Р Е
Ш Е Н
И Е №110
гр.
Русе, 07.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 7
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при
секретаря Иванка Венкова, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
в. т. дело № 98 описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Е.П.Д.
е обжалвала решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4438/2018г.,
с което е признато за установено, че дължи на „Ю.Б.“ АД сумата от 3354,00 лева
– неизплатена главница по договор за потребителски кредит № FL825268/10.10.2016 г., 382,69 лева – договорна лихва за периода от
10.11.2016 г. до 05.01.2018 г., 26,32 лева – наказателна лихва за периода от
10.11.2016 г. до 06.02.2018 г., 54,00 лв. – такси, ведно със законната лихва,
считано от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 15.02.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. по описа на РРС.
Иска
се отмяната на атакувания съдебен акт като неправилен и необоснован и
постановяване на нов, с който предявените искове да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Постъпила
е и частна жалба от Е.П.Д. против Определение № 635/31.01.2019 г., постановено
по същото дело, с което на осн. чл. 248 ГПК, съдът е
отхвърлил молбата на жалбоподателката за изменение на решението в частта за разноските
като неоснователна. Моли за отмяна на определението като неправилно по подробно
изложени съображения.
Насрещната
страна - „Ю. Б.“ АД е депозирала писмени отговори на въззивната жалба и на
частната жалба, като моли да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение
и определението за изменение на разноските да бъдат потвърдени.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е частично основателна.
Предмет
на делото е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява
следната фактическа обстановка:
Страните
не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 10.10.2016 г., между „Ю.Б.“ АД, от една страна като кредитодател, и Е.П.Д., от друга страна като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL825268/10.10.2016 г., по силата
на който банката предоставила на ответницата в исковото производство банков кредит в размер на 3354 лв.
Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по договора,
изразяващо се в неплащане на 10 бр. погасителни вноски, банката изпратила покана-уведомление
за предсрочна изискуемост на кредита до жалбоподателката на посочения в
договора адрес в гр. Русе, чрез ЧСИ В. М. с район на действие РРС. Същата и
била връчена чрез залепване на уведомление, като лицето връчващо поканата
посетило 3 пъти посочения от ответницата адрес – на 10.11.2017 г., на
19.11.2017 г. и на 11.12.2017 г. Посочено е , че по данни на съседи лицето
продало апартамента преди 3 години, поради което бил посетен и друг адрес, също
три пъти, в с. Щ., ул. „М.“ № *на 16.11.2017 г., 26.11.2017 г. и 11.12.2017 г.
От
приложеното ч.гр.д. № 1036/2018 г. по описа на РРС, се установява, че „Ю.Б.“ АД
е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
въз основа на извлечение от счетоводните му книги. По делото е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу жалбоподателката, която ѝ е
връчена на 03.05.2018 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК жалбоподателката е подала
възражение, което е обусловило интереса на банката - заявител да предяви
установителен иск по чл. 422 ГПК.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по процесния
договор от датата на неговото усвояване 10.10.2016 г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 06.02.2018 г., няма
извършени плащания от страна на кредитополучателката,
вследствие на което кредитът е в просрочие от 10.11.2016г. Към датата на
подаването на заявлението по чл.417, размерът на дължимите суми (главница,
лихви, такси, разноски) са: просрочена главница в размер на 3354 лв., от която:
редовно падежирала в периода 10.08.2017г.-10.12.2017г. вкл. главница в размер
на 248.52 лв. и предсрочно
изискуема от 05.01.2018г. главница
в размер на
3105.48 лв.; просрочена договорна лихва в размер на 382.69 лв., от
която: договорна лихва начислена върху
редовна главница за периода от 10.10.2016г. до
05.01.2018г.вкл. и дължима от 10.11.2016г. в размер на 344.79 лв. и договорна
лихва начислена за периода от 06.01.2018г. до 06.02.2018г. върху предсрочно
изискуема от 05.01.2018г. главница в размер на 37.90 лв.; лихва за забава по
чл. 8 от договора въргу просрочена главница в размер
на 36.,75 лв., от която: лихва за забава начислена за периода от 10.08.2016г.
до 06.02.2018г. върху просрочена редовно падежирала главница в размер на 8.23
лв. и лихва за забава начислена за периода от 05.01.2018г. до 06.02.2018г.
върху предсрочно изискуема от 05.01.2018г. главница в размер на 28.52 лв.; разноски
във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита в размер на 54
лв. По образуваното от „Ю. Б."АД изпълнително дело № 20188330400304 до
датата на заключението нямало извършени доброволни плащания, а само
принудителни такива в общ размер на 1 667.68 лв., с които били погасени
съдебни разноски.
При
тези установени факти правилно районният съд е приел, че ответницата не е
изпълнила задълженията си по съществуващите между тях облигационни отношения по
Договор за потребителски кредит № FL825268/10.10.2016 г., което се
установява от приетите по делото писмени доказателства и от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, поради което банката
обявила целия кредит за предсрочно изискуем и са предприети принудителни действия по
събирането му. Основен спорен момент между страните е дали кредитът е станал
изцяло предсрочно изискуем, доколкото ответницата възразява да е редовно
уведомена за упражненото от ищеца право да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Законосъобразен и правилен е изводът на първата инстанция, че възражението
на ответницата за ненастъпване на предсрочна изискуемост е неоснователно, тъй
като уведомяването следва да се счита за осъществено при условията на фингирано връчване, като в същото време ЧСИ е изпълнил и
условията за връчване, предвидени в ГПК.
Въз
основа на изложеното, настоящият съд намира, че по делото е доказан
фактическият състав за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,
очертан в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и доразвит с ТР 4 от 18.06.2014
г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – правото
да превърне кредита в предсрочно изискуем следва да е упражнено от кредитора
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост. Вземането по процесния договор за кредит е станало предсрочно
изискуемо на 05.01.2018 г., като са изпълнени и двете предпоставки за
настъпването на предсрочната изискуемост. Правилен е и изводът на районния съд,
че доводът на ответницата за нищожност на договорните клаузи, поради
противоречие със ЗЗП е неоснователен, тъй като същите не са неравноправни. Съдът
правилно е уважил претенцията на банката за главница и лихви до заявения размер
и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Настоящият
състав счита за основателни доводите на жалбоподателката по отношение на
таксите във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита в
размер на 54 лв., тъй като банката не е представила доказателства за тези
разходи и решението в тази част следва да бъде отменено.
Частната
жалба от Е.П.Д. против определение № 635/31.01.2019 г., с което районният съд е
отхвърлил молбата на жалбоподателката за изменение на решението в частта за
разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение – потвърдено. Правилни са изводите на съда, че няма
законово изискване договорът за правна помощ и съдействие да бъде в писмена
форма, а представените платежни документи доказват извършените плащания на
адвокатски хонорари.
С
оглед изхода на делото, следва да бъде разпределена отговорността за
направените в заповедното, първоинстанционното
и настоящото производство разноски. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се признаят разноски съразмерно с уважената част, както
следва: в размер на 505.42 лв. (от общо 512.65 лв.) за заповедното производство,
в размер на 1040.90лв. (от общо 1055.79 лв.) за първоинстанционното производство,
а за въззивното производство не се следват разноски, тъй като ищецът не е
представил доказателства за направени такива. Ответникът също има право на
разноски, съобразно отхвърлената част на иска както следва: в размер на 6.54
лв. (от общо 464 лв.) за заповедното производство, в размер на 5.61 лв. (от
общо 398 лв.) за първоинстанционното производство, в размер на 10.67 лв. (от
общо 757.08 лв.) за въззивното производство.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1896 от 29.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4438/2018 г. на
Русенски районен съд в частта, с
която е признато за установено, че Е.П.Д., ЕГН: ********** *** дължи на Ю.. БАД, ЕИК *********, С., район В.,
бул. О. п. ***, сумата от 54,00 лв. – такси, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 15.02.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. по описа на
РРС, както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Ю.Б. АД, ЕИК *********, С., район В.,
бул. О. п.№ *** да бъде признато за установено, че Е.П.Д., ЕГН: ********** ***,
му дължи сумата от 54,00 лв. – такси във връзка с обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.02.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. по описа на РРС, като недоказан.
ОСЪЖДА
Ю. Б. АД, ЕИК *********, С., район В., бул. О. п. № ***
да заплати на Е.П.Д., ЕГН: ********** ***, сумата 6.54 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1036/2018 г. по описа на РРС, както и
сумата от 5.61 лв. - разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената
част от иска, и сумата 10.67 лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
Е.П.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на Ю. Б. АД, ЕИК
*********, С., район В., бул. О.п. № ***, сумата от 505.42 лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.
д. № 1036/2018 г. по описа на РРС, както и сумата от 1040.90 лв. - разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА
горното решение в частта, с която е признато
за установено, че Е.П.Д., ЕГН: ********** *** дължи на Ю. Б. АД, ЕИК *********, С., район В., бул. О. п. № ***, сумата от
3354,00 лева – неизплатена главница по договор за потребителски кредит № FL825268/10.10.2016 г., 382,69
лева – договорна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 05.01.2018 г., 26,32 лева
– наказателна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 06.02.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.02.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. по
описа на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 635/31.01.2019г., постановено по гр.д. № 4438/2018г. на Русенския
районен съд, с което е отхвърлена молбата на
Е.П.Д. за изменение на Решение,
постановено по същото дело, в частта за разноските.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: