Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 244/04.04.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 460 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 9 от
Закона за горите.
Образувано е по жалба на Църква „Св. Н*** “ с Булстат
********* със седалище с.Б*** , общ.Б***, обл.М*** /съгласно
справка за субект на л.10 по делото/, представлявано от председателя на църковното
настоятелство А.Г.М. с искане за обявяване на нищожност на издадена Заповед №
448 от 23.06.2018г. от Директора на РДГ – Б*** , с която е утвърдена
горскостопанска програма за имот №118004, собственост на Църква „Св. Н*** “,
представляващ широколистна гора в землището на с.Б*** с ЕКНМ *, общ.Б***, обл.М***
в местността „Д*** п***“ с площ от 153,002 дк. в отдел 22“и“ – 108,636 дк., в
отдел 22 „у“ – 44,366дк. по ЛУП от 2016г. на ДГС – Лом. В жалбата се излагат
доводи, че издадената заповед е нищожна, тъй като се утвърждава горскостопанска
програма, която допуска извършване на сеч в имота в нарушение на императивните
разпоредби на ЗГ и подзаконовите нормативни актове за прилагането му. Твърди
се, че е нарушен чл.102, т.2 от ЗГ, тъй като в настоящия случай възрастта на
гората към датата на издаване на оспорената заповед е била 45 години и
разрешената с ГСП възобновителна сеч не е трябвало да бъде допускана, а
извършената такава установена от издадените позволителни за сеч и протоколи за
освидетелстване на сечищата са изцяло незаконосъобразни. В основните данни за
гората утвърдена с оспорената заповед за изходни данни относно гората при
изработване на ГСП са използвани таксационните характеристики на насажденията
от инвентаризацията на горските територии на ТП ДГС Лом от 2016г., като в ГСП е
записано, че за отстраняване на евентуални неточности в таксационните
характеристики и по-точно определяне на съответните показатели и обем за
ползване през м.02.2018г. в насажденията е направена контролна таксация, като
резултата е отразен в таксационното описание на имота съдържащо се в ГСП . Сочи
се, че по отношение на отдел 22, подотдел „и“ при установената възраст на
насажденията от 45 години е било абсолютно недопустимо и в нарушение на
императивните изисквания на ЗГ и Наредба №8 от 05 август 2011г. за сечите в
горите да се допуска разрешената с ГСП възобновителна
сеч, краткосрочно – постепенна, осеменителна фаза. Поради ниската пълнота от
0,3 обаче и отгледна – пробирка е била недопустима, тъй като на основание чл.11
от Наредба №8 пълнотата не трябва да бъде под 0,7. По отношение на отдел 22,
подотдел „у“ в таксационното описание на ТП ДГС Лом от 2016г. на издънково
насаждение в отдела, възрастта на дървостоя от благун и цер е 45 години и
пълнота 0,3 за цер и 0,4 за благун, като възрастта на клена е 10години и
пълнота 0,5, като в ГСП незаконосъобразно са увеличени възрастта на гората от
45 на 55 години, както и пълнотата на насажденията от 0,3 на 0,8. В ГСП липсва
каквото и да е изчисление за наличната промяна което да е извършено по някой от
методите посочени в чл.74, ал.1 от Наредба №18 от 07 октомври 2015г. за
инвентаризация и планиране в горските територии. Твърди се и, че оспорената
заповед е нищожна, тъй като в нарушение на чл.25, ал.2 от ЗГ от 1997г. във вр.
чл.5, ал.1 от Наредба №6 от 5 февруари 2004г. за устройството на горите и
земите от горския фонд и на ловностопанските райони в РБ, с нея е била
утвърдена ГСП при наличие на действаща лесоустройствена програма /ЛУП/ за същия
имот със срок на действие август 2009г. – август 2019г. изготвена от инж. Г..
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез пълномощника си адвокат М.К. поддържа жалбата си с искане
за обявяване на нищожност на оспорената заповед. Подробни доводи развива в
представена по делото писмена защита. Претендира сторените по делото разноски
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Директора на РДГ – Б*** , чрез
надлежно упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт И*** М*** оспорва
жалбата, излага доводи за законосъобразност на издадената заповед от
компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с материалния закон и
при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатска възнаграждение.
Административен съд Монтана, като
съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства,
които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
По допустимостта на жалбата.
Предвид доводите в жалбата за
претендирана нищожност на оспорен Заповед № 448 от 23.06.2018г. от Директора на РДГ – Б***
, с която е утвърдена горскостопанска програма за имот №118004, собственост на
Църква „Св. Н*** “, жалбата се явява допустима, тъй като съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да бъдат
оспорени с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето
Няма спор в производството, а се
установява и от представените писмени доказателства и административната
преписка, че имот
№118004 възстановен с Решение 256 от 14.08.2000г. на ОСЗ гр.Б*** на л.12 по
делото е собственост на Черква „Св. Н*** “ с.Б*** , като А.Г.М. е назначен на
длъжност „енорийски свещеник“ при Църква „Св. Н*** “ в с.Б*** , общ.Б***, обл.М***
и председател на църковното настоятелство, съгласно приложената на л.11 по
делото Заповед №85 от 23.12.2014г. на Видински митрополия.
По силата на сключен договор с Видинска
Митрополия и инж. Г*** Л*** на последния е възложено изработването на
горскостопанска програма. Изработената горскостопанска програма е утвърдена от
Директора на РДГ – Б*** с издадена Заповед № 448 от 23.06.2018г. на основание чл.13, ал.8, т.2 от
Закона за горите във връзка със заявление вх.№СП-448/25.05.2018г. на РДГ – Б***
и доклад от проверка изх.№ГСП-448/22.06.2018г. на РДГ – Б*** за поземлен имот
горска територия с №118004 собственост на Храм „Свети Н*** “. В заповедта е
посочено, че поземлен имот №118004 представлява широколистна гора в землището
на с.Б*** с ЕКНМ 06971, общ.Брусарци, обл.Монтана в местността „Д*** поляна“ с
площ от 153,002 дк. и попада в отдел 22 “и“ – 108,636 дк., в отдел 22 „у“ –
44,366 дк. по ЛУП от 2016г. на ДГС – Лом. Предвидената сеч в имот №118004 за
отдел 22 „и“ е възобновителна – постепенно котловинна 15% и ползване на 65
пл.куб м. и за отдел 22 „у“ е възобновителна – краткосрочно – постепенна
/осеменителна фаза/ 25% и ползване 122 пл. куб.м. Няма данни заповедта да е
обжалвана и същата е влязла в законна сила.
С Жалба вх.* . № РДГ 01-6131/29.11.2021г. от председателя на
църковното настоятелство на Храм „Св. Н*** “ с Булстат ********* със седалище
с.Б*** е сезиран по-горестоящия административен орган Изпълнителна агенция по
горите против издадената Заповед ГСП – 448 от 23.06.2018г. на Директора на РДГ
– Б*** с искане за прогласяване на нейната нищожност.
Във връзка с подадената жалба от и.д.
Изпълнителен директор на ИАГ е назначена комисия, извършена е проверка на място,
като е изготвен доклад приложен на л. 171-176 по делото от който се установява, че в издадената и оспорена по
административен ред Заповед № 448 от 23.06.2018г. на Директора на РДГ – Б*** некоректно
е отразена възрастта на насажденията в поземлен имот горска територия с №118004
с идентификатор по КК и КР 06971.118.4, подотдел 22 “у“ възрастта на
насажденията е завишена от 45години на 55години и е планирана насока за
възобновяване с вид на сечта краткосрочно – постепенна, осеменителна фаза, с
интензивност 25%, докато в отдел 22 „и“ по инвентаризация насажденията са
описани с надлесни дървета с възраст 45години и основен етаж от младо
насаждение с възраст 6г. и пълнота 0,8, докато в горско стопанската програма
насаждението е описано с основен дървостой на 60г., пълнотата 0,3 и подраст 40%
покритие, като е планирана насока за възобновяване с вид на сечта постепенно –
котловинна с интензивност 15%. Посочено е, че в подотдел 22 “у“ не е посочено
покритие от подраст оказващо влияние при планирането на възобновителна сеч,
което е дало основание да се приеме, че неправомерно са планирани и изведени
възобновителни сечи.
Със заповед ЗАП-164 от 10.03.2022г. издадена от и.д.
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, на основание чл.88,
ал.1,т.2 и ал.2 от АПК подадената жалба е оставена без разглеждане и е
прекратено образуваното административно производство. Против издадената заповед
ЗАП-164 от 10.03.2022г. от и.д. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
по горите е подадена жалба в Административен съд – Монтана и е образувано Адм.
Дело №144/2022г. по описа на АСМ. С Определение №167 от 18.04.2022г. по Адм.
Дело №144/2022г. по описа на АСМ е отменена издадената заповед ЗАП-164 от
10.03.2022г. от и.д. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите и
преписката е върната за произнасяне по същество на подадената от Храм „Свети Н***
“ жалба.
По делото е назначена и приета
съдебно – техническа експертиза основна и допълнителна от вещо лице специалист
инж. В.М. притежаващ удостоверение за упражняване на частна лесовъдна практика
издадено от ИАГ – София. В заключението си и защитата на експертизата, вещото
лице сочи, че лично се е снабдил и приложил на л.272, 273 към експертизата
таксационните описания от лесоустройствения проект на ДГС – Лом за 2016г. Сочи
се, че за процесния имот през 2009г. е изготвена горскостопанска програма,
според която е предвидена отгледна сеч – прореждане с интензивност 15% и
ползване 260 куб.м., която сеч е проведена през 2009г. В програмата тогава е
било отразено, че около 30дк. от имота са силно изредени и липсва дървостой. По
програмата имота е попадал в отдел 22 „и“ с отразени таксационни
показатели възраст 35 години, пълнота
0,8, височина 12м., бонитет 3. При лесоустройството през 2016г. отдел 22 „и“ е
разделен на два подотдела 22 „и“ с площ от 109,00дк. с отразени таксационни
показатели възраст 45 години, пълнота 0,3, височина 2м., бонитет 3 и 22 „у“ с
площ от 44,00дк. с отразени таксационни показатели възраст 45 години, пълнота
0,8, височина 13,14м., бонитет 3 и 4. При изготвяне на горскостопанската програма за
отдел 22 „и“ с площ от 109,00дк. таксационните показатели са променени, като
във възраст е отразено 60 години, пълнота 0,3, височина 13 метра, като е
предложена сеч постепенно котловинна с интензивност 15%. При посещение на място
от вещото лице и таксиране на имота на терен е установено, че по периферията на
имота и покрай дола, който разделя имота на две насаждения 22 „и“ и 22 „у“ не е
изведена сеч и пълнотата е 0,3-0,4. Сочи се, че имайки предвид изведената сеч,
може да се предположи, че пълнотата преди сечта е била 0,3, като възрастта няма
как да стане на 60години. Според вещото лице възрастта е тази която определя с
каква сеч трябва да се влезе в имота. При възраст 45години не може да бъде
изведена възобновителна сеч, каквато е постоянно – котловинната сеч, тъй като
за зрели се смятат издънкови насаждения с възраст над 50години. В съдебно
заседание проведено на 28.03.2023г. вещото лице заявява, че в отдел 22 “и“ според
таксационното описание и при посещение на място има надлесни дървета, който са
по-високи от останалия дървостой и не са на 45години. Като уточнява, че се
взема средната възраст на насажденията, тъй като има и дървета със сигурност
над 70години, а средната е определена на 45 години. Сочи, се, че възрастта на
дърветата може да се повиши с 3 години, тъй като инвентаризациията – огледа на
имота се прави предходната година и това е предвидено в Наредбата за
инвентаризация и планиране в горските територии. В случая ползвания метод за
таксиране е окомерния на око, а възрастта се взема от таксационното описание,
като възрастта механично се прехвърля от предишното лесоустройство, като 2009г.
е била 35 години, а следваща е 45 години, освен ако не е на голо. В случая ако
горскиия надзирател изготвил доклада от проверката и гледал програмата при
съмнения е могло да отиде на място като отреже едно дърво да установят
възрастта му, като в имота със сигурност е имало дървета на възраст от 60-70
години което е отразено и в протокола от проверка на ИАГ, като са отсечени само
едроразмерните стъбла.
По отношение на изготвената
горскостопанската програма за отдел 22 „у“ с площ от 44,00дк. таксационните
показатели са променени, като във възраст е отразено 55 години, пълнота 0,8,
като е предложена сеч краткосрочно постепенна с интензивност 15%. При посещение
на място от вещото лице и таксиране на имота на терен е установено, че по
периферията и дола има неотсечени насаждения, като по време на изготвяне на
програмата пълнотата е била 0,8, като няма как възрастта да стане от 45 години
на 55 години. Според вещото лице възрастта е тази която определя с каква сеч
трябва да се влезе в имота. При възраст 45години не може да бъде изведена
възобновителна сеч, каквато е краткосрочно постепенната сеч, тъй като за зрели
се смятат издънкови насаждения с възраст над 50години, като в отдел 22 “у“ е
могло по утвърдената горскостопанска програма да се изведе отгледна сеч –
пробирка с интензивност 15%, тъй като таксационните показатели го позволяват. В
този имот има около 10декара по границата, което не е било сечено, като има
издънки и семенен подраст и гората ще се възстанови след около 20години за
издънковия участък и 10години за семенния. Според вещото лице в този отдел е
могло да има сеч, но не от посочената в горскостопанската програма.
В хода на съдебното производство
е подадено заявление от Видинска Света Митрополия чрез лицензиран лесовъд до
Директора на РДГ – Б*** за промяна вида и интензивността на сечта по отношение
на процесния поземлен имот с №118004 в отели 22 „и“ и 22 „у“ в землището на с.Б***
.
При осъществяване на контрола за законосъобразност върху административните
актове, съдът извършва преценка дали са спазени всички
установени в чл. 146 от АПК условия за тяхната действителност.
Съгласно правната теория нищожния
административен акт не поражда правни последици, но създава нежелана и опасна
привидност, че целените от този акт последици са действително възникнали.
Възможните прояви на нищожност могат да бъдат различни. При нищожните актове е
налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради
което актът, въпреки, че притежава някои външни белези на административен акт,
въобще не поражда правни последици.
Разгледани на плоскостта на чл. 146 от АПК
едно от основанията за обявяване на административен акт за нищожен е липсата на
компетентност. Нарушението на компетентността и в трите и вида – по материя, по
място, по степен – водят винаги до нищожност на издадения от некомпетентен
орган административен акт. Други основания може да са неспазване на
установената форма, но само тогава когато порокът във формата е толкова
съществен, че практически се равнява на липса на форма, а от тук и на липса на
волеизявление, нищожност има и при нарушаване на административно
производствените правила, при което въобще липсва административно правен субект
на акта или липсва волеизявление, нищожност е налице и когато акта е лишен от
нормативна основа въобще, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз
основа на нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт.
Оспорената заповед е издадена от
компетентния за това орган чл. 13, ал.
8, т. 2 от ЗГ - Директор на РДГ Б***
в чиито район се намира процесният имот.
Заповедта е
издадена в изискуемата по чл.59, ал.2 от АПК
във вр. с 95 от Наредба 18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в
горските територии в писмена форма и съдържа необходимите реквизити,
включително тези по чл.59, ал.2, т.4
от АПК – посочени са фактическите и правните основания за издаването
й, а именно във връзка със заявление вх.№СП-448/25.05.2018г. на РДГ – Б***
и доклад от проверка изх.№ГСП-448/22.06.2018г. на РДГ – Б*** за поземлен имот
горска територия с №118004 собственост на Храм „Св. Н*** “.
Не са допуснати и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е
специалната процедура по разглеждане на Заявлението
за утвърждаване на горскостопанската програма подадено от упълномощен
представител на Видинска митрополия на л.152 по делото, ведно с горскостопанска
програма, актуална скица, таксационни описания с проектираните мероприятия,
копие от лесоустройствената програма и таксационно описание от действащ ГСП,
документ от РИОСВ и пълномощно. Приложена е обяснителна записка на л.156 по
делото в която в основни данни за гората е отразено, че за изходни данни са
използвани таксационните характеристики на насажденията, от инвентаризацията на
горските територии на ТП ДГС Лом от 2016г., като за отстраняване на евентуални
неточности в таксационните характеристики и по-точно определяне на съответните
показатели и обем на ползване, през м. февруари 2018г. в насаждението е
направена контролна таксация, като резултата е отразен в приложено таксационно
описание на имота, като за отдел 22 „и“ е отразена възраст на състава на гората
60години, пълнота 0,3, посочена е вида на сечта постепенно – котловинна 15% и
начин на стопанисване – възобновителни и добив 65 пр. куб.метра. За отдел 22
„у“ е отразена възраст на състава на гората 55години, пълнота 0,8, посочена е
вида на сечта краткосрочна – постепенна - осеменителна фаза 25% и начин на
стопанисване – възобновителни и добив 122 пр. куб.метра. Отразено е, че няма
данни за стопанки мероприятия през последните 10 години, като в 22 „и“ е
извършвана възобновителна сеч преди повече от 10 години, но има добре укрепнал
подраст, като в тази част е предвидена постепенно –котловинна сеч, а в другата
част с равномерен строеж, тъй като не е водена сеч състоянието позволява да се
изведе краткосрочна постепенна сеч – осеменителна фаза с интензивност 25%. По
подаденото заявление и приложените към него писмени доказателства е извършена
проверка от главен горски инспектор инж.
С. В*** , за която е изготвен доклад до Директора на РДГ – Б*** с изх.№ГСП-448
от 22.06.2018г. в който е описано, че таксационните показатели в
характеристиката отговарят на действителното състояние на имотите и на изискванията
на Наредба за сечите в горите и Наредба №18/07.10.2015г. за инвентаризация и
планиране в горските територии, поради което е предложено утвърждаване на
горскостопанската програма. При тези данни е издадена и оспорената заповед, с оглед на което, следва да се приеме, че в
производството по издаване на оспорения административен акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
съставляват основание за обявяване на нищожност на оспорената заповед.
Настоящия съдебен състав намира,
че не е допуснато и тежко нарушение на материалния закон, което да обуслови
нищожност на акта при порока материална незаконосъобразност, тъй като не е
налице пълна липса на предпоставките предвидена в хипотезата на приложимата материалноправна
норма касаеща целта въз основа на инвентаризация на горските територии и при
необходимост от допълнителни проучвания да даде насоките за стопанисване и
съдържанието на горскостопанската програма изготвена след допълнителни теренни
проучвания, видно от извършената
проверка от главен горски инспектор инж. С. В*** , за която е изготвен доклад
до Директора на РДГ – Б*** с изх.№ГСП-448 от 22.06.2018г. в който е описано, че
таксационните показатели в характеристиката отговарят на действителното
състояние на имотите по аргумент от чл.96, ал.1 от
Наредба №18/07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските
територии. От обяснителната записка към заявлението е
отразено, че през м.02.2018г. в насажденита е извършена контролна таксация,
която е отразена в таксациионното описание, за което вещото лице посочи, че е
завишена възрастта на гората, което е от значение за определяне на вида на
сечта.
Очертаните в
теорията и практиката критерии за различаване на нищожните от унищожаемите
административни актове при порока "материална незаконосъобразност" са
следните: нищожност е налице при пълна липса на предпоставките, визирани в
хипотезата на приложимата материално - правна норма; ако актът е изцяло лишен
от законово основание и най-сетне- ако акт със същото съдържание не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Т.е. единствено
наличието на изключително тежко нарушение (порок), може да доведе до
нищожността на акта.
В заключението си вещото лице което съдът счита за
обективно и компетентно, съответстващо на събраните писмените доказателствени
средства, заяви, че в отдел 22 “у“ е могло по
утвърдената горскостопанска програма да се изведе отгледна сеч – пробирка с
интензивност 15%, тъй като таксационните показатели го позволяват. В този имот
има около 10декара по границата, което не е било сечено, като има издънки и
семенен подраст и гората ще се възстанови след около 20години за издънковия
участък и 10години за семенния. Според вещото лице в тоз отдел е могло да има
сеч, но не от посочената в горскостопанската програма. В същото време по
отношение на подотдел 22 „и“ твърди, че не може да се проведе сеч, въпреки, че
проведената такава е при дървета с възраст над 70години, поради факта че тя се
определя средно за гората в отдела и по окомерния метод. Или изготвената
горскостопанска програма е съобразена с насоките за стопанисване, каквато е
нейната цел, но неправилно са определени конкретните видове сеч, което
нарушение на изискванията на наредбата по чл.101, ал.3 от Закона за горите,
води не до нищожност, а до унищожаемост. В същото време в хода на съдебното
производство от заявителя е депозирано ново заявление за промяна във вида и
интензивността на сечта по отношение на процесния поземлен имот с №118004 в
отели 22 „и“ и 22 „у“ в землището на с.Б*** , съобразно разпоредбата на чл.102
във вр. Чл.101 от ЗГ. Факта, че и в двата подотдела сечта не отговаря на
предвиденото в програмата и позволителните за сеч, не могат да доведат до тежък
порок в издадената заповед за утвърждаване на горскостопанската програма, водещ
до нейната нищожност, тъй като същите представляват действия по нейното
изпълнение. Оспорената заповед за утвърждаване на горскостопанска програма не е
лишена от законово основание и нейното съдържание досежно вида на сечта може да
бъде изменено по искане на собственика, което е сторено в хода на съдебното
производство.
За прецизност, следва да се
отбележи, че тъй като съгласно чл.22, ал.3 от Наредба №18/07.10.2015г. за
инвентаризация и планиране в горските територии „Таксационното описание се съставя при обхождане на
подотделите и извършване на съответните наблюдения, оценки и измервания на не
по-малко от три пункта, които са среднопредставителни по отношение на общото
състояние и числената характеристика, съгласно приложение
№ 4…“ като в случая горскостопанската програма е изготвена след
допълнителни теренни проучвания, видно от извършената проверка от главен
горски инспектор инж. С. В*** , за която е изготвен доклад до Директора на РДГ
– Б*** с изх.№ГСП-448 от 22.06.2018г. в който е описано, че таксационните
показатели в характеристиката отговарят на действителното състояние на имотите
отразени в обяснителната записка към заявлението за разглеждане и утвърждаване
на горскостопанска програма.
Не е налице и
твърдяното самостоятелно основание за обявяване на нищожност на оспорената
заповед, тъй като е имало наличие на действаща лесоустройствена програма /ЛУП/
за същия имот от м. август 2019г. до м.август 2019г., тъй като съгласно §3 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите
– „до
одобряването на горскостопанските планове и програми, изработени по реда на
наредбата по чл. 18, ал. 1 от Закона за горите,
сечите се провеждат съгласно предвижданията на лесоустройствените проекти, планове
и програми или горскостопанските планове и програми при спазване на
изискванията на тази наредба“.
В контекста на изложеното,
настоящия състав счита, че оспореният акт не страда от тежък порок, който може
да обоснове неговата нищожност. В производството по издаване на оспорения акт
не са допуснати особено съществени нарушения на административно
производствените правила, които да са в категоричен разрез със закона и да
налагат обявяването нищожността на акта, поради което оплакването за нищожност
на оспорения акт е неоснователно и необосновано и жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Предвид липсата на искане от
ответника за присъждане на разноски, то съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Църква „Св.Н*** “ с Булстат ********* със
седалище с.Б*** , общ.Б***, обл.М***, представлявано от председателя на
църковното настоятелство А.Г.М. против Заповед № 448 от 23.06.2018г. от
Директора на РДГ – Б*** , с която е утвърдена горскостопанска програма за имот
№118004, собственост на Църква „Св. Н*** “, представляващ широколистна гора в
землището на с.Б*** с ЕКНМ *, общ.Брусарци, обл.М*** в местността „Д*** п***“ с
площ от 153,002 дк. в отдел 22 “и“ – 108,636 дк., в отдел 22 „у“ – 44,366 дк.
по ЛУП от 2016г. на ДГС – Лом, с искане за обявяване
на нейната нищожност, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: