Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 28.11.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 56/ 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на И.С.Б., ЕГН **********, с  адрес: *** и  М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Община Горна Малина, ЕИК *********, с адрес: с. Горна Малина, ул. „Двадесет и първа“ № 18. Ищците твърдят, че техният наследодател Спас Михайлов Б. и брат му Боне Михайлов Б., закупили на 08.07.1947 г. от Никола Ал. Минков празно дворно място, намиращо се в землището на село Гайтанево, окръг Софийски, местност „Устето до селото”, сега „Кайрека”, състоящо се от 600 кв. м. при съседи на цялото: Атанас Алипиев, Васила Цветанова Тупанкова и М.Б., а към настоящият момент съседи на целия имот са: И.Б., наследници на Никола Минков и наследници на Атанас Алипиев. Твърди се, че след закупуването на имота всеки от купувачите започнал да си владее реална част от имота с площ от 300 кв.м., като Спас Михайлов Б. владеел западната половина от имота, а Боне Михайлов - източната половина. Твърди се, че от целият имот 290 кв. м. са включени в УПИ I-146 в кв. 7 по плана на с. Гайтанево, който бил собственост на Боне Михайлов Б. и Павлина Иванова Б.. Останалите 310 кв.м. са владени от закупуването им през 1947 г. от Спас Михайлов до смъртта му през 1977г., а след това от съпругата му Минка Иванова Б. и децата им като техни наследници: И.С.Б. и М.С.Б.. Имотът бил заграден и в него ищците отглеждали овощни дървета и други земеделски култури. Ищците твърди се, че не могли да се снабдят със скица от Община Горна Малина, тъй като имотът бил извън регулация, а КВС бил с неустановен собственик. Иска се признаването за установено по отношение на ответника правото на собственост на ищците върху: нива, находяща се в землището на с. Гайтанево, Община Горна Малина, с площ от 283 кв. м., съставляваща имот 078012 по КВС на с. Гайтанево с идентификатор 14338.78.12 на АГКК, трета категория, местност „Под кайрака“, при съседи: имот 078013 – от запад и север на наследници на Никола Минков, УПИ I-146 от изток на наследници на Боне Михайлов Б. и Павлина Иванова Б. и УПИ VII-143 от юг на И.Б..

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковете са недопустими, защото Община Горна Малина не е надлежно пасивно легитимирана страна. Сочи се, че скица може да издаде ОСЗ, ако имотът е фигурирал в КВС, а след това АГКК. Твърди се, че исковете са неоснователни, тъй като не са представени достатъчни доказателства, а на вещото лице следва да се поставят въпроси: дали имотът е включва в масивите на ТКЗС или ДЗС; да се проследи кадастралния и регулационния статут  от 1947 г. и дали попада в земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; има ли влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния им представител адв. В. моли за постановяване на решение, с което ищците да бъдат признати по отношение на Община Горна Малина за собственици на процесния имот. Сочи се, че имотът се владее от наследодателят на ищците и ищците повече от 50 години, като не е бил включван в блок на ТКЗС.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния представител адв. Т. твърди, че исковата молба е неоснователна, защото имотът е актуван за общински и не може да бъде придобит по давност, след като е извън регулация.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от договор за продажба на недвижим имот от 08.11.1947 г., че Никола Александров Минков е продал на Боне и Спас Михайлови следния недвижим имот: дворно място от 600 кв. м. в землището на с. Гайтанево местност Устето до селото при съседи: Атанас Алипиев, Васила Цветанова и М. *** сумата от 30000 лева, която суми продавачът получил от купувачите.

Според удостоверение за наследници № 48 от 13.09.2018 г. Минка Иванова Б. е починала на 29.09.1983 г., като е съставен акт за смърт № 7/30.09.1983 г. в с. Гайтанево, обл. Софийска, а нейни наследници по закон са: И.С.Б., ЕГН **********, дъщеря и  М.С.Б., ЕГН **********, син.  Видно е от удостоверение за наследници № 49 от 13.09.2018 г. Спас Михайлов Б. е починал на 26.08.1977 г., като е съставен акт за смърт № 859/26.08.1977 г. в гр. София, а негови наследници по закон са: Минка Иванова Б., ЕГН **********, съпруга, починала на 29.09.1983 г., И.С.Б., ЕГН **********, дъщеря и  М.С.Б., ЕГН **********, син. 

Представена е  скица от 21.03.2019 г. на АГКК за поземлен имот идентификатор 14338.78.12 в с. Гайтанево, Община Горна Малина, обл. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1578/ 05.09.2018 г. на ИД на АГКК в местност Под кайрака  с площ от 283 кв. м., трайно предназначения на територия- земеделска; начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 3, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 078012; съседи: 14338.888.9901, 14338.78.13, собственици: *********, община Горна Малина площ от 283 кв. м. № 623/16.12.2008 г., издаден от ОД „Земеделие“ София, носители на вещни права – няма данни.

Представен е акт № 2291 за частна общинска собственост, регистър 2226, досие 2291, съставен на 31.07.2015 г. на основание чл. 45в/7/ от ППЗСПЗЗ и заповед № 623/16.12.2008 г., издаден от Областна дирекция „Земеделие“ към МЗХ, скица К01446/ 18.06.2015 г. и чл. 3, ал. 3 от ЗОбсС; вид и описание на имота – ПИ 078012, с ЕКТТЕ 14338, площ от 283 кв. м. с начин на трайно ползване нива, III категория; местонахождение на имота: местност „Под Кайрака“ в землището на с. Гайтанево, Община Горна Малина, обл. София; граници на имота – ПИ №№ 078013, 000500; данъчна оценка на имота към момента на утвърждаване на акта - 47,80 лева. Представени са скица и данъчна оценка за съседен имот УПИ VII-143, собственост на И.Б. по нот. акт  № 145, т. 1, р. 1132, дело № 125/2016 г.

Видно е от удостоверение от 03.10.2019 г. на ОСЗ гр. Елин Пелин – офис Горна Малин, че имот № 078012 с площ от 283 кв. м. по КВС за землището на с. Гайтанево и с идентификатор 14338.78.12 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-1578/ 05.09.2018 г. на ИД на АГКК е записан в регистъра на собствениците на земеделски земи като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ при съседи: имот № 078013 на наследниците на Александър Станоев Стоянов и имот № 000500-жилищна територия, като имотът е обект от КВС за землището на с. Гайтанево с местоположение до установената регулационна граница на населеното място, а в ОСЗ няма данни същият да е заявен в сроковете по ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в реални граници по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

Според удостоверение от 03.10.2019 г. от кмета на с. Гайтанево няма архив и няма данни имот № 078012 по КВС на с. Гайтанево с идентификатор 14338.78.12 на АГКК да е включван в масивите на ТКЗС и ДЗС.

Установява се от показанията на свидетелите Иван Димитров Михайлов и Бойка Андонова Йорданова, които съдът кредитира като последователно и логични, че процесният имот е около 300 кв. м., като от 50 години се владее и обработва от Спас Б., а след това от неговите деца И.С.Б. и  М.С.Б.. Имотът първоначално бил ограден с дървени колове с бодлива тел, а след това е заграден с телена мрежа. Мястото не е влизало в ТКЗС, а съседи на имота са от И.Б., Атанас Алипиев и Боне Михайлов Б. (брат на Спас Б.). В имота има барака за инструменти и засадени дръвчета-сливи и круши.

Установява се от заключението на вещото лице инж. К.М.Н. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че след извършен оглед на място, справки в кметството на с. Гайтанев, техническа служба на община Горна Малин и справка ОСЗ Елин Пелин се установява, че процесният имот е нанесен във влязлата сила кадастрална карта със заповед № РД-18-1578/ 05.09.2018 г. на ИД на АГКК и в кадастралния план на селото от 1985 г., макар и извън регулация, като е налице пълна идентичност. Процесният имот не е бил нанесен в плана от 1934 г., но на изток е граничел с имот 294, а на юг с имот 282 с повдигната в червено къща и е бил с площ от 600 кв.м. В последствие по плана от 1985 г. квартал 10 е изключен от регулация, но е е нанесен като имот без номер/на север от имот 143/ и е с площ 283 кв.м., като част от имота е извън регулация, а другата в регулация, като по разписен лист към плана от 1985 имот 143 е собственост на наследници на Спас Михайлов Б.. Съседи са: от юг ищцата, в чийто имот е повдигната и на двата регулационни плана в червено къща; от изток имот 146, собственост на Боне Михайлов Б.; от изток имот 147-собственост на Атанас Алипиев. В последствие процесните 283 кв.м са обособени в имот 078012 по КВС с предназначение нива, като тази местност е  за възстановяване в стари реални граници по чл. 19 ЗСПЗЗ, а в последствие е актуван за общински. В последствие по кадастрална карта този имот става 14338.78.12 отново с предназначение нива. При оглед на място вещото лице е установило, че процесните 283 кв.м се ползват като дворно място, което е приобщено към VII-143-143, кв.7 по сега действащия регулационен план. То е оградено отвсякъде, озеленено е с райграс и е изключително добре поддържано. В него е изградена и жилищна сграда около 50 кв.м., за която няма данни кога е строена.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. При така предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост. Неоснователни са възраженията за ответника за недопустимост на иска, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, тъй като преценката за това се прави въз основа на твърденията на ищеца. Правният интерес при установителните искове за собственост се обуславя от твърдения за съществуване на гражданско-правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот, като с оглед наличието на подобни твърдения в исковата молба, исковете са допустими.

Характерът на имота като земеделски, т. е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно този текст, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и /кумулативно/: не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон; не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие.  В случаите по ал. 1 общинската служба по земеделие взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ. Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. На основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. В решението се посочва амортизационният срок на трайните насаждения, оризищата и хидромелиоративните съоръжения. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. За имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се съставят актове за общинска собственост. В акта за общинска собственост се отбелязват одобреното протоколно решение по чл. 45в, ал. 7 и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне.

Неоснователни са възраженията на ответника за наличието на забрана за придобиването по давност на земеделски земи. Не всички земи със земеделски характер, находящи се извън строителните граници на населеното място са били причислявани към държавния поземлен фонд и предавани за ползване на ТКЗС. Действително придобивната давност по отношение на имоти частна общинска собственост е спряна, но тази забрана е неотносима към процесния имот. Имотът не съставлява частна общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Извън обстоятелството, че имотът като земеделска земя извън строителните граници на населеното място не попада в приложното поле на ЗРПВПВННИ, съответно на чл. 29, ал.1 ЗСГ, ограниченията за придобиване по давност по ЗСГ са неприложими и предвид началото на осъщественото давностно владение - след отмяната на глава Втора ЗСГ. Когато собственикът на земята не е бил член на ТКЗС, т.е. не е внесъл земята си в ТКЗС, нито тя е била отнета и включена в селскостопанска организация; когато той е продължил владението си върху земята и след образуването и по време на съществуването на ТКЗС, правилата на чл. 86 ЗС (ред. преди изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са неприложими, тъй като собствеността върху тази земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Няма ограничение за придобиване правото на собственост на основание чл. 79 ЗС по отношение на недвижими имоти, които са били извън приложното поле на ЗСГ, не са били включени в селскостопанска организация и владението върху тях не е било отнето.

В случая не се установява наличието на предпоставките по чл. 45 ППЗСПЗЗ, при наличието на които е допустимо и законосъобразно, останалите след възстановяването на собствеността земеделски земи да станат общинска собственост, след изтичането на посочения в чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ (в редакция на разпоредбата ДВ бр.98/1997 г., доп. Бр.99/2002г, преди изменението й с ДВ бр.13/2007 г.) 10 годишен срок, поради което не се установява основание за включването на имота в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ. За да се приеме, че даден имот попада в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ не е достатъчно същият да е земеделски по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, но е необходимо да е налице и поне една от хипотезите по чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ, при които земите са отнемани от техните собственици (решение № 338/2011 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 27/2011 г. на ВКС, 2 г.о.). Не всички земеделски земи, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост на земеделските земи. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, а имотът следва да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на общината, съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗОС.

От заключението на вещото лице се установява идентичност между владеният имот от ищците и имотът, нанесен в плана на селото от 1985 г., както и в актуалния кадастрален план. Установява се от гласните доказателства, че ищците владеят процесният имот повече от 50 години, като същият не е бил включван в ТКЗС. Макар и извън регулация, имотът е заграден и се е ползвал за дворно място. Така установената и упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години фактическа власт следва да бъде определена като „владение“ по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. В случая няма доказателства процесният имот да е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС или пък одържавяван по какъвто и да е начин. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.  Ако една земя е имала земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; не е била отчуждавана по чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.); не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин; не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана и не е отнемана по някой от изброените в чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху нея не е била отнемана или ограничавана (в този смисъл - Решение № 189/05.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1150/2010 г., ІІ г. о.; Решение № 88/10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6773/2013 г., І г. о.; Решение № 249/04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., І г. о.; Решение № 269/19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 654/2012 г., І г. о.). В такъв случай, ако земята фактически не е била отнета, собственикът запазва собствеността си изцяло, респ. по силата на наследственото правоприемство тази собственост преминава върху неговите наследници. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито пък могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Не изключва наличието на такава собственост и поставянето му в зона за възстановяване в стари реални граници по КВС /картата на възстановената собственост/.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове от ищците следва да бъде уважени като основателни и доказани, а правото им на собственост върху имота следва да се приеме за установено по отношение на ответната община.

Ищците претендират заплащане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за вещо лице в размер на 300 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за което се представя договор за правна защита и седействие за плащане в брой на 16.01.2019 г. Неоснователно е искането на ответника за намаление на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като същото е близо до минималния размер  от 300 лева по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да се приеме за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 850 лева.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Горна Малина, ЕИК *********, с адрес: с. Горна Малина, ул. „Двадесет и първа“ № 18, че И.С.Б., ЕГН **********, с  адрес: *** и  М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** са собственици въз основа на изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на с. Гайтанево, Община Горна Малина, с площ от 283 кв. м., съставляваща имот 078012 по КВС на с. Гайтанево с идентификатор 14338.78.12 на АГКК, трета категория, местност „Под кайрака“, при съседи: имот 078013 – от запад и север на наследници на Никола Минков, УПИ I-146 от изток на наследници на Боне Михайлов Б. и Павлина Иванова Б. и УПИ VII-143 от юг на И.Б., а по кадастрална карта - 14338.888.9901, 14338.78.13.

ОСЪЖДА Община Горна Малина, ЕИК *********, с адрес: с. Горна Малина, ул. „Двадесет и първа“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Б., ЕГН **********, с  адрес: *** и  М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 850 лева, направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: