Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 494 27.08.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На петнадесети август две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Ивалина Станкова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 679 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл.240,ал.1 от ЗЗД .
Ищецът Й.И.Й. *** твърди в исковата молба, че на 17.10.2018г. между него и ответника Т.А.Т. *** бил сключен договор за заем за сумата от 15 000лв., без посочена в договора дата за връщане на сумата, но с устна уговорка за връщането й до края на 2018г. Посочва, че след изтичане на 2018г., поради възникнала нужда от пари, неколкократно искал от ответника да му върне дадената в заем сума, но ответникът не предприел действия по изпълнение на задължението си.Поради това и доколкото в писмения договор между страните не бил уговорен падеж на задължението, ищецът изпратил на ответника нотариална покана от 01.04.2019г., връчена на ответника на 02.04.2019г., който отказал да я подпише. С оглед на изложеното и като твърди, че и до момента сумата не е върната от ответника, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.Л. И. -ТАК, който пледира за уважаването му, претендира законната лихва и разноските по делото; направил е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗАдв.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.В съдебно заседание ответникът се явява лично, като признава изцяло фактите, посочени в исковата молба относно сключването на договора и получаването на договорената сума от 15 000лв., но излага, че не е върнал същата поради липса на средства. Посочва, че неколкократно е ремонтирал безплатно автомобила на ищеца, водил го и на екскурзия, без да получи от него пари за това, поради което пледира за отхвърлянето на иска, оспорва и дъжимостта на разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за заем от 17.10.2018г. сключен между страните, се установява, че ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 15 000лв., като договорът има характер и на разписка за получаването на сумата-чл.1, но не е уговорен срок за връщането й-чл.2. Тези обстоятелства не са спорни между страните. От Нотариална покана от 01.04.2019г., акт № 167, рег.№ 3761 на нотариус Петя Ангелова рег.№ 496 от НК се установява, че ищецът е предоставил на ответника седемдневен срок за връщане на сумата, посочил е и банкова сметка, ***. От разписка № 26 от 01.04.2019г. за връчване на нотариалната покана се установява, че връчителят Иван И. се срещнал с ответника на 02.04.2019г., но след като се запознал със съдържанието на поканата, ответникът отказал да подпише разписката за получаване, като тези обстоятелства също не се оспорват от ответника в съдебно заседание. Други доказателства по делото не са представени и посочени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Претенцията на ищцата за връщане на дадена в заем сума черпи основанието си от разпоредбата на чл. 240,ал.1 от ГПК, съобразно която с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Правната характеристика на договора за заем го определя като неформален и реален договор, при който формата е за доказване, а поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. (в този см.Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о.).Затова при спор относно дължимостта на сумата, за която се твърди, че е дадена в заем, доказателствената тежест е на страната, която се позовава на сделката, която при условията на пълно доказване следва да установи, че сумата е предадена- Решение № 262 от 2.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 676/2017 г., IV г. о.От събраните гласни доказателства съдът приема за установено както, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 15 000лв., така също, че заетата сума е предадена на ответника.Доколкото в договора за заем не е уговорен срок за връщане, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, приема, че задължението за връщане на заетата сума е изискуемо веднага, но длъжникът изпада в забава след покана за изпълнение – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От представените доказателства е установено, че ищецът е отправил покана до ответника за връщане на сумата, която е връчена на последния при отказ, съгл. разпоредбата на чл. 44,ал.1 от ГПК, считано от 02.04.2019г., поради което с изтичане на седемдневния срок на 09.04.2019г., ответникът е изпаднал в забава, считано от 10.04.2019г.
За неоснователни приема съдът изложените от ответника в съдебно заседание твърдения за това, че не разполага със средства, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 81,ал.2 от ЗЗД, липсата на парични средства не освобождава длъжника от задължението да плати.Това е така, защото при паричните задължения не съществува трайна или временна обективна или субективна невъзможност за изпълнение, а длъжникът, който не е престирал в уговорения срок, е в забава и отговаря за последиците от забавеното изпълнение. В този смисъл, съдът приема за изцяло несъстоятелни възраженията на ответника за липса на парични средства, а твърденията за други отношения между страните са ирелевантни. С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът не е изпълнил своето изискуемо и ликвидно задължение по договора за заем от 17.10.2018г. за връщане на заета сума от 15 000лв., обстоятелство, обуславящо валидното ангажиране на договорната му отговорност и уважаването на предявения иск за връщане на посочената сума от 15 000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-12.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва
да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 600лв. внесена държавна
такса, на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
По направеното
искане от процесуалния представител на ответника адв.Л.
И. по чл. 38,ал.2 от ЗАдв. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, осъществено в хипотезата на чл.
38,ал.2 вр. ал.1,т.2 от ЗАдв.,
съдът приема следното: Изявленията на адв. И. за наличие
на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1
ЗА, посочено и в приложения по делото договор за правна помощ
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. е:
правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
от ЗАдв.;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК,
които предпоставки в случая са налице, а размерът на адв.
възнаграждение се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2
в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения(ред. ДВ бр.41/2017г.), която в случая съдът
определя в размер на 980лв., дължими от ответника, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения(ред. ДВ бр.41/2017г.).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.А.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на Й.И.Й. с ЕГН ********** ***, сумата от 15 000лв.(петнадесет хиляди лв.) изискуемо задължение по договор за заем от 17.10.2018г., ведно със законната лихва от 12.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Т.А.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на Й.И.Й. с ЕГН ********** ***,
разноските по делото в размер на 600лв.(шестстотин лв.), на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.А.Т. с ЕГН
********** ***, да заплати на адв. Л. И. И. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 980лв.(деветстотин и осемдесет лв.), на осн. чл.
38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(ред. ДВ бр.41/2017г.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: