№ 3159
гр. С. 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110104561 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от А. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес: гр. .., срещу „В.т“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „Л., бул. „Д. бл. „С. за прогласяване
нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на клаузата в чл. 1, ал. 3 и на клаузата в чл. 4, ал. 2
от Договор за паричен заем № 5868757/07.11.2022 г., както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 113,68 лв., представляваща
платена без основание сума по горепосочения договор, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за паричен заем
№ 5868757/07.11.2022 г., по силата на който получил сумата от 500.00 лв. Ищеца посочва, че
е заплатил на ответника сума в общ размер от 613,68 лв., като дружеството е получило
възнаграждение в размер на 113,68 лв. за 4 дни. Излагат се подробни съображения за
недействителност на целия договор. Моли съда да бъде признато за усаовено, че чл. 1, ал. 3
и чл. 4, ал. 2 от договора за заем са нищожни, както и да му бъде присъдена заплатената на
ответника сума от 113,68 лв., като получена без основание.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
молби, с които развиват съображения по същество.
По делото са събрани писмени доказателства, приета е съдебно-счетоводна
експертиза.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
Между страните не е спорно и от представен Договор за паричен заем №
5868757/07.11.2022 г., се установява, че ответникът, в качеството си на заемодател, се е
1
задължил да предостави на ищеца, в качеството му на заемател, заем в размер на 500,00 лв.,
която сума ищецът се задължил да върне на 7 равни двуседмични вноски в размер на по
91,14 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер 35% и годишен процент на разходите от 40,32 %.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищеца е изплатил на ответника по Договор за паричен заем №
5868757/07.11.2022 г., сума в размер на 608,68 лв., с която са погасени по същия договор 500
лв. главница, 2,31 лв. договорна лихва и 106,47 лв. такса експресно разглеждане.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клузата на чл. 1, ал. 3 и на клаузата в чл. 4, ал. 2 от сключения между
страните Договор за паричен заем № 5868757/07.11.2022 г. и заплащане на сумата 113,68
лева, представляваща платена без основание сума по договора.
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Не се спори също, че кредитодателят –
ответникът по делото, е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно
чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по отношение на сключения договор за потребителски
кредит важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Съдът намира, че процесната клауза от сключения между страните договор, за
заплащане на „такса за експресно разглеждане на заявка за паричен заем“ – чл. 1, ал. 3 от
договора за заем, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради
което посочената клауза от договора се явява нищожна. От друга страна, посочената такса
несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР и след като това
не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по
кредита, които ще направи, което е в нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Процесната такса по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПК, според която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съдът намира за нищожна и клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредставено обезпечение. Същата е договорена между
страните неустойка не при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума, а за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. При това положение не
може да се приеме, че договореното има обезпечителна и обезщетителна функции по
отношение на главното задължение по договора. От друга страна, размерът на това
обезщетение е необосновано висок при съпоставяне с главното задължение, т. к. не е
2
съизмерим с евентуални вреди за кредитора, като по своята същност това обезщетение
представлява скрито възнаграждение за търговеца. Така кредитополучателят като
потребител е поставен в неравноправно положение спрямо търговеца, договорен е
необосновано висок размер на неустойка, която не цели да гарантира изпълнение на
задължението, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора. Предвид това,
съдът намира, че посочената договорка съставлява неравноправна клауза, която е нищожна
на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Нищожността на процесната договорка се извлича и от противоречието й с добрите
нрави, съгл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.06.2010 г., т. д. №
1/2009 г., ОСГК, ВКС, добрите нрави са морални норми, които не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като се преценява характерът и
размерът на задълженията, обезпечени с нея. Преценява се и дали изпълнението на
задължението е обезпечено е други правни способи, както и вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението на задължението (съществено или
за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза
извън своите обезпечителни функции, т. к. неизпълнението на задълженията с оглед на
което е договорена /осигуряване на поръчител/, само по себе си не води до вреди за
кредитора. Същността й е да му осигури допълнително възнаграждение, което при това е
прекомерно, с оглед размера на предоставения кредит. Предвид това, съдът намира, че
договорената в чл. 4, ал. 2 от сключения между страните договор за заем е нищожна.
С оглед гореизложеното, предявените искове са основателни и като такива следва да
бъдат уважени, като бъде прогласена нищжоността на клаузите от договора.
В допълнение следва да се посочи, че поради горепосочените договорни клаузи и
самият договор за заем противоречи на част от императивните норми на ЗПК. В случая
следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да са включени уговорените
такси и неустойки, представляващи сигурна печалба за кредитора. Следователно, годишният
лихвен процент няма да е реално записаният, а следва да е по-голямо число, ако в него
участват и вземанията такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставено
обезпечение. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг
размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват
горепосочените суми, изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С включването на посочените вземания размерът на ГПР надвишава
законовия максимум от 50 %, /чл.19, ал.4 ЗПК/.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл. 22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други
разходи по кредита. Установи се по делото, че по процесния договор ищеца е заплатил
сумата от 608,68 лв., поради което сумата над 500 лв. подлежи на връщане. Или иска следва
да бъде уважен до размера от 108,68 лв., като за разликата над тази сума, иска следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Михайлов, сумата от 480,00 лв. – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.1
3
Наредба № 1/09.07.2004 г., като взе предвид възражението на ответника и като съобрази
разясненията, дадени с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., т. к., II т.
о. на ВКС, за това, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК,
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС
сумата 150 лв. за държавна такса.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор
за паричен заем № 5868757/07.11.2022 г., сключен между А. Г. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С. ул. „Ст.“ № 40, ет. 4 и „В.т“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С. ж.к. „Л., бул. „Д.“ №. бл. „С.“, ет. 2, ап. 73Г.
ОСЪЖДА „В.т“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „Л.,
бул. „Д.“ №. бл. „С. да заплати на А. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ул. „Ст.“ № 40,
ет. 4, сумата от 108,68 лева (сто и осем лева и 69 стотинки), представляваща недължимо
платена сума по Договор за паричен заем № 5868757/07.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.01.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 113,68 лв.
ОСЪЖДА „В.т“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „Л.,
бул. „Д.“ №. бл. „С. да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Д. М.
М. от САК, сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца А. Г. А..
ОСЪЖДА „В.т“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „Л.,
бул. „Д.“ №. бл. „С. да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 150,00 лв.
(сто и петдесет лева), представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 лв.
(пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4