Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 450, 31.07.2019 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА
СЯРОВА
Секретар: Ж.И.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 729 по описа
за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ във вр. с
чл.310, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от С.Д.Ц. ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.К.П.-***, против Детска Градина № 9 „Приказка“
гр.Търговище, представлявана от Директора Д.Л. Д., с която са предявени
обективно съединени искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение,
възстановяване на предишна работа и заплащане на обезщетение за времето през
което ищцата е останала без работа, считано от 16.03.2019г. в размер на 4704лв.
за период от шест месеца, с правни основания чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е била в трудово правни отношения с ответника ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ - ДЕТСКА ГРАДИНА №9
„ПРИКАЗКА“- ГРАД ТЪРГОВИЩЕ за времето от 01.03.1990г. до 16.03.2019г. Със
Заповед №24 от 14.03.2019г. трудовото й правоотношение е прекратено. Заповедта
е връчена на 15.03.2019г. Към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е заемала длъжността „Работник кухня“ /разливочна/. Като
основание за прекратяване на трудовия договор се сочи чл.325, ал.1, т.9 от КТ,
а причина за прекратяването-„невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест по здравни противопоказания въз
основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия“.
Ищцата счита тази Заповед за незаконосъобразна по
следните съображения: При извършване на уволнението и издаването на обжалваната
заповед ответникът е допуснал нарушения на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила, които се изразяват в следното:
На първо място е
нарушен материалния закон-правното основание, на което е прекратен трудовият
договор не съответства на действителното фактическо и правно положение. Поради
това счита, че е приложена правна норма, която е неотносима към конкретното
основание за уволнение и действителното положение. Работодателят е посочил в
мотивите на заповедта за уволнение, че извършва същото „във връзка с т.15 от ЕР
на ТЕЛК към МБАЛ- Търговище АД- гр.Търговище №3701/07.12.2019г.
Процесното решение на
ТЕЛК е издадено на ищцата за заболяване, установено от ТЕЛК, а именно
неинсулинозависим захарен диабет, тип 2, Диабетна полиневропатия. Това е
заболяване, което е в обхвата на Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1
от Кодекса на труда- чл.1, т.6 от Наредбата- Наредба №5/1987г., /обн., ДВ,
бр.33/1987г./ Констатацията на комисията от медицинските изследвания,
представените документи и мотиви за експертното решение е: „ТЕЛК приема, че не е целесъобразно уволнението на
лицето, имайки предвид естеството на заболяването и евентуалните усложнения при
промяна на условията на труд“. Като противопоказани условия на труд в т.15 на
Решението са посочени: физически натоварвания, неблагоприятен микроклимат,
нощен труд, нервно психично пренапрежение. Ищцата счита, че нито едно от тези
условия на труд не е налице при работата, която извършва на работното си място
съгласно длъжностната й характеристика.
На следващо място в
мотивите на заповедта за уволнение се сочи че същата е издадена „във връзка с
отговор на Председателя на ТЕЛК към „МБАЛ- ТЪРГОВИЩЕ“- ЕООД- град Търговище с
изх.№29-22- 11/26.02.2019г.“. Работодателят приема, че тези предписания са
задължителни за него. Въпросното писмо обаче и дадените с него предписания не
съдържат указания да бъде уволнена.
Работодателят твърди, че е изискал становище на „Служба
по трудова медицина- Търговище“- ЕООД- гр.Търговище, но отказва категорично да
запознае ищцата със същото.
Релевира доводи, че при уволнението с посочените в
Заповедта за уволнение мотиви, ответникът е нарушил драстично както
материалния, така и процесуалния закон-първо е заобиколил закона като е лишил
по този начин ищцата от предоставената й от закона правна закрила за уволнение
на трудоустроени работници, второ-прекратявайки правоотношението си с нея не й
е предложил работа съгласно изискванията на закона, не я е уведомил за това си
задължение.
Предвид това моли съда да
постанови решение, с което да признае процесната заповед за незаконосъобразна и я отмените като такава. Възстанови
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и и заплати полагащото й се
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за времето през което е останала без работа.
Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа
исковете.
С отговора ответника оспорва исковете като неоснователни. Твърди че, предвидената в чл.333 ал.1 от КТ специална защита е
само в определените от закона случаи за прекратяване на трудов договор по
чл.328 и чл.330 от КТ.
Обжалваната заповед не попада в обсега на цитираната
защита, поради което ищцата не може да се ползва от нея.
Представеното експертно решение № 3701 от
07.12.2017г. не дава процент инвалидност, а само определя наличието на заболяване по
Наредба № 5. В същото не е налице констатация дали лицето може да продължи да
упражнява трудова дейност като работник кухня/разливочна, а се посочват
противопоказните условия на труд - „физически натоварвания, неблагоприятен
микроклимат, нервно психическо пренапражение”. В исковата молба се твърди, че
„дори и едно от тези условия на труд не е налице на работното място” и то не я
поставя в неблагоприятно положение спрямо заболяването й. В същото време,
ищцата устно се е оплакала в Община Търговище, поради което на 13.02.2019г. е
извършена проверка в детската градина /протокол вх.№ 163/13.02.2019г./.
Въз основа на проверката, с писмо № 29-00- 126/18.02.2019г„ Общината дава
конкретни указания като изрично се подчертава, че следва да се съобразява
всичко със здравословното състояние на ищцата.
В тази връзка е отправено запитване до ТЕЛК, изискано е становище от
„СТМ-ТЪРГОВИЩЕ” ЕООД, сезирана е комисията по етика, която е изяснявала причини
и е провела две заседания, издадени са съответните заповеди на Директора и
длъжностната характеристика е детайлизирана, обсъдена е и подписка на персонала
на ДЕ относно поведението и държанието на ищцата.
В отговора си, РЗИ изрично препраща към цитираното решение на ТЕЛК като
насочва и към СТМ за заключение относно пригодността на ищцата за изпълняване
на трудовите й задължения. Становището на СТМ изразява категоричното твърдение,
че всички длъжности в щатното разписание на ДГ са напълно неподходящи и
противоречат на заболяванията на ищцата като се основава и на извършената
оценка на риска на длъжностите в ДЕ, актуализирана 2017г. по разпореждане на
Община Търговище.
В настоящия случай, при липса на конкретна преценка на ТЕЛК дали длъжността
е противопоказна за здравето на ищцата, единствената валидна оценка за наличие
на протипоказност остава изразеното в становището на СТМ, съобразено с
показателите описани в решението на ТЕЛК.
Всички описани документи на практика задължават работодателя да подходи по
единствения възможен начин и да прекрати трудовия договор поради обективна
невъзможност на ищцата да изпълнява възложената й работа поради болест.
Варианта с предлагане на друга подходяща длъжност в този случай не е предвиден
по закон, а е и невъзможен, тъй като в ДГ няма разкрити такива работни места.
Ето защо, при прекратяването на трудовия договор на ищцата, не е налице
нито заобикаляне на закона, нито неправилно приложение на материалния закон.
Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.В съдебно заседание процесуалният представител поддържа
отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Страните са били в трудовоправни
взаимоотношения по силата на безсрочен трудов договор, прекратен едностранно от
работодателя на основание чл. 325, ал. 1 т. 9 КТ със заповед №24/14.03.2019г.,
считано от 16.03.2019г. Като
основание за прекратяване на трудовия договор е посочена разпоредбата на
чл.325, ал.1, т.9 от КТ, а мотивите са: „невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест по здравни
противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска
комисия“.
Видно от приложеното по делото трудово досие, ищцата е работила по трудово
договор на длъжността „работник кухня“
/разливочна/ в ДЕТСКА ГРАДИНА №9 „ПРИКАЗКА“- ГРАД
ТЪРГОВИЩЕ за времето от 01.03.1990г. до 16.03.2019г. По делото е представена длъжностна характеристика на длъжността “работник
кухня/разливочна/“ в ДГ № 9, „Приказка“ гр.Търговище, в която точно и конкретно
са изброени основните й задължения т.1 до т.28. Приложено е и трудовото досие
на ищцата.
На следващо място, между страните не се спори
и от представеното по делото Експертно Решение № 3701 от 193/07.12.2017г. на
ТЕЛК е видно, че със същото състоянието на ищщцата до експертизата е
определено като „роботоспособен, с водеща диагноза „неинсулинозависим захарен
диабет тип 2. Диабетна полиневропатия. В решението са изброени като
противопоказни условия на труд – физически натоварвания, неблагоприятен
микроклимат, нощен труд, нервно напрежение. В решението е посочено, че не е
целесъобразно уволнение на лицето, имайки предвид естеството на заболяването и
евентуалните усложнения при промяна условията на труд. Не е посочено, че С.Ц.
не може да изпълнява длъжността си, съобразно препоръките на ТЕЛК. Срокът
на решението е до 11.10.2021г.
Представено е становище на Служба по трудова
медицина-Търговище от доктор В.Й.П. изх.№ П-02-033 от 08.03.2019г., в
което въз основа на данните от горецитираното експертно решение е
дадено мнение, че ищцата не може да продължи да изпълнява никоя от длъжностите
в щатното разписания на детската градината, защото работните места в
Заведението са свързани със средно тежък физически труд ( с принудителна
продължителна правостояща, ходеща и приведена работна поза-с динамично и
статично натоварване на долните крайници, неблагоприятен микроклимат и нервно-
психично напрежение/.
По делото са представени длъжностна
характеристика за длъжност „работник кухня/разливочна“, връчена на ищцата на 07.03.2019г.
В длъжностната характеристика са посочени и
включени ежедневни задължения на ищцата освен в кухнята и в други
помещение в детското заведение и в двора на същото.
В приложеното трудово досие на С.Д.Ц. са
приложени и всички болнични листи, от които се установява, че ищцата често е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност за времето през което е
работила в детската градина.
При оглед на оригинала на трудовата книжка на
ищцата в проведеното на 17.07.2019г. открито съдебно заседание по делото съдът
е констатирал, че е вписано прекратяване на трудовото й правоотношение с
ответната детска градина въз основа на процесната заповед, след което
няма отбелязване за започване на работа по трудово правоотношение при същия или
друг работодател.
С отговора като писмени доказателства са представени копие
от протокол вх. № 163 от 13.02.2019 година, във връзка с възникнали конфликтни
взаимоотношения между ищцата и директора; копие от писмо с указания № 29-00-126
от 18.02.2019 година на община Търговище; копие от доклад с изх. № 120 от
07.03.2019г. на Директора на Детската градина; копие от запитване до ТЕЛК с
изх. № 111/20.02.2019 година от
Директора по повод издадено ЕР на ТЕЛК № 3701 от 193/07.12.2017г.; копие от
писмо от „МБАЛ“ Търговище с вх. №
178/05.03.2019г.; копие от искане становище до „СТМ-Търговище“ ЕООД с изх. №
117 от 06.03.2019 г. и копие от становище с изх. № П-02-033 от 08.03.2019г.
издадено от СТМ-Търговище, за непригодност ищцата да изпълнява трудовите си
задължения; копие от протокол вх. № 170
от 20.02.2019г. за актуализиране на длъжностната характеристика на работник
кухня/разливочна; копие от Заповед № 235 от 28.02.2019г., за оказване помощ по график
на ищцата; копие от график; копие от Заповед № 236 от 28.02.2019г. за
утвърждаване на Правилник за вътрешния трудов ред на ДГ № 9; копие от Заповед №
245 от 11.03.2019 г.; копие от протокол с вх. № 198 от 13.03.2019 г. с взето
решение от ГУТ за освобождаване на ищцата от работа; копие от Заповед № 151 от
21.12.2018г. за промяна на персонала на детската градина; копие от длъжностно
разписание в сила от 01.01.2019 г.; копие от протокол с вх. № 183 от
07.03.2019г.; копие от подписка от персонала на ДГ № 9“Приказка“ гр.Търговище
относно поведението и държанието на ищцата вх. № 182 от 07.03.2019г.; копие от
актуализация на оценката на риска от 2017; копие от вътрешни правила за определяне
на работна заплата.
По делото са ангажирани и гласни доказателства:
От показанията на св.С.
С. - завеждащ административна служба в ДГ № 9 „Приказка“ гр. Търговище се
установи, че ищцата С.Ц. работи при тях до месец март на 2019 година.
Освободена е поради това, че не си върши работата. Казвала, че е болна е не
може да я свърши. Лично нейно мнение е, че тя не желае да си свърши работата
както трябва. Отделен е въпроса, че тя пък от своя страна казва, че поради
здравословни причини не може да си свърши работата, но свидетелката не е
запозната подробно със здравословните й проблеми. Отчасти е запозната с нейните
медицински документи, тъй като болничните листи минават през нея. Заболяванията
са й най-различни, тъй като през последните две години носела постоянно
болнични листи и почти нямало месец без болничен лист. Носеше болнични листи за
кръвно, за кръст и за други неща. За един диабет знае, който от някакъв ТЕЛК е
написан, другото са болнични листи с много болести. Много пъти през годината
излиза в болничен. Молела колежки да преместят нещо, почти 90% от работата си я
вършела с помощ от останалия персонал. Една от задачите на С.Ц. била да прибере
храната от рампата, но тя казвала, че не може, поради което те закупили
количка, а този казан трябвало да се повдигне само на 10см. Тя постоянно се оправдавала със заболяванията
си. Не можела да вдига тежко, отделно има някакво нервно разстройство. Имало
инцидент, когато е замествала лелка в група и е крещяла на дете, изпадайки в
неконтролируемо състояние. Имала болничен лист за 6 месеца, понеже била
получила някакъв инсулт и се наложило свидетелката да работи нейната работа. В
градината има 106 деца, като нейното задължение е да раздели храната на 4 групи
в съдове, а лелките си разсипват храната на всяко дете. Тя разделя храната само
на 4 групи, след което трябва да измие съдовете и да се върнат обратно. Било й
вменено още да почиства кабинетите на директора, нейния кабинет, учителската
стая и общите помещения. Тя не ги почиствала, почиствали ги нейните колежки,
защото тя не можела да се наведе, тъй като главата й се пълнела с кръв.
Трябвало да чисти и една градинка пред входа но и това не правила. Без чужда
помощ нищо не вършила.
Св. Н. К. - помощник възпитател в група в ДГ № 9 „Приказка“ гр.
Търговище, заяви, че познава ищцата от девет години. С. твърдяла, че е болна и
пиела лекарства не знае от какво е болна. Веднъж била 6 месеца болничен.
Твърди, че тя е конфликтна и с никого не говори. Постоянно намирала с някого да
се кара. Освен разливочна и се налагало и да чисти и градинките с още няколко
жени. Като и станела трудна работата започвала да се кара и спирала да работи. Основната
й работа била разливочна, а преди това била готвачка. Тя сипвала храната за
децата по групи. Имали четири групи, като на всяка група се падала по една тенджера.
Около 100 деца има в градината. Винаги се обаждала по телефона да й помагат за
казаните, защото й било тежко. Скарала се с директорката и тръгнала да си търси
правата.Търсела конфликти, това нямала да направи, онова нямала да направи, тя
искала да има права, къде трябвало да чисти. Те й помагали за нейния район,
защото твърдяла че е болна.
Св. В.П. заяви в показанията си, че той е изготвил становище от 06.03.2019г., за
това, че ищцата не може да изпълнява трудовите си задължения. Обясни, че на
05.03.2019 год. му било предоставено писмо, подписано от д-р С., директор на
болницата в Търговище и д-р Ж., Председател на ТЕЛК въз основа на което, д-р С.
искал Служба по трудова медицина да изготви становище, въз основа решението на
ТЕЛК. Като се запознал с предоставените медицински и административни документи,
изготвил това становище, без да прави преглед на ищцата, тъй като по смисъла на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, лекарите от Служба по
трудова медицина, нямат право да практикуват медицински прегледи. Съгласно
Наредба 3 за Службите по трудова медицина, службата няма такива задължения и
права, тъй като не е лечебно заведение. Единствено може да сигнализира личния лекар, ако има новооткрито заболяване.
Няма как да не се довери на медицинските документи, тъй като съгласно Кодекса
на труда, решенията на ТЕЛК са задължителни за работодателя и за работника и е
следвал изрично задължителните препоръки
на ТЕЛК, условията при които работи
лицето, съгласно длъжностната характеристика и оценката на риска, извършена на
работното място. Направил връзката между забраната на ТЕЛК лицето да има
физически натоварвания и съгласно длъжностната характеристика, тя освен работа
в кухнята, почиства всички помещения в детската градина, коридори, външната
площадка и стъклата, което е средно тежък физически труд, тъй като почиства
освен с прахосмукачка и със стирка. Трябва да измие, да дезинфекцира. Освен
това, има задължение да окопава градинките и да рине снега. По документи това
са нейните задължения. Изводите са такива на база само на представените
документи и решението на ТЕЛК. Освен това, тъй като ТЕЛК не се е произнесъл конкретно,
дали длъжността е противопоказана за заболяванията на лицето, а директора на
болницата е разписал, че трябва Службата по трудова медицина да даде заключение
за пригодност, съгласно Наредба 3 за службите., той изпълнил това указание от
директора на МБАЛ и Председателя на ТЕЛК. Освен процент на неработоспособност,
ТЕЛК посочва и условията, при които е недопустимо да работи едно лице. Те са
уточнили тези условия, без да се произнесат конкретно за длъжността. По принцип
би трябвало да го направят, но в случая не са. Тъй като това писмо е в отговор
на запитване от директорката за втори път конкретно, дали лицето е подходящо да
заема тази длъжност при тези условия или не, ТЕЛК за втори път конкретно не се
е произнесъл, а прехвърлят изискването към лекари от Службата по трудова
медицина да уточнят, съгласно условията, заболяванията и рисковете, дали това
може или не. Според него работата на ищцата не е подходяща за нея. Това, което
е описано в оценката на риска е съобразена от него, но уточнява, че оценката на
риска по принцип засяга здравите работещи в един обект. Когато има лица с
хронични заболявания, би следвало за тях да се преценява конкретно, дали
оценката, която е направена за здравите хора е валидна за тях или не. В случая ищцата спада към чувствителните
категории, към които трябва да има по-голямо внимание, за да не се
инвалидизира, ако работи при неподходящи условия. В конкретния случай, ТЕЛК се
е произнесъл не във връзка с присъждане на процент на трайна
неработоспособност, а с това, дали лицето е защитено от съкращение или
дисциплинарно уволнение. В случая експертизата на ТЕЛК е единствено във връзка
със защитата. Тази жена не е инвалид, тя не се явява трайно неработоспособна,
тъй като няма присъден нито едни процент в решението на ТЕЛК. ТЕЛК е изготвен само с оглед защита от
евентуално уволнение.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като счита, че
всички, макар и заинтересовани от изхода на спора са Обективни, точни и
непосредствени са в обясненията си. Имат преки и непосредствени впечатления от работата
на ищцата, като показанията им не си противоречат и кореспондират с писмените
доказателства по делото.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът също кредитира като пълно,
обосновано, и изготвено с необходимите професионални знания и опит. Според
експерта брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата / за месец ноември 2018г./
е в размер на 805.71лв. При тази база обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 16.03.2019г. до 19.06.2019г. е в размер на 2537.98лв.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че в
тази сума е включило е безплатната храна която се дава и СБКО по силата на
вътрешни правила. В случай че съдът не ги включи БТВ на ищцата за м.11.2018г.
2018г. би бил в размер на 748.45лв., а за периода 16.03.2019г. до 19.06.2019г.
– 2357.61лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно
съединение искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 24/14.03.2016г.
на ответника – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ и за изплащане на обезщетение за оставане без работа
за период от шест месеца в размер на 3434 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – с правно основание чл. 344, т. 3 вр. с чл.
225 КТ.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ
За да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, т.9 от КТ, трябва да съществуват кумулативно следните три елемента:
1. Невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни
показания;
2. заключение на ТЕЛК, като в него трябва не само да се определи болестта,
довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и изрично да
се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда невъзможността
му да изпълнява точно определената работа по трудовото правоотношение;
3. както и липсата на подходяща за здравословното състояние на работника
или служителя работа в предприятието.
От представените доказателства по делото е видно, че липсва установено от
здравен орган становище, че здравословното състояние на ищеца поражда
невъзможността му да изпълнява точно определената му работа по ТПО.
В експертното си решение ТЕЛК № 3001/173 от 04.11.2009г. е определил
противопоказните условия на труд: ненормиран дневен работен график, нощен и
извънреден труд, обща физическа работа, неблагоприятен микроклимат, ниски
температури, психическо напрежение.
Ответникът се е обърнал с искане до здравния орган РКМЕ към РЗИ за
изясняване и допълване на ЕР, като по този въпрос се е произнесла със становище
служба по трудова медицина. Същата е дала становище на 08.03.2019г., че всички
длъжности в детската градина са противопоказни за ищцата.
В същото време в трудовото досие на ищцата (лист 74) се съдържа Заключение
на служба по трудова медицина при „СТМ-Търговище“ ЕООД от 14.12.2018г.,
изготвено от д-р Светлана М., че ищцата „може
да изпълнява посочената длъжност/професия при следните условия:Системно
наблюдение и адекватно лечение от ОПЛ или специалист“.
В чл.61, ал.1 на Наредбата за медицинската експертиза са определени
реквизитите, които трябва да съдържа експертното решение. Съгласно т.8
експертизата трябва да даде заключение относно това трудоспособно ли е лицето
за работното си място и необходимостта от трудоустрояване. При липсата на
предписание за преместване на друга работа и без указания каква да е длъжността
от списъка на работните места за трудоустроени, работодателят не може да
премести работник на друга работа. Той не може законосъобразно да прекрати
трудовия договор и на основанията на чл.325, ал.9 КТ поради здравни противопоказания,
защото макар и очевидно, че посочените противопоказни условия на труд са именно
такива, при които ищеца работи, според СТМ, ТЕЛК не се произнася каква друга
работа може да изпълнява.
В случая в обжалваната заповед е посочена
изрично първата хипотеза, при която невъзможността за изпълнение на работата е
поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което
означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто
и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това
ред. Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания" и е
налице в случаите, при които работникът или служителя боледува от болест, която
не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на
невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение.
И в двата случая става дума за медицински
въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В
компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи
болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни
противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за
заеманата от работника или служителя длъжност.
Наред с това е необходимо и
кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя.
Съгласно правилото на чл. 154 ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или
възраженията си. От тук следва, че в тежест на ответника по делото е да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на цитираните по-горе
предвидени в закона условия, при наличието на които е налице материално-правна
законосъобразност на обжалваната заповед за уволнение. Когато тежестта на
доказване в процеса не е изпълнена, съдът следва да приеме, че
фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да
извлече изгодните във връзка с тях правни последици. В този смисъл е и решение
№ 183 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., III г., постановено по
реда на чл.290 ГПК.
По делото в експертното решение на ТЕЛК от 07.12.2017г.
не е определен никакъв процент намалената работоспособност на ищцата С.Д.Ц.. В
случая в решението не е посочено, че ищцата не е в състояние да изпълнява
конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да извършва през
периода на инвалидизация. Напротив, посочено е изрично, че ищцата е
работоспособна, т.е. може да изпълнява длъжността си, съобразно препоръките на
ТЕЛК, като е „нецелесъобразно уволняване
на лицето.“ Тази констатация на експертното решение не може да бъде
тълкувана корективно или разширително чрез становището на
службата по трудова медицина. Това е достатъчно да се приеме, че работодателят
не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото
правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
не е доказал първата предпоставка на чл.325, ал.1, т.9 КТ. /в този
смисъл е и Решение № 195 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 1997/2014 г. на Върховен
касационен съд/.
В същото време ответната страна със
свидетелски показания установи, че ищцата е конфликтна личност и използва
здравословното си състояние, като причина да не изпълнява възложените й трудови
задължения. Използва здравословно си състояние като оправдание за некачественото
изпълнение на работата си. Оплакванията й са натоварили допълнително останалият
персонал, който й е оказвал помощ или е вършел нейните задължения. За това
говори и представения по делото протокол от 13.02.2019г. за извършена проверка.
От друга страна от приложеното по делото
трудово досие се установява, че ищцата често ползва болнични, за хипертония или
вирусни заболявания, но няма ползван продължителен отпуск поради болест в
последната година. През 2015г. има издаден продължителен отпуск за период от 6
месеца, поради получен мозъчен инфаркт.
Наред с това, видно от показанията на
свидетеля д-р П. същият не е извършил личен преглед на ищеца, а е дал
заключение по представеното му експертно заключение, в което изрично е
посочено, че ищцата може да изпълнява длъжността си при изпълнение на
препоръките на ТЕЛК. В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, в
обжалваното решение работодателят се е позовал изрично на невъзможност на
ищцата да изпълнява възложената й работа поради болест, довела до трайно
намалена работоспособност, а не на другото предвидено при условията
на алтернативност в хипотезата на чл. 325, ал. 1 т. 9 КТ основание –
здравни противопоказания, а съгласно трайната и задължителна съдебна
практика съдът преценява законността на уволнението само в рамките
на използваното от работодателя основание за уволнение.
При така изложените съображения съдът достига
до извод за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, поради което
и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и
следва да бъде уважен, като уволнението бъде признато за незаконно и се отмени.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Основателността на иска се обуславя от
незаконността на уволнението. Необходимо е също трудовото правоотношение да не
е имало срочен характер. С доклада по делото е отделено като безспорно
обстоятелството, че страните са били обвързани от правоотношение с безсрочен
характер. Ето защо искът е основателен. Ищцата следва да бъде възстановена на
заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „работник
кухня“/разливочна с място на изпълнение на работата- ДГ № 9 „Приказка“ град
Търговище.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ
За уважаване на иска за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение ищцата следва да
установи оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност,
причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово
възнаграждение, което е получила преди уволнението.
Установено е по делото, след констатации на
трудови книжки в последното по делото съдебно заседание, че след прекратяване
на трудовото правоотношение на 16.03.2019г., ищцата не е започнала нова работа
по трудово правоотношение.
От заключението на ССчЕ се
установява, че за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението,
ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 805.71лв. за отработени 22 дни, което включва: 510лв.
основна заплата; 204лв. клас; 44 лв. безплатна храна. 34.45лв. работа през
официален празник и 13.26лв. СБКО.
Съгласно чл. 228 от КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по раздел III, глава X от КТ е
полученото от работника или служителя трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца в който е възникнало основанието за съответното обезщетение
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл. 17 от Наредбата за за структурата и
организацията на работната заплата:
В брутното трудово възнаграждение за определяне на
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно
заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради
производствена необходимост, по чл. 267, ал.
1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Горната
нормативна разпоредба изисква допълнителните трудови възнаграждения, които ще
се включат при определяне на обезщетенията по КТ да имат постоянен
характер (т.3). Съгласно чл. 15 от наредбата с постоянен характер са
трудовите възнаграждения:
- по чл. 11- за образователна и научна степен „доктор”
или за научна степен „доктор на науките”, свързана с работата на работника или
служителя;
- по чл. 12- за придобит трудов стаж и
професионален опит;
- други допълнителните възнаграждения, които се
изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
Съгласно чл.8
от Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на
персонала в звената от системата на народната просвета
(1) В брутната работна заплата на персонала в
системата на народната просвета освен допълнителните трудови възнаграждения,
определени в Кодекса на труда и
подзаконовите нормативни актове, се включват и следните допълнителни трудови
възнаграждения:
1. за изпълнение на учебни часове над минималната норма
задължителна преподавателска работа, ако те не са отчетени при определянето на
основната работна заплата;
2. за професионално-квалификационна степен;
3. за преподаване на учебни предмети на чужд език с
изключение на учебния предмет "чужд език";
4. на класен ръководител - за консултиране на родители и
ученици и водене на училищната документация на съответната паралелка;
5. за
безплатна храна - на непедагогическия персонал в детските градини и персонала в
столовете и кухните на училищата;
6. за постигнати резултати от труда през учебната година
съгласно раздел IV;
7. за проверка на изпитни материали от външно оценяване и
олимпиади;
8. за изпитване на един ученик в задочна, кореспондентска,
индивидуална и самостоятелна форма на обучение;
9. за провеждане на държавен изпит по практика за
придобиване степен на професионална квалификация по професията/специалността;
10. за проверка на една писмена работа от държавен изпит
по теория за придобиване степен на професионална квалификация по
професията/специалността.
(2) В брутната работна заплата на персонала в системата
на народната просвета може да се включват и следните допълнителни трудови
възнаграждения, ако са определени във вътрешните правила за работната заплата
и/или в колективен трудов договор:
1. за работа при специфични условия на труд на персонала
в специалните детски градини и училища;
2. за придобита квалификация по дефектология за работа в
специалните училища и специалните детски градини;
3. за официални празници или за началото на учебната
година - до три пъти годишно.
(3) С национални програми или в колективен трудов договор
с вътрешните правила за работната заплата и/или с индивидуалния трудов договор
може да бъдат определяни и други видове допълнителни трудови възнаграждения.
(4) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 4 се
изплаща на класните ръководители за съответните дейности, които се извършват 45
минути извън седмичното разписание на учебните занятия по график, утвърден от
директора. Възнаграждението се изплаща само през времето на учебните занятия.
(5) Допълнителното възнаграждение по ал. 2, т. 1 се
изплаща само за действително отработеното време, през което лицето е работило
при специфични условия на труд.
(6) Допълнителното възнаграждение за придобита
професионално-квалификационна степен по ал. 1, т. 2 е с постоянен характер.
Допълнителното възнаграждение за СБКО не е възнаграждение
с постоянен характер, тъй като трудовия колектив определя как да се разходват
съответните суми и е възможно те да не бъдат изплащани на работниците и
служителите, а да се ползват за някакви нужди на колектива. Поради това, съдът
счита, че размерът на БТВ който следва да се приеме за база въз основа на която
да се изчисли полагащото се на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 792.45лв.
Поради това за периода 16.03.2018г. – 31.07.2019г.
ищцата има право на обезщетение за оставането си без работа в размер на
3566.02лв. В останалата част и до пълният претендиран размер от 4704лв., искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 ГПК, когато присъжда обезщетения за
работа, съдът служебно постановява предварително изпълнение. Понятието обезщетение
за работа не е дефинирано в ГПК, поради което обемът му следва да бъде очертан
от специалния закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по трудовото
правоотношение-КТ.
Присъденото в настоящия случай обезщетение е уредено в раздел ІІІ на глава
Х от КТ, озаглавен „Други видове обезщетения”.
То обезщетява пропуснатата полза от увеличаване патримониума на ищеца,
чрез полагане на труд по трудово правоотношение, чрез полагане на труд по
трудово правоотношение, поради което следва да се приеме, че има характер именно
на обезщетение, свързано с работа. Поради това съдът служебно следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски и са
представили доказателства за реално направени такива. С оглед изхода от делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 811.15лв., съразмерно уважените искове.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответната страна
се дължат разноски за адвокат в размер на 87.09лв., съразмерно отхвърлената
част от иска по чл.225, ал.1 от КТ.
След прихващане на двете задължения до
размерът на по-малкото от тях ответната страна следва да заплати на ищцата
сумата от 724.06лв., разноски по компенсация.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза съда държавната такса за
водене на делото в размер от по 80 лв. по чл. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /по исковете по чл.
344, ал. 1 т .1 и т. 2 КТ/ и 142.64 лв. по иска по чл. 344, ал.1 т. 3 вр.
с чл. 225 КТ и направените разноски от 120 лв. за възнаграждение на вещото лице
по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, Заповед № 24/14.03.2016г. на Директора
на ДГ № 9 „Приказка“ гр.Търговище Д.Л. Д. с която е прекратено трудовото
правоотношение на С.Д.Ц. с ЕГН-**********, считано от 16.03.2019г., на
основание чл. 325, ал. 1 т. 9 КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С.Д.Ц. с ЕГН-**********,
на заеманата до уволнението длъжност „работник кухня“/разливочна с място на
изпълнени на трудовите задължения - ДГ № 9 „Приказка“ град Търговище.
ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, Детска
градина № 9 „Приказка“ град Търговище, с адрес гр.Търговище, кв.“Запад“,
представлявана от директора Д.Л. Д. да заплати на С.Д.Ц. с ЕГН-**********, сумата от 3566.02 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода 16.03.2019г. – 31.07.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, като в останалата част и до пълният претендиран размер от
4704лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Детска
градина № 9 „Приказка“ град Търговище, с адрес гр.Търговище, кв.“Запад“,
представлявана от директора Д.Л. Д. да заплати на С.Д.Ц. с ЕГН-**********, сумата
от 724.06лв., разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Детска
градина № 9 „Приказка“ град Търговище, с адрес гр.Търговище, кв.“Запад“,
представлявана от директора Д.Л. Д. да заплати на С.Д.Ц. с ЕГН-**********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Търговище сумата от 302.64лв. представляваща държавна такса върху уважените
искове, както и сумата от и 120лв. Възнаграждение за вещо лице, на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
в частта по иска по чл. 225 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Търговищки окръжен съд, в двуседмичен срок, считан от 31.07.2019г., на осн. чл.315, ал.2
от ГПК.
Определението по чл. 242 ГПК подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Търговище в едноседмичен
срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: