В открито съдебно заседание нарушителят се
явява лично. Признава вината си и моли за по-ниско наказание. Изразява
съжаление за поведението си.
Съдът
от фактическа страна установи следното: Д.Г.П. - роден на *** г., ***,
български гражданин, разведен, осъждан (реабилитиран), работещ, с ЕГН **********
на 09.07.2020 г. около 15:14 ч. се намирал в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско
шосе“ № 1 в ресторант „Тракийски стан“. Нарушителят бил употребил алкохол,
което повлияло на поведението му и бил в нетрезво състояние. В същото заведение
работила сестра му А.Н.. Поискал да бъде обслужен и поръчал допълнително бира.
Бил агресивен и блъскал по бара с юмрука си, като претендирал незабавно да бъде
обслужен. Случката се разиграла пред собственика на заведението И.С. и
барманката Д.С.. Всичко това мотивирало Н. да натисне паникбутон, с който било
оборудвано заведението и който бил свързан с обслужващата го охранителна фирма.
На място пристигнали Т.Б. и Н.Т. – служители на „Дайкс СОТ“ Пловдив. При вида
им нарушителят насочил агресията си към тях, като започнал да ги псува и обижда
с думите „***!“, „***!“, „***!“ и „***!“ Счупил чаша и непосредствено след това
посегнал да удари с юмрук Т., но не успял. Това наложило обезвреждането му от
служителите на СОТ фирмата. Последните се обадили на органите на МВР и поискали
съдействие, като на място пристигнали служители от Криминална полиция към V РУ
към ОД на МВР Пловдив. Към тях нарушителят отново проявил пренебрежително
поведение, като ги нарекъл „***“. Поради отказите му да окаже съдействие и да
бъде отведен до районното управление се наложил да бъде извикан патрул, който
да го откара да сградата V РУП.
Горната
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на нарушителя, дадено
пред съда, обясненията и сведенията на свидетелите Т.Б., Н.Т., И.С., Д.С.,
докладна записка от *** В.И., докладна записка от Ц.Л., справка АИС БДС. При
преценката на обясненията на свидетелите и на нарушителя и данните от
докладната записка съдът намира, че същите са достоверни, добросъвестно дадени,
последователни и без липса на противоречия, поради което следва да им се даде
вяра и въз основа на тях да се приемат за установени фактите по акта. Не се
събраха доказателства, които да опровергават записаното в Акта за констатиране
на проява на дребно хулиганство относно времето, мястото, авторството и
механизма на деянието. Установява се, че нарушителят е изрекъл думите и изразите
по отношение на полицейски служители и цивилни граждани и по този начин с изявените
непристойни думи е демонстрирал явно нежеланието си да се съобрази с
установения ред. Намиращите се на място лица и полицейските служители са
възприели казаното от него, като последните и са опитали да осъществят
правомощията си. Изводите за случилото се, се подкрепят и от обясненията на
самия нарушител, който признава за поведението си. Изразява дълбокото си
съжаление за случилото се.
Актът
за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от
нарушителя, двама свидетели и актосъставителя. Детайлно е очертана фактическата
обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършеното
от П. деяние, а именно изричането на думи и изрази като „***!“, „***!“, „***!“
и „***!“ са с подчертано негативен заряд и насочени към определени лица и
представляват такава непристойна проява в оскърбително отношение към обикновени
граждани и орган на власт – униформени полицейски служители, каквато се изисква
от закона, за да е осъществен състава на нарушението по УБДХ.
От
правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което се изразява в проявяването на действия и
думи, с които се нарушава обществения, демонстрира се непристойна проява на
превъзходство над органите на реда и останалите граждани и явно и публично
неспазване на реда. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно,
тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и
нарушаване на обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен
на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че нарушителят не е
личност в висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието
„Задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните
работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и
обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат
необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна
репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитание на нарушителя
най-подходящо се явява административното наказание глоба. При определяне
размера ѝ съдът отчете като смекчаващо обстоятелство дълбокото разкайване
и съжаление за стореното и признанието на съставомерните факти от дееца. Това
навежда съда за неговата по-ниска обществена опасност. Ето защо административното
наказание глоба, което следва да се наложи, е справедливо да бъде ориентирано
към минималния му размер, а именно за сумата от 100 лева. Настоящата инстанция
счита, че този размер на глобата би допринесла целения ефект на наказанието
нарушителят да се поправи и превъзпита, и същевременно да се въздържа от
евентуални бъдещи прояви на непристойни действия и думи, които да бъдат
безпричинно отправяни към някого, още повече към орган на властта.
По
изложените съображения постанови своя акт.