№ 104
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100512154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Граждански процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по частна жалба на взискателя – Окръжен съд гр. Велико Търново, чрез
законния си представител, срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело №
20181110401464 от 07.05.2021 г. ДСИ при СРС, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
настъпила перемпция.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление
на ДСИ, поради допуснати от държавния съдебен изпълнител нарушения на материалния и
процесуалния закон. Изтъква се, че обективираното в изпълнителния лист вземане, въз
основа на което е образувано изпълнителното производство е подчинено на различен правен
режим, доколкото не се касаело за гражданскоправно вземане, а за публичноправно такова,
по което изпълнението протичало по реда на ДОПК и действало служебното начало в
изпълнителното производство. В този смисъл не било предвидено задължение на взискателя
да отправя искания до ДСИ за извършване на изпълнителни действия. Сочи се, че по силата
на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП, вр. § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗД за периода от 13 март до 20 май
2020 г. процесуалните срокове по изпълнителните производства са били спрени, а отделно
от това съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗМДВИП действията срещу длъжни –физически лица по
изпълнителни производства са били ограничени, поради което не е могъл да поиска
извършването на изпълнителни действия. Моли съда да отмени обжалваното постановление.
Длъжникът по изпълнителното дело - Н.Р.П. е подал възражение, в което излага
доводи за правилност на постановлението на ДСИ и неоснователност на жалбата.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви на ДСИ при СРС Д.И. са
изложени доводи за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която по арг. от чл. 84, т. 1 ГПК не дължи
ДТ, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Изпълнително дело № 1464/2018г. по описа на ДСИ при СРС е образувано по молба
на жалбоподателя - Окръжен съд - Велико Търново въз основа на изпълнителен лист от
19.11.2018г., издаден по гр.д. № 331/2017г. по описа на ОС- Велико Търново. От
съдържанието на изпълнителнителния титул е видно, че лицето Н.Р.П., ЕГН ********** е
осъден да заплати по сметка на ОС-гр. Велико Търново държавна такса в производството в
размер на 111.30 лева.
На 28.12.2018г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение /л.7 от
изп. дело/.
С обжалваното Постановление от 07.05.2021г. изпълнителното дело е било
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по
силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска
предприемането на изпълнителни действия. Настоящият съдебен състав споделя мотивите
на ДСИ, че в тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не
е необходим нарочен акт на държавния съдебен изпълнител, а последният има само
констативно значение – в този смисъл и мотивите на т. 10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същият следва само да констатира, че производството е
прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените
обезпечения.
В конкретния случай законосъобразно ДСИ при СРС е констатирал факта на
настъпилата перемпция, т.к. взискателят- ОС-Велико Търново не е поискал извършването на
изпълнителни действия от категорията да прекъснат давността в продължение на 2 години.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ДСИ следвало служебно да
извърши изпълнителни действия за събиране на вземането без отправено искане от
взискателя предприемането им. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
264, ал. 2, изр. 2 ЗСВ е предвидила възможност на държавния съдебен изпълнител да се
възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт, както е в конкретния
случай. Съгласно пък изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 от ДОПК изпълнителното
производство пред съдебния изпълнител се развива по реда на ГПК, тъй като в случая са
налице изключенията по чл. 163, ал. 1 - in fine и ал. 3 - in fine ДОПК, т.е. принудителното
изпълнение се развива не по реда на ДОПК, а по реда на ГПК, поради което са
неоснователни оплакванията, че съдебният изпълнител е следвало служебно да предприеме
изпълните действия. В този смисъл е и Определение № 8 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
6/2021 г., 5-членен с-в, ГК.
Неоснователно е и възражението, че не е била настъпила перемпция, т. к.
процесуалните срокове са били спрени и не са текли за определен период по време на
извънредното положение, предвид разпоредбите на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП, вр. § 13 от ПЗР
към ЗИД на ЗД за периода от 13 март до 20 май 2020 г. и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗМДВИП за
следващите два месеца. В този смисъл началото на срока е поставен с постъпването на
молбата за образуване на изпълнително дело – 28.11.2018 г. и макар срокът е бил спрян на
13.03.2020 г., на основание чл. 3, т. 1 ЗМДВИП, а на основание § 13 ЗР ЗИД ЗМДВИП е
продължил да тече на 21.05.2020 г. /така Определение № 226 от 07.05.2021 г. по т. д. №
304/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС; Определение № 529 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 2356/2020
г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС/, като дори и да се добави двумесечния срок по чл. 5, ал. 1 и ал. 2
ЗМДВИП, това са четири месеца и седем дена, през които срокът е бил спрян, същата е
настъпила ex lege още на 05.04.2021 г. /изчислено предвид спрените процесуални срокове/,
като настъпването на перемпцията е констатирано на 07.05.2021 г.
Тъй като в конкретния случай разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прилага на
общо основание и по отношение на всички правни субекти и с оглед обстоятелството че
взискателят в продължение на 2 години от момента на образуване на изпълнителното дело
не е поискал извършване на изпълнителни действия, е настъпила перемпция, поради което и
изпълнителното дело законосъобразно е било прекратено от ДСИ на основание чл. 433, т. 8
2
от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Постановление за прекратяване на изпълнително дело №
20181110401464 от 07.05.2021 г., на ДСИ Д.И. при СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл.437, ал.4, изр.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3