№ 2968
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120100726 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Б. С. К.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 443,81 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в
обект на потребление, находящ се в гр. Б. за отчетен период от 12.10.2018 г. до 10.05.2021 г.
и период на фактуриране от 25.06.2019 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.10.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 55,57 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.07.2019 г. до 06.10.2021 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение № 2759/11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 7102/2021 г. на РС – Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът притежава качество на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, съобразно ОУ на ищеца, тъй като е собственик на имота. Сочи се, че в
процесния период ответникът е потребил доставена, отведена и пречистена вода в
процесния обект на потребление, за което са издадени съответни фактури, като ответникът
не е заплатил задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка
от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Отчета е извършван служебно и по физически снети
отчети. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило
задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за
процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявил
настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
1
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове, като се оспорва качеството потребител на
ответника, както и представените фактури, които не са подписани от същия.
В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7102/2021 г. на РС – Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 2759/11.10.2021 г.,
която е връчена по реда на чл.47 ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен
срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Приета е на л. 10 от делото справка - извлечение на частен абонат с № ****, с титуляр
Б. С. К., за обект, находящ се в гр. Б..
От представената справка от СВ – гр. Бургас е видно, че считано от 2015 г.
ответницата е собственик на процесния обект на потребление /л. 94/.
От представените по делото протоколи, подписани от инкасатор и един свидетел се
установява, че за част от отчетния период титулярът на партидата не е осигурил достъп до
обекта на потребление /л. 85 – л. 93/.
Приет по делото е подписан от ответницата протокол от 09.03.2021 г. за извършен
отчет, от който се установява, че показанията на водомера към този момент са били 1875 –
3
1859 с отчетена разлика 16 м/л. 97/.
Представени са и копия от решения на ДКЕВР за процесния период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи, наличието
на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение, на която ищцовото
дружество е доставило ВиК услуги до обекта, титуляр по партидата на който е ответника,
твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което
има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на
ответника, и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото е представената справ от СВ – гр. Бургас е видно, че считано от 2015 г.
ответницата е собственик на процесния обект на потребление. Последната макар да съдържа
вторични данни за собственост, същите са основани на първични документи установяващи
собствеността на ответницата, поради което за целите на настоящото производство, съдът
приема, че в процесния период ответницата е била собственик на обекта на потребление,
респ. потребител на ВиК услуги, съобразно чл. 2 ал. 2 т. 1 от общо достъпните на сайта на
ВиК – Бургас общи условия.
Предвидено в ал. 4 на чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на водомерите се
2
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен
достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява
свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По
силата на ал. 3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от шест месеца от последното
отчитане. Съобразно ал. 4 на чл. 24, при отказ на потребителя да осигури достъп и при
неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 46.
Видно е от представените протоколи от отчети и справката-извлечение, че за
процесния период са служебно начислявани количества вода, като за част от периода е
осъществяван реален отчет. Ответникът не твърди да е предприемал действия по
осигуряване на достъп и е видно от неоспорените протоколи констатацията на инкасатора,
че имотът е недостъпен.
Действащи в рамките на процесния период са нормите на Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери,
са задължение на потребителите. В процесния случай ВиК операторът, при неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп, не е имал информация дали в процесния
имот е монтиран водомер, респективно дали същият е бил изправен – видно е, че реален
отчет не е извършван още от 2019 г. Съобразно цитираната уредба, неизправна страна в
облигационната връзка е потребителт, който не е предприел необходимите действия да
поддържа надлежно средство, което и да е достъпно на оператора да отчита потребяваните в
имота количества вода. При извода за неизправност на потребителя, то за ВиК оператора се
е породило правото да остойностява количествата доставена вода по методиката закрепена в
чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. в минимален размер от 6 куб.м.
месечно за всеки обитател. А в случая е видно от справката - извлечение, че е начислявано
месечно количество в максимален размер само за един от месеците на отчитане, а за
останалите – в по-малък размер.
Отделно от изложеното, положения подпис в протокола за съвместен отчет /в
присъствието на потребителя/ от м.03.2021 г. представлява признания, както на
потребителското качество, така и на реално и служебно отчетеното количество вода за
периода предхождащ този месец.
Така мотивиран, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост
на суми за периода 12.10.2018 г. до 10.05.2021 г.
По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от
ответницата – в съдебното заседание изрично е заявено, че исковете не се оспорват по
размер, съдът приема, че същият е в претендираните размери.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен
за сумата от 443,81 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода
в обект на потребление, находящ се в гр. Б. за отчетен период от 12.10.2018 г. до 10.05.2021
г. и период на фактуриране от 25.06.2019 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за
забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
3
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на
доставените му ВиК услуги по издадените фактури за процесния период. Претенцията
следва да бъде уважена в претендирания от ищеца и неоспорен от ответницата размер от
55,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.07.2019 г. до 06.10.2021
г.
По разноските в производството:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 75лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в исковото производство
разноски в размер от 475лв. за заплатена държавна такса в размер от 75 лева, депозит за
особен представител в размер от 300 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено
в размер от 100 лева. по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Б. С.
К., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Б. следните суми: сумата от 443,81 лева
/четиристотин четиридесет и три лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр.
Б. за отчетен период от 12.10.2018 г. до 10.05.2021 г. и период на фактуриране от 25.06.2019
г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 08.10.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 55,57 лева /петдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.07.2019 г. до 06.10.2021 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение № 2759/11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 7102/2021 г. на РС –
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Б. сумата от 75 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д. №
7102/2021 г. на РС – Бургас, разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Б. сумата от 475 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство
разноски за заплатена държавна такса, депозит за особен представител, и юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4