до 15.07.2018 г. претенцията е
неоснователна.
По разноските: на пълномощника
на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 876 лв., възнаграждение по чл. 38 от ЗА, с начислен ДДС, съгласно
представения по делото списък за разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ответникът е
направил разноски в размер на 1022 лв. или му се дължат разноски в размер на
858,48 лв.. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по делото
в размер на 320 лв..
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Д.” АД,
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати на Г.М.А.,
ЕГН **********, като майка и законен представител на Д.Н.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 8000 лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания, в резултат на
претърпяното от ищеца ПТП на 08.06.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 16.07.2018 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до останалия претендиран размер от 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/ и за законна лихва от 16.06.2018г. до 15.07.2018 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Д.” АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати на адв. П.К. -
САК, сумата 876 лв./осемстотин
седемдесет и шест лева/ с начислен ДДС, възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Д.” АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати сумата от 320 лв., /триста и двадесет
лева/, представляваща държавна такса по сметка на ОС С.З..
ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН **********, като майка и законен представител
на Д.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.” АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, сумата 858,48 лв. /осемстотин петдесет и осем лева и 48
ст./, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на
третото лице помагач на страната на ответника - П.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес ***.
ПРЕПИС
от решението, ИМ, отговора, ДИМ, Доп. Отговор да се изпрати на Д “СП” К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………