Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр.С.,
29,02,2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав,
в открито заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 12392 по описа за
2011год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235
и сл.от от ГПК.
Образувано е по предявени от Н.К.С.
срещу „А.о.“ЕАД обективно съединени искове
с пр.кв.чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника
собствеността на ищеца върху недвижим имот
УПИ VІІ-152, с площ от
1510кв.м., кв.3а, по плана на гр.С., ,
м.Национален киноцентър, при граници: УПИ VІІІ-33; УПИ ХVІ-33; УПИ ХХХІХ-76;
УПИ ХХІ-745; УПИ ІІ-13,14; УПИ ХХХХ-152 и тупик; както и УПИ ХХХХ-152, кв.3а, по плана на гр.С., м.Национален киноцентър, с
площ от 270кв.м., при граници:УПИ VІІІ-33, УПИ VІІ-152, улица и тупик на
основание договор за дарение, обективиран в НА №074/21,12,2006год., том ІІІ,
рег.№8082, дело №474. При условията на евентуалност се претендира процесните
имоти да са придобити на основание придобивна давност на осн.чл.79, ал.1 и ал.2
от закона за собствеността поради упражнено непрекъснато владение в продължение
на 5 години или на основание давностно
владение продължило 10 години, в случай че се приеме недобросъвестност на владението.
В случай на основателност на исковата претенция моли на основание чл.537, ал.2
от ГПК да бъдат отменени АДС №7165/13,04,1970год. и АЧДС №03342/18,02,2003год.,
в частта касаеща процесните имоти.
Съобразно изложеното се заявява становище за основателност
на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-„А.о."ЕАД в указания законоустановен
едномесечен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК заявява становище за
неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че ищецът не може да се
легитимира като собственик на имота, тъй като договора за дарение, от който
черпи права не е породил транслативен ефект, тъй като праводателя на ищеца също
не е притежавал право на собственост върху спорните имоти. Оспорва идентичност
на имотите описани в АДС и имотите предмет на процесната сделка. Оспорва
упражняваното от ищеца владение върху процесните имоти. Твърди, че фактическа
власт върху имотите се упражнява от ответното дружество от включването на имота
в капитала на А.о. ЕАД до настоящия момент, а преди това имота е бил със статут
на държавна собственост предоставен на Национален киноцентър.
Съобразно изложеното заявява становище за неоснователност
на предявените искове. Претендира разноски.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от нот.акт N:84, т. ІІІ, рег.№1284, д.№
1179/1945 г. и Записка за вписване N:
108, т.7/27.06.1945 г. С., М., П. и И.
Ат. М. се легитимират като собственици
на имот-ливада, находяща се в м."Краище", землището на с.Б. от
2,00дка, част от ливада, цялата с площ 4,200 дка, б.с. на С. Г. Х., по мъж П.М.,
при граници: наследниците на М. М., К.К.Б., бр.Д..
Видно от АДС N:4888/29.08.1949г. от С.
А.М. са одържавени 1/4ид.част от две
ниви, като едната е в м."К." с площ 2000 кв.м. Този имот е
идентифициран с имота, закупен с HА №84/1945г.
Със
Заповед N:РД-57- 414/12.06.1997 г, на СО се отписва от актовите книги и предава
на наследниците на С. А.М.- 1/4ид.част от нивата от около 2000 кв.м в
м."Национален Киноцентър" - К., пл.N:360.
С Решение N:5604 от 17.02.1995 г. на
ПК "Витоша" е възстановена в
стари реални граници на С. А.М., М., П. и И. А. М. -ливада от 1,890 дка, VI
категория, м."Краище", представляваща част от имот пл.N:360 (2915
кв.м) и имот пл.359 (618 кв.м), к.л.639 от стария кадастрален план от преди 1956 г. , при съседи: север -
братя Д.; изток - наследници на М.К.; юг - К.К.Б.; запад - С.Г.Х..
С Нот.акт N:37, т.II, pег№: 2608,
дело N:204 от 24.03.2005 г., А.С.А., И.К.Г.,
С.М.Н., А.М.А., П.М.А., Р.А.А.-Р. и В.А.А. продават на Х.А.К. съсобствения си
недвижим имот, а именно: ПИ 152, с площ 1780 кв.м в кв.3а по плана на гр.С., м."Национален киноцентър", при
съседи по скица: улица и ПИ N:N:33,76,745,77 и 13 и при съседи по решение на
ПК: север - бр.Д.; изток - н-ци на М.К.; юг - К.К.Б.: запад - С.Г.Х..
С Нот.акт N:115, т.I, рег.№1977, дело
N: 96 от 14.07.2005 г. Х.А.К. продава на "СНС БИЛД" ЕООД празно
дворно място с площ 1510 кв.м, реална част от ПИ 152, представляващо УПИ
VII-152, кв.3А по плана на гр.С., м.Национален киноцентър" и празно дворно
място, с площ 270 кв. м. и съставляващо останалата реална част от ПИ 152, за
която част е отреден УПИ ХХХХ-152, кв.3А, по плана на м."Национален
киноцентър".
С Нот.акт N:074, том ІІІ, рег.№ 8082,
дело №474 от 21.12.2006 г. "СНС БИЛД" ЕООД прехвърля на ищеца Н.К.С.,
чрез договор за дарение следните имоти:
УПИ VII-152, кв.3А, с площ 1510 кв.м и УПИ ХХХХ-152 с площ 270 кв.м, кв.3А по
РП на м."Национален киноцентьр".
От
АДС N:4613(7165, 5792)/13.04.1970 г., е видно, че на основание заповед №20 на
МФ, председателя на ИК но СГНС от 12,09,1969год. предоставя за стопанисване на
Комитета за кинематография място от
1118дка, съставляващо имоти 617, 615, 178, 354 и 348, регул. пр.33/1948г. в
Киноцентъра, с построените в него сгради: Главна сграда - Национален киноцентър
с площ 8780,4 кв.м, построена 1958год.; Сграда - декорационна работилница,
застроена на 1803 кв.м, построена 1958 г.; Гараж на киноцентъра застроен на 4852кв.м.
или общо 25 постройки.
С
АЧДС N:03342/18.02.2003г. на основание разпореждане №9/29,07,2002год. на
Министерски съвет, вр.чл.68 от ЗДС, вр.чл.148, ал.1 от ППЗДС е актуван терен с
площ 302 851кв.м, включващ: технологичната територия на "Б. Ф." ЕАД,
представляваща УПИ I - територия за зелени връзки; част от технологичната
територия на Нац.киноцентьр, представляваща УПИ V; площта на воданапорни басейни"
- IIa; площта за "Полоса-водопровод“- IIб; площта за „Полоса-водопровод"
- IIB с описани в акта 38 сгради. Съгласно
СТЕ от 31,10,2014год. в АЧДС не става въпрос за урегулирани поземлени имоти от
регулационния план, а за зоните, описани
по ГЕНПЛАН и ЧИОГП. Видно от приложеното копие от Комбинирана схема, изработена
от „IГИС-С." ЕООД, технологичната територия на Национален киноцентър по
ГЕНПЛАН е зона 11, а територията за зелени връзки, част от технологичната
територия на Нац.киноцентьр е зона V, отбелязани със зелен маркер на схемата.
С Разпореждане N:9 от 29.07.2002г. на МС
се намалява капитала на "Б. Ф." ЕАД в м."Национален
киноцентьр" със стойността на правото на собственост върху УПИ намиращ се в м.Национален киноцентър,
подробно описан в приложението и едновременно с това се увеличава капитала със
същата стойност от допълнителните резерви на дружеството.
С разпореждане №4/27,05,2005год. на МС е
взето решение за увеличаване на капитала на "А.О." ЕАД със стойността
на правото на
собственост върху имота, представляващ зони
І, ІІІ и IV, разположени на
приложеното копие от Ком6инирана схема
от юг на отбелязаната със зелен маркер граница с обща площ 582,68
дка. /СТЕ/.
Съгласно
заключението на тройната СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено
се сочи, че старият кадастрален план е от преди 1956 г. На приложената Комбинирана скица е показан със зелен
контур и номера на имотите. Процесния ПИ 152 представлява част от стар имот
пл.N:360 и стар имот пл.N:359. На Комбинираната
схема ПИ 152 е оцветен в оранжев цвят, намиращ се в зона 111. Имот пл.N:360 в разписната
книга се води на А.А., а имот пл.N:359 - общинско.
Архивният
кадастрален план е изработен 1976г. и процесния поземлен имот е с N:152, с площ
1780кв.м. Действащият регулационен план в м."Национален киноцентър С. - Б."
е одобрен с протокол от 01.02.1972 г. към Заповед N: 1230/15.07.1972г. Процесният имот е парцел VII-152 - за
СГО с площ 2370 кв.м, кв.3А. С ИПРЗ одобрен със Заповед NQ РД-09-50-529/20.05.2005г. в кв.3а от УПИ VII-за СГО се
създава УПИ VII-152 (1510кв.м), УПИ ХХХIХ-7б и УПИ ХХХХ-152 -За обсл.сгр.(270
кв.м). За територията на Район Витоша има одобрена КККР със Заповед N:РД-18-68/02.12.2010г. на
Изпълнителния Директор на АГКК. Процесният поземлен имот е с идентификатор
б8134.1945.152 с площ 1779 кв.м.
От приетото по делото
заключение на тройната съдебно - техническа експертиза, което съдът намира да
обосновава най -пълно и изчерпателно фактическата обстановка по делото се
установява, че имотите, обозначени като УПИ VII-152 (по цифри 5-6-7-8-10-
11-12-13-14-16-17-5 на Комбинираната скица) и УПИ ХХХХ-152 (по цифри 2-
3-4-5-17-18-2), находящи се в кв.3А по плана на гр. С., м. "Национален
киноцентьр", за които е нот.акт N:074/2006г. са идентични със закупената с
HА N:84/1945г. и Записка за вписване N:108/1945г. част от имот (ливада) цялата
от 4,200 дка, с площ на частта 2,00 дка. Имота описан в договор за дарение е
идентичен с този описан в АДС
N:4888/1949 г., представляващ 1/4 ид. част от имота по HА N: 84/1945 г. с площ
от 2,0 дка. Налице и идентичност с част от имота от 1118 дка по АДС N:
4613(7165, 5792)/1970 г. Обхватьт по този АДС включва територията, означена на
приложеното копие от Комбинирана схема, на която процесните УПИ са в оранжев
цвят. В стария кад.план от преди 1956 г. в територията на киноцентьра липсват
имоти с пл.N: 618, 615, 178, 354 и 348, описани в рег.преписка N: 33/1948 г.
цитирана в АДС.
Процесните
имоти не са идентични с имота от 302,851
кв.м описан в АЧДС N03342/2003 г., или по-точно, УПИ VII-152 и УПИ ХХХХ-152 от
кв.3А попадат извън терена описан в АЧДС. Същите са идентични с имотите описани
в НА №37/2005год. и НА №115/2005год. Попадат в описания в забележка към скица
№94-00-4088/12,07,2010год. УПИ от 582,68дка записани на Аудио видео О. ЕАД,
като няма обособен имот с планоснимачен номер, който да е отреден за УПИ с площ
от 582,68дка на името на ответника. Този имот съществува като зони І, ІІІ и ІV по Ген плана и ЧИОГП като местоположение
и граници на имот с тази площ не може да се посочи като в Разпореждане
№9/29,07,2002год. на МС този имот е описан като зони І, ІІІ и ІV, без зони ІІа,
ІІб, и ІІв. С ИПРЗ, одобрен със Заповед №РД-О9-50-529/20.05.2005 г. за кв.3А от
УПИ VII-за него са обособени УПИ VII-152 и УПИ ХХХХ-152. В одобрената КККР със
Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, ПИ 152,
к.л.639 е нанесен с идентификатор 68134.1945.152, с площ 1779 кв.м. Като
собственик е записан: "А.О." ЕАД, с описан документ АЧДС N:
4613/13.04.1970 г.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите В. и Д. като се сочи че ищеца посещава имот в кв.Б., който
поддържа, коси и стопанисва.
По делото е изслушана СПЕ от 02,12,2014год. сочеща на
технически поправки в заявление вх.№Б
10/15/07,11,1991год.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правна кв.124,
ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищеца относно недвижим имот на основание договор за
дарение сключен през 2006год.
С оглед въведеното основание на вещното право в тежест на
ищеца е да установи валидно възникнало договорно правоотношение/договор за
дарение/, по силата на което е придобил вещно право на собственост при наличие
на транслативен ефект на сделката. Т.е. с оглед изрично заявеното оспорване в
този смисъл от ответника, при условията на
главно и пълно доказаване в тежест на ищеца съобразно чл.154 от ГПК е да
установи, че праводателят му "СНС Билд" ЕООД е притежавал вещно право
върху имота. Изследвайки поредицата от прехвърлителни сделки осъществени с НА
№37/2005год., НА №115/2005год. и №74/2006год. следва да бъде установено, че
праводателите на Х.К., праводател на праводателя /СНС Билд ЕООД/ на ищеца се легитимират като собственици на процесните
имоти, които се легитимират на основание наследствено правоприемство и
земеделска реституция досежно 3/4ид.части от имота. По отношение на 1/4ид.част
от имота праводателите следва да се легитимират на основание реституция по
силата на ЗВСОНИ. В тежест на ответника е да проведе обратно доказване на въведените
твърдения, че имотът е бил държавна собственост, който впоследствие, чрез
извършен апорт е включен в активите на ответното дружество, което от своя
страна предполага разколебаване на твърденията
ищеца.
Във връзка с предявените при условията на евентуалност
искове с пр.кв.чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване относно фактите досежно упражняване на
фактическа власт върху имота в продължение на 5, съответно 10 години и
афиширано намерение за своене.
По
отношение на 3/4 ид.части от имота следва да се установи доколко
законосъобразно е извършена земеделска реституция на имота. От приложените по
делото удостоверения за наследници, находящи се в нот.дело №204/2005год- на
Нот.М.К. се установява, че праводателите по НА №37/2005год. се легитимират като
наследници на бившите собственици на имота по НА от 1945год.-С., М., П. и И.
Ат. М.. Доколкото в настоящото производство ответника по иска за собственост на
реституиран недвижим имот обосновава права от настъпило правоприемство от
Държавата, то същия няма правен интерес да
оспорва собствеността на праводателите на реституираните наследници към
момента на колективизацията. От изслушаните многобройни експертизи по делото,
съдът приема да е налице идентичност на процесните имоти описани по договор за
дарение от 2006год. с част от имотите по НА от 1945год.
Не
се спори, а и от заключение на СТЕ 04,04,2013год. / проследяващо статута
на поземления имот се установява, че към
1945год. проц. имот е имал замеделски характер. Със заповед №1230/15,071972год.
на зам. министър на архитектура и благоустройство е одобрен окончателен, идейно
застроителен план на Национален киноцентър
в м.Б. и кадастрален и рег.план към него с отреждане Национален
киноцентър с територия от 934,50дка. След 2002год. след намаляване на капитала на Нац.киноцентър
процесните имоти не попадат в терена на НК, а в терен от 582,68дка, с които е
увеличен капитала на Аудио видео о. ЕАД. Решението, на което наследницте на
бившите собственици се позовават, видно от текста на същото е постановено от
ОСЗ при условията на чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Т.е. в
решението следва да се опише размерът и категорията на имота, неговото
местоположение, границите, съседите, като към него се прилага скица на имота,
заверена от ОСЗ, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от
техническата служба на общината. В решението е посочено, че имотът попада в регулационния
план на киноцентър Б., како се установи от СТЕ считано от 1972г. Съгласно
чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ред.към издаване на решението/ се сочи, че в
случаите, предвидени в чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ, общинската поземлена
комисия постановява решение по чл. 18ж, ал. 1. На първо място в решението не се
установява коя конкретно хипотеза на чл.10 от изброените е налице. Соченото обстоятелство
е релевантно и относно фактът дали е необходимо издаване на скица към решението
съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Скица е необходима, както за имоти
извън, така и находящи се в границите на населените места като, за да има
отношение към решението на ОСЗ скицата следва да е изрично посочена в него. /С
решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1333/2009 г., Г. К., І Г. О. на ВКС,
и решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1134 от 2009 г. на ВКС, ІІ г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/ е посочено, че единствено в хипотезата на
възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ (за имоти, намиращи
се в урбанизирани територии, определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон) възстановяването на собствеността приключва с издаване на
решението на ПК и само в този случай скица не е необходима съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като при
възстановяването на собствеността по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ индивидуализацията
на земеделския имот вече е направена с издаването на удостоверението и скицата
по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ/. Удостоверение и скица издадени към
релевантния момент, не са представени по делото. Следва да се посочи, че по
делото въобще липсват данни дали земеделския имот да е включен в ТКЗС, в ДЗС, други стопански организации,
дали е отнет неправомерно с оглед преценка как точно следва да бъде извършена
реституция и дали същата следва да е по реда на ЗСПЗЗ. От събраните по делото
доказателства-вкл.заповед №РД-57-187/20,02,1996год. на СО за деактуване на
недвижим имот-1/4ид.част от нива в землището на Б. м.К. в полза на И.
Милушева и с оглед отбелязването в АДС
№4888/1949год., в който е посочено, че съсобственици на имота освен С. М. са и И.
А., М. А. и П.А., всички на по 1/4ид.част може вероятно да се обоснове извод, и
че целия имот описан по договор от 1949год. е отчужден по ЗОЕГПНС на осн.ПМС
92/06,04,1949год.
Съобразно изложеното съдът приема, че
наследниците на бившите собственици не се легитимират като носители на вещно
право на собственост върху процесните имоти, от което следва че сключените
впоследствие прехвърлителни сделки в полза на Х.К., СНС Билд ЕООД, респективно
в полза на ищеца не са породили транслативен ефект.
По отношение
на 1/4ид.част от имота, за която не се спори, че е отчуждена от С. А.М. по реда
на ЗОЕГПНС, съдът намира следното:
Основна предпоставка, за да
настъпи вещно-правният ефект на реституцията по ЗВСОНИ е имотът , отнет на
основание някой от посочените закони, да се намира в патримониума на Държавата,
общините, обществените организации или техни фирми , или на еднолични дружества
по см. на чл. 61 ТЗ и да съществува реално до размера, в който е бил отчужден.
Собствеността върху имотите по чл. 1, в
които попада и процесната 1/4ид.част се възстановява на лицата,
от които имота е бил отнет, или на наследници по закон или други
правоприемници. Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се
установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. При
липсата на данни за надлежно предоставяне / съответен административен акт/ от
страна на Държавата на недвижилия имот, отчужден и отнет от бившите собственици
за ползване и оперативно управление на държавна собственост по реда установен в
чл.15 от Правилника за държавните имоти/ отм./, чл. 94 във вр. с чл.2 НДИ/
отм./ отменените разпоредби на ЗС в полза на Комитета за кинематография се
налага извод, че имотът /1/4ид.част/ към влизане в сила на ЗВСОНИ през
м.02,1992 е имал статут на държавен. С т.1 на ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВС
е прието, че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден
незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху
останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект
на собственост. В решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/09г. на ВКС, І ГО е
прието, че промяната на предназначението на имота и обединяването му с други
имоти, т.е. когато той не съществува като самостоятелна кадастрална единица, не
е пречка за възстановяването му по ЗВСОНИ, стига той да е останал незастроен
или върху него да не са проведени благоустройствени мероприятия. В решение №
6/10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК е прието, че ако в резултат на
благоустройствени изменения имотът се е трансформирал, то той пак би подлежал
на възстановяване, ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно
нормативите за устройство на територията. Същото е прието и в решение
№487/30.12.10г. по гр.д.№381/10г. на ВКС, ІІ ГО - че подлежи на възстановяване
частта от одържавен имот, която е останала незастроена и незасегната от
благоустройствени мероприятия, дори ако тя не съществува като самостоятелна
единица по кадастралния план. Решенията са постановени в производство по чл.290 ГПК и представляват задължителна практика на ВКС, съгласно приетото в т.2 на ТР
№1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Пречка
би била налице, когато след промяната на предназначението му, отчужден
незастроен имот е бил застроен или върху него са осъществени благоустройствени
мероприятия /изграждане на улици, тротоари, градинки, алеи и др.подобни/,
предназначението на такъв имот би се оказало дотолкова съществено променено, че
той реално вече няма да съществува до размерите, в които е бил отчужден.
Посоченото съдът намира да не е налице.
Съобразно изложеното съдът намира, че по отношение
на отчуждената ¼ ид.част от имота
е възстановена собствеността по силата на закона в полза на С. А.М.,
респективно наследникът на същия А.С.А. се е легитимирал като собственик на
¼ ид.част при сключване на договор от 24,03,2005 год. с Х.А.К.. С оглед
горното ищецът е активно легитимиран като собственик на 1/4ид.част въз основа
на договор за дарение от 21,12,2006год.
По
отношение на останалите ¾ ид.части следва да бъде разгледан предявения
при условията на евентуалност иск за придобиване на имота по давност. Искът е неоснователен като съображенията за това са следните:
Релевантните
факти обуславящи основателност на исковата претенция са упражняване на
фактическа власт върху имота за определен период от време и намерение за
своене.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за
владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението
да се държи вещта като своя /animus domini/. Според презумпцията на чл. 69 ЗС
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху
една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на
владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се
изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението /corpus/ -
упражняване на фактическа власт върху вещта.
В процесният случай, съдът
намира за неустановена първата предпоставка от фактическия състав на правната
нормата. Съобразно събраните по делото
гласни доказателства не се установява, че ищеца упражнява фактическа власт
върху имота, за релевирания период от 2006год. до настоящия момент. Събраните
по делото гласни доказателства, чрез свидетелите В. и Д. сочат, че Н.С. ползва имот в Б., но нито един
от свидетелите не установява местонахождение на имота, площ, граници или
др.елемент, който да е от естество да обоснове ползване от ищеца на процесния
имот. Ето защо макар и намерението за своене, съдът да намира за установено,
чрез сключването на договора за дарение, то предвид липсата на кумулативно
изискуема предпоставка от фактическия състав на придобивната давност като
оригинерен способ за придобиване на вещно право искът е неоснователен.
Съобразно горното и предвид правилата за разпределение на
доказателствената тежест по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК, указана на ищеца, съдът намира, че не се
установи материално- правната
легитимация на ищеца по делото като собственик на основание придобивна
давност върху имота.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 1648,31лв. от общо 6593,24лв., от
които 1053,24лв.-д.т., 400,00лв.-в.л., 5140,00лв.-адв.хонорар и
10,00лв.-СУ./съдът не взе предвид д.т. в размер на 105,32лв.-за вписване на ИМ,
тъй като по делото въпреки отбелязването за вписване не са приложени
доказателства за плащането й. Неоснователно е възражението на ответната страна
релевирано по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно адв.хонорар. При определяне
размера на адв.възнаграждение съдът съобрази данъчната оценка на имотите,
множеството проведени с.з.-чл.7, ал.6 от НМРАВД, фактическата и правна сложност
на делото/.
Предвид
изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответната
страна, които съдът намира за доказани в размер на 4353,75лева от общо
5805,00лв., от които 3750,00лв.-адвокатско възнаграждение, 2050,00лв.-в.л. и
5,00лв.-СУ.
Неоснователно
е искането на ищеца на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъдат отменени АДС
№7165/13,04,1970год. и АЧДС №03342/18,02,2003год., в частта касаеща процесните
имоти съобразно основателността на иска. Сочената норма не намира приложение
при съставяне или отмяна актове за държавна собственост, за които законодателят
е предвидил нарочна процедура/ЗДС, ППЗДС/.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от Н.К.С.,
с ЕГН **********, с адрес гр.Л., със съд.адрес *** срещу „А.о.“ЕАД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, иск с
пр.осн.чл.124, ал.1 от ГПК, че Н.К.С. е собственик на 1/4ид.част от
недвижим имот УПИ VІІ-152, с площ от
1510кв.м., кв.3а, по плана на гр.С., м.Национален киноцентър, при граници: УПИ-
VІІІ-33; УПИ- ХVІ-33; УПИ -ХХХІХ-76; УПИ- ХХІ-745; УПИ -ІІ-13,14; УПИ -ХХХХ-152
и тупик; както и 1/4ид.част от УПИ ХХХХ-152, кв.3а, по плана на гр.С., м.Национален киноцентър, с
площ от 270кв.м., при граници:УПИ VІІІ-33, УПИ VІІ-152, улица и тупик на основание договор за дарение
обективиран в НА №074/21,12,2006год., том ІІІ, рег.№8082, дело №474 като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за останалите
3/4ид.части като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.К.С., с ЕГН **********, с адрес гр.Л., със съд.адрес *** срещу
„А.о.“ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** искове с пр.кв.чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС за
установяване собствеността на ищеца върху ¾ ид.ч. от недвижим имот УПИ VІІ-152, с площ от 1510кв.м.,
кв.3а, по плана на гр.С., м.Национален киноцентър, при граници: УПИ-
VІІІ-33; УПИ- ХVІ-33; УПИ -ХХХІХ-76; УПИ- ХХІ-745; УПИ -ІІ-13,14; УПИ -ХХХХ-152
и тупик; както и 3/4ид.част от УПИ ХХХХ-152, кв.3а, по плана на гр.С., м.Национален киноцентър, с
площ от 270кв.м., при граници:УПИ VІІІ-33, УПИ VІІ-152, улица и тупик на
основание придобивна давност за периода от 21,12,2006год. до датата на ИМ като
неоснователни.
ОСЪЖДА „А.о.“ЕАД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да заплати на Н.К.С., с ЕГН **********,
с адрес гр.Л., със съд.адрес *** на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1648,31лв./ хиляда шестотин четиридесет и осем лева и
0,31ст./-разноски.
ОСЪЖДА
Н.К.С., с ЕГН **********, с адрес гр.Л., със съд.адрес *** да заплати на „А.О.“ЕАД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 4353,75лева/четири хиляди триста петдесет и три лева и
0,75ст./-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: