№ 1426
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110208699 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „Б.М.Г.“ ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление ***, Административна сграда на НДК, ет.11,
представлявано от Г.Б.Й., Т.Р.П. и М.Ш., против наказателно постановление
№РД-10-12/02.06.2022 г., издадено от председател на СЕМ, с което на
основание чл.126, ал.1 от ЗРТ е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, за нарушение на чл.75, ал.1, изр.2 от ЗРТ.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Жалбоподателят не оспорва отразения факт в НП, че в посочения
интервал и програма е излъчен репортаж, в който се споменава търговската
марка на телекомуникационен оператор, но оспорва твърдението, че
въпросният репортаж представлява скрито търговско съобщение. Навежда
доводи за допуснато процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
тази връзка счита, че липсват мотиви на АНО относно приетото, че
излъченото се разпознава като търговско съобщение, както и кои
1
обстоятелства обосновават извода му, че би могло да подведе аудиторията по
отношение на своята същност. Сочи, че такива мотиви АНО е изложил по
повод подаденото възражение срещу АУАН, което счита за недопустимо, тъй
като такива е следвало да се обективират още в съставения АУАН.
Навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон, а
именно: на разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗРТ. Сочи, че в излъчения репортаж
се отразява новината за ребрандирането на телекомуникационния оператор
„Теленор“ на „Yettel“, с цел информиране на аудиторията за промяната в
наименованието и за предоставяни от оператора услуги, което е в
съответствие с т.2 от раздел А на Методическите указания на СЕМ, като
целта на излъчването му не е била да постигне популяризиране на конкретна
марка и услуга, доколкото е излъчен в края на новинарската емисия, когато
обичайно броят на зрителите намалява. Навежда доводи, че с неговото
съдържание не се внушава, че ползването на точно определена
телекомуникационна компания е свързано с получаване на качествена
телекомуникационна услуга, като не предоставя друг подобен ефект, от което
следва извод, че съдържанието му цели да информира, а не да рекламира.
Допълнително навежда аргументи, че излъченото съдържа конкретна
информация и посочване на брандове и услуги на оператора, която по
никакъв начин не призовава за закупуване или ползване на конкретен
продукт.
Счита за недоказана и втората предпоставка, характеризираща една
информация като скрито търговско съобщение, а именно: въвеждане на
аудиторията в заблуждение относно същността й. Твърди, че самото
съдържание на излъченото съдържа ясно обозначаване на търговски марки на
съответния оператор, както и информация за целите на
показване/споменаване, поради което то не може да бъде възприето като
скрито търговско съобщение и не би могло да подведе аудиторията. В тази
връзка сочи, че АНО не излага мотиви как аудиторията е подведена, поради
което твърдението в този смисъл в НП, отчита като неаргументирано и
недоказано.
Навежда доводи, че репортажът не е излъчен срещу възнаграждение,
което е в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че целта на медията е не
да рекламира оператора, а единствено да предостави информация от значение
2
за зрителите.
Позовава се на нарушаване на конституционен принцип, прокламиран
в разпоредбата на чл.41, ал.1, изр.1 от Конституцията на РБългария, при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Навежда доводи за наличие на предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото до момента не му е била налагана
санкция на същото основание, нарушението не е общественоопасно, както и
интензитетът, с който то застрашава обществените отношения.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юркБ.-Г., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП, като
неправилно и незаконосъобразно, на посочените в жалбата основания.
Позовава се на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – председател на СЕМ,
чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.П. след
приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с
което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно.
Оспорва направените възражения от жалбоподателя, като навежда доводи, че
новинарската емисия не е предназначена за рекламиране, като зрителската
аудитория очаква да й бъде представена информация, отнасяща се до процеса
на преименуване, но без прекомерни изтъквания на преимуществата на
компанията за абонат. Сочи, че многократно са показани логото и мярката на
оператора, негови търговски обекти, плакати от рекламни кампании, както и
позициониране на самата марка върху други обекти, като например камион,
дрехи, билборд и др.
Оспорва направеното от жалбоподателя възражение относно наличие
на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл сочи, че
нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения, доколкото програмата „БТВ“ е с национален и териториален
обхват, и достига до неограничен брой зрители на територията на страната.
Допълнително сочи, че предвид характера на съобщението – скрито
търговско, за което съществува императивна забрана за излъчването му, не би
3
могло да характеризира случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 13.06.2022 г., а
жалбата срещу него е подадена на 27.06.2022 г., т.е. в законоустановения 14-
дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано
от датата на връчване, поради което жалбата се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
При извършен на 02.03.2022 г., в административната сграда на СЕМ,
мониторинг от ИСМ на СЕМ на телевизионна програма „БТВ“, създавана и
предоставяна за разпространение от доставчика на медийни услуги „Б.М.Г.“
ЕАД, старши инспектор в СЕМ – К. Б. Л., констатирал, че на 01.03.2022 г., в
телевизионна програма „БТВ“, в часовия пояс от 19:00 часа до 20:00 часа, е
излъчена Централна емисия новини, като в рамките на предаването, в
интервала от 19:31:53 часа до 19:33:33 часа, е излъчен репортаж за
ребрандирането на телекомуникационния оператор „Теленор“ в „Yettel“.
Констатирал, че репортажът съдържал дикторски глас и изявления на
мениджъри на оператора, в които става дума за нови технологии, клиентска
удовлетвореност, дигитализация, абонаментни планове, нов сайт, дигитални и
социални медийни канали, и през цялото време на репортажа се сменят
десетки реклами на новия оператор – лого, брандирани тениски, клиенти с
тези тениски с логото, мобилни телефони с лого, билбордове с надпис
„Yettel“ и „Теленор“ става „Yettel“, брандиран камион, магазини и офиси с
надпис „Yettel“, показват се абонаментни планове с мегабайти, минути и срок
на договора, говори се за плана „Yettel“, показват се абонаментни планове с
мегабайти, минути и срок на договора, говори се за плана „Тийн“ за деца от 6
4
до 19 години, с включени пакет данни за чат, скрийминг и музика. С оглед
обстоятелството, че описанието на оператора е придружено от многократно
показване на името на компанията, както и рекламирането на конкретни
услуги, контролният орган приел, че излъченото аудио-визуално съдържание
представлява скрито търговско съобщение по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗРТ,
тъй като представя с думи, звук и картина услугите, които се предлагат от
компанията „Yettel“, и с това представяне доставчикът на медийни услуги
цели осигуряване на реклама и то би могло да подведе аудиторията по своята
същност. В този смисъл, обосновал извод, че са налице рекламни послания,
които въздействат на зрителите като потенциални клиенти на оператора,
както и че с това представяне в рамките на Централната емисия новини,
излъчено в телевизионна програма „БТВ“, се цели осигуряването на реклама
на един от големите телекомуникационни оператори в страната.
Въз основа на така направените констатации в хода на извършения
мониторинг, компетентно длъжностно лице – К. Б. Л., заемащ длъжността:
старши инспектор в СЕМ, в присъствието на двама свидетели при
установяване на нарушението, съставил АУАН №НД-01-8/27.04.2022 г.,
против „Б.М.Г.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на медийни услуги, за
това, че с разпространението на описаното аудио-визуално съдържание за
телекомуникационната компания „Yettel“ на 01.03.2022 г., между 19:31:53
часа и 19:33:33 часа, в рамките на Централните новини на „БТВ“, е излъчил
скрито търговско съобщение по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗРТ, което е
забранено, с което е нарушил разпоредбата на чл.75, ал.1, изр.2-ро от ЗРТ.
АУАН е изпратен и връчен на жалбоподателя на 09.05.2022 г., а на
17.05.2022 г., пред наказващия орган постъпили по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН и в законоустановения срок, писмени възражения от жалбоподателя,
против направените в АУАН констатации, в които навел аналогични на
посочените в жалбата аргументи, против неговата законосъобразност.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – председател на СЕМ, издал процесното НП, против
жалбоподателя, с което на основание чл.126, ал.1 от ЗРТ му наложил
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.75, ал.1,
изр.2-ро от ЗРТ.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
5
въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетеля Л., които са изцяло в подкрепа на направените в АУАН
констатации, а последните от своя страна намират опора в представените по
делото писмени доказателства; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; Решение №РД-05-35/21.04.2022 г. на
председател на СЕМ; Решение №РД-05-39/10.05.2021 г. на председателя на
СЕМ; Решение №РД-05-43/08.05.2020 г. на председател на СЕМ; Заповед
№РД-13-77/01.10.2020 г. на председател на СЕМ; писмени възражения по
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; покана за съставяне на АУАН; известия за
доставяне на АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
органи, съгласно представените три броя решения за избор на председател на
СЕМ и един брой заповед за възлагане компетентност на актосъставителя да
съставя АУАН на доставчици на медийни услуги, в изпълнение на
делегираните правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в давностните срокове по чл.34 от
ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени по тежест
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице. АУАН и НП отговарят на изискванията на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И двата акта съдържат описание на
нарушението, включително мястото и времето на тяхното извършването, а
обстоятелствата при извършването са точно и ясно конкретизирани, за да
може да се разбере в какво се изразяват допуснатите административни
нарушения. Налице и изискуемото от закона съответствие между
фактическото описание на нарушенията и тяхната правна квалификация.
Правилно е приложен и материалния закон. Разпоредбата на чл.75, ал.1
от ЗРТ, предвижда търговските съобщения, предоставяни от доставчиците на
медийни услуги, да бъдат ясни и да се разпознават като такива, като изрично
забранява скритите търговски съобщения. Алинея втора на същата разпоредба
дава легална дефиниция на понятието скрито търговско съобщение, а именно:
6
скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на
стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител
на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне
доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло
да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е
направено срещу възнаграждение или подобно заплащане.
По делото няма спор относно фактите. Спорният по делото въпрос
касае дали описаните в НП кадри от излъчения репортаж представляват
скрито търговско съобщение по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗРТ. За да бъде
деянието съставомерно е необходимо да са налице следните кумулативни
признаци: да е налице представяне, посредством звук, картина или думи, на
стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейност на производител
на стоки или доставчик на услуги. Горепосоченото да е извършено в
предаване, да е налице специална цел – осигуряване на реклама, както и
възможност за заблуждаване на аудиторията. В случая, първите две
предпоставки безспорно са налице, доколкото има многократно показване на
името на компанията, тъй като през цялото време на репортажа се сменят
десетки реклами на новия оператор – лого, брандирани тениски, клиенти с
тези тениски с логото, мобилни телефони с лого, билбордове с надписи
„Yettel“ и „Теленор“ става „Yettel“, брандиран камион, магазини и офиси с
надпис „Yettel“, показване на абонаментни планове с мегабайти, минути и
срок на договора, говори се за плана „Тийн“ за деца от 6 до 19 години, с
включени пакет данни за чат, скрийминг и музика, без обозначение или
съобщение за наличие на рекламен клип, респективно търговско съобщение.
По отношение на последната предпоставка, съдът намира за правилни
изводите на АНО, относно наличието на възможност за въвеждане в
заблуждение. Достатъчна е възможността аудиторията да бъде подведена, без
да е необходимо да е налице реално подвеждане. В случая, съобщението за
ребрандирането на компанията излиза извън информационното съдържание,
тъй като не се ограничава само до информационния повод – преименуването
на оператора, а акцентира върху преимуществата за абонатите. Начинът на
представяне на новината много наподобява на рекламен клип, чрез
многократно показване на логото и марката на телекомуникационния
оператор, негови търговски обекти, плакати от рекламни кампании,
7
позициониране на марката върху други обекти – камиони, дрехи, билборд,
представяне на конкретна нова услуга, включително и с цена, обявяване на
нов сайт, мобилно приложение и дизайн на дигиталните и социални медийни
канали на оператора. Със всичко това, съобщението може да подведе
аудиторията по своята същност, тъй като не се ограничава до
информационния повод – промяна на името на оператора, а представя
подробности относно дейността на компанията, новата й визия, включително
и конкретна нова услуга. В случая е налице публично представяне на
услугите на мобилния оператор, като чрез звук и картина се акцентира върху
възможностите на предлаганите услуги за бъдещите клиенти, и чрез
отделните елементи на цялостното аудиовизуално съдържание се осигурява
популяризиране на предлаганите услуги. Включвайки го в рамките на
предаването Централна емисия новини, доставчикът заблуждава зрителите по
отношение на това какво възприемат в момента – предаване с информационен
характер /новина/ или реклама. Ето защо, релевираното възражение от
жалбоподателя, че излъчването не цели осигуряването на реклама, а има само
информационен характер, не се споделят от съда.
Заплащането на възнаграждение или друго подобно заплащане за
излъчване на съобщението не представлява кумулативен елемент от
дефиницията за скрито търговско съобщение, респективно отсъствието на
такова заплащане не означава, че не е налице скрито търговско съобщение по
смисъла на чл.75, ал.2 от ЗТР, в какъвто смисъл релевираните възражения от
защитата, че репортажът не е излъчен срещу заплащане, също се явяват
неоснователни.
Разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗРТ вменява на доставчиците на
медийни услуги, какъвто е жалбоподателят, отговорността по чл.75 от ЗРТ. В
тази връзка, съдът намира, че за жалбоподателя е съществувало и съществува
задължение да не нарушава забраната за излъчване на скрити търговски
съобщения. Задължението за съблюдаване на забраната включва в себе си и
преценката, която е задължен да прави доставчикът на медийни услуги
относно съдържанието на пусканите от него в ефир предавания. В тази връзка
съдът намира, че жалбоподателят е следвало и е можело да направи
преценката дали излъченото съставлява търговско съобщение и дали то
попада в кръга на забранените такива. Като не е направил такава и е допуснал
8
излъчването на такова, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение
от обективна страна. Жалбоподателят е юридическо лице и носи обективна,
безвиновна отговорност за извършеното нарушение, поради което въпросът
за субективната страна не е предмет на обсъждане. Наложената на
жалбоподателя имуществена санкция от 3000 лева е в съответствие с
разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗРТ, и е в минимален размер, поради което не
подлежи на преценка въпросът за намаляване на нейния размер.
Не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид
обстоятелството, че нарушението е извършено в предаване, излъчено в
национален ефир и по този начин заблуждаването относно характера на
излъченото съобщение е достигнало до множество зрители. Като не е
приложил посочената разпоредба, административнонаказващият орган
правилно е приложил материалния закон и е издал правилен и
законосъобразен санкционен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.
По разноските:
Разноски се претендират и от двете страни, но с оглед изхода на делото,
претенцията на ответната страна в горния смисъл се явява основателна.
Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, което от своя страна
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е
от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80
до 150 лева. В настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в
което е разпитан един свидетел, като същото не представлява фактическа и
правна сложност. При това положение, справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния предвиден размер в Наредбата. Разноските следва да се присъдят
в полза на СЕМ.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №РД-10-
12/02.06.2022 г., издадено от председател на СЕМ, с което на „Б.М.Г.“ ЕАД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***, Административна
сграда на НДК, ет.11, представлявано от Г.Б.Й., Т.Р.П. и М.Ш., на основание
чл.126, ал.1 от ЗРТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл.75, ал.1, изр.2-ро от ЗРТ, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 и ал.5, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
„Б.М.Г.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***,
Административна сграда на НДК, ет.11, представлявано от Г.Б.Й., Т.Р.П. и
М.Ш., да заплати на СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ, сумата от 80
лева /осемдесет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, посочени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10