РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 22.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19206 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 430 ТЗ и насрещен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.ДСК”
ЕАД твърди, че въз основа на договор за ипотечен кредит от 18.12.2007 г. и
допълнително споразумение към него от 12.11.2009 г., е предоставил на ответника
П.П.Д., банков кредит, в размер на 90 000 лв., със срок на издължаване 360
месеца, която сума е изцяло усвоена от кредитополучателя. Твърди, че страните
са уговорили, че предсрочната изискуемост на кредита настъпва автоматично, при
забава в плащанията над 90 дни, съгласно т. 20.2, раздел VІІ „Отговорности и
санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от договора за ипотечен
кредит от 18.12.2007 г. Сочи, че целият остатък на кредита е станал предсрочно
изискуем на 22.08.2011 г., поради забава в плащанията над 90 дни, като към тази
дата не са погасени три броя погасителни вноски, с общ размер 2218.05 лв.
Поддържа,
че в случая е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита, поради
което не е необходимо уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост. В тази връзка излага, че разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона
за кредитните институции визира две хипотези, при които банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.
418 ГПК, а именно: „когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени
на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем“. Поддържа, че вземането на банката срещу П.П.Д.,
произтича от отпуснат банков кредит, като в приложеното към заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, извлечение от счетоводни книги, са отразени
датата на отпускане на банковия кредит, датата на крайния падеж, дни забава,
датата на настъпилата предсрочна изискуемост, както и информация за остатъка по
неизплатеното и отнесено в просрочие вземане, точен размер на дължимите
главница, договорна и санкционна лихва. Посочено е, че вземането е станало
предсрочно изискуемо на 22.08.2011 г., поради забава в плащанията над 90 дни,
като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателната надбавка в размер на 10 процентни пункта,
съгласно раздел VІІ „Отговорности и санкции“, т. 20.2 от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, приложени към договора за ипотечен
кредит от 18.12.2007 г. и допълнително споразумение към същия.
С оглед
на което, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №
1305/2012 г. по описа на Районен съд - Ловеч. Издадена е заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, за следните суми - 87 328.01 лв., главница, ведно със
законната лихва, считано от 01.08.2012г.; 9841.64 лв. - договорна лихва;
6944.86 лв. - наказателна лихва; както и съдебни разноски в размер на 2082.29
лв. и 1491 лв., възнаграждение за юрисконсулт. Сочи, че с оглед постъпилото възражение от длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящата искова
претенция и моли съда да установи, че ответникът дължи на „Б.ДСК” ЕАД сумите,
посочени в заповедта за изпълнение и исковата молба, както и да бъде осъден
ответника да заплати сумите за съдебно деловодни разноски и възнаграждение за
юрисконсулт по заповедното производство. Претендира
разноски за настоящето производство и сторените разноски в заповедното
производство. С определение от 09.11.2015 г., необжалвано от ищеца (съобщението
е получено на 30.11.2015 г.), съдът е прекратил производството по евентуалния
осъдителен иск.
Ответникът П.П.Д. оспорва исковете, като в
депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК поддържа, че предявеният осъдителен
иск е недопустим, тъй като съгласно ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по иска по чл. 422 ГПК е недопустимо да се приеме за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца, като изключение е предвидено единствено в
хипотезата, при която ищецът въвежда друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение. В случая, ищецът не въвежда с евентуалния иск друго основание, от
което произтича вземането му, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение от 01.08.2012 г., поради което според ответника съединяването
на исковете е недопустимо. Излага, че кредитът не е предсрочно изискуем, защото
липсва надлежно получено от ответника волеизявление за обявена предсрочна
изискуемост от банката - ищец. Отделно от това поддържа, че ищецът няма
основание да обяви кредитът за предсрочно изискуем, тъй като не е изпадал в
забава, поради неплащане на месечните анюитетни вноски. Сочи, че банката – ищец
едностранно е увеличила лихвения процент по кредита след сключването на
процесния договор, което драстично е увеличило и месечната анюитетна
вноска, от 586.13 лв. до 1 036.75
лв.Поддържа, че допълнителното споразумение от 31.12.2012 г. към договора за
ипотечен кредит от 18.12.2007 г. е
подписано от неупълномощено от него лице - Н.И.Д., поради което не го обвързва,
като е заплащал месечни вноски по договора. Моли съда да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове, като претендира разноски.
Ответникът П.П.Д. е предявил насрещна искова
претенция по осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ГПК, за връщане на
получената без основание от банката сума в размер на 1136.25 лв. (в последното
съдебно заседание размерът на иска е намален), представляваща разликата от
предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от него завишени
такива, за периода от подписването на договора 18.12.2007 г. до последното
плащане по кредита, ведно със законна лихва от датата на насрещната искова
молба (25.03.2015 г.) до окончателното плащане. При условията на евентуалност,
моли да бъде осъден ответника да плати сумата, като недължима, поради
неправилно изчисляване на лихвата от банката. В насрещната искова молба
ответникът поддържа, че по силата на договора за ипотечен кредит от 18.12.2007
г., в качеството си на кредитополучател е следвало да получи кредит в размер на
90 000 лв., като погасяването му е следвало да става на равни месечни
анюитетни вноски, дължими до 18-то число на всеки месец, като съгласно
погасителния план, вноските са в размер на 586.13 лв. Поддържа, че въпреки
подписания договор и погасителния план, банката е изменила месечната анюитетна
вноска, като от тогава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката
е променяла едностранно месечната вноски, като в определен момент е достигнала
1 036.75 лв. Излага, че въпреки че не е бил съгласен с новосформираните
вноски, е продължил да заплаща задълженията си точно, тъй като в противен
случай е заплашен от принудителното им събиране.Излага, че едностранното
определяне на вноската е извършено въз основа на неравноправни, въз основа на
което нищожни клаузи, както следва – чл. 16 от договора „За предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора. Към датата на сключване на
настоящия договор, базовият лихвен процент е 4.19 %, стандартната надбавка е
3.10 процентни пункта, отстъпка 0.5 % при изпълнение на условия ДСК „Уют“ или
лихвеният процент по кредита е общо 6.79 %“., както и т. 9.1, т. 9.4, т. 20.2 (частично)
и т. 25.3 от Общите условия. Ето защо поддържа, че е налице фактическият състав
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като е заплатил на
банката ищец суми, които не дължи, поради едностранното повишаване на лихвения
процент, при изначална липса на основание. При условията на евентуалност,
претендира същата сума въз основа на доводи за неправилно определяне на
месечната вноска от банката. Претендира разноски.
Ответникът по
насрещния иск „Б.ДСК“ ЕАД, в депозирания отговор, излага че искът е
неоснователен и недоказан, като след сключване на договора базовият лихвен процент
по кредита е бил изменян едностранно от банката както следва: на 20.03.2008 г. лихвеният процент е
променен от 4,19% на 4,69%, съгласно решение на компетентния вътрешен орган на
„Б.ДСК „ЕАД. Основание за решението за едностранната промяна на БЛП изменение с
повече от 1% за месец на стойностите на LEONIA и EURIBOR и изменение над 0,5 % за месец на потребителските
цени за България (CPI) през последното
шестмесечие. Поддържа, че на 16.10.2008 г., лихвеният процент е променен от
4,69% на 5,69% съгласно решение на вътрешен орган на Б.ДСК, като съответно основание
за решението за едностранната промяна на БЛП изменение на LEONIA,
EURIBOR и
LIBOR
(т.
25.3. „а" от Общите условия), както и на индекса на потребителските цени
за България (т. 25.3. „в" от Общите условия) с повече от 0,5% за
последното шестмесечие.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Относно
иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ
Видно от
договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.12.2007 г., сключен между „Б.ДСК”ЕАД,
в качеството на кредитор и П.П.Д. в качеството му на кредитополучател, ищецът е
отпуснал на ответника сумата от 90 000 лв., платим в срок от 360 месеца.
Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен
процент е 4.19 %, стандартната надбавка е в размер на 3.10 процентни пункта,
отстъпка 0.5 % при изпълнение на условия ДСК „Уют“ или лихвеният процент е общо
6.79 %. Съгласно погасителния план към договора от 18.02.2007 г., дължимата
месечна вноска е в размер на 583.13 лв. месечно. Предвидено е в т.3 от допълнително
споразумение от 12.11.2009 г. към договора за кредит, подписано между „Б.ДСК“
ЕАд и П.П.Д., че към датата на сключването на допълнителното споразумение
лихвата по кредита, формирана при условията на договора за кредит е в размер на
общо 8.79 %, като към приложения погасителен план размерът на месечната вноска
е в размер на 739.42 лв. Представено е и
допълнително споразумение от 31.12.2012 г., между „Б.ДСК“ ЕАД и П.Д.,
представляван от пълномощник Н.И.Д., в
което е посочено че П.П.Д. се задължава да плаща 900 лв. месечно.
На 01.08.2012
г., ищецът „Б.ДСК“ ЕАС е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 1305/2012 г. по описа
на Районен съд – Ловеч, е издадена на 01.08.2012 г. заповед за незабавно
изпълнение, с която П.П.Д. е осъден за
заплати на „Б.ДСК” ЕАД следните суми: 87 328.01 г. – неплатена главница по
договор за кредит от 18.12.2007 г.; договорна лихва в размер на 9841.64
лв., за периода 18.05.2011 г. до
31.07.2012 г.; 6944.86 лв. –
наказателна лихва, за периода 25.05.2011 г. до 31.07.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението -
01.08.2012 г. до окончателното плащане на вземането, както и разноски по делото
– 2082.29 лв. внесена държавна такса и 1491. лв. за възнаграждение за
юрисконсулт.
В заявлението, както и в исковата молба, е посочено, че поради нарушение
от страна на кредитополучателя на условията на договора за кредит, изразяващо
се в непогасяване на три дължими вноски, на основание чл. 20 т. 2 от Общите
условия към договора за потребителски кредит, целият кредит е станал
автоматично предсрочно изискуем, считано от дата 22.08.2011 г., както е
отразено в извлечението от счетоводни книги.
От заключението на изслушаната и приетата по делото съдебно счетоводна
експертиза, се установя че отпуснатият кредит в размер на 90 000 лв. е
усвоен изцяло по обслужващата сметка на ответника П. П. Д. на 20.12.2007 г.
Посочено е, че по обслужващата сметка на кредита с титуляр П. П. Д., за период
от 01.12.2007 г. до 29.09.2016 г., постъпилите суми възлизат на 39 337.34
лв. (видно от приложение 1 последната сума е постъпила на 29.07.2014 г.). Според
заключението, към дата 22.08.2011 г. (дата на предсрочна изискуемост),
ответникът дължи три вноски за м. юни, юли и август 2011 г., всяка с общ размер
739.42 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. Вещото лице е установило, че ответникът е
надплатил сума в размер на 1136.25 лв., като е направено сравнение между
първоначалния погасителен план по договора и платените суми от ответника по
банковото извлечение от 23.04.2014 г. Съгласно вещото лице, в т.25.3 от
Общите условия са посочени компоненти на базовия лихвен процент, но не може да
посочи относителната им тежест, респ. формулата по която се определя лихвения
процент, като част от тях са обективни (посочени в заключението).
Съгласно приетото
в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато искът по чл.422 ал.1 ГПК е за вземане, произтичащо от
банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита.
Предметът на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен
установителен иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие между заявеното
от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в
исковото производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост
на целия остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, съгласно
която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на
предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното
производство.
Доколкото ищецът не твърди, а по делото не са представени и никакви
доказателства, че едностранно обявената от банката предсрочна изискуемост е
сведена до знанието на ответника преди подаването на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, то съобразно
задължителните указания, дадени в Тълкувателното решение, следва да се приеме,
че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
от заявителя основание. (В този смисъл решение №77/10.05.2016 г., по т.д. №
3247/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., решение № 123/09.11.2015 г., по т.д. №
2561/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О.), постановени по реда на чл. 290 ГПК/.Обстоятелството,
че както в исковата молба, така и в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и приложеното към него извлечение от счетоводните книги, главницата
е посочена като глобална сума, обуславя неприложимост на приетото в решение №
139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I Т.О., според което, в
хипотезата на т.18 от ТР № 4/2013 г. когато предсрочната изискуемост на целия
остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми са само вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни книги.
Предвид липсата на настъпила предсрочната изискуемост на заявеното
вземане, установителният иск с основание чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен
изцяло, както по иска за главница, така и по отношение на акцесорните искове за
договорна и наказателна лихва.
Относно насрещния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 16 от договора за предоставяне на ипотечен кредит от
18.12.2017 г., кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на
Общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка
промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на банката.
В т. 9.1 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
на „Б.ДСК“ ЕАД, версия ноември 2007 г., е предвидено, че кредитът се олихвява с
фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка,
посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за
което уведомява кредитополучателят по подходящ начин. В т. 9.4. е предвидено,
че при промяна на базовия лихвен процент,
кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Съгласно
т. 20.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на десет процентни пункта. (релевира се нищожност
на клаузата в частта касаеща наказателната надбавка)
В т. 25.3 от Общите условия е предвидено следното: кредиторът има право
едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява
Кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при
наличие на някое от следните условия: а.
при изменение от поне 1 % за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б. при изменение от
поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в. при
изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България (CPI); г. въвеждане на
рестрикции от страна на Централната Б.върху банковата система и/или върху Б.ДСК;
д. промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка,
засягащи функционирането и изискванията към банките; е. при изменение от поне
10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по
привлечените депозита от нефинансови институции, обявявани в статистиката на
Централната банка; ж. съществена промяна в паричната политика на Централната
банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на
лева, смяна на парите. Установява се по делото, че
в договора за
ипотечен кредит и
в Общите условия
към него не
се съдържат условията
по кредита, регламентиращи
методиката, по които
банката може едностранно
да променя лихвата
до пълното погасяване
на задължението, т.е.
не са инкорпорирани
условията - вътрешните правила
на банката, изисквани
от т.2 на
чл.58,ал.1 ЗКИ
(приложимият за спора закон).
Следователно клаузата на т.25.3
Общите условия, която въвежда
право на кредитора
едностранно да променя
базовия лихвен процент,
е неравноправна. Тя
съдържа единствено изброяване
на обективните фактори
като условия, при
които банката може
да извърши промяната.
В ОУ и
в договора не
е посочен никакъв
алгоритъм и правила,
по които базовият
лихвен процент ще
бъде променен, съответно
отсъства и правило
за обвързаност на
изменението на лихвения
процент по кредита
с изменението на
стойностите на факторите,
които принципно биха
били основание за
промяната.
Тази промяна съставлява едностранно
изменение на размера на възнаградителната лихва - цената на кредита, която е
съществен елемент от договора за кредит. Тя е упражнена на основание на клауза
от общите условия - т.25.3, която е
неравноправна, поради това и нищожна - чл.146,ал.1 ЗЗП като по делото няма
спор, че не е уговорена
индивидуално. (В този смисъл решение № 205 от 07.11.2016 г., по т.д. № 154/2016
г. по описа на ВКС, ТК, І Т.О.)
Първият фактически състав на чл.55,
ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание. Началната липса на основание за преминаването на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи,
когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена
имуществена облага. Събраните от банката суми в повече, въз основа на
неравноправната клауза на т. 25.3 от Общите условия и завишения БЛП, се явяват
получени при изначална липса на основание, поради което подлежат на връщане.
Съобразно заключението на ССЕ надвзетата сума за исковия период е в размер на 1136.25 лв
Претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от поканата, по аргумент от
чл. 84 ЗЗД, в случая връчването на насрещната искова молба, а именно от
29.05.2015 г. (видно от разписката към съобщението за връчване на исковата
молба, находящо се на чл. 270 от делото). Съдът не
дължи произнасяне по останалите клаузи от договора и ОУ, доколкото претенцията
на ищеца е уважена съобразно мотивите по-горе, както и по евентуалния иск, с
оглед уважаването на главния иск по насрещната искова молба.
По отношение на разноските:
С оглед отхвърлянето на предявения положителен
установителен иск разноски на ищеца не се следват. При този изход на спора
ответникът има право на разноски, представляващи за адвокатско възнаграждение в
размер на 4000 лева, по договора за правна помощ от 17.02.2015 г. (л. 54),
както и сумата в размер на 50 лв. – разноски за държавна такса по насрещния
иск.
Предвид изложените съображения, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу П.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, за установяване че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 87 328.01 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от
8.12.2007г. и допълнително споразумение от 12.11.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.08.2012 г. до окончателното погасяване на
задължението; 9841.64 лв. – договорна лихва, за периода 18.05.2011 г. до 31.07.2012 г.; 6944.86 лв. – наказателна лихва, за периода
25.05.2011 г. до 31.07.2012 г.; за
които суми е издадена на 01.08.2012 г. заповед за незабавно изпълнение на по
чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1305/2012 г. по описа на Районен съд - Ловеч.
ОСЪЖДА „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, сума в размер на 1 136.25 лв. (хиляда сто тридесет и шест лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща заплатена без основание сума за лихви по договор за ипотечен
кредит от 18.12.2007 г., за периода от подписването на договора до последното плащане
по кредита, ведно със законната лихва,
считано 29.05.2015 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата от 4000 лв.
разноски за възнаграждение за адвокат и сумата от 50 лв. - разноски за
държавна такса по насрещния иск.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: