№ 195
гр. Петрич, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101986 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на молба вх. № 10442/05.12.2024
г., подадена от П. В. Т., ЕГН ********** с адрес с. Д. Р., обл. Бл., действащ
чрез пълномощник Д. В. М., Адвокатска колегия Пл., служебен адрес гр. Пл.,
ул. „П. О. и К.“ №*, ет.* ап.* срещу "Кр." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет. * представлявано от Н. П. П..
Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 1038390 от 19.03.2024
г., сключен с "Кр." ЕООД, по силата на който дружеството - кредитодател се
задължил да предостави на Т. - кредитополучател кредит в размер на 2 200
лева. По силата на постигнатите договорености кредитополучателят се
задължил да върне на кредитодателя общо сумата от 2958.27 лева, чрез
заплащане на 12 погасителни вноски.
Сочи се, че съгласно чл.18 от договора за кредит кредитополучателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави
договореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 2 789.73 лева.
1
С горното ищецът обосновава теза, че Договор за кредит № 1038390 от
19.03.2024 г. не отговаря на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно
която разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Сочи, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди, че в договора за кредит е
посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият/. Сочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, 4
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Твърди, че в настоящият случай не става ясно какво точно е включено в
процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на
неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно,
изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота
досежно тези обстоятелства липсва. Сочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи в случая остават неизвестни, с което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са
2
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо не е
ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях.
С гореизложеното обосновава теза, че при сключване на договора не е
спазено изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Ищецът твърди, че Договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на
ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира
за неустойка в размер на 2789.73 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди, че
в договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на
възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива
биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата
за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Сочи чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, съгласно който ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за 5
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Сочи § 1. т. 1 от ЗПК, съгласно който
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
3
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. На основание
цитираната разпоредба обосновава теза, че заплащането на сумата за
неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, доколкото то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№ 426/2014 г.
Твърди се в исковата молба, че поради невключване на уговорките за
заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
Закона за защита на потребителите. Сочи преюдициално заключение по дело
С-453/10 в което е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Твърди, че тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Ищецът се позовава на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно който нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. Твърди, че в
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на
процесния Договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени
по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски
кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР,
тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид на това в случая, според него, не е приложима нормата на чл.26, ал.4
ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор
4
обуславя недействителността на целия договор. Твърди, че в случая следва да
бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за
процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне
на ГПР. По тези съображения счита за недействителен Договор за кредит №
1038390 от 19.03.2024 г.
При условията на евентуалност - в случай, че не бъде възприето
гореизложеното, прави искане да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.
18 от Договор за кредит № 1038390 от 19.03.2024 г., предвиждаща
заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите нрави и поради
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В тази връзка
ищецът сочи, че в правната доктрина и съдебна практика се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Сочи практика на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д.№395/2008 г.,
Решение №1270/2009 г. по гр. д.№ 5093/2007 г., определение№ 877 по т.д.№
662/2012 г. и др/. Твърди, че такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото
7 облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че в случая
предмет на обсъждане е търговска сделка, поради което приложима е нормата
на чл.289 от ТЗ, при спазване и на общите правила на ЗЗД - чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Твърди, че съгласно задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.
1,предл.З от ЗЗД.
Твърди, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла
на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
неговите интереси с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
5
Твърди, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.18 от Договор за кредит
№ 1038390 от 19.03.2024 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави
и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се
претендира чрез нея в размер на 2789.73 лева е в размер на над 110% от сумата
на отпуснатия кредит в размер на 2000.00 лева. Твърди, че по този начин
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Посочва, че принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че в
настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка,
изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Въз основа на изложеното обосновава теза, че клаузата в чл.18 от Договор за
кредит № 1038390 от 19.03.2024 г. е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Ищецът твърди, че клаузата на чл.18 от процесния договор е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на
неустойка, която е необосновано висока. Сочи Глава четвърта от ЗПК, където
е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. Твърди, че съображения в същия
смисъл са обективирани в Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на 8
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.18 от Договор
за потребителски кредита, според която се дължи неустойка в размер на
2789.73 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с
целта на транспонираната в ЗПК директива. Твърди, че подобни уговорки
прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Твърди, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции
и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи и т. 3 от
6
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСТК, съгласно която нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а по посочения начин се заобикаля чл.
33, ал. 1 от ЗПК.
Ищецът сочи, че с процесната клауза от Договор за потребителски кредит в
полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение. Сочи, че в този смисъл е и т. 32 от
извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Сочи, че
неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Твърди, че основната цел на така
уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща
на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на
претенциите.
Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви Договор за кредит
№ 1038390 от 19.03.2024 г. сключен между П. В. Т., ЕГН ********** и „Кр.“
ЕООД, за нищожен поради заобикаляне на закона. При условията на
евентуалност предявява иск за обявяване за нищожна клаузата на чл. 18 ал.1
от Договор за кредит № 1038390 от 19.03.2024 г., предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 2 789,73 лева, като противоречаща на добрите нрави
и поради неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл. 146
ал. 1 от ЗЗП.
Ищецът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания.
В законоустановения срок ответникът, действащ чрез процесуален
представител, депозира писмен отговор, с който оспорва исковата
претенциите като неоснователни и недоказани. Оспорва релевираното от
ищеца съдържание на процесния договор за кредит, сключен между страните.
Възразява срещу твърденията, че договорът и отделните му клаузи са
недействителни. При условията на евентуалност - в случай, че съдът не 9
възприе за основателно изложеното, се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно
който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност
7
на целия договор. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност по
смисъла на ЗПК и твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави.
Твърди, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните
му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от
закона форма. Твръди, че в случая са съобразени/спазени всички изисквания
на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Относно годишния процент на разходите /ГПР/, твърди, че са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в предоставената на потребителя преддоговорна
информация за потребителски кредити, ясно е посочено какъв е размерът на
ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Сочи чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
който ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС
на РБ." Годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва за забава, поради което твърди, че не е налице нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята
на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит,
получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт и е
имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да
предложи различни формулировки. Твърди, че дори да не е могъл да обмисли
достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация
за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с
отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици -
заплащане на обезщетения или такси. Сочи, че именно чрез възможността за
отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в
случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни
за него условия.
Ответникът твърди, че към момента на сключване на договора потребителят
е бил уведомен за икономическите последици от сключването му. Това е
постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които
потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се
8
откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му,
както и след това.
Твърди, че на самостоятелно основание всички ищцови твърдения за
нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в
периода 2023 г. - 2024 г. ищецът е сключил общо 5 договора с ответното
дружество. Сочи, че наличието на 5 договора опровергава твърденията на
ищеца в следния смисъл:
По отношение на твърденията за липса на достатъчно информация за това
какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора
и, че клаузите накърняват добрите нрави, ответникът сочи следните
обстоятелства:
В случая, вместо да упражни правото си по реда на чл. 29 ЗПК,
кредитополучателят по своя инициатива е сключил още 4 договора. Очевидно
е, според него, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е
бил наясно с условията. От тази фактическа постановка става ясно, че ищецът
е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на
ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за
недействителност, което е в пряко противоречие с добросъвестността, която
страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и
универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното
си поведение. Твърди, че ако целта не била такава, то потребителят щял да се
откаже още от първия договор и не би сключил още 2, в който случай щял да
върне само чистата стойност на кредита на кредитора си. И точно заради това,
че не го е сторил, а впоследствие е образувал множество съдебни дела, според
ответника, води до пълна неоснователност на претенциите за
недействителност на клаузи от договора и за връщане на недължимо платени
суми.
По отношение на твърденията за заблуждаваща търговска практика, сочи
следното: Заблуждаващата търговска практика представлява такова поведение
от страна на търговеца, което да подтикне потребителя да сключи определена
сделка, която не би сключил в противен случай. Това, че кредитополучателят
по своя инициатива се е задължил с 5 договора пред ответното дружество,
според него опровергава твърдението на ищеца за заблуда в условията на
предоставените му кредитни услуги.
9
По отношение на твърдението за неравноправност, релевира следното:
Преценката за неравноправност на клаузи, сключени с потребител, на първо
място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на
конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва
потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди
конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на
обвързаността си с търговеца. Посочва, че именно на тази основа СЕС прави
преценка за равноправност на клаузите от потребителските договори, тяхното
противоречие с добрите нрави и добросъвестността.
Твърди, че в случая не би могла да е налице липса на индивидуално
договаряне на клаузите от договора, както и липса на информираност с
условията и последиците от тях, доколкото потребителят се е запознавал с тях
многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е
избирал да направи обратното. Още при сключване на първия договор
потребителят е бил информиран за условията за ползване на продукта на
търговеца предварително. Впоследствие са сключени още 4 договора. От тук е
явно, че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва
неравноправността на клаузи от договора и липсата на достатъчно
информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. В тази насока
посочва Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.;
Решение № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г. и
цитираната в него т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от 20 септември
2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca
Romвneasca SA).
С гореизложеното ответникът пледира за отхвърляне на предявените при
условията на евентуалност претенции. Претендира съдебни разноски.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява воля
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Депозира писмена молба, с която
поддържа предявения иск. По същество на делото пледира за уважаване на
претенцията като доказана и основателна. Претендира съдебни разноски,
представя списък по чл.80 ГПК и доказателства. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
10
възнаграждение.
За ответника – редовно призован, в съдебно заседание представител не се
явява. Депозира чрез пълномощник писмено становище, с което заявява воля
за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Поддържа писмения
отговор. Заявява позиция по проекта на доклад по делото. Не прави
доказателствени искания. Претендира съдебни разноски, прави възражение за
прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатски
хонорар.
По делото са събрани представените от ищеца писмени доказателства.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в
съдебно заседание, заключението е приобщено към доказателствата по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на
19.03.2024 година страните са сключили Договор за кредит № 1038390, по
силата на който ищецът се е задължил да върне на ответника сумата от
2 958,27 лева, от която 2 200 лева главница, чрез 12 погасителни вноски.
Съгласно постигнатите договорености /чл.18 от договора за кредит/
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя неустойка – в
случай че не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в
двудневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в договора за кредит, в размер на 2 789.73
лева.
Съгласно неоспореното от страните и необорено от останалите
доказателства по делото съдебно –счетоводно заключението, което съдът
изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно, обосновано, по
силата на процесното облигационно правоотношение между страните ищецът
е усвоил предоставения му от ответника кредит в размер на 2 200 лева.
Съгласно постигнатите договорености кредитополучателят се е задължил да
върне получения заем, ведно с възнаградителна лихва, или общо сумата от 2
958,27 лева, чрез заплащане на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер
и падеж, съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Страните
по сделката са уговорили погасяване на задължението за неустойка в размер
11
на 2 789,73 лева, чрез 12 погасителни вноски всяка в размер 479 лева и падеж,
съгласно Погасителния план. Вещото лице сочи, че ако в ГПР се включи
уговорената от страните неустойка размерът на ГПР е 62,68 %, а ГЛП
/фиксиран/ 50,00 % . Вещото лице сочи категорично, че на основание
процесния договор кредитополучателят е извършил плащания в полза на
кредитора в общ размер 2 363 лева, с която кредитодателят е отразил в
счетоводните си книги като погасени задължения по процесния договор за
кредит както следва: 85 лева административни такси, 260,69 лева лихва за
забава на плащанията, 1 7 51,86 лева неустойка и 265,45 лева възнаградителна
лихва.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит,
като между страните по делото е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума,
предоставена му от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало
именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството :
ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че сключеният договор за кредит по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.
Установи се по делото, че в случая страните са уговорили заплащането на
неустойка в размер надхвърлящ размера на кредитната сума за неизпълнение
на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение в
изключително кратък срок.
Смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците на
длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за
кредитора не могат да произтекат вреди освен тези, чието настъпване се
„покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не
бъде изпълнен. Като се скрепява с неустойка, при това в размер по-висок от
12
този на дадения кредит и близък до общо дължимата сума /кредит и
възнаградителна лихва/, неизпълнението на задължението на длъжника да
предостави обезпечение, се постига единствено увеличение на размера на
дълга. Ето защо съдът счита, че в случая, макар и формално уговорено като
неустоечно задължение, задължението на кредитополучателя за сумата от 2
789,73 лева съставлява разход по кредита дължим от потребителя, а не
неустойка за неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя –
да върне дадения кредит ведно с договорената възнаградителан лихва. С оглед
на това се налага изводът, че формално посочения в процесния договор за
кредит ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-
нисък размер от действителния ГПР представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика съгласно чл.68 г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не му позволява
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Ето защо съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД. В допълнение
следва да се посочи:
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни
изсквания има за последица недействителност на договора. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при
самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и
13
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно дължи. В тази връзка съдът счита за основателно
въведеното от ищеца твърдение за нищожност на процесната облигационна
обвързаност между страните, възникнала на основание процесния договор за
кредит, поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Процесният договор за кредит не е съобразен с изискванията на чл.10, ал.1,
ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.22 ЗПК. Съгласно императивните разпоредби
на ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи и
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Т.е. в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
посочени всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва ясно
разписана методиката на формирането му – кои компоненти участват.
Следователно не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя.
Ето защо съдът намира за основателни и доказани ищцовите твърдения за
изначална недействителност на процесното облигационно правоотношение
между страните, по аргумент на чл.22 от ЗПК.
За пълнота на изложението :
Процесната неустойка е предназначена да санкционира кредитополучателя
за виновно неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на заема, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът му за предоставяне създават значителни
затруднения за кредитополучателя за изпълнение на договора. На следващо
място, посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено
задължение за представяне на обезпечение след сключване на договора, като
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за
14
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
кредит към датата на сключване на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че
процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно погасителния план
към договора и включена в размера на погасителната вноска по същество има
за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4
ЗПК, според която годишния лихвен процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България. В тази
връзка съдът счита, че основната цел на процесната неустоечна клауза е да
доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на дължимата за връщане сума, поради
което противоречи на добрите нрави и е нищожна и поради накърняване на
добрите нрави.
С оглед на изложеното съдът намира за главния иск за прогласяване
недействителността на облигационното правоотношение между страните за
доказан и основателен и като такъв следва да го уважи. Предвид на това съдът
не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 1 009,92
лева, от които 229,92 лева заплатена държавна такса, 300 лева заплатено
възнаграждение на вещото лице и 480 лева с вкл. ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира за
неоснователно въведеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и като такова следва да го остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
15
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за кредит № 1038390/19.03.2024 година,
сключен между П. В. Т., ЕГН ********** с адрес с. Д. Р., обл. Бл., в качеството
на кредитополучател и "Кр." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет. *, представлявано от Н. П. П., в
качеството на кредитодател, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК,
чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА"Кр." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Ц. ш.“ № ***, ет. *, представлявано от Н. П. П., ДА ЗАПЛАТИ на П. В.
Т., ЕГН ********** с адрес с. Д. Р., обл. Бл. съдебни разноски по делото в
размер на 1 009,92 /хиляда и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
16