РЕШЕНИЕ
№…
16.01. 2020 г. гр.*****
В ИМЕТО НА НАРОДА
*****СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №995 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.***** е
образувано на основание въззивна жалба
от ГДПБЗН – МВР, представлявана
от ст. Юрисконсулт С.Н. срещу Решение № 1931/ 10. 10. 2019 г. по гр. д. № 3161/
2019 г. по описа на *****ския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна изцяло на решението на районния
съд като неправилно и
незаконосъобразно , като бъдат отхвърлени
предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете
инстанции и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер .
Въззиваемата страна Н.Х.Д. с ЕГН **********
чрез процесуалнияси представител адв. Д.П. е изразил становище, че въззивната жалба е
неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната
жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК,
установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен
интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Районният съд въз основа на представените по
делото дока-зателства е постановил следното в обжалванота решение:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „*****“, с адрес на
управление гр. **********представлявана от директора Н. *****, да заплати на Н.Х.Д. от гр. *****, ЕГН **********,
следните суми:
-сумата от 1 545, 45 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20. 05. 2016 год. до
31. 03. 2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба- 20. 05. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата
от 300, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „*****“, с адрес на управление гр. **********представлявана от
директора Н. *****, да заплати по
сметка на *****ския районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 61, 82 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150, 00 лв.
За
да постанови решението си районният съд въз основа на доказателствата по делото
е приел, че разпоредбата на чл. 187
ал. 3 от ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими
в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187, ал. 5- 6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
От
съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е
обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е
следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00
часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
Въззивният съд изцяло
възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни
и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е
постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на
действащата нормативна база за процесния
период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при
решаване на спора.
Въззивният съд не
възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен
нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното
време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се установява разлика от положен нощен труд,
който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от
страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също
основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от
първоинстанционния труд.
С оглед изложеното
въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения
и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272
ГПК, V граждански въззивен състав
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1931 от 10. 10. 2019 г. по гр. д. № 3161/ 2019 г. по описа на *****ския районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл.
80 ГПК ОД на МВР – гр.***** да заплати на Н.Х.Д. с ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 200 лв.
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :