Р Е Ш Е Н И Е
№
5.2.2018 г. град Велико Търново
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти
граждански състав
на двадесет и трети януари две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав: Районен съдия: Георги Георгиев
при участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 3797 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на И.Н.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, чрез адв. К.А., срещу „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 53, ет. 2, офис 25, представлявано от Г. В. П., с която се моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2 859.00 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за нейна сметка, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба.
Твърди, че на 20.6.2017 г., чрез
туристическия агент „В. Т.” ЕООД, между страните е сключен договор за
организирано пътуване, според който ответникът е поел задължението да
организира индивидуално туристическо пътуване на ищцата и друго физическо лице
до остров Сардиния, Италия за периода 12.9.2017 г. - 19.9.2017 г. срещу
заплащане на сумата от 2 560.00 лева, която впоследствие е увеличена до 3
459.00 лева. Заявява се, че последната сума е заплатена от ищцата на две вноски
- на 13.6.2017 г. сумата от 600.00 лева, а на 10.8.2017 г. сумата от 2 859.00
лева. Твърди се, че поради заявена от представител на ответника неизправност на
туристическия агент, туроператорът не е получил втората вноска от 2 859.00
лева, което наложило на 12.9.2017 г. от страна на ищцата да бъдат заплатени
допълнително 2 635.00 лева. Сочи се, че заплатените на 10.8.2017 г. 2 859.00
лева не са възстановени на ищцата и по този начин ответникът се е обогатил
неоснователно за нейна сметка.
В законоустановения срок е постъпил отговор,
с който предявеният иск се оспорва изцяло. Заявява се, че на 12.9.2017 г.
ищцата е била уведомена, че резервацията й е анулирана и туристическият агент е
бил уведомен за това, както и че към този момент тя няма действащ договор.
Твърди се, че от ищцата, а не от служител на ответника, е предприета
инициативата за заплащане стойността на екскурзията по тази програма след
анулирането на договора, а доколкото новата цена е определена съгласно чл. 84,
ал. 4 от Закона за туризма и потребителят се е съгласил, то е налице нов
договор между ищцата и туроператора. Изразява се становище, че доколкото ищцата
твърди, че е налице двойно доплащане по един и същ договор, то би следвало
същата да претендира връщане на втората платена сума - тази на 12.9.2017 г.,
доколкото всяко следващо плащане трябва да е без правно основание.
С отговора на исковата молба е
направено искане за конституирането като трето лице по делото на туристическия
агент „В. Т.” ЕООД, което е аргументирано с обстоятелството, че
договорът между ищцата и ответника е сключен чрез туристическия агент, за който
пък се твърди, че не е превел втората вноска по договора.
С определение от 19.12.2017 г. съдът е конституирал „В.
Т.” ЕООД като трето лице-помагач на страна на ответника „А.” ЕООД.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата уточнява, че сумата,
която ответникът е получил без основание, всъщност е в размер на 2 439.00 лева
и това е част от сумата, която ищцата е заплатила на 12.9.2017 г. - разликата
между получената от туроператора на 12.9.2017 г. сума в размер на 2 635.00 лева
и върнатата впоследствие сума от 196.00 лева. В тази връзка прави изменение на
иска чрез намаляване на неговия размер до сумата от 2 439 лева, като с определение от 23.1.2018 г. съдът допусна направеното изменение на иска. Заявява,
че плащането на 12.9.2017 г. е без основание, доколкото ищцата вече е изпълнила
задължението си към туроператора за заплащане цената на организираното
пътуване. Изразява становище, че в случая не се касае за сключване на нов
договор с туроператора, доколкото договорите от този вид се сключват само в
писмена форма. Оспорва
твърдението, договорът да е анулиран, доколкото не са налице данни, че до
ищцата е достигнало изявление в тази насока, още повече, че плащането на
12.9.2017 г. е третирано от ответника като доплащане по сключения на 20.6.2017
г. договор.
Процесуалният представител на ответника изразява
становище, че направеното изменение е недопустимо, доколкото същото касае както
размера, така и основанието на иска. Счита, че с плащането на 10.8.2017 г.
изпълнението на договора е приключило, но е останал неизяснен въпросът защо
размерът на трето плащане е различен от размера на първоначално договореното. В
тази връзка сочи, че сумата на 12.9.2017 г. е платена след анулирането на
договора, за който факт счита ищцата за уведомена, въпреки признанието, че
третото лице „Вал Турс” не е изпълнило задължението
си в тази насока, както и че писмената форма на договора при подписване му в
последния момент не е условие за валидност, респ. че е налице нов договор между
ищцата и ответника.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ответникът „А.”
ЕООД е туроператор по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на Закона за туризма, както и че на 4.7.2013
г. между него и третото лице „В. Т.” ЕООД, в качеството му на туристически
агент, е сключен договор за продажба на туристически услуги, по силата на който
агентът се е задължил да действа от името и за сметка туроператора.
Не е спорно също, че 20.6.2017 г., именно чрез
туристическия агент „В. Т.” ЕООД, между страните е бил сключен договор за
организирано туристическо пътуване, според който ответникът е поел задължение
да организира индивидуално туристическо пътуване на ищцата и друго физическо
лице до остров Сардиния, Италия за периода 12.9.2017 г. - 19.9.2017 г.
Не се спори и се установява от представения
приходен касов ордер от 13.6.2017 г., че на същата дата, в изпълнение
задължението си по договора, ищцата е предала чрез туристическия агент сумата 600.00
лева, с основание „аванс, Сардиния, 12.9.2017 г.”. Установява се от
представения приходен касов ордер от 10.8.2017 г., че на тази дата ищцата е
предала на туристическия агент и сумата 2 859.00 лева, с основание „допл. по д-р № **********/20.6.2017 г.”, както и че й е
предоставен ваучер № 8920/5.9.2017 г. за организирано пътуване с
продължителност 8 дни и маршрут до остров Сардиния, Италия за периода 12.9.2017
г. - 19.9.2017 г.
По делото не се спори и че на 12.9.2017 г.,
при пристигането си на Летище - София, ищцата е била уведомена от представител
на ответника, че не фигурира в списъка на туроператора по програма „Почивка до
остров Сардиния, Италия”, като причината за това е непревеждането
от туристическия агент на сумите по договора на туроператора. Видно от
представения препис от ел. писмо, на 12.9.2017 г. туристическият агент е
уведомен от туроператора, че резервацията на ищцата е анулирана, доколкото
плащането по нея не е получено от ответника.
Не се спори и се установява от приложената
по делото фактура № **********/12.9.2017 г., че на 12.9.2017 г. ищцата е
заплатила на туроператора сумата от 2 635.00 лева с основание „Частично
плащане. Туристическа услуга по програма Почивка в Сардиния
С покана, получена от ответното дружество на
19.10.2017 г., ищцата е отправила едностранно изявление за доброволно възстановяване
на сумата от 2 859.00 лева, като по
делото няма данни отговор на тази покана да е изпратен на ищцата.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
Предявеният е осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на престационната
кондикция, уредена в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е
налице, доколкото ищцата твърди, че е налице плащане на едно задължение след
негово погасяване, респ. че изпълненото от нея превишава действителния размер
на валидно възникналото задължение.
Доколкото на практика основният спорен
момент по делото е допустимостта на направеното и допуснато изменение на иска,
съдът намира за необходимо да посочи следното:
В случая, макар в исковата молба ищцата да
сочи, че правната квалификация на иска е по чл. 59 ЗЗД, същата сама излага
твърдения за парична сума, дадена без основание. От самото съдържание на
исковата молба, без да се съобразяват уточненията, направени в открито съдебно заседание,
е видно, че ищцата смята за изпълнени задълженията си по договора още на
10.8.2017 г., както и че дадената втора вноска по договора е заплатена два пъти
- един път на 10.8.2017 г. и втори път на 12.9.2017 г., т.е. че налице двойно
плащане, което е без основание. Именно това е и причината още с проекто-доклада си съдът да квалифицира претенцията като
такава по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Изменение на иска по основание би било
налице, ако ищцата променяше фактите, на които основава искането си, респ. ако
се позоваваше на нови факти, наред с първоначалните, което позоваване да влече
след себе си и вътрешно противоречие в обстоятелствената част на исковата
молба. В случая ищцата не променя фактите, изложени в исковата молба, и не
добавя нови такива, които да са взаимноизключващи се с
първоначалните. Оттук съдът прави извод, че направено в открито съдебно
заседание уточнение по своето същество не представлява изменение основанието на
иска, а реализиране на законо-установеното право за
пояснение и допълнение на исковата молба.
За да е налице обедняване в хипотезата на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е необходимо ищцата да е престирала,
без тази престация да е в изпълнение на правно
задължение към лицето, получило същата, имуществото на което лице се е увеличило
с предмета на предаденото - в случая със сумата от 2 439.00 лева.
Т.е. в настоящото производство в тежест на ищцата бе да установи, че е предала
на ответника претендираната понастоящем сума, а в
тежест на последния бе да установи основанието за получаване на същата.
В случая по делото е безспорно, а и се
установява от приложената по делото фактура № **********/12.9.2017 г., че на
12.9.2017 г. ищцата е заплатила на туроператора сумата от 2 635.00 лева, както
и че на 22.9.2017 г. й е била възстановена част от нея - 196.00 лева.
Ответникът не успя да докаже, че тази сума е
получена на валидно правно основание, доколкото още с плащанията на 13.6.2017
г. и на 10.8.2017 г. ищцата надлежно е изпълнила задълженията си по сключения
договор между страните. Обстоятелството, че сумите по тези плащания не са били
преведени от туристическия агент към ответника е ирелевантно,
доколкото в случая „В. Т.” ЕООД е действал от името и за сметка туроператора, а
не като посредник на страните под делото, респ. правата и задълженията от
сключения договор са възникнали директно за ответника. В случай, че ответникът
е имал или понастоящем има претенции към своя туристическия агент, то той е разполагал
и разполага с правото на иск по чл. 93, ал. 2 от Закона за туризма.
Съдът не възприема становището, че към
12.9.2017 г. ищцата не е имала действащ договор с туроператора, както и че на
тази дата на практика е сключен нов договор между страните, а оттам - че
плащането на 12.9.2017 г. е на валидно основание.
В тази връзка намира за необходимо да посочи, че към 12.9.2017 г. пред
туроператора не са били налице законовите предпоставки за развалянето на договора,
сключен чрез туристическия агент на 20.6.2017 г., доколкото към този момент, а
и въобще, не е било налице виновно неизпълнение на задължение на ищцата, за
което последната да носи отговорност. Оттук без всякакво значение е дали
туроператорът е уведомил агента за т.нар. анулация на
договора, респ. дали последният пък е уведомил ищцата за горното обстоятелство,
доколкото правното действие на волеизявлението за разваляне (дори да се приеме,
че се касае за хипотеза, при която договорът може да се развали без отправяне
на подходящ срок за изпълнение) може да настъпи само, ако са били налице
законовите предпоставки за развалянето.
Неоснователно е възражението, че е налице
нов договор, сключен на 12.9.2017 г., доколкото според чл. 82, ал. 2 от Закона
за туризма такъв договор може да се сключи само в писмена форма, която е
условие за неговата действителност (в този смисъл Решение № 236/27.2.2012 г. по
т.д. № 1048/2009 г. на ВКС, II
т.е.), а не форма за доказване. В случая законоустановената форма не е спазена,
като не са налице и изключенията на чл. 82, ал. 4 и ал. 5 от закона. Твърдението, че
писмената форма при подписване на договора в последния момент не е условие за валидност не намира опора в
Закона за туризма, а ако в тази връзка се има в предвид разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от с.з., то следва да се посочи, че същата визира задължението за
предоставяне на информацията по ал. 1 и по чл. 86, ал. 1
при сключване на договор за организирано пътуване в последния момент. Т.е.
разпоредбата не може да се тълкува в смисъл, че за самия договор, сключен в
последния момент, писмената форма е такава за доказване, а не за действителност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
дадената на 12.9.2017 г. от ищцата сума в размер на 2 635.00 лева е получена от
ответника без основание и същата подлежи на реституция. Доколкото ищцата сочи,
че на 22.9.2017 г. й е била възстановена сумата от 196.00 лева, респ. че
понастоящем претендира разликата, равняваща се на 2 439.00 лева, то искът
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
С оглед становището на съда за основателност
на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право да й бъдат
присъдени направените по делото разноски. На л. 74 от делото е представен
списък на разноски в размер на 352.56 лева, която сума ответникът следва да
бъде осъден за заплати на ищцата.
Така мотивиран, Великотърновският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Райко
Даскалов” № 53, ет. 2, офис 25, представлявано от Г.
В. П., да заплати на И.Н.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
сумата от 2
439.00 (две хиляди четиристотин тридесет и девет) лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за нейна сметка, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 15.11.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „А.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Райко
Даскалов” № 53, ет. 2, офис 25, представлявано от Г.
В. П., да заплати на И.Н.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
сумата от 352.56 (триста петдесет и два лева и петдесет и шест ст.) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е
постановено при участието на „В.
Т.” ЕООД в качеството му на
трето лице-помагач на ответника „А.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: