Съдебната фаза на наказателното производство е
образувана по Обвинителен акт на РП гр. Козлодуй, с който на И.Ц.Д., ЕГН **********
***, е повдигнато обвинение по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК, за
това, че на 09.03.2014г. около 16,45 часа в гр.Козлодуй на ул. „Зорница” пред №
4, след нанасяне на удар с парче бетон е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на дясна
подбедрица, състоЯ.е довело до временно разстройство на здравето не опасно за
живота на полицейски орган –Л.А.Д. – старши полицай в група „Охранителна
полиция” към РУ”Полиция”- гр.Козлодуй при ОД на МВР – Враца, назначен със
Заповед рег.№ 118/16.02.2004 г.,
при и по повод на изпълнение на службата му /опазване на обществения ред /.
Прокуратурата в съдебно заседание поддържа
обвинението, така както е предявено.
Подсъдимият И.Ц.Д. не се признава за виновен, и не дава обяснения по делото.
По делото не е предявен граждански иск от
пострадалия Л.А.Д..
От
доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимия И.Ц.Д. e роден на ***г. в гр. Оряхово и е жител и живущ ***. Има
завършено основно образование.
Пострадалия Л.А.Д. със заповед №
118/16.02.2004 г. е назначен в системата на МВР, Областна дирекция на МВР –
Враца, на длъжност старши полицай, категория Е-ІІ, старши полицай /водач на
патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция” към Районно управление
„Полиция”-гр.Козлодуй.
На 09.03.2014г. за времето от 08,00
часа до 20,00 часа пострадалия Д. е бил дежурен по утвърден график за
дежурствата през месец март 2014г. Л.Д. бил на смяна заедно с колегите си св. М.Ж.М.
и св. П.Д.П.. На същата дата около 16.35ч. от дежурния служител в ОДЧ на РУП –
Козлодуй, полицейските служители получили сигнал за възникнал скандал на
ул.”Зорница” № 4 в гр .Козлодуй. Преди да стигнат на посочения от дежурния адрес
установили, че на кръстовището на ул. „Ком” и ул. ”Калина” имало няколко спрени
автомобила.
Пред заведението на св.Г.И.А. ***, спрели и
последният им заявил, че св.Ц.С.Ц. известен с прякора „К.”, заедно с други лица
е пристигнал в ромската махала на гр.Козлодуй с намерение да отвлече лицето М.М.Н.,
известен с прякора „С.”.
М.М. работел като охранител при св.Г.И.А. известен
с прякора „М.”. Още докато водели разговор със свидетеля Г.И.А. *** тях
започнали да се приближават група от лица, като св. Л.Д. разпознал лицата Д.Я.Д.
известен с прякор „М.”, брат му В.Я.Д., баща им Я.Д., подсъдимия И.Ц.Д., който
е племенник на Я.Д. и първи братовчед на Д.Я. и В.Я., както и бащата и брата на
подсъдимия Ц.Д.К. и Б.М.И..
Пострадалия Л.Д. и колегите му М.М. и П.П. били
облечени с униформи на служители в системата на МВР.
Виждайки
приближаващата тълпа и враждебното поведение в приближаващите се хора
полицейските служители пострадалия Д. и колегите му М. и П. се наредили един до
друг, с лице към приближаващите.
Като служители на РУ, Козлодуй им било известно по
служба за чести конфликти между тези лица. Враждебността в поведението на
приближаващите се била затвърдена от факта, че групата лица, които приближавали
носели в ръцете си брадви, тояги и други предмети.
Зад полицейските служители имало събрана друга
група от хора, а именно св. Г.И.А., св.Г.К.
М., синът му В.Г.К., В.К.М., снахата на св.Г.И.А.. И лицата от тази
група държали тояги, прави лопати и други подобни предмети.
Пострадалия Л.Д.
и колегите му разпоредили устно на лицата от групата, която приближавала да не отиват
до групата на Г.И.А., като се опитали да ги спрат, но те ги избутали и
приближили. Полицейското разпореждане не било изпълнено. Лицата от двете групи започнали
да се бият, да се псуват и обиждат, започнали да хвърлят камъни и бетонови късове. В непосредствена близост до
заведението са се извършвали ремонтни дейности от ВиК, и имало камъни и бетонни
парчета. И от двете групи си нанасяли удари.
Полицейските служители се опитвали да предотвратят
сблъсъка, но не им се удавало, поради което поискали съдействие от колеги от
АЕЦ Козлодуй. Най
активен от групата на К., бил подсъдимия И.Ц.. Около 16,45 часа подсъдимия Д. хвърлил парче бетон
от уличната настилка към полицейските служители и стоящите зад тях лица, като с
него ударил пострадалия св. Л.Д. в десния крак в областта на глезена.
Вследствие на удара пострадалия се навел от
причинената болка и установил, че има кървене от раната, по късно потърсил спешна лекарска помощ във ФСМП –
Козлодуй. За извършения преглед на пострадалия е съставен фиш за спешна помощ.
След като е бил ударен пострадалия с парчето бетон
в крака, към групите, които се биели, приближил св. Ц.С.Ц. и разпоредил на
хората от неговата група да се оттеглят. Същите се подчинили и се отправили към
спрените автомобили, които били оставени на ул. „Калина”.
От изготвената по досъдебното
производство съдебно медицинска експертиза по писмени данни, се установява, че пострадалия
Л.А.Д. е получил разкъсно - контузна рана на дясна подбедрица.
По механизъм увреждането отговаря да бъде получено
от действието на твърди тъпи предмети и може да бъде получено по начин и време
посочени в досъдебното производство, т.е. при удар с твърд тъп предмет в
областта на долен десен крайник.
На пострадалия Л.Д. е причинено временно
разстройство на здравето не опасно за живота.
Подсъдимият И.Ц.Д. е роден на ***г. в гр. Оряхово,
жител и живущ ***, българин, български гражданин, основно образование, неженен, безработен, ЕГН
**********, осъждан.
Извършеното престъпление се доказва от приложените
по делото писмени и гласни доказателства: Фиш за спешна медицинска помощ,
график за дежурствата в РУП - Козлодуй, ежедневна ведомост, удостоверение от ОД
на МВР – Враца, съдебно медицинска експертиза, характеристична справка, справка
съдимост, протокол за разпознаване на лица
и фотоалбум, разпит на св. Л.А.Д.,
М.Ж.М., П.Д.П., Г.И.А., В.К.М., Г.К.М., В.Г.К., Ц.С.Ц., Р.Г.И., Я.Д.Я., Ц.Д.К.,
М.Ц.К., Б.М.И., Д.Я.Д., В.Я.Д., С.С.Н., Д.Р.Д..
Подсъдимият И.Ц.Д. от обективна и субективна страна
с евентуален умисъл
е осъществил състава на чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 НК, за това, че на
09.03.2014г. около 16,45 часа в гр.Козлодуй на ул. „Зорница” пред № 4, след
нанасяне на удар с парче бетон е причинил лека телесна повреда изразяваща се в
разкъсно - контузна рана на дясна подбедрица, състоЯ.е довело до временно
разстройство на здравето не опасно за живота на полицейски орган – Л.А.Д. –
старши полицай в група „Охранителна полиция” към РУ ”Полиция”- гр.Козлодуй при
ОД на МВР – Враца, назначен със Заповед рег.№ 118/16.02.2004г. при и по повод
на изпълнение на службата му /опазване
на обществения ред /.
Подсъдимият И.Ц.Д. е извършил престъпление против
личността, като на длъжностно лице – полицейски орган, при и по повод
изпълнение на службата му е причинил
лека телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна подсъдимият е действал с
евентуален умисъл, тъй като макар и да
не е искал неговото настъпване, под въздействие на възникналия между лицата
конфликт, е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от
деЯ.ето, не е искал, но е допускал тяхното настъпване и въпреки това не се е
въздържал, а е извършил противоправното действие. Подсъдимият е съзнавал, че
св. Л.Д. е полицейски служител, съзнавал е и това, че същият към момента
изпълнява служебните си задължения Д. е бил с униформено облекло, той му
разпоредил на него и на останалите от групата да спрат и да не се приближават.
Подсъдимият е предвиждал, че с действията си ще причини страдание на
пострадалия, но се е отнесъл с безразличие към това.
От обективна страна изпълнителното деЯ.е е
осъществено чрез действие - нанесен удар с парче бетон /твърд тъп предмет/ в областта на долен десен крайник. Като пряк
причинен резултат от тези действия е настъпила лека телесна повреда, изразяваща
се в разкъсно - контузна рана на дясна подбедрица.
Повдигнатото обвинение по чл.131 ал.2 т.3 от НК се потвърждава от приложеното по делото
Удостоверение с рег. № 16161 от 31.03.2014г. издадено от „Човешки ресурси” при
Областна дирекция на МВР Враца, по отношение на пострадалия Л.А.Д. - старши полицай /водач на патрулен
автомобил/ в група „Охранителна полиция” към Районно управление
„Полиция”-гр.Козлодуй при Областна дирекция на МВР – Враца, категория Е-ІІ,
назначен в системата на МВР със заповед № 118/16.02.2004 г., и към 27.03.2014г.
продължава да работи, като държавен служител в Областна дирекция на МВР – Враца,
от които писмени доказателства е видно, че същият е имал качеството на
длъжностно лице - полицейски орган, и именно в това си качество е пострадал от
престъплението,
при и по повод изпълнение на службата му /опазване на обществения ред /.
Изведено от събраните гласни доказателства и
писмени такива, може да се направи единственото обосновано заключение, че
лицето спрямо което са извършени противоправните действия се е намирало при
изпълнение на служебните си задължения и във връзка с тях е пострадал.
Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият
се признава за виновен, не дава обяснения по случая, но изразява желание за
сключване на споразумение.
При разпита в съдебното следствие подсъдимият И.Ц.Д.
не се признава за виновен и отказва да дава обяснение по делото. Твърди, че ще
даде такива на по късен етап. След проведени две съдебни заседания подсъдимия Д., спира да се явява в съдебни заседания. Същият е
обявен за общодържавно издирване с телеграма № 41183 /01.10.2015г.
Производството по делото продължава задочно при
отсъствие на подсъдимия при условията на
чл.269, ал.3, т.2 НПК, а именно местоживеенето му страната не е известно и след
щателно издирване не е установено, като съдът приема, че това няма да попречи
за изясняване на обективната истина по делото. Производството е провеждано в
присъствието на подсъдимия и неговия договорен защитник адв. П., а след това е продължило
да се провежда само в присъствието на договорния защитник.
Обвинението се доказва по безспорен начин от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. В хода на производството
се обособяват три групи от свидетели.
Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка
изхождайки преди всичко от показанията на първата група свидетели, а именно
полицейските служители пострадалия Л.А.Д., св.М.Ж.М. и св.П.Д.П., тези
свидетели са очевидци на деЯ.ето. От показанията на св. Л.Д. се установява,че
подсъдимия И.Ц.Д. е хвърлил къс бетон и е ударил пострадалия. Видно от показанията
на свидетелите М.М. и П.П., които са се
намирали в непосредствена близост до пострадалия и с лице към другата група, в която е бил и подсъдимия Д. са
категорични, че именно подсъдимия И.Д. е автор на деЯ.ето, т.е., че именно той
е лицето хвърлило парчето бетон, с което е причинена телесната повреда. Тримата
свидетели дават подробни, последователни, логични и непротиворечиви показания
относно действията на подсъдимия. С лице към тази група са били и св. Г.М. и
св. В.К., както и св.Г.И.А., и св.В.К.М., които при проведените на досъдебното
производство разпити също категорично заявяват, че подсъдимия И.Ц.Д. е хвърлил
бетонния къс към пострадалия Л.Д. и го е ударил в десния крак в областта на
глезена.
Съдът даде
вяра и на показанията на разпитаните в съдебното следствие допуснати и
конституирани на по късен етап свидетели Д.Р.Д. и С.С.Н., същите макар да не са
участвали конкретно в процесуално следствените действия и да не са били и
свидетели очевидци на деЯ.ето, категорично отричат да са посочвали лице, което
следва да поеме отговорност за случилото се, а полицейския служител свидетеля Д.Д.,
сочи, че пред него е провеждана беседа с подсъдимия и той си е признал за
хвърлянето на камъка, твърди, че това следва да е било записано. Съдът счита за
достоверни показанията на двамата свидетели не само с оглед вътрешната им
непротиворечивост и последователност, но преди всичко и с оглед съответствието
им с останалите достоверни доказателствени материали по делото, предвид липсата
на съществени противоречия между тези показания и показанията на част от
свидетелите по делото.
Втората група свидетели са Г.И.А., Г.К.М. и В.К. към
тази група, следва да бъдат причислени и свидетелят В.М. и М.М., които са били
от едната страна при възникналият конфликт на местопроизшествието. В техните
показания в досъдебната фаза, които по съответният процесуален ред са приобщени
и в съдебната фаза на производството, те твърдят също така, че са видели и
сочат подсъдимият И.Д., като извършител на деЯ.ето, а именно че той е хвърлил
парчето бетон, което е ударило пострадалият. Техните показания в съдебната фаза
коренно се променят, като за първи път едва в съдебното следствие сочат друго
лице, като извършител на деЯ.ето, а именно Д.Я.Д. с прякор „М.”. Показанията на
тази група свидетели, следва да бъдат
разгледани от една страна, като участници в самият конфликт и през призмата на
техните отношения с подсъдимият и с групата около него. С оглед на това съдът приема
показанията дадени в досъдебната фаза за по-точни, актуални към момента на
извършване на деЯ.ето, т.е. дадени непосредствено след него, поради което на
същите следва да бъде дадена вяра.
Отношението на неприязън между
свидетеля Г.И.А. и останалите от тази група към други членове от
противоположната група и конкретно
срещу свидетеля Д.Я.Д. са довели до промяна в тяхната позиция с
течение на времето и до промяна показанията им съдебната фаза на
производството. Тук следва в тази насока
да бъдат посочени и твърденията и съмненията на свидетеля Г.И.А., относно заинтересованост на
полицейските служители и по-конкретно на свидетелите С.Н. и Д. Д..
В последното съдебно заседание от показанията на
свидетеля Н. безспорно се установи, че същият няма никакво участие в разследването и документирането по настоящето дело.
Съдът намира за неистинни показанията на последната
група свидетели, а именно групата около подсъдимия И.Ц.Д., в която влизат свидетелите Ц. С.Ц., Я.Я.Д., В.Д., Ц. Д. К.,
М.Ц.К. и свидетеля Р.Г.И., в частта им относно нападението и нанасянето на удар
с парче бетон от страна на подсъдимият върху
пострадалия и относно факта кой е нанесъл удара, тези показания
противоречат на по-голяма част от доказателствените материали по делото,
оценени от съда като достоверни и обслужват единствено защитната позиция на
подсъдимия. Тези свидетели
категорично отричат и твърдят, че
подсъдимият Д. не е автор на деЯ.ето, техните показания съдът намира за силно
предубедени и заинтересовани, като се вземе предвид близките им родствени и
приятелски отношения с подсъдимият. Въпреки всичко от техните показания може да
се извлече достатъчно информация за
фактическата обстановка, а именно
разположението на двете групи отстоЯ.ето
между тях, разположението на полицейските служители по между двете групи и
по-точно тяхното място в близост до
групата на Г.И.А.. Всичко това макар и косвено показва, че при хвърлянето на камък е много по-логично
същият да падне от групата, която стои
по-далеч от полицейските служители, при което да пострада полицейския служител. В същото
време е не логично той да бъде хвърлен
от близко разстоЯ.е от групата, която е стояла до полицаите, а именно
лицата в групата на Г.И.А.. Част от тези свидетели твърдят, че камъни са хвърлЯ.
и от двете
групи, което също съдът приема за достоверно, като по-голяма част от
свидетелите са съобщили точно това.
С оглед на това и разглеждайки показанията на
всички свидетели обособени в тези три групи се установява по безспорен и категоричен начин
авторството на деЯ.ето от страна на И. Ц.Д..
Защитника
па подсъдимия адв. П. навежда доводи, че
липсват доказателства, които да установяват безспорно доказано престъпление по
чл. чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 НК. Моли подсъдимия И.Ц.Д. да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочи, че обвинението почива
на предположения и, че в хода на съдебното производство не са събрани безспорни
доказателства за виновността на подсъдимия в извършване на деЯ.ето,
за което е обвинен. Съдът намира, че тези доводи са несъстоятелни и
недостоверни с оглед на тяхната
противоречивост с събрания доказателствен материал.
Действително в хода на съдебното следствие не са
събрани само преки доказателства, сочещи авторството, но описаните и
анализирани по горе такива, макар и част от тях косвени водят само на един
единствен извод, а именно, че подсъдимият И.Ц.Д. е извършител на престъплението.
Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия е
доказано по несъмнен начин съгласно изискванията на чл.303, ал.2 НПК, и че
довода на защитника му е несъстоятелен.
Непосредствен обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността на Л.А.Д..
Подсъдимият И.Ц.Д. е осъществил изпълнителното деЯ.е
на средната телесна повреда чрез нанасяне на удар с парче бетон в областта на
долен десен крайник, с което е въздействал
върху организма на Д., в резултат на което му причинил лека телесна повреда
изразяваща се в разкъсно - контузна рана на дясна подбедрица, състоЯ.е довело
до временно разстройство на здравето не опасно за живота
Причина за извършване на престъплението съдът
намира в заниженото правосъзнание на подсъдимия, престъпно лекомислие, сприхав
характер незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към
обществото, в ниската му правна култура, незачитането телесната
неприкосновеност на личността, в емоционално неуравновесеното му състоЯ.е към
момента на деЯ.ето, както и в чувството му за недосегаемост и превъзходство, като
настъпилият обществено опасен резултат е в пряка и причинна връзка с виновното
му поведение.
Обществената
опасност па деЯ.ето е висока предвид начина на извършване на деЯ.ето и
последиците за здравословното състоЯ.е за пострадалия.
С оглед съдебното минало на подсъдимия и
характеристичните данни за него, при определяне вида и размера на наказанието
му, следва да се приеме, че са налице отегчаващи вината обстоятелства.
Отегчаващи вината обстоятелства – липса на
критичност от страна на подсъдимия към извършеното от него престъпление,
последиците за здравето на ищеца.
Обществената опасност на дееца И.Ц.Д. е висока с
оглед съдебно минало към момента на извършване на деЯ.ето.
За престъплението по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130,
ал.1 от НК се предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието съдът
съобрази степента на обществена
опасност на деЯ.ето и дееца. Степента на обществена опасност на деЯ.ето е функция на обществената опасност на
дееца и при всички случаи следва да се преценява с оглед на цялостния контекст на установената
фактическа обстановка.
В случая
подсъдимия видно от доказателствата се характеризира
като деец с висока степен на обществена опасност. Същият е многократно
осъждан. Начина на извършване на деЯ.ето обуславя според настоящия състав на
съда по-високата степен на обществена опасност както на подсъдимия, така и на извършеното от него деЯ.е; касае деЯ.е, изразяващо се в посегателство срещу личността и телесната неприкосновеност на лице
в определено качество, което от своя страна обуславя висока степен на
обществена опасност на самото деЯ.е. Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитане на обществените отношения, осигуряващи и телесна неприкосновеност на личността.
Съдът, като прецени обществената опасност на
извършеното деЯ.е и дееца и като взе предвид разпоредбата на чл.54 НК му наложи
наказание в предвидените законови
рамки от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, около средния размер на предвиденото в
закона.
За да му наложи такова по вид и размер наказание
съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, предвид съдебната му биография, както и начина на извършване на самото
деЯ.е, комплексния характер на засегнатите обществени отношения, осигуряващи
както неприкосновеността на човешкото здраве, така и тези, свързани с
осъществяване службата на пострадалия, и степента на засягането им, предвид на
това, че на пострадалия са причинени увреждания. При опита си да влезе в
стълкновение с хората от другата група е проявил упорита престъпна воля,
упражнявайки интензивна физическа сила, както по отношение на тях, така и по
отношение на полицейския служител, осъществяващ опазване на обществения ред,
като е продължил да буйства, да хвърля камъни и да напада, независимо от
намесата на полицейските служители, които са били на мястото на произшествието.
Налице е възходяща градация в противоправното му поведение, ескалирала в
извършването на престъпление – по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК,
като ситуацията е била овладяна, едва след като престъплението е било извършено,
единствено благодарение общите усилия и намесата на свидетеля Ц.С.Ц., който дошъл
на мястото на инцидента и им
наредил да се оттеглят.
Всички тези
обстоятелства относно начина на извършване на деЯ.ето сочат на завишена степен
на обществена опасност и на личността на подсъдимия, тъй като същият се
характеризира и посредством деЯ.ето си.
Освен това,
както вече се посочи, към момента на извършване на деЯ.ето подсъдимият е бил
осъждан двадесет и един пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления
от общ характер, като в осемнадесет от случаите са му били налагани наказания
лишаване от свобода, които очевидно, не са оказали необходимото възпиращо и
поправително въздействие върху личността му. Тези обстоятелства сочат за трайно
установени престъпни навици и обуславят необходимостта от по-продължително
наказателноправно въздействие върху личността му, чрез определяне по-голям размер на наказанието. От отказа му да даде обяснения по обвинението,
от факта, че производството беше забавено, тъй като се наложи обявяването му за
общодържавно издирване, и продължаване на производството задочно в отсъствието
на обвиняемия, ясно личи, че същият не проявява критичност към извършеното, тъй
като изнесените факти са насочени главно към оправдаване на постъпките му, чрез
приписване на действия, които в конкретната ситуация изглеждат наивни и
нелогични и целят единствено да го представят в добра светлина. На фона на
развилата се ситуация, признанията на подсъдимия на досъдебната фаза на
процеса, изразеното от него желание за обсъждане на споразумение и
преосмислянето на поведението от него на по късен етап, идват да покажат, че
същият не осъзнава вината си и не проявява критичност към извършеното. Именно
затова съдът не намери наличие на смекчаващо отговорността му обстоятелство. В случая
не са налице предпоставките за определяне вида и размера на наказанията при
условията на чл.55 от НК.
Затова съдът счете, че така определеното по размер наказание
лишаване от свобода за срок от две години е необходимо и достатъчно спрямо
него.
С оглед предходните осъждания на подсъдимия на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер, съществуват законови
пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй като същият
е рецидивист по смисъла на параграф 3, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, на основание чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови ефективно изтърпяване на наложеното
му най-тежко наказание – в затвор при първоначален строг режим.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше
признат за виновен по предявените му обвинения, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на
193.51лева.
Водим от горните съображения съдът е постановил
присъдата си.
РАЙОНЕНСЪДИЯ: