РЕШЕНИЕ
№134
гр.Поморие, 03.08.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети май през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Д. Димитров
при участието на секретаря Д.С.,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 384 по описа за
Производството е
образувано по искова молба от Д. ***, чрез пълномощника и съдебен
адреса*** - адв.В.Ш. против С.Д., Р.И., И. ***, С.С., П.Ц. (Ц.), А.Г., А.Д. (А.В.)***
и Я.О. ***.
Ищецът твърди, че с ответниците са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор № по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Поморие, с площ 215 кв.м., с адрес в гр.Поморие, ул.,
с номер по предходен план 709, кв.60, парцел 7, при съседи подробно посочени в
исковата молба, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор №.1 по КК и КР на гр.Поморие, със застроена площ 116 кв.м. при
квоти по 15/84 ид.ч. за ищеца и ответниците С.С. и Я.О., по 5/84 ид.ч. за
ответниците С.Д., Р.И. и И.Д., 12/84 ид.ч. за ответника А.В. и по 6/84 ид.ч. за
ответниците П. Ц. и А.Г..
Твърди, че правата му в съсобствеността, тези на ответниците С.С. и Я.О.,
както и правата на наследодателите на останалите ответници - Д. Д., б.ж. на
гр.Айтос, починал на 28.07.2014 г., Р.Д.В. б.ж. на гр.Поморие, починала на
24.08.2004 г., Д. В.,*** и Ж.Г., б.ж. на
гр.Поморие, починала на 27.10.2014 г., са обективирани в нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност №
105/13.08.1999 г., нот.дело № 200/1999 г., на нотариус Д.Г., с район на
действие ПРС.
Предявява иск с правно основание чл.34 ЗС, за делба на посочените недвижими
имоти - поземлен имот и сграда.
Исковата молба е приета за разглеждане
от съда и препис
от нея с приложенията е изпратен на ответниците.
В срока
по
чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата С.С. (л.27-30), чрез пълномощника и
съдебен адреса*** - адв.Р.С..
В отговора се изразява становище, че
предмет на делбата е поземлен имот с идентификатор №, ведно с изградените в
имота две самостоятелни на калкан жилищни сгради, съответно северен и южен
близнак, с обща площ 116 кв.м.
Сочи се, че преживе на
наследодателите на ищеца и първите пет ответници - П. Д.В.,***, поч. на
12.01.1974 г. и Р.(Р.) Д.В., б.ж. на гр.Поморие, починала на 24.08.2004 г.,
същите са владеели северната част - северен близнак, ведно с ½ ид.ч. от
имота, а южният близнак, заедно с останалата част от поземления имот е ползван
от наследодателите на последните трима ответниците.
Твърди се, че всяка от двете сгради - близнаци, от момента на построяването
им, е обособена като самостоятелна, с отделен вход, без общи части за ползване.
Твърди се, че до смъртта на Р..(Р.) Д.В. - 24.08.2004 г., ответницата е владяла
заедно с В. северният близнак, както и съответната му ½ ид.ч. от имота, а
след тази дата сградата и съответната й идеална част от имота е владяна единствено
от ответницата, която е демонстрирала ясно и недвусмислено собственическото си
отношение, без да допуска други наследници в съсобствеността.
Прави възражение за придобиване на
посочения северен близнак и ½ ид.ч. от имота по давност, във връзка с
което заявява становище за неоснователност на иска за делба по отношение на
сградата - северен близнак.
Въз основа на заявеното възражение,
застъпва становище за недопустимост на иска за делба на процесния поземлен имот,
като такъв, в който са изградени две самостоятелни сгради, принадлежащи на
различни собственици - б.г от ППВС № 2/1982 г..
По делото е постъпил писмен отговор
и от ответника И.Д. (л.34-36), в който е застъпено становище, че искът е
допустим, но е неоснователен по отношение на всички съсобственици.
Ответникът не оспорва наличието на
съсобственост между страните върху процесните имоти, както и не оспорва квотите
в съсобствеността. Сочи, че всички ответници са постигнали трайно съгласие за
запазване на съсобствеността, поради което прави искане за отхвърляне на иска
за делба по отношение на дяловете на ответниците, а в случай, че съдът допусне
делбата, ответниците да получат общ дял.
Ответницата Р.И. също е подала
писмен отговор на исковата молба (37-39), в който е застъпила становището
изложено и от ответника И.Д., а такова е и становището, изложено в отговора,
подаден от ответницата С.Д. (л.40-42).
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба и от ответницата Я.О. (л.51-53), в който е заявено
становище за допустимост и основателност на иска.
Тази ответница не оспорва наличието
на съсобственост върху процесните имоти между страните по делото. Твърди, че
броят на наследниците и съсобственици обуславя невъзможност съсобствените имоти
да бъдат ползвани от всички, както и че не е налице воля за доброволно прекратяване
на съсобствеността. С отговора е направено и искане от ответницата за
постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК.
Ответницата П.Х.Ц. е представила
отговор на исковата молба (л.55), в който е застъпила становище за
недопустимост на иска, с аргумент, че сградата, построена в процесно дворно място е
етажна собственост, дворното място има статут на обща част по смисъла на
чл.38, ал.1 ЗС и делбата му е недопустима - б.е от ППВС № 2/1982 г. В условията
на евентуалност, ако съдът намери делбата за допустима, прави възражение
относно квотите в съсобствеността. Излага подробни съображения в подкрепа на
застъпените с отговора становища и направените възражения.
Ответниците А.Г. и А.Д. не са
представили отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и с процесуалния си представител - адвокат Ш.. Поддържа предявената
претенция и моли съда да допусне до делба процесните имоти при квотите посочени
в исковата молба. Оспорва възражението на ответницата С.С., като твърди, че
построената сграда в поземления имот е една и ответницата не е владяла
непрекъснато и необезпокоявано сочената от нея част от сградата и имота.
Заявява становище за неоснователност на възражението на ответницата П.Ц. за
недопустимост на иска.
В съдебно заседание
ответницата Я.О. се явява лично и с процесуален представител -
адвокат Ю.Б.. Поддържа отговора и застъпеното с него становище. Твърди, че иска
за делба е допустим, а възраженията на отв. С.С. и П.Ц. неоснователни.
Ответниците И.Д., Р.И. и С.Д. не се явяват в съдебно заседание.
Представляват се пълномощника си - адв.Б., който поддържа представените
отговори.
Ответницата С.С. не се явява в съдебно заседание. За нея се явява
пълномощника й - адв.С., който поддържа становищата и възраженията направени с
отговора.
Ответницата П.Ц. не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от пълномощника си - адв. К.М.-С., която
поддържа становищата и възраженията, направени с отговора на исковата молба.
Ответниците А.Г. и А.Д. не се явяват
и не се представляват в съдебно заседание.
След като се запозна
подробно с представените доказателства и становищата на страните и съобрази
относимите законови разпоредби, за да се произнесе по предявения иск, съдът взе
предвид следното.
Представен е препис от нотариален
акт за покупко-продажба № 65/01.07.1933 г., нот.дело № 69/1933 г. (л.59), на
Анхиалски мирови съдия, съгласно който А.Д.В. и П. Д.В.,*** (Анхиало) са
придобили собствеността върху недвижим имот (арса) в гр.Поморие (Анхиало), махала
„Св.Параскева” с площ 60 кв.м.
По делото е представен заверен препис
от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
давност № 105/13.08.1999 г., нот.дело № 200/1999 г. (л.5), на нотариус Д.Г., с
район на действие ПРС, съгласно който Р.Д.В. ответницата С.П.С., ответницата Я.П.О.,
Д. П. ***, ищецът Д.П. ***, Д. А. В. *** и Ж.А.Г. от гр.Поморие, са признати за собственици по наследство от П. Д.В.,***,
поч. на 12.01.1974 г. и А.Д.В.,***, починал на 19.02.1978 г. и давностно
владение, на дворно място с площ 205.50 кв.м., представляващо имот пл. № 709 по
плана на гр.Поморие, от който имот, заедно с имот пл. № 708 е образуван парцел
VІІ-708,709, кв.60 по плана на гр.Поморие, урегулиран от 411 кв.м., при граници
на парцела подробно посочени в акта, както и на построената в този имот
двуетажна жилищна сграда с два входа - от север и от юг, като площта на
северната сграда, заедно с пристройката към нея, първия етаж от която
пристройка представлява проход е 50 кв.м., а южната сграда е на площ 35 кв.м.
Не се спори, а и се установява от представената по делото скица на поземлен
имот № 15-84309/27.02.2015 г.(л.6), издадена от СГКК-Бургас, че имот бивш. пл.
№ 709 е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор № по КК и КР на
гр.Поморие, а видно от скица на сграда № 15-84306/27.02.2015 г. (л.7), в имота
е построена многофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №.1,
застроена на площ 116 кв.м.
По делото е представено
удостоверение за наследници изх. № 1474/09.10.2015 г.(л.57), издадено от община
Поморие, съгласно което А.Д.В., ЕГН **********, б.ж. на гр.Поморие, е починал
на 19.02.1978 г. и оставил за свои наследници по закон съпругата си Х.П.В.,
поч. на 02.04.1989 г., сина си Д. А. Д., починал на 30.01.2000 г. и дъщеря си Ж.А.Г.,
починал на 27.10.2014 г. След смъртта на преживялата съпруга, същата е
наследена от низходящите си.
Видно от посоченото удостоверение,
както и от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
1345/28.08.2015 г. (л.20), издадено от община Поморие, Д. А. Д., ЕГН **********,
след смъртта си е оставил за свои наследници по закон низходящите си -
ответникът А.Д.Д. и Я. Д.Д., поч. на 01.10.1987 г., без преки наследници. Видно
от изготвената по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.(л.48), А.Д.Д.
и А.Д.В. са различни имена на едно и също лице.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
1344/28.08.2015 г.(л.21), издадено от община Поморие, че след смъртта си Ж.А.Г.,
ЕГН **********, е оставила за свои наследници по закон низходящите си и
ответници П.Ц. и А.Г..
Видно от представените по делото удостоверения за наследници изх. №
931/04.11.2014 г.(л.8) и изх. № 887/29.06.2005 г.(л.107), издадено от община
Поморие, Р.Р. Д.В., б.ж. на гр.Поморие е починала на 24.08.2004 г. и след
смъртта си е оставила за свои наследници по закон дъщеря си и ответница С.С.,
дъщеря си и ответница Я.О., сина си и ищец Д.П.Д. и сина си Д. П.Д., поч. на
28.07.2014 г. и наследен от ответниците И.Д., Р.И. и С.Д..
Представен е препис от декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ вх.
№ 3151/05.10.2005 г.(л.103-106), подадена от ответницата С.П.С. за процесните
имоти, в която ответницата е посочила, че не е единствен собственик, че имотите
са придобити по наследство, както и кои са другите съсобственици - ответницата Я.О.,
ищецът и наследодателят на ответниците И.Д., Р.И. и С.Д..
Представен е и препис от декларация по чл.14 ЗМДТ вх. № 1864/18.09.2015 г.
(л.108-111), подадена от ответницата С.П.С. за процесните имоти, в която ответницата
е декларирали същите обстоятелства, посочени и в декларация вх. №
3151/05.10.2005 г.
Представен е препис от декларация на ответницата Я.О., с нотариална заверка
на подписа на декларатора, рег. № 0967/14.08.2013 г.(л.112), на нотариус Д.Г.,
с район на действие ПРС, с която ответницата е заявила съгласие между процесния
поземлен имот и съседен имот УПИ VІІІ-710, да се предвиди и допусне свързано
основно застрояване по абщата странична имотна граница при спазване на ЗУТ и
строителните правила и нормативи.
Представен е препис от служебна бележка изх. № И001445/03.11.2015
г.(л.113), издадена от община Поморие, дирекция „ПМДТ”, съгласно която
ответникът И.Д. няма задължения за данъци и такси по ЗМДТ към общината.
Видно от представената по делото приходни квитанции № 7104/14.04.2000
г.(л.114), № 1894/12.03.2009 г., № 3220/13.03.201(последната
цифра на годината не се чете)(л.116), № 60757/25.08.2014 г.(л.117), №
63454/02.09.2015 г.(л.118), от името на наследодателят на ответниците И.Д., Р.И. и С.Д. и данъчно задължено лице - Д. П.Д. са заплатени
данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесните имоти за
съответните години.
Представен е препис от служебна бележка изх. № И001443/03.11.2015
г.(л.119), издадена от община Поморие, дирекция „ПМДТ”, съгласно която
ответницата Я.О. няма задължения за данъци и такси по ЗМДТ към общината.
Видно от представената по делото приходни квитанции № 11349/01.09.2005
г.(л.127), № 7431/27.04. (цифрите на годината не се четат)(л.123), (л.114), №
53878/24.07.2013 г.(л.122), № 60466/22.08.2014 г. (л.121), № 69018/30.09.2015
г.(л.120) и платежно нареждане от 12.04.2006 г.(л.126), от името на ответницата
Я.О. са заплатени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесните
имоти за съответните години.
По делото е изслушано и прието като доказателство неоспореното от страните заключение
на вещото лице К.М. по извършената
съдебно - техническа експертиза (л.151-157), съгласно което процесната жилищна
сграда е една обща - двуетажна, със застроена площ 117.34 кв.м. (вкл.прохода),
състояща се от две жилища тип „близнак”. Северното от двете жилища (тип
мезонетно) е с вход от север, със застроена площ 50.24 кв.м. (без прохода), застроена
площ на втория етаж 67.67 кв.м. и се състои на първия етаж от входно предверие,
стълбище, дневна-кухня със спален кът, складово помещение и складова ниша, а на
втория етаж от салон, две спални, кухня, тераса и тоалетна. Южното жилище е със
застроена площ на първия етаж - 49.91 кв.м. и на втория етаж - 49.67 кв.м. Вещото
лице сочи в заключението, че до това жилище няма достъп, входа му от запад (от
към ул. „Велико Търново”) е зазидан. Вещото лице сочи, че в отменените
кадастралните планове към регулационни такива на гр.Поморие от
По делото са изслушани показанията
на св.А.С.З. (съседка на процесните имоти), която сочи, че познава общите наследодатели на страните
- П. В. и А.В., която сочи, че същите за закупили поземления имот, построили са
сградата в него и са собственици на същата. Сочи, че след смъртта на съпругата
на А.В. (Х. В., поч. на 02.04.1989 г.) и
живяла в южната част на сградата, там не е живял никой, като
наследниците й идвали само да нагледат къщата. Твърди, че П. В. е ползвал
по-голямата част от двора, а А.В. по-малката част, като дворът не бил разделен
с ограда. Сочи, че след смъртта на П. В. и съпругата му, най-често къщата
посещавала ответницата С.С. (най-голямата дъщера на П.), като идвала всяко
лято, рано на пролет и си отивала късно, а една година останала и през зимата.
В качеството на свидетел е изслушан и А.П.С. (познат
на страните), който сочи, че процесната сграда е
обитавана от Р.Р.
В., а понастоящем се ползва през два - три месеца от лятото от ответницата С.С.,
която не допуска в имота останалите наследници. Твърди, че ремонти на сградата
са правили Д.П.Д. и Д. П.Д.
(двамата братя - наследодатели), а след това се е намесила ответницата С.С.
(тяхната сестра) и те повече не са имали достъп до имота (не са могли да
влязат).
Свидетелят утвърждава намерение на ответницата С. да строи в имота, което не се
осъществило, тъй като наследниците не са се разбрали. Сочи, че ищецът и изявил
желание да се продадат имотите, тъй като мястото е малко, а наследниците много.
Изслушани са и показанията на св.К.П.С. (роднина по съребрена линия на
страните), който също сочи, че процесната сграда е обитавана от Р.Р. В. Х., а след смъртта й е обитавана за два - три месеца през
лятото от ответницата С.С.. Утвърждава, че наследниците на П. и А. В. са се
събирали, за да обсъждат бъдещо строителство в имота.
В показанията си св.А.П.И. (съпруг на ответницата Р.И.) сочи, че след смъртта на Д. П.Д. е воден разговор
между ответниците С.С., И.Д. и съпругата на свидетеля, относно застрояването на
процесния поземлен имот, но заявява, че не му е известно дали тези намерения са
осъществени. Също твърди, че ответницата С. ползва жилищната сграда в имота, в
която отсяда през лятото.
Св. И.Г.П. (съсед и познат на страните) сочи, че след смъртта на Р.Р. В. Х., процесната сграда е обитавана от ответницата С. и
съпругът й, които първоначално сезонно, а от
По делото е изслушана и свидетелката С.Д.К. (съседка и позната на
страните), който в показанията си също сочи, че след смъртта на Р.Р. В. Х. северната част от процесната сграда е обитавана от
ответницата С. и съпругът й, но твърди, че същите са живели целогодишно в
сградата до
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прие следните
правни изводи.
Безспорно е, че страните
са наследници по закон на А.Д.В., ЕГН **********, б.ж. на
гр.Поморие, починал на 19.02.1978 г. и на П. Д.В.,***,
починал
на 12.01.1974 г.
Ответниците А.Д., П.Ц. и А.Г. са внуци на А.В., ответниците С.С., Я.О.
и ищецът Д.П.Д. са деца на П. В., а ответниците И.Д., Р.И. и С.Д. - негови внуци.
Установява се безспорно от доказателствата по делото - нот. акт №
65/01.07.1933 г., че наследодателите на страните А.В. и П. В. са придобили
собствеността върху недвижим имот в гр.Поморие с площ 60 кв.м.
Не
се спори, че този имот е идентичен с имот пл. № 709 по нот. № 105/13.08.1999
г., същият понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор № по КК и КР
на гр.Поморие.
Както бе посочено, процесният поземлен имот е придобит от наследодателите
на страните през
Ето защо, макар по делото да не са налице доказателства дали при
придобиването на имота наследодателите на страните са били в брак, след като в
нот. акт № 65/01.07.1933 г., не са посочени частите на
съсобствениците-наследодатели, съдът приема, че същите са придобили имота в
съсобственост при равни квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях - чл.54, ал.1
от Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите (Обн., ДВ, бр. 29/7.02.1904 г.,
в сила от 1.09.1904 г., отм., Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от
16.12.1951 г.)(ЗИСС).
След
смъртта на П. Д.В. на 12.01.1974 г., същият е наследен от преживялата го
съпруга Р.Р. Д.В. и низходящите му - ответниците
С.С. и Я.О., ищецът
Д.П.Д.
и Д. П.Д..
Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството ЗН), децата на
починалия наследяват по равни части, а
по силата на чл.9, ал.1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко
дете, поради което собствената на П. В. ½ ид.ч от
поземления имот е разпределена по равно между наследниците му и същите са
придобили по наследство по 1/10 ид.ч. от имота. След смъртта на Р.Р. Д.В., собствената
й 1/10 ид. ч. е наследена от низходящите й и така ответниците С.С. и Я.О., ищецът
Д.П.Д.
и Д. П.Д. са придобили по
1/8 ид. ч. от имота.
След
смъртта на Д.
П.Д., преживялата го съпруга и низходящи - ответници С.Д.И.Д.
и Р.И. са наследили собствената му 1/8 ид.ч. от имота и по силата на
горепосочените законови норми са придобили по 1/24 ид.ч. от имота.
На следващо място съдът приема, че собствената на А.Д.В., ½ ид.ч. от
процесния имот, е наследена от преживялата го съпруга Х.П.В. и децата му Д. А. Д.
и Ж.А.Г., всеки от които е станал собственик на по 1/6 ид.ч. от имота.
След смъртта на преживялата съпруга, същата е наследена от низходящите си Д.
А. Д. и Ж.А.Г., които са станали собственици на по ¼ ид.ч. от имота.
Собствената на Д. А. Д. ¼ ид.ч. от имота, след смъртта му е
придобита по наследство от ответника А.Д.Д..
Частта на Ж.А.Г., след смъртта и е придобита от ответниците П.Ц. и А.Г.,
които са станали собственици на по 1/8 ид.ч. от имота.
Така квотите на страните в съсобствеността върху процесния поземлен имот,
изразени в дроби с еднакъв знаменател, според настоящият съдебен състав са
както следва: по 3/24 ид.ч. за ищеца,
ответниците С.С.,
Я.О., П.Ц. и А.Г., 6/24 ид.ч. за ответника А.Д. и по 1/24 ид.ч. за
ответниците И.Д., Р.И. и С.Д..
Установява
се от доказателствата по делото, че след придобиването на поземления имот от
наследодателите на страните, в имота е построена жилищна сграда. По делото не
се установи безспорно кога е изградена тази сграда и от кого, тъй като същата е
построена без строителни книжа, но съдът, опирайки се на показанията на
свидетелите, както и на сочените от вещото лице обстоятелства, че сградата е
нанесена в отменения кадастрален план на гр.Поморие от
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя становището на
ответницата С.С., че в процесния поземлен имот, предмет на делбата са изградени
не една, а две самостоятелни на калкан жилищни сгради, съответно северен и южен
близнак. Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло
като пълно, ясно и обосновано, процесната жилищна сграда е една обща -
двуетажна, състояща се от две жилища, тип „близнак”.
Предвид изложеното, след като в случая предмет на делбата е поземлен имот,
в който е построена една сграда, настоящият съдебен състав намира, че не е
налице хипотезата, разгледана от Пленума на ВС в б.г от Постановление
№ 2/4.05.1982 г. и
делбата на парцела е допустима.
Във връзка с посоченото и предвид възражението на ответницата П.Ц. за
недопустимост на делбата на съсобствения поземлен имот, като такъв, в който има
построена двуетажна
сграда, с етажи, принадлежащи на различни
собственици - б.е от ППВС № 2/1982 г., съдът намира за необходимо да
разгледа въпроса дали двете жилища в процесната сграда са собственост на
различни лица.
Безспорно е, че от построяването им жилищата, тип „близнак”, са ползвани от
различни лица - северното е ползвано от П. В. и неговите наследници, а южното
от А.В. и неговите наследници. Налице е и разпределение на ползването на
процесното дворно място. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк.
дело
№ 4/2012 г., ОСГК на ВКС,
възможно
е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание
чл.79 ЗС
от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права
да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.
Безспорно наследодателите на страните, включително наследодателите на
ответницата П.Ц., не са се позовали на давност преди смъртта си и след като
ответницата Ц., а и никоя от страните, не се е позовала на давност, изтекла в
полза на наследодателите им, за съдът е налице пречка да приеме, че
придобивното основание -
давност по отношение на жилищата и поземления имот е осъществено от който
и да е наследодателите.
На
собствено придобивно основание по чл.79, ал.1 ЗС, по отношение северното жилище
в сградата и ½ ид.ч. от процесния поземлен имот се е позовала
единствено ответницата С.С. и същото следва да бъде разгледано от съда.
Съгласно посочената норма на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години.
Съобразно мотивите на ОСГК на ВКС по т.2 от цитираното ТР № 4/17.12.2012 г., разпоредбата на
чл.79, ал.1 ЗС, регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Придобивната
давност е сложен юридически факт, който обхваща като
свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
/представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му
възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. До момента в
който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие
на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат
от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС.
В
случая, с подаването на отговор на исковата молба на 28.09.2015 г., ответницата
се е позовала на изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на
процесното северно жилище от сградата и ½ идеална част от поземления имот,
в който сградата е построена, с начална дата на владението от 24.08.2004
г. до заявяване на възражението.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства
се установява постоянно и непрекъснато владение от страна на ответницата по
отношение на имотите в посочения период. Всички свидетели сочат, че единствено
ответницата е ползвала имотите, като обстоятелството дали пребиваването на
ответницата в тях е постоянно или т. нар. сезонно, е без значение в случая. Постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки
момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети
лица - Решение № 68/2.08.2013 г.
по гр. дело № 603/2012 г., I г. о., ГК на ВКС.
Съгласно
задълженителните за съда указания дадени с Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по тълк.
дело
№ 1/2012 г., ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
части за себе си. При наследяването, като общо правоприемство, наследникът
продължава владението на своя наследодател, но само в рамките на наследствената
си част, като в този случай трябва да се докаже преобръщане на владението, а
именно, че упражняващият фактическата власт сънаследник престава да държи
идеалните части за другите сънаследници и започва да ги държи за себе си с
намерението да ги придобие по давност. Съсобственикът, в това число
сънаследник, който упражнява фактическа власт върху имота, владее своята част и
се явява държател на частите на останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и
категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за
себе си. Установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални
части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици, като при спор той носи
доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението. В този
смисъл изрично Решение № 444/05.05.2016 г.
по в. гр. д. № 375/2016 г., по описа на БОС и цитираните в него Решение
№ 45/15.04.2014 г., по гр. дело № 6619/2013 г., ІІ г.о. ГК на ВКС и Решение №
103/30.06.2015 г., по гр. дело № 7301/2014 г., І г.о. ГК на ВКС, постановени по
реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното, за да докаже възражението си, че е придобила по
давностно владение чуждите идеални части в съсобствения имот, ответницата С. следва
да докаже не само, че е ползвала еднолично имота, но и че е променил
намерението си и е завладяла частите на всички останали съсобственици и
сънаследници, т.е да докаже т. н. преобръщане на владението чрез действия,
манифестиращи по един несъмнен начин отричане на владението на останалите
съсобственици и промяната в намерението й за своене на чуждите части, като тези
действия да са достигнали до знанието на останалите съсобственици.
Според съда такива доказателства по делото не се събраха, напротив установи
се, че ответницата не е отричала правата на съсобствениците, декларирайки имота
като съсобствен и търсейки съгласието на останалите съсобственици и
сънаследници за застрояването на парцела. Инцидентното недопускането на ищеца в
имота не е достатъчно според настоящият съдебен състав да обоснове отричане на
правата му в съсобствеността.
В съвкупност от изложеното съдът приема, че ответницата не е придобила
северното жилище в процесната сграда по давност, респ. ½ ид.ч от поземления имот, а от това следва
извода, че в конкретния случай не е налице и хипотезата на б.е от ППВС № 2/1982
г. и процесната сграда, включително изградените в нея жилища, както и дворното
място, в която сградата е построена са съсобствени между всички страни, поради
което предявеният иск е основателен и имотите следва да се допуснат до делба
при посочените от съда квоти.
С отговора на исковата молба ответницата Я.О. е направила искане по чл.344, ал.2 от ГПК, конкретизирано в
депозираното по делото писмено становище вх. № 59/07.01.2016 г.(л.101-102), за
определяне кой/кои от
наследниците от кой/кои имоти ще се ползва/ползват до
окончателното извършване на делбата, съответно за
присъждане на обезщетение за ползването на делбените имоти, считано от влизане
в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й извършване. С
горецитираното становище такова искане са направили и ответниците И.Д., Р.И. и С.Д..
По
реда на чл.344, ал.2 ГПК, съдът може да постанови
кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на
делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани
между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време
на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка
досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на
чл.344, ал.2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с
него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и
само до приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да
бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на
имота следователно винаги и само занапред, т. е. от момента на влизане на
постановения по реда на чл.344, ал.2 ГПК акт в сила - Определение № 1009/26.10.2010 г.
по гр. дело № 666/2010 г., II г. о., ГК на
ВКС.
Съдът приема, че разпределение на ползването е
невъзможно поради конкретните особености на процесната жилищна сграда от една
страна и от друга страна, поради усложнените отношения между страните. Както бе
посочено, установи се по делото, че единствено ответницата С.С. владее процесните
имоти, при горепосочените специфики, поради което С. следва да бъде осъдена да
заплаща обезщетение на ответниците Я.О., И.Д., Р.И. и С.Д., съответстващо на дяловете на посочените четирима
съделители, лишени от ползване.
Видно от заключението на вещото лице, справедливата
месечна наемна цена, която собствениците биха получили, ако бяха отдали имота
под наем, е в общ размер 207 лв., от които 140 лв.,
среден пазарен наем на северното жилище и 67 лв., такъв за дворното място, ето
защо ответницата С. следва да бъде осъдена да заплати на Я.О. обезщетение в
размер 25.87 лв., месечно, а на И.Д., Р.И. и С.Д., обезщетение в размер 8.62
лв., месечно считано от влизане на настоящото решение в сила до приключване на
делото.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДЕЛБА
между ищеца Д.П.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** -
адв.В.Ш. и ответниците С.И.Д., ЕГН **********,***, Р.Д.И., ЕГН **********,***, И.Д.Д.,
ЕГН **********,***, Я.П.О., ЕГН ********** ***, четиримата със съдебен адреса***
- адв.Ю.Б., С.П.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адреса*** - адв.Р.С., П.Х.Ц.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адреса*** - адв.К.М. - С., А.Х.Г., ЕГН **********,***
и А.Д.Д., ЕГН ********** ***, ВЪРХУ поземлен
имот с идентификатор № по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г., на изпълнителния
директор на АГКК гр.София, с адрес на имота гр.Поморие, ул., с площ 215 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: високо застрояване (над 15м.), със съседи: поземлени имоти с
идентификатори 57491.502.112, 57491.502.108, 57491.502.114 и 57491.502.514 и ВЪРХУ построената в поземления имот
сграда с идентификатор №.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г., на изпълнителния
директор на АГКК гр.София, с адрес на сградата гр.Поморие, ул., със застроена
площ 116 кв.м., с брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
ПРИ КВОТИ
- 6/24
ид.ч. за А.Д.Д., ЕГН **********;
- по 3/24 ид.ч. за Д.П.Д., ЕГН **********, С.П.С., Я.П.О., ЕГН **********, П.Х.Ц.,
ЕГН ********** и А.Х.Г., ЕГН ********** и
- по 1/24 ид.ч. за С.И.Д., ЕГН **********, Р.Д.И., ЕГН ********** и И.Д.Д.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА С.П.С.,
ЕГН **********, със съдебен адреса*** - адв.Р.С., да заплаща на Я.П.О., ЕГН **********,
със съдебен адреса*** - адв.Ю.Б., обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствените поземлени имоти с идентификатори № и №.1, по КК и КР на гр.Поморие,
в размер 25.87 лв. (двадесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), на месец,
считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на
делбата.
ОСЪЖДА С.П.С.,
ЕГН **********, със съдебен адреса*** - адв.Р.С., да заплаща на С.И.Д., ЕГН **********,
със съдебен адреса*** - адв.Ю.Б., обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствените поземлени имоти с идентификатори № и №.1, по КК и КР на
гр.Поморие, в размер 8.62 лв. (осем лева и шестдесет и две стотинки), на месец,
считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на
делбата.
ОСЪЖДА С.
П.С., ЕГН **********, със съдебен адреса*** - адв.Р.С., да заплаща на Р.Д.И.,
ЕГН **********, със съдебен адреса*** - адв.Ю.Б., обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствените поземлени имоти с идентификатори № и №.1, по КК и КР
на гр.Поморие, в размер 8.62 лв. (осем лева и шестдесет и две стотинки), на
месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното
извършване на делбата.
ОСЪЖДА С.
П.С., ЕГН **********, със съдебен адреса*** - адв.Р.С., да заплаща на И.Д.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адреса*** - адв.Ю.Б., обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствените поземлени имоти с идентификатори № и №.1, по КК и КР
на гр.Поморие, в размер 8.62 лв. (осем лева и шестдесет и две стотинки), на
месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното
извършване на делбата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :