РЕШЕНИЕ
Номер 1640 22.05.2017
Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ХVІІ граждански състав
На деветнадесети
април, две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 11197 по
описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.26 от ЗЗД, 124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС от „Евро- кариер”ЕООД против А.П.К. и Кооперация”Агрокомерс- 98” за това да бъде признати за нищожни сделките по нот.акт №... и нот.акт №..., за това да бъде признато за установено, че първият ответник не е придобил правото на собственост върху недвижими имоти в стопанския двор на С. Ч., а именно: парцели ……., обединени в УПИ ..…- в, и парцел 8, както и за това ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху собствените му недвижими имоти в стопанския двор на С. Ч., а именно: силажна яма, съставляваща парцел .., с площ от 1,031 дка. и силажна яма, съставляваща парцел .., с площ от 1,028 дка..
Ответниците оспорват исковете като неоснователни. Третото лице Г. Ф. К. също счита, че исковете са неоснователни.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че през 2003г. ищцовото дружество имало финансови затруднения и поради това сключило с първия ответник привиден договор за покупко- продажба с предмет процесните имоти, който бил оформен с нотариален акт №...... Действителна воля за прехвърляне на собствеността не била изразена. Бил подписан и предварителен договор за обратно изкупуване. Ответникът К. се подписал, че е получил цената по предварителния договор, но отказал да подпише окончателен договор. През 2013г. той продал двете силажни ями на ответната кооперация, в който бил член- кооператор и неин председател. В този смисъл се твърди, че кооперацията не е действала добросъвестно и по аргумент на противното от чл.17, ал.2 от ЗЗД не е придобила собствеността върху имотите. Въпреки това към 2014г. ответната кооперация заградила процесните имоти и установила фактическа власт върху тях. Алтернативно се твърди, че продажбата от 2014г. е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД. По отношение на първата сделка от 2003г. също се твърди, че е нищожна, тъй като е абсолютно симулативна. Ответникът К. твърди, че продажбата от 2003г. е напълно валидна, че не е имало никакви уговорки за симулативност и обратно изкупуване, а също така, че не е сключил с ищеца предварителен договор за обратна продажба на имотите. Той твърди също така, че от 2003г. реално владее имотите, плащал данъците за тях и в този смисъл алтернативно е заявено възражение за изтекла 10- годишна придобивна давност. От страна на ответната кооперация се твърди, че същата е придобила добросъвестно имотите, тъй като била с колективна форма на управление, а председателят й само привеждал в изпълнение решенията на общото събрание. Алтернативно също се твърди придобиване на правото на собственост по давност. В отговора от третото лице се твърди, че сделката по нот.акт №... е напълно редовна. Оспорва се да е сключен представения с исковата молба предварителен договор, за който се твърди, че не само е без дата, но и подписът, положен от името на А.К., е неавтентичен, т.е. не е изпълнен от него. Същото се твърди и по отношение на разписката, която трябва да установява получаването на остатъка от продажната цена по предварителния договор. Поддържа се твърдението на А.К., че същият се легитимира като собственик на процесните седем имота на две алтернативни основания- на основание на сделката от 2003г. и на оригинерно придобивно основание, а именно давностно владение.
На .... между А.К. и „Евро- кариер”ЕООД е подписан договор за залог с нотариална заверка на подписите, който обективира два договора- за заем и за залог. Този договор удостоверява предоставянето на заем в размер от 45000 лева от К. на ищцовото дружество и обезпечаването му със залог върху движими вещи. На същата дата е подписан и при същия н.- н. ..., между къщите страни е подписан нот.акт №..., с който „Евро- кариер”ЕООД продава на А.К. парцели №№ .., идентични с настоящи имоти №№ …. На база на приетите по делото заключение на тройна СГЕ, детайлно доразвито относно частните признаци на изследваните подписи в заключение на в.л.К.С., се установява, че неизвестно на коя дата между А.К. и „Евро- кариер”ЕООД е подписан и предварителен договор за покупко- продажба, по силата на който К. се е задължил да прехвърли в полза на посоченото дружество, в качеството му на купувач, същите имоти- предмет на нот.акт №..., срещу цена в размер от 20000 лева, от които 15000 лева платени при подписване на предварителния договор. От А.К. е подписана и разписка, с посочване само на година- 2004г., с която той удостоверява, че е получил остатъка от продажната цена по предварителния договор. На л.231 по делото е налице и друга разписка от А.К., без дата и година, с който той удостоверява, че му е върната изцяло сумата по договора за залог от .....
Прави впечатление, че в предварителния договор е оставено празно място за посочване на номера на нотариалния акт на н. ..., с който продавачът А.К., е следвало да се легитимира като собственик на продаваемите имоти. Също така прави впечатление, че определеният краен срок за сключване на окончателен договор е ..... Горните обстоятелства недвусмислено навеждат на извода, че предварителният договор е бил подписан преди ...., т.е. преди продавачът по предварителния договор да е бил придобил собствеността от купувача. Единственият възможен извод е, че още преди подписване на нотариалния акт за покупко- продажба между страните по него е било постигнато съгласие продаваемите имоти да бъдат върнати на дружеството- продавач. При това връзката с договора за заем и залог е очевидна. Ето защо, съдът приема твърдението на ищцовото дружество за сключване на договора за покупко- продажба от .... единствено с оглед на сключения на същата дата договор за заем за такова, отговарящо на истината.
Както се сочи и в мотивите към решение № ….. на ВКС по гр. д. № 1904/2009 г., I г. о., ГК, за да е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. В правната теория сделките, с които се прехвърлят имуществени права, които приобретателят се задължава по-късно обратно да прехвърли на праводателя си, се обозначават с понятието „фидуциарни”. За разлика от общите хипотези на привидност, при фидуциарните сделки страните желаят действието им, но само временно и условно. На практика с тях се цели укриване на имущество от кредитори на прехвърлителя или създаване на гаранция за изпълнение на задължение на последния към приобретателя. Симулативните сделки- както тези, които не прикриват друга действителна сделка / абсолютна симулация/, така и тези, които прикриват друга действителна сделка, също може да са насочени към увреждане на кредитори на прехвърлителя или на други лица, които се поставят в неизгодно положение в резултат от сделката. Те създават привидни правни последици, насочени да породят действие в отношенията между прехвърлителя и трети лица. Следователно най- типичният случай на фидуциарна сделка е сделка с обезпечителна функция, тъй като тя касае единствено отношенията между страните по същата.
Както беше посочено по- горе, при фидуциарните сделки страните желаят действието им, макар и само временно и условно. В този връзка обаче следва да се има предвид, че макар между страните по договора за покупко- продажба по нот.акт №... да е постигнато напълно действително съгласие за прехвърляне на правото на собственост в полза на А.К., като гаранция за връщане на предоставения от него заем, то не е налице пълно съгласие по всички съществени елементи на този вид договор, а именно по отношение на цената. При положение, че договорът за покупко- продажба е сключен единствено с обезпечителна функция, то това предполага да не е платена цена. Посочената в нотариалния акт цена е напълно фиктивна. Действително плащането на цената не е условие за настъпване на вещно- прехвърлителното действие на договора /договорът за покупко- продажба на недвижим имот е формален и консенсуален/, но постигането на съгласие относно размера й е съществен елемент от правния и фактически състав по сключване на договора. Без съгласие относно цена в конкретен или определяем размер не може да има договор за покупко- продажба. Ето защо, следва да се приеме, че независимо от наличието на валидно съгласие за прехвърляне на собствеността, договорът по нот.акт №... е нищожен поради липса на съгласие относно цената по същия. Налице е и твърдяната абсолютна симулация по отношение на цената, тъй като такава не е договорена и платена, без по този начин да се прикрива договор за дарение.
Отделно от горното и съобразно с изричното твърдение в исковата молба, че продажбата от .... е извършена с уговорка правото на собственост да бъде върнато на продавача след връщане на получения от него заем, което твърдение съдът вече прие за вярно, въпросната продажба се явява нищожна и на основание чл.209 от ЗЗД, съгласно която разпоредба продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна. Нищожността се характеризира и като такава поради заобикаляне на закона, защото, както се сочи и в мотивите към решение № …. г. на ВКС по гр. д. № .. г., IV г. о., ГК, продажбите при условията на чл. 209 от ЗЗД, както и съглашенията по чл. 152 от ЗЗД, са нищожни, тъй като и в двете хипотези се уговаря начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Ето защо, искът за прогласяване на договора за покупко- продажба по нот.акт №... за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан. Другият иск по чл.26 от ЗЗД- за прогласяване на нищожността на договора за покупко- продажба по нот.акт №..., с който А.К. продава имоти №№ .. на ответната кооперация, следва да бъде отхвърлен независимо от това, дали към 24.07.2013г. К. е бил собственик, тъй като, съгласно трайната съдебна практика, продажбата от несобственик не е нищожна, макар да не поражда вещно- прехвърлително действие / най- общо казано, аргументите за това се извеждат от разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗЗД, предвиждаща възможност купувачът да развали договора за покупко- продажба в случай, че продадената вещ не е принадлежала на продавача/.
Искът за това да бъде признато за установено, че първият ответник не е придобил правото на собственост върху недвижими имоти в стопанския двор на С. Ч., а именно: парцели .., обединени в УПИ ..- в, парцел .., парцел .., следва да се разглежда като такъв за признаване за установено, че към настоящия момент А.К. не е собственик на посочените имоти, тъй като установяване на правото на собственост към минал момент е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящият. При това положение ще следва да бъдат отченени всички обстоятелства, настъпили след 2003г. до датата на завеждане на делото- 16.07.2014г., като се обсъдят възраженията на ответниците за придобивна давност, включително и по исковете по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху двете силажни ями- парцели 15 и 16.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗЗД, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Договорът за покупко- продажба по нот.акт ...., с който А.К. е продал на Кооперация”Агрокомерс- 98” двете процесни силажни ями, видно от приетите по делото материали по н.д. №... на н. .../ л.164 и сл./ е сключен в изпълнение на решение на общото събрание на кооперацията от 20.07.2013г., с което А.К. е упълномощен изрично да договаря сам със себе си, т.е. в лично качество, като продавач, и в качеството си на председателя на кооперацията, като купувач. Макар решението за придобиване да е на общото събрание на кооперацията, то самата сделка е сключена от А.К., който несъмнено не е бил добросъвестен, тъй като е бил поел задължение да прехвърли обратно правото на собственост на ищцовото дружество. Недобросъвестността на лицето, с чието волеизявление е сключен договора за покупко- продажба, има за последица недобросъвестност на придобиването на собствеността от представляваната от него кооперация. Ето защо, съдът намира, че в случая, макар исковата молба да е вписана след изповядване на сделката по горепосочения нотариален акт, разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД е неприложима.
Владение, основаващо се на нищожен договор, не може да бъде добросъвестно по аргумент на противното от разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС, съгласно което владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случая е приложима общата 10- годишна придобивна давност. Ето защо, за да приеме, че е реализирано твърдяното от ответниците придобивно основание, следва да се установи давностно владение с начален момент най- късно от 15.07.2004г., тъй като на 16.07.2014г. придобивната давност е прекъсната със завеждане на настоящето дело.
По делото са разпитани с.К. Ф./ собственик и управител на ищцовото дружество към 2003г. и до 2011г./, Х.П., Б. И. и Б. Б.. с.т Ф. сочи, че към 2003г. процесните имоти, без силажните ями, се ползвали като пасища. След две години той, заедно с двама свои работници засадил в имотите овощни дръвчета- сливи, череши и круши. Същото се сочи и от с. П.. Той работел за К. Ф.. През 2006г. започнали засаждането на овощните дръвчета- сливи, ябълки, круши и череши. През същата година имотите били оградени с ограда от железни тръби. Общо плащта на овошната градина била около 9- 10 дка.. с.т Б. И. сочи, че е к. на С. Ч. от 2003г.. В двора на бившето ТКЗС А.К. купил две силажни ями, бивш склад за царевица и още четири имота. Дотогава имотите били пустеещи. През 2004г.- 2005г. К. насадил в тях сливови дръвчета и оттогава нататък само негови работници се грижели за тях. Силажните ями той ползвал за склад. Сливите били на площ от около 6- 7 дка.. с.т Б. през периода 2003г.- 2005г. държал склад под наем в двора на бившето ТКЗС- С. Ч.. През 2003г. К. купил имоти там. През 2005г. с.т купил имот в съседство. През 2004г.- 2005г. А.К. засадил сливи в имота си. Направил много голяма сливова градина. Между сливовата градина и силажните ями имало ябълки и круши на К. Ф..
Видно от приетото по делото заключение на в.л.Ц.К. / л.507 и сл./, доскоро преди извършване на 31.01.2016г. на оглед от вещото лице в имоти №№ .. и .. е имало овощни дръвчета- круши, дюли и череши. В.л.К. открива и остатъци от ябълки. Към датата на огледа почти всички дръвчета са унищожени с тежка техника. В посочените имоти били запазени единични бройки. Като цяло напълно запазена е сливовата градина в имот № ... Относно същата вещото лице сочи, че дърветата са със слаб до умерен растеж, че 10% от тях липсват или са изсъхнали и са значително заплевени. В южната част на имот № .. преди имало три реда череши, от които останали две дръвчета на възраст от 3- 4 години.
Съобразно със заключението на в.л.Ц.К. следва да се приеме, че показанията на с.Б. И. и Б. Б. се отнасят до други имоти на А.К. или на Кооперация”Агрокомерс- 98” в стопанския двор на бившето ТКЗС- С. Ч. или, че не са възприели правилно насажденията на процесните имоти. Всъщност с.т Б. сочи за наличието и на други насаждения, различни от сливи, които той е възприел като собственост на К. Ф.. Освен това от заключението става ясно, че насажденията са с различна възраст, т.е. не се потвърждава соченият от тези свидетели момент на засаждането 2004г.- 2005г.. От материалите по приетите по делото полицейски преписки е видно, че малко преди завеждане на делото и през времетраене на същото споровете между К. Ф.и А.К. относно собствеността и ползването на имоти №№.......не са стихвали. В показанията си К. Ф.твърди, че отношенията му с А.К. се влошили през лятото на 2013г., когато станало ясно, че К. е съдружник в търговско дружество, което има намерение да реализира проект, включващ и процесните имоти. Дотогава той винаги потвърждавал ангажимента си да върне на Ф. продадените през 2003г. имоти. При наличие на уговорка за изкупуване е напълно логично владението върху имотите да не е било предадено на А.К., а от свидетелските показания не се установява категорично и непротиворечиво, от кой момент същия е демонстрирал своене на имотите. Същото се отнася и до двете силажни ями, за които се сочи, че се ползвали от К. като складове и за съхранение на техника, но не е посочен начален момент на този начин на ползване. При това не се прави разграничение между него и представляваната от него кооперация, при което не може да се направи обоснован извод относно това, дали след 24.07.2013г.- датата на формалното придобиване от кооперацията на собствеността върху силажните ями, до завеждане на делото фактическата власт е упражнявана от А.К. в лично качество или като представител на кооперацията. Относно фактическата власт върху бивш парцел .., идентичен с имот № .. по КВС въобще не са налице никакви доказателства, като следва да се има предвид и това, че настоящ УПИ …, .., идентичен с имоти №№ .., двете силажни ями от друга страна и бивш парцел .. от трета са значително отдалечени едни от други / това най- добре се вижда на извадката от ПУП на л.358/, при което владението върху един от имотите не обосновава само по себе си нищо по отношение на владението върху другите имоти. Ето защо възражението на ответниците за придобиване на правото на собственост на основание давностно владение ще следва да бъде прието за недоказано и съответно установителните искове и тези по чл.108 от ЗС ще следва да бъдат уважени като основателни и доказани. По отношение на владението на ответниците върху двете силажни ями следва само да се отбележи, че то не само не се оспорва от ответниците, но и изрично се твърди.
Сборът от данъчните оценки на седемте процесни имота е равен на 16939,70 лева. Това основата за определяне на цената на двата иска по чл.26 от ЗЗД. Сборът от данъчните оценки на имотите по отрицателния установителен иск е равен на 13714,40 лева, а този от данъчните оценки на двете силажни ями по иска по чл.108 от ЗС е равен на 3225,30 лева. Сборът от данъчните оценки на имотите по всички искове е равен на 50819,10 лева. Като извадим от тази сума сборът от данъчните оценки на всички имоти по неоснователния втори иска по чл.26 от ЗЗД се получават 33879,40 лева, които в съотношение от сбора на данъчните оценки по всички искове, дават частта от съдебните разноски на ищцовото дружество, до който същите следва да бъдат присъдени. Направените от ищеца съдебни разноски са в общ размер от 2918 лева, а 33879,40/50819,10- ти от тях са равни на 1945,33 лева. От тази сума 20165,80/33879,40- та част, а именно 1157,91 лева следва да бъдат платени солидарно от двамата ответника, като такива по уважения иск по чл.26 от ЗЗД и по иска по чл.108 от ЗС. Остаталите 787,42 лева ще следва да бъдат заплатени единствено от ответника А.К., като такъв по отрицателния установителен иск. От ответника А.К. са направени съдебни разноски в размер от 100 лева за единична СГЕ, като от тях следва да му бъде присъдена 16939,70/50819,10- та част, а именно сума в размер от 33,33 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПРОГЛАСЯВА в отношенията между ищеца „Евро- кариер”ЕООД- гр.Хисаря, ул.”Христо Ботев”№ 19А, ЕИК: ********* и ответниците А.П. ***, ЕГН: ********** и Кооперация”Агрокомерс- 98”- гр.Хисаря, ул.”Васил Петлешков”№ 12, ЕИК: ********* НИЩОЖНОСТТА на договора за покупко- продажба по нот.акт №..., том .., рег.№ .., н.д. №.... на н. ..., с който„Евро- кариер”ЕООД- гр.Хисаря, ул.”Христо Ботев”№ 19А, ЕИК: ********* е продало на А.П. ***, ЕГН: ********** парцели №№ .., .. в сторанския двор на С. Ч., обл.П., с площи съответно 2,078 дка., 2,587 дка., 1,817 дка., 2,095 дка., 1,031 дка., 1,028 дка. и 0,470 дка..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Евро- кариер”ЕООД- гр.Хисаря, ул.”Христо Ботев”№ 19А, ЕИК: ********* и ответника А.П. ***, ЕГН: **********, че последният не е собственик на горепосочените .., обединени в УПИ ..- в по действащия ПУП за Стопански двор- С. Ч., и парцел.., идентични с имоти №№ … по картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, с площи съответно 2,078 дка., 2,587 дка., 1,817 дка., 2,095 дка. и 0,470 дка.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.П. ***, ЕГН: ********** и Кооперация”Агрокомерс- 98”- гр.Хисаря, ул.”Васил Петлешков”№ 12, ЕИК: *********, че „Евро- кариер”ЕООД- гр.Хисаря, ул.”Христо Ботев”№ 19А, ЕИК: ********* е собственик на следните имоти в стопанския двор на С. Ч.: силажна яма, съставляваща парцел .., с площ от 1,031 дка. и силажна яма, съставляваща парцел .., с площ от 1,028 дка., идентични съответно с имоти №№ .. по картата на възстановената собственост.
ОСЪЖДА А.П. ***, ЕГН: ********** и Кооперация”Агрокомерс- 98”- гр.Хисаря, ул.”Васил Петлешков”№ 12, ЕИК: ********* да предадат на „Евро- кариер”ЕООД- гр.Хисаря, ул.”Христо Ботев”№ 19А, ЕИК: ********* владението върху собствените му недвижими имоти в стопанския двор на С. Ч., а именно: силажна яма, съставляваща парцел .., с площ от 1,031 дка. и силажна яма, съставляваща парцел .., с площ от 1,028 дка., идентични съответно с имоти №№ .. по картата на възстановената собственост.
ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване на нищожността на нот.акт №..., с който А.П. ***, ЕГН: ********** е продал на Кооперация”Агрокомерс- 98”- гр.Хисаря, ул.”Васил Петлешков”№ 12, ЕИК: ********* горепосочените имоти в стопанския двор на С. Ч., а именно: силажна яма, съставляваща парцел .., с площ от 1,031 дка. и силажна яма, съставляваща парцел ., с площ от 1,028 дка., идентични съответно с имоти №№ … по картата на възстановената собственост.
ОСЪЖДА А.П. ***, ЕГН: ********** и Кооперация”Агрокомерс- 98”- гр.Хисаря, ул.”Васил Петлешков”№ 12, ЕИК: ********* да заплатят солидарно на „Евро- кариер”ЕООД- гр.Хисаря, ул.”Христо Ботев”№ 19А, ЕИК: ********* сумата от 1157,91 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА А.П. ***, ЕГН: ********** да заплати на „Евро- кариер”ЕООД- гр.Хисаря, ул.”Христо Ботев”№ 19А, ЕИК: ********* сумата от 787,42 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Евро- кариер”ЕООД- гр.Хисаря, ул.”Христо Ботев”№ 19А, ЕИК: ********* да заплати на А.П. ***, ЕГН: ********** сумата от 33,33 лева- съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице Г. Ф. К. ***, ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ