М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 971/15г.
Производството е по реда на чл.370
и следващите от НПК.
Срещу подсъдимия Т.М.К. е повдигнато обвинение по чл.152
ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.А вр. чл.18 ал.1 от НК затова,че на
16.06.2015г. в гр. Казанлък около 00,35ч. е направил опит да се съвъкупи с лице
пот женски пол Е.Я.Т. като я принудил към това със сила и деянието представлява
опасен рецидив.
В съдебното заседание след приключване на съдебното
следствие, представителя на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да
признае подсъдимия за виновен като му определи наказание от дванадесет години
лишаване от свобода което на основание
чл.58а от НК бъде редуцирано и изтърпяно при първоначален строг режим.
В съдебното заседание подс. Т.М.К. се признава за виновен
като призвана изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти - чл.371 т.2 от НПК.
Служебния защитник на подс. К. след приключване на съдебното
следствие пледира съдът да го признае за виновен като му определи наказание към
предвидения в закона минимум и след това да бъде приложена разпоредбата на
чл.58а от НК.
Съдът като взе предвид направените от подс. К. самопризнания
и взе предвид фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
събраните в хода на съдебното производство и след като ги прецени поотделно и в
съвкупност приема за установено следното;
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА ;
На 16.06.2015г. около 00.20ч. св.Е.Т. си тръгнала от работа
от ресторант ‘Магна’ в гр. Казанлък за дома
си в бл… в ж.к. ‘Изток’.
Имала остатъци от храна поради което отишла зад магазин ‘Перун’ в гр.Казанлък които дала на една котка.
Била права и хранила котката когато при нея отишъл подс. К.
който я заговорил като и казал ‘Добър вечер госпожо, Вие
тук ли се криете да пикаете, не е моя
работа просто питам’.
Св. Т. му казала да я остави
след което продължила за дома си.
На ул. ‘Т.’ в гр. К.
усетила ,че след нея върви човек който приближавал с бързи стъпки но тя не се
обърнала като мислела,че ще я задмине.
Изведнъж човека я нападнал в гръб както със едната ръка я
хванал за гърлото а другата вмъкнал
между краката и върху дънките в областта на половия и орган..
Св. Т. започнала да крещи за помощ , успяла да се отскубне
след което избягала в посока на блока до Механотехникума в гр. Казанлък. Успяла
да види,че това бил мъж от ромски произход /циганин/ ,грозноват със светли
дрехи.
Отново била настигната от
подс. К. който с едната ръка я
хванал през кръста а със другата се
опитал да я задуши като вкарал пръстите
в устата и, като и натискал езика да не вика.
След това я съборил по корем на земята като пръстите на
едната му ръка били все още в устата и а
с другата ръка бръкнал под тялото и и се опитвал да откопчае копчетата на дънките и.
Св. Т. като била по корем се въртяла и се опитвала да се
отскубне но подс. бил приклекнал над нея
.
Св. Т. му казала да я остави но подс. К. и викал ‘само един път ма,само
един път’.
Подс. не успял да и откопчае копчетата на дънките и , а св.Т. отново успяла да се отскубне а подс. като видял,че
свидетелката ималкръв по устните след което избягал в обратна посока на тази от
която бил дошъл.
През това време бил подаден сигнал на тел.112 за случващото
се и св. Д. Д. - като дежурен офицер
изпратил полицейски автопатрул на место.
Свидетелката станала и продължила да бяга към дома си но била
настигната от полицейския автопатрул и
на полицейските служители казала,че е бил направен опит да бъде
изнасилена.
Тъй като било тъмно и не могла да разгледа добре подсъдимия,
дала бегли описания на подсъдимия.
След като обиколила заедно със полицейския автопатрул
околността и не намерили подсъдимия се
върнали в магазин ‘Перун’ за да прегледат
камерите за видеонаблюдение.
На камерите видели лице от ромски произход което отговаряло
на описаното и било със светло елече без ръкави.
Полицейските служители разпознали подс. за което знаели,че
работи като пастир при лицето Филип с прякор ‘Фазлията’ след което отишли при него.
Открили подс. К. да спи в камион намиращ се в близост до
къщата след което го отвели в РУП-Казанлък.
По пътя подс. признал ,че направил беля като опипал някаква
жена и завел полицейските служители на място.
Обяснил на св.Денев,че бил нападнал жената в гръб,съборил я
на земята почнала да я обарва между краката и се опитал да разкопчее дънките и.
Жената се развикала и той се изплашил и избягал но заявил,че
иска да спи със нея.
При оглед на мястото където станало сборичкването имало
вдлъбнати следи от обувки тип бутонки.
Подс. заявил,че когато съборил жената си бил вкарал пръстите
на едната ръка в устата и,но тя го била ухапала, а св.Денев видял,че подс.
имал малка рана в горната част на пръстите на
лявата ръка.
Бил извършен оглед на местопроизшествието за което бил
съставен протокол и при който оглед била фиксирана със снимка следата от обувка
тип ‘бутонка’.
С протокол за доброволно предаване от 16.06.2015г. подс.К.
предал два броя обувки тип ‘бутонки’ черни на цвят с
бял надпис на латински ‘UMBRO’изписан на езиците на обувките.
В протокола подс. К. е заявил,че с тези обувки е бил вечерта
като е вървял след жената която
нападнал.
От експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза
на живо лице № 116/15г. при прегледа на подс.Т.К. се установила рана от
ухапване на лявата ръка,охлузване на дясната подбедрица.Не се установяват
заболявания които да попречат на К. да осъществи деянието си.
От експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза
на живо лице № 167/15г. при прегледа на Е.Т. е установено ; разкъсноконтузна
рана и кръвонасядание на лигавицата в областта на левия устен ъгъл.Оток и
кръвонасядане в горната трета на шията в
ляво; множество кръвонасядания по горните и долните крайници. Тези увреждания
са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От експертното заключение на назначената
психилого-психиатрична експертиза се установява ,че Е.Т. страда от
посттравматично стресово разстройство възникнало след преживяното на
16.06.2015г.. Лицето Т. е разбирала свойството и значение на деянието извършено от лицето Т.К.,че спрямо
нея на 16.06.2015г., а именно,че лицето К. има намерение да извърши
престъпление против половата и неприкосновеност и е могла да ръководи
постъпките си съобразно ситуацията.Е.Т. е била в състояние към момента на
извършване на деянието около 00.35ч. на 16.06.15г. спрямо нея от лицето К.
правилно да възприема вида и характера на действията извършени от К. по
отношение на половата и неприкосновеност и да дава достоверни показания за
тях.Психичното състояние на Т. от момента на започване на осъществяване на
деянието от К. до приключване на действията
е било свързано с психичен стрес.Извършените действия от страна на К. на
16.06.2015г. спрямо Е.Т. се възбудили основателен страх у нея за осъществяването им, и са били
възприети от Т. като действителни към посочената дата и час.Т.
е изпитала основателен страха за живота
и интенгритета на тялото си.Констатират се клинични данни за
преживян диагностичен значим стрес към
инкриминираната дата 16.06.2015г. или такъв свързан с промяна на психичното
състояние на Т..Настъпили са промени в психичното и състояние в резултат на
деянието-действията осъществени спрямо нея от лицето К. се изразяват в клиничната картина на ПОСТТРАВМАТИЧНО
СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО. Понастоящем психичното и състояние позволява да участва
във фазите на наказателното производство и да дава достоверни показания.
От експертното заключение на съдебно-трасологическата
експертиза се установява,че фиксираната трасологическа следа от обувка
фиксирана с цифров фотоапарат и отразена в протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.06.2015г. е оставена от подметка на обувка имаща същата
конфигурация на грайферите както на представения чифт спортни обувки,черни
кожени с надпис на езика на латински ‘UMBRO’ тип ‘бутонки’,доброволно
предадени от Т.К..При изследването на трасологичната следа не се установили
частни признаци позволяващи извършване на идентификация на подметката която я е
оставила.
От експертното заключение на съдебно-техническата експертиза
под № 184/15г. на представения за изследване един бой цифров носител DVD+RW
‘Verbatim’
с изписан ръкописен тест на лицевата страна ‘Записи от охранителните
камери на м-н Перун от 16.06.2015 г.’ са се извлекли 16 кадъра от които се изготвил
фотоалбум.
Описаната фактическа обстановка която съответства на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производството доказателства установени с доказателствени средства по реда на НПК – показанията на св.Е.Т. и
Деян Денев, от експертните заключения на съдебно-медицинсиките,съдебно-психолого-психиатричната,съдебно-трасологическата
и съдебно-техническата експертизи, от писмените доказателства- протокол за
оглед на произшествие ведно със
фотоалбум и протоколи за доброволно предаване от 16.06.15г. и 16.07.15г. които
подкрепят направените от подсъдимия Т.К. признания.
Имайки предвид установената по несъмнен и безспорен начин
фактическа обстановка съдът счита,че от обективна и субективна страна подс. Т.К.
е осъществил състава на чл.152 ал.3 т.5 вр. чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.А от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
Изнасилването и сложно двуактно престъпление, което по
своята конструкция се състои от две части- осъществяване на полов акт и
физически или психическа принуда.
Преди да направи опит за полово съвъкупление подс.К. е осъществил физическа въздействие
върху личността на пострадалата Т.- употребил е сила.
Позовавайки се на установената фактическа обстановка съдът приема,че насилието е започнало в
момента в който подс. е хванал пострадалата за гърлото и е започнал да я опипва в областта на женския полов орган,
продължило е след като отново е настигнал
пострадалата която успяла да се
отскубне от него, и е продължило във хващане
през кръста и вкарването на пръстите на лявата ръка на подс. К. в устата на св.Т., и събарянето и на земята.
В резултат на това пострадалата е получила телесни
увреждания-разкъсноконтузна рана и кръвонасядане на лигавицата в областта на
левия устен ъгъл;оток и кръвонасядане в горната трета на шията в ляво;множество
кръвонасядания по горните и долните крайници.
Със това на
пострадалата са били причинени телесни увреждания – временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
По този начин подс.К. е целял сломяване на налична и бъдеща
съпротива от страна на пострадалата за извършване на полов акт.
Обективна силата е
била употребена в такава степен / предвид
телесните увреждания на пострадалата/,че е била годна да сломи съпротивата на
пострадалата за осъществяване на полов акт.
Следователно употребена е сила от страна на подсъдимия за
сломяване на съпротивата на пострадалата и осъществяване с нея на съвъкупление
– Р-520-73-2 ВС.
Безспорно се
установи,че подсъдимия не е успял да осъществи полов акт със
пострадалата/ свидетелските и показания/. Въпреки това намерението на подс. е
било точно това, да осъществи полов акт със пострадалата тъй като физическата
принуда е предхождала тази част от изпълнителното деянието с което се довършва престъплението и е субективна
свързана със него – съвъкуплението – Р 59-92-1 ВС.
Следователно деянието
във втората му част е останало във фазата на опита тъй като няма проникване на
мъжкия полов орган във женския.
Независимо,че не е
имало съвъкупление опита е бил насочен субективно и обективно към довършване на
престъплението за което свидетелства и казаното от подс. К. на пострадалата св.Т. - ’само един път ма, само
един път’.
От обективна страна опита и при наличието на останалите
изисквания на състава на престъплението- физическата принуда, и обстоятелствата
във конкретната фактическа обстановка, било е тъмно и безлюдно, изпълнителното деяние е можело да
бъде доведено докрай и да предизвика настъпването на престъпния резултат.
Съдът обсъди
хипотезата за т.нар. негоден опит, както и самоволен отказ от подс. за
довършване на престъплението,но счита,че във конкретните условия и изразеното
от подсъдимия намерение нямат такова естество било поради несъществуване на
обекта или неефикасност на средствата и методите които е използвал.Дори
напротив методите и средствата които подс. е използвал са били обективно годни
и можещи да доведат до довършване на деянието.
Поради това съдът не счита,че е налице негоден опит.
Не е налице и самоволен отказ от извършване на
престъплението тъй като подсъдимия не се е отказал по своя собствена подбуда да
довърши престъплението и деянието е останало във фазата на опита поради силната
съпротива на пострадалата и обстоятелството,че е видял кръв по устата и .
От установената фактическа обстановка и от обективираните
действия на подс.Т.К. следва извода,че е действал умишлено.
Подс. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,предвиждал
е настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал настъпването
им.
Подсъдимия е възприел оказаната съпротива на пострадалата
,съзнавал е упражняване на физическа
принуда и със свои отделни конкретни и координирани действия се е опитал
да реализира пряката си цел – да осъществи престъпно съвъкупление.
От свидетелството за съдимост на подс. К. се установява,че
същия е бил осъждан за същото такова престъпление с присъда по НОХД №
175/2006г. по описа на РС- Елхово на седем години и шест месеца лишаване от
свобода което наказание е било изтърпяно на 14.03.2013г. и тъй като не са
изтекли пет години съобразно разпоредбата на чл.30 от НК то сегашната му престъпна
дейност се явява извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
ал.1 б.А от НК.
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови тестове съдът счита,че подс. Т.М.К. следва да бъде
признат за виновен и наказан.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема-
обремененото му съдебно минало, лошите му характеристични данни, както и
обстоятелствата,че същия е бил освободен от затвора малко повече от две години преди да извърши
настоящото престъпление както и,че за по
–малко от петнадесет години това му е
трето такова деяние като за предишните две от тях е изтърпявал наказание
лишаване от свобода общо от десет
години и шест месеца .
Що се отнася до
смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- направените самопризнания и
критичното му отношение към извършеното.
Предвид на това съдът счита,че се касае за подсъдим при който двете предишни
осъждания за престъпления по чл.152 от НК не се изиграли положителна роля в живота му, не са го превъзпитали и
поправили.
Предвид на това наказанието му следва да се определи при
превес на отегчаващите вината обстоятелства и със оглед постигане целите на
чл.36 от НК- дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг
режим- затворническо общежитие от закрит тип- затвор.
На основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК съдът няма
алтернатива и намалява така определеното наказание с една трета на осем години
лишаване от свобода при първоначален строг режим, затворническо общежитие от
закрит тип- затвор.
На основание чл.59
ал.1 от НК съдът зачита времето през което подс. Т.М.К. е бил задържан под
стража считано от 16.06.2015г..
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Т. М. К.
следва да заплати и направените по делото разноски в размер от 372 лв.-
възнаграждения за експертите по сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора.
Веществените доказателства по делото – чифт обувки тип ‘бутонки’ оставени на
съхранение при домакина на РУП-Казанлък след влизане на присъдата в сила следва
да се върнат на подс.К. , а вещественото доказателства 1 брой СД от записите на
охранителните камери на магазин ‘Перун’ в гр. Казанлък
да бъде върнат на собственика на магазин ‘Перун’ гр. Казанлък К.
тъй като по отношение на тях не налице основанията на чл.53 от НК за отнемането
им в полза на държавата .
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;