Определение по дело №1369/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1093
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20205300501369
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  1093  /      10.07.2020  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  10.07.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                         Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                           Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

        ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 1369 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл.274 и сл.от ГПК.

            Постъпила е частна жалба от адв.Д.Б. *** срещу определение № 5101/27.05.2020 г. по гр.д.№ 9264/2019 на ПРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за завишаване на определеното с решението по делото адвокатско възнаграждение, присъдено на осн.чл.38, ал.2 ЗА, със сумата от още 360 лв. В жалбата се излага несъгласие със съображенията на първоинстанционния съд за определяне на възнаграждението съобразно материалния интерес по делото, чийто размер се определя от сбора на цената на всики обективно съединени искове. Поддържа се становището, че съгласно нормата на чл.7, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи хонорар по всеки отделен обективно съединен иск.

            В отговор на частната жалба насрещната страна „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД мотивира становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на първоинстанционното производство е била претенция с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД- за връщане на недължимо платени по недействителен договор за кредит суми, посочени поотделно като възнаградителна лихва в размер на 90,25 лв. неустойка в размер от 521,95 лв. С постановеното решение РС е уважил изцяло претенцията. В хода на производството ищецът е бил представляван безплатно от адв.Д.Б. в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С решението съдът е присъдил възнаграждение на адвоката в размер на 360 лв. с ДДС, изчислен на осн.чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ съобразно материалния интерес по делото.

С молба , подадена в срока за обжалване на решението, адв.Б., позовавайки се нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като бъде уваличено присъденото му възнаграждение със сумата от още 360 лв.  до пълния размер от 720 лв., поискан с приложение списък по чл.80 ГПК, представен в последното съдеблно заседание/. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането. Извършил е корективно тълкуване на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата и е приел, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, а не с цената на всеки от исковете поотделно. Позовал се е на съдебна практика в този смисъл, обективирана в Определение № 95/03.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 868/17 лв. на ВКС.

Определението е правилно като краен резултат. В случая не се касае за обективно съединени искове. Претендира се връщане на недължимо платени суми на общо за тях основание –поради недействителност на договора за кредит на специалното основание чл.22 ЗПК, независимо от посочването им поотделно с исковата молба според клаузите в договора. Поради това нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ е неприложима. Дължимото адвокатско възнаграждение за представителството, осъществено по реда на чл. 38 от ЗА, следва да се определи въз основа на общия размер на сумата, чиято недължимост се претендира. Следователно при претендирана обща сума по-малка от 1000 лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение правилно е определен на осн.чл.7, ал.2, т.1 от казаната Наредба.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от адв.Д.Б. *** срещу определение № 5101/27.05.2020 г. по гр.д.№ 9264/2019 на ПРС.

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                              

 

 

 

Членове: