№ 635
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Кентро“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
особения представител адв. М. срещу решение № 137 от 21.02.2022г., постановено по т.д. №
20211100901474 по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-15, с което по иск на прокурора
е прекратено ответното търговско дружество, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ.
Въззивникът/ответникът - „Кентро“ ЕООД счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и недопустимо. Твърди, че първоинстанционният съд не е възприел
твърденията изложени в отговора на исковата молба, че прекратяването на ответното
търговско дружество на претендираното основание и по иницирания от СГП ред е
недопустимо. Твърди, че при процесната фактическа обстановка – смърт на управителя и
едноличен собственик на капитала, и бездействие на наследниците му, коститувния иск по
чл. 155, т. 3 от ТЗ е абсолютно недопустим. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение/има впредвид обезсилване/ и производството по делото да бъде прекратено.
Особеният представител моли да му бъде присъдено възнаграждение за тази инстанция.
Въззиваемият/ищецът – прокурор при СГП, не е подал отговор на въззивната жалба. В
открито съдебно заседание се явява прокурор Г. при САП. Изразява становище, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
Въззивната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащо на обжалване решение
1
на СГС, в законоустановения срок, от страна имаща право и интерес от обжалването, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След служебно извършена проверка на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по делото
фактическата обстановка, по която страните не спорят. Видно от справка от НБД Население
се установява, че И. Д. Д., ЕГН ********** е починал на 26.10.2019 год. Той е законен
представител и едноличен собственик на капитала на „Кентро“ ЕООД. От същата справка се
установява, че починалото лице е оставило за наследници по закон – брат Г. Д. Д. и сестра
Н. Д. М.. От съдържанието на обявения в търговския регистър актуален учредителен акт на
„Кентро“ ЕООД, се установява, че в него липсва клауза, с която да се дерогира нормата на
чл. 157, ал. 1 ТЗ.
За да уважи предявеният конститутивен иск за прекратяване на ответното търговско
дружество, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че със смъртта на
управителя, автоматично били прекратени неговите функции и до датата на предявяване на
исковата молба – 23.07.2021г., не бил вписан нов законен представител. С изтичането на 3-
месечния срок за избор на нов управител, били осъществени елементите от фактическия
състав на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, за прекратяване на ответното търговско дружество.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Неоснователно е твърдението на особения представител, че при смърт на управителя и
едноличен собственик на капитала, и бездействие на наследниците му, конститутивният иск
по чл. 155, т. 3 от ТЗ е абсолютно недопустим.
Разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ урежда специална хипотеза на прекратяване на
еднолично дружество с ограничена отговорност, което се прекратява със смъртта на
едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат продължаване на дейността. Това прекратяване обаче не настъпва по силата на
закона, а с решение на съда - чл. 154, ал.1, т.5 ТЗ. Цитираната правна норма е приложима за
всички ООД и ЕООД. Единствено съдът може да установи дали са налице предпоставките
на тази разпоредба- дали в дружествения договор не е предвидено друго или пък
наследниците на починалия не поискат да продължат дейността и в случай, че тези
предпоставки са налице - да постанови решение за прекратяване на дружеството, което
решение служебно изпраща на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването и за
откриване на производство по ликвидация, което вписване в търговския регистър има
конститутивно действие съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ.
Няма правна логика законодателят да легитимира прокурора да предяви иск по чл.155, т. 3
ТЗ, в която хипотеза предмет на доказване са два лесно доказуеми факта - дружеството няма
вписан управител в продължение на тримесечен период, а в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ,
когато следва да бъдат установени много по-трудно доказуеми факти и обстоятелства - да
подава заявление за вписване в търговския регистър за вписване на започване на
2
производство по ликвидация.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако законодателят
искаше да легитимира прокурора като заявител в регистърно производство, щеше да
направи това изрично с разпоредба на ТЗ и/или ЗТРРЮЛНЦ. Още повече, че не съществува
регистърно производството в Република България, в което прокурорът да е заявител.
В случая не е налице и законодателна празнота, която да налага прилагане по аналогия на
§5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, като в закона ясно, с разпоредбата на чл.1 56, ал.1 ТЗ, е
предвидено, че “При прекратяване на дружеството на основание чл.154, т. 1 , 2 и 5 и чл.155
се отрива производство за ликвидация“, т.е. производството за ликвидация е предпоставено
именно от произнасяне с решение по същество от компетентния съд.
В настоящият случай не се установяват част от елементите от фактическия състав на чл.157,
ал.1 ТЗ, като в търговския регистър не е вписано прекратяване на ответното търговско
дружество, поради което и настоящият съдебен състав счита, че предявеният на основание
чл.155, т.3 ТЗ е допустим и следва да бъде разгледан по същество, както е приел и
първоинстанционният съд, произнасяйки се по съществото на правния спор.
На настоящия съдебен състав е служебно известно съществуващото противоречие в
установената практика на ВКС, което преодоляване е предмет на т. 1 от Тълкувателно дело
№ 1/2020 год. на ОСТК на ВКС, по което няма произнасяне до постановяването на
въззивното решение.
Релевантния по делото факт е установен с официален свидетелстващ документи – акт за
смърт, който има обвързваща съда материална доказателствена сила, на основание чл. 179,
ал. 1 ГПК. Законният представител е починал на 26.10.2019 год. Отрицателният факт, че
дружеството няма вписан управител в продължение на повече от три месеца след неговата
смърт, се установява от липсата на вписан такъв в Търговския регистър.
Съгласно чл. 155, т. 3 от ТЗ - по решение на окръжния съд по седалището на
дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител. Следователно предявеният конституивен иск е
основателен и законосъобразно и правилно е уважен от първоинстанционният съд.
По съдебните разноски:
Въззивният съд определя 300 лева за възнаграждение на особения представител, което се
дължи от ответника, на основание чл. 29, ал. 4 ГПК.
С оглед изхода на правния спор, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката
на САС 25 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК.
Поради изложените съображения, обжалваното решение е законосъобразно и
правилно, и следва да се потвърди, като в останалата част въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 21.02.2022г., постановено по т.д. № 20211100901474
по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-15, с което по иск на прокурора е прекратено
„Кентро“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ.
ОСЪЖДА „Кентро“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат С. И. М. сумата от 300
лева, представляваща възнаграждение на особения представител за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Кентро“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски апелативен
съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4