РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330103889 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 99
от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я., чрез пълномощник юрисконсулт Х. А., е
предявил против М. П. Ц., ЕГН: **********, от село М****** село, община Р********,
област П*********, ул. „********“ № ***, иск за признаване на установено, че ответникът
дължи присъдените по частно гр. дело № ********** г. на *****, **** гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********** г., парични суми,
както следва: сумата от 592, 56 лева- главница, дължима по договор за кредит „********“ №
****** от ******* г., сключен с „Аксес Файнанс” ООД, вземанията по който са
прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
*********** г. и приложение № *** към него от ******* г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, сумата от 31, 97 лева- договорна лихва, дължима за периода
********* г.- ******** г. и сумата от 80, 36 лева- лихва за забава за периода ********** г.-
********** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда- ************ г. до окончателното погасяване, както и разноските по
делото.
В исковата молба е посочено, че искът се предявявал във връзка с направено от
длъжника възражение по частно гр. дело № ********* г. на *****, **** гр. с-в срещу
1
издадена заповед за изпълнение. На ********* г. между „Аксес Файнанс” ООД и ответника
бил сключен договор за кредит „********“ № *********, вземането по който в последствие
било прехвърлено на ищеца с с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от *********** г. и приложение № *** към него от ********* г., ведно с всички
привилегии, за което длъжникът бил уведомен. По договора за заем на ответника била
предоставена сумата от 600 лева, под формата на кредитен лимит, който се усвоявал чрез
международна кредитна карта *****************. Кредитополучателят можел по всяко
време да усвоява суми до максималния размер на лимита. Въпреки че усвоил пълният
размер на лимита, длъжникът дължал главница от 592, 56 лева, както и сумата от 31, 97
лева- договорна лихва, дължима за периода *********** г.- ******** г. Поради обявената
предсрочна изискуемост на кредита, се дължала и сумата от 80, 36 лева- лихва за забава за
периода ************* г.- ********* г. Моли се за установяване съществуване на
вземането по заповедта за изпълнение. Претендират се разноските по делото. В съдебно
заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмени становища по
спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен
отговор, с който оспорва иска. Твърди се, че предсрочната изискуемост не била обявена по
реда, предвиден в договора, нито пък длъжникът бил уведомен за това, а то не можело да
стане с връчването на исковата молба. За договора за кредит се прилагали правилата на
специалния ЗПК, като в случая не били спазени изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от
ЗПК. Това водело до изначална недействителност на кредита и се дължало само връщане на
чистата стойност на заема. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В
съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора, като също взема
писмено становище.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № ************ г. по чл. 410 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № *********** г. на ****, *** ***. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 592, 56 лева- главница, дължима
по договор за кредит „********“ № ******** от *********** г., сключен с „Аксес
Файнанс” ООД, вземанията по който са прехвърлени с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ********** г. и приложение № *** към него от
******** г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, сумата от 31, 97 лева-
договорна лихва, дължима за периода ******** г.- ********* г. и сумата от 80, 36 лева-
лихва за забава за периода ********** г.- *********** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- *********** г. до
окончателното погасяване, както и разноските по делото в общ размер на 75 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал
възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
си в месечния срок от връчване на съобщението.
2
Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за кредит „*************“ № *********** г., сключен между ответника и
„Аксес Файнанс” ООД, на лицето е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на
600 лева, който се усвоява чрез кредитна карта, за неопределено време, при съответни
условия. Към договора са представени и общите условия на заемодателя.
С договор за цесия от *********** г. и приложение № *** към него от ********* г.
„Аксес Файнанс” ООД е прехвърлил вземането по процесния кредит на ищеца, като са
приложени пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените
кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е
включен като част от цедираните договори под номер *****.
Представено е още уведомително писмо за цесията до длъжника, както и справка за
уведомителен смс до лицето за изискуемост на вземането по кредита.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото
лице е установило, че ответникът е усвоил кредит в размер на 600 лева, като е извършил
погасявания по него в общ размер на 180 лева, а последното му плащане е на ********** г.,
след което е престанал да обслужва кредита. Дължимите по договора суми били, както
следва: главница- 592, 56 лева, договорна лихва- 31, 97 лева и лихва за забава- 80, 36 лева,
които съвпадат напълно с претендираните по исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по
който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок,
при съответни условия на заема.
Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на
ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 17.3. от договора, според който
кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице.
Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от
същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и
процесното. Както вече се посочи, в договора за кредит изрично е предвидена възможността
финансовата институция да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице
противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до
длъжника (с писмо и смс), като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния
кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия
кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае
за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че
3
то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по
негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил
овластен от „Аксес Файнанс” ООД да уведоми от името на последния всички длъжници по
договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл
съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно
валидно и като действително то поражда правните си последици. Уведомлението е
изпратено на адреса на лицето, смс- а е получен, а отделно от това, още с връчването на
заповедта за изпълнение, а в последствие и на исковата молба с приложенията й, за което е
безспорно, че същите са получени от длъжника, който е подал възражение, той се счита за
уведомен за прехвърленото вземане, доколкото вече се явява известéн, че има нов кредитор.
След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/
или исково) производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е
извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от
отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за
прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на
ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод
за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като
надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в
качество на цесионер.
Както вече се посочи, няма спор по делото относно това, че ответникът е
кредитополучател по договор за заем, вземането по който е прехвърлено с цесия на ищеца.
Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по
който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Първото възражение е относно спазването на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК-
за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. В самия договор
липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана)
4
възнаградителната лихва и тук няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ
или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията
(начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се
направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора размер, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба.
Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от
ЗЗД.
На второ място, договорът е недействителен и поради неспазване на изискването на
чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото
тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото основание.
Предвид констатираната от съда нищожност на договора на посочените няколко
основания не е необходимо излагане на повече съображения по същество, защото
законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита. В този смисъл претенцията на
ищеца спрямо ответника за останалата неплатена главница по кредита в размер на 592, 56
лева, установена от вещото лице по ССчЕ, следва да се уважи. В случая е без значение
обстоятелството, че в настоящото производство главницата се претендира на договорно
основание, като това обстоятелство не следва да води до отхвърляне на иска за главница.
Нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за присъждане на заетата сума, дори и в хода на
делото да се установи, че договорът за кредит е недействителен. Това е така, защото
съответният законов текст цели да уреди отношенията между страните по потребителския
кредит при установяване на неговата недействителност. Тя следва да намери приложение и в
хипотеза като настоящата- предявен иск по чл. 422 от ГПК, доколкото въпросът за
недействителността на договора обичайно възниква и се разглежда именно в подобно
производство на предявен иск от кредитор срещу длъжник, основан на сключения между тях
договор. Противното би означавало кредиторът да бъде принуден да води повторен процес,
в който по правилата за неоснователно обогатяване да претендира връщане на тази дадена в
заем сума, което освен, че не е целесъобразно с оглед процесуална икономия, се явява и
безпредметно, защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК възпроизвежда общите правила на чл.
34 и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, които са основанието за този евентуален бъдещ иск на кредитора. В
5
случая няма да е налице недопустимо произнасяне на решаващия състав за връщане на
заемната сума по един нищожен договор, нито пък ще се промени основанието на
претенцията, защото нормата на чл. 23 от ЗПК урежда последиците от един недействителен
потребителски договор, които няма пречка да се приложат и в производството по чл. 422 от
ГПК.
Така за сумата от главницата от 592, 56 лева искът следва да се уважи, като
недължими обаче остават възнаградителната лихва и тази за забавата. Както вече по- горе
беше посочено, в хипотезата на недействителен потребителски договор потребителят връща
само чистата стойност на кредита. В този смисъл искът следва да се уважи частично- само
до размера на главницата от 592, 56 лева, като се отхвърли изцяло за претендираните суми за
двете лихви- договорна от 31, 97 лева и за забава от 80, 36 лева.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично
съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част
на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство
следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в
заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по-
малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уваженото вземане за главница,
разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 63, 04 лева, като
разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от 75 лева, остава за
сметка на страната. Длъжникът също има право на разноски в заповедното производство,
като в приключилото там производството той е представляван безплатно на основание чл.
38 ал. 1 т. 2 от ЗА и размерът на адвокатското възнаграждение с оглед общата цена на
исковете следва да се определи на сумата от 300 лева. В тази връзка разноските на длъжника
за подаденото възражение против заповедта за изпълнение следва също да му се присъдят с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение, но сумата ще се
присъди в полза на адвоката му и по съразмерност тя възлиза на 47, 80 лева.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на
основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи
разноски по съразмерност. Ищецът е внесъл държавна такса в размер на 125 лева, депозит за
ССчЕ в общ размер на 220 лева, като му е дължимо и юрисконсултско възнаграждение,
доколкото страната е представлявана от пълномощник по делото, определено в минималния
размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото обаче той не е заплатил хонорар, а
същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата. По настоящото дело в представения договор за правна защита и съдействие
е посочено, че страната се представлява безплатно от адв. Д. М., поради затрудненото си
6
материално положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед общата цена на исковете тук следва да бъде
изчислено съгласно действалата към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер от 300 лева. Така по
съразмерност, на страните се дължат разноски, както следва: на ищеца- 374, 08 лева, а на
адвоката на ответника- 47, 80 лева, която сума следва да се присъди директно в полза на
пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната разноски, а
определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл.38 ал. 2 от ГПК, с оглед изхода
на делото.
Доколкото в хода на процеса е настъпило преобразуване на дружеството „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от управителите И.
Ц. К. и Я. Б. Я. в акционерно такова, с нов ЕИК, то следва това обстоятелство да бъде
отразено в решението, като бъде признато вземането по отношение на правоприемника
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от изп.
директори И. Ц. К. и Я. Б. Я.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от изп. директори И. Ц. К. и Я. Б.
Я., в качеството му на правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов”
№ 29, ет. 3, представлявано от управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я., че М. П. Ц., ЕГН:
**********, от село М******* село, община Р*******, област П******, ул. „********“ №
***, ДЪЛЖИ присъдената по частно гр. дело № ******** г. на ****, *** ***. с-в, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********* г., сума от
592, 56 лева (петстотин деветдесет и два лева и петдесет и шест стотинки)- главница,
дължима по договор за кредит „*********“ № ******* от ********** г., сключен с „Аксес
Файнанс” ООД, вземанията по който са прехвърлени с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ******** г. и приложение № ** към него от *********
г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- ********* г. до
7
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че дължи
още и следните суми по договора: сумата от 31, 97 лева- договорна лихва, дължима за
периода ********* г.- ********** г. и сумата от 80, 36 лева- лихва за забава за периода
******** г.- ******** г.
ОСЪЖДА М. П. Ц., ЕГН: **********, от село М******* село, община Р*********,
област П*******, ул. „********“ № ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от изп. директори И. Ц. К. и Я. Б. Я., в
качеството му на правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29,
ет. 3, представлявано от управителя Я. Б. Я., направените разноски по заповедното
производство в размер на 63, 04 лева (шестдесет и три лева и четири стотинки), изчислени
по съразмерност, както и направените по настоящото дело разноски в размер на 374, 08 лева
(триста седемдесет и четири лева и осем стотинки), изчислени също по съразмерност.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от изп. директори И. Ц. К. и Я. Б. Я., в качеството му на правоприемник на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от
управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я., да заплати на адвокат Д. В. М., със съдебен адрес: гр.
П*******, бул. „**********“ № ***, ет. ***, ап. ***, адвокатско възнаграждение за
осъществено на длъжника безплатно процесуално представителство по заповедното
производство в размер на 47, 80 лева (четири десет и седем лева и осемдесет стотинки),
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата и изчислено по
съразмерност, както и да му заплати адвокатско възнаграждение за осъществено на
ответника безплатно процесуално представителство по настоящото дело, в размер на също
47, 80 лева (четири десет и седем лева и осемдесет стотинки), отново определено от съда по
реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата и изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
8