№ 3
гр. Б., 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:МигЛ. Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500851 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
И. И. Л., Д. Б. И., К. В. П. и Е. В. П., всички чрез адв. В. У., против Решение
№ 131/11.03.2023г., постановено по гр.д. № 1929/2021г. по описа на Районен
съд - Б..
В жалбата се съдържат оплаквания за това, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и немотивиран. По делото се установявало,
че имотът е бил собственост на Д. П., а ищците и ответниците са негови
наследници по закон. По делото е представено решение, постановено по гр.
дело № 569/2001г. на Районен съд Б., видно от което само част от
наследниците на Д. П., са признати за собственици на процесния имот. Не се
установявало осъществено давностно владение на ответника В..
С жалбата се прави искане за отмяна на атакувания акт и уважаване на
предявените собственически претенции за всеки от ищците – жалбоподатели
в настоящото производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК e депозиран писмен отговор от И. Г. П. –
Е., чрез назначения й особен представител – адв. Л. С.. Сочи се, че
атакуваният акт е правилен и законосъобразен. Без последващо
възстановително решение ищците не се легитимират като собственици по
наследство на Д. П.. След като ищците не са участвали в производство по гр.
дело № 569/2021г. на Районен съд Б., решението няма сила на пресъдено нещо
по отношение на тях. Процедурата по ЗСПЗЗ не е довършена, поради което
1
ищците не са правно легитимирани да водят делото за собственически иск.
Решението на ПК Б., с което имотът е възстановен на наследниците на М. П.,
не е отменено или изменено. По делото се доказало осъщественото давностно
владение от страна на наследниците на М. П., измежду които е и въззиваемата
И. Г. П. – Е.. Прави се искане за потвърждаване на съдебното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК e подаден писмен отговор от А. В., чрез
адв. А. Б.. Сочи се, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен. В полза
на общия наследодател Д. П. не е възстановено правото на собственост върху
процесния имот, поради което и жалбоподателите няма как да се легитимират
като собственици на съответните идеални части. Съдът не разполага с правото
да възстановява собственост по реда на ЗСПЗЗ, освен това в производството
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищците не са участвали. Всички свидетели
установяват, че ответникът А. В. е владял имота, поради което го е придобил
по давност. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение,
претендират се и сторените по делото разноски.
На следващо място в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран и писмен
отговор от въззиваемите С. М. П. - П. и Л. С. П., чрез адв. Г. Г.. В същия се
твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
се прави искане за неговото потвърждаване. Претендира се адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Г. по чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно,
поради следните съображения:
Районен съд - Б. съд е сезиран с искове по чл. 124, ал. 1 ГПК предявени
от ищците И. И. Л., Д. Б. И., К. В. П. и Е. В. П. срещу ответниците А. М. В., И.
Г. П., С. И. Х., А. Н. Х., Р. Б. П., Л. С. П., лично и със съгласието на нейната
майка и законен представител С. М. П. - П. и С. М. П. - П..
Ищците сочат, че са наследници на Д. А. П., който приживе е бил
собственик на имот, представляващ лозе с площ от 1.7 дка, находящ се в
местността Б. – Р, представляващ понастоящем поземлен имот с
идентификатор 04279.603.113, с адрес на имота гр. Б., кв. „О.“, вид
собственост частна, вид територия урбанизирана, НТП - Ниско застрояване, с
площ на имота 1839 кв.м., стар № 7174. Сочат, че имотът е бил внесен в
ТКЗС. Впоследствие е издадено решение на ПК Б., с което имотът се
възстановява на наследниците на М. П. /син на Д. П./, а не на всички
наследници на Д. П., измежду които са и ищците. По образувано дело пред
Районен съд Б. по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ възстановителното решение е отменено,
а част от наследниците на Д. П. са признати за собственици на процесния
имот, в това им качество. Прието е, че към датата на внасяне на имота в
ТКЗС, същият е бил собственост на общия наследодател Д. П..
С оглед на тези твърдения ищците са направили искане да бъдат
признати за собственици на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва: И. И.
Л. - 1/8 ид. ч., Д. Б. И. - 1/8 ид. ч., К. В. П. - 1/16 ид. ч. и Е. В. П. - 1/16 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор 04279.603.113 по КККР одобрени със заповед
2
№ РД-18- 142/13.03.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота гр. Б., кв. О., вид собственост частна, вид територия урбанизирана,
НТП Ниско застрояване, с площ на имота 1839 кв.м., стар № 7174 при
граници съседи имоти с идентификатори № 04279.603.110, 04279.603.112,
04279.603.117, 04279.603.177, 04279.603.719, 04279.603.196.
Районният съд е отхвърлил исковете, като е приел че ищците не се
легитимират като собственици на твърдените от тях придобивни основания –
наследство и реституция. Посочил е, че без решение на ПК ищците не се
легитимират като собственици на спорния имот. Приел е също така, че
ответникът А. В. е станал собственик на имота по давност, тъй като го е
владял в продължение на повече от двадесет години.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначена е СТЕ, от които се установява следната фактическа
обстановка:
Видно от удостоверение за наследници Д. А. П. е починал на ****г.,
като след смъртта си е оставил като наследници четирите си деца – А. Д. А.
/починал през ****г./, К.ка Д.а П. /починала през ****г./, С. Д.а И. /починала
през ****г./ и М. Д. П. /починал през ****г/. Ищците са наследници на С. И.
/Д. И. и И. Л./ и К.ка П. / Е. П. и К. П./, а ответници са наследници на М. П. /И.
П. – Е. и А. В./, на К.ка П. / Р. П., Л. П. и С. П./ и на А. Д. / С. Х. и А. Х./.
Пред районния съд е представена преписка по възстановяване
собствеността на спорния имот, видно от която имотът е внесен в ТКЗС през
1957г. от М. П.. По заявление на наследниците на М. П. имотът е възстановен
с Решение № 139/28.12.1996г. на ПК Б. в полза на наследниците на М. П.. Към
този момент това са М. П. /починала ****г./ и ответниците И. П. - Е. и А. В..
Впоследствие пред Районен съд Б. е предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗ
от Н. Х. и Б. П. /наследници на К.ка П. и А. А./ против наследниците на М.
П.. С влязло в сила решение съдът е признал за установено по отношение на
ответниците, че ищците, в качеството им наследници на Д. П. са
съсобственици на процесния имот. Със същото съдебно решение,
възстановителното решението на ПК Б. от 1996г., издадено в полза на
наследниците на М. П., е отменено. По делото няма данни, а и твърдения /в
исковата молба и във въззивната жалба/, след постановяване на решенето по
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да е издавано решение на ПК Б. за възстановяване на
собствеността на имота на наследници на Д. П., измежду които са и ищците.
Въз основа на тези факти настоящата съдебна инстанция прави следните
правни изводи:
В исковата молба ищците сочат, че са собственици на посочените
идеални части от процесния имот на основание наследство от общия им
наследодателя Д. П.. Сочат също така, че имотът е внесен в ТКЗС, а
впоследствие по силата на съдебно решение по предявен иск по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ е признато, че имотът е собственост на наследниците на Д. П.. В този
смисъл ищците твърдят, че са собственици на посочените в исковата молба
идеални части на основание наследство от Д. П. и реституция. С решението по
предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът е констатирал, че
3
процесният имот към датата на колективизацията е бил собственост на Д. П.,
поради което и част от неговите наследници са признати за съсобственици на
имота. Макар и в това решение ищците, както и други наследници на Д. П., да
не са участвали същото има действие по отношение на всички наследници на
Д. П., доколкото в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е необходимо да
участват всички наследници. Последните имат качеството на обикновени, а не
на задължителни другари. В този смисъл са неоснователни доводите на част
от ответниците, че решението не ползва ищците по настоящото дело.
Соченото решение обаче не легитимира ищците като собственици на
имотите на основание земеделска реституция. Това е така, доколкото с
решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ само се установява правото на собственост
към минал момент – включване на земите в ТКЗС, т. е правото на
възстановяване, но не се възстановява собственост. Съдебното решение по
този иск няма конститутивно действие, тъй като съдът не е орган, който може
да възстановява собственост върху земеделски земи. За да се възстанови
собственост е необходимо целият фактически състав по земеделска
реституция да е довършен, а той е довършен, когато се издаде решение на
възстановителния орган, което следва да е съобразено с решението по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ. След издаване на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако искът е
уважен, както е в настоящия случай, собствеността се възстановява с решение
на ПК по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, което има конститутивно действие по
отношение на обекта на собственост и по отношение на лицата, на които се
възстановява и именно това последващо решение доказва правото на
собственост за посочените в него имоти и лица, придобито на основание
реституция към настоящия момент. В настоящия случай не е представено,
нито се твърди, да съществува или да е било поискано след уважаване на иска
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение да е проведена допълнителна
процедура по чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ като установеното право на
собственост към минал момент да се трансформира в право на собственост,
придобито по реда на земеделската реституция. Поради това правото на
собственост на основание земеделска реституция не е възникнало в
патримониума на наследниците на Д. П., част от които са и ищците по делото.
В посочения по - горе смисъл е многобройна съдебна практика на ВКС,
част от която е обективирана в следните съдебни актове: Определение №
77/20.02.2018г. на ВКС по гр. дело № 3159/2017г. I ГО, ГК докладчик съдия
Светлана Калинова; Решение № 726/08.08.2011г. по гр. дело № 1829/2009г. по
описа на ВКС I г.о.; Решение № 95/04.05.2012г., постановено по гр. дело №
971/2022г. по описа на ВКС II г.о.; Решение № 131/11.06.2014г. на ВКС по
гр.дело № 7755/2013г. I Г.О., ГК; Решение № 51/12.06.2002г. на ВКС по
гр.дело № 681/2001г. I Г.О., ГК; Решение № 503/16.06.2009г. на ВКС по
гр.дело № 4087/2008г. III Г.О. и др.
След като при условията на пълно и главно доказва ищците не са
доказали собственическите си права на основание твърдените от тях
придобивни основания, предявените от тях искове правилно са били
отхвърлени от районния съд. Ето защо атакуваното решение ще следа да се
потвърди.
4
С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба ще
следва в полза на въззиваемия А. М. В. да се присъдят разноски в размер на
1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
На следващо място ще следва да се присъди в полза на адв. Г. Г.,
представител на въззиваемите С. М. П. - П. и Л. С. П., сумата от 1500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на осн. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131/11.03.2023г., постановено по гр.д. №
1929/2021г. по описа на Районен съд - Б..
ОСЪЖДА И. И. Л., ЕГН **********, Д. Б. И., ЕГН **********, К. В. П.,
ЕГН ********** и Е. В. П., ЕГН **********, да заплатят на А. М. В., ЕГН
**********, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. И. Л., ЕГН **********, Д. Б. И., ЕГН **********, К. В.
П., ЕГН ********** и Е. В. П., ЕГН **********, да заплатят на адв. Г. Г.
сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на осн. чл. 38, ал. 1,
от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5