№ 1025
гр. Варна , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500598 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 268901/29.09.2020
г., уточнена с молба № 273525/15.10.2020 г. от М. КР. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Вл. В.“, бл. 403, вх. 14, ет. 1, ап. 2, чрез адв. З.М., против Решение №
3687/04.08.2020 г. по гр. д. № 10198/2019 г. на 50-ти състав на ВРС, с което на осн. чл. 150
от СК е изменен размера на определената с Решение № 3067/24.06.2013 г., постановено по
гр. д. № 1395/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, издръжка, дължима от него в полза
на децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, чрез майка им и законен представител В. АТ. К., от 100 лв. на
по 260 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, и на осн. чл. 127а от СК, с което е дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата – М.Г., на малолетните деца Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, да бъдат
издадени паспорти и да пътуват до всички държави-членки на ЕС, придружавани само от
майка им В. АТ. К. или придружени от друго лице, само със съгласието на майка им, без да
се иска предварително писмено съгласие от него, като техен баща, до навършване на 14-
годишна възраст - 25.01.2025 г., без ограничение в броя на пътуванията, които да се
осъществяват в период, различен от определения със съдебното решение режим на лични
отношения с него, и е осъден да заплати разноски в размер на 866.67 лв., на осн. чл. 78, ал. 1
1
от ГПК.
Счита обжалваното решение за постановено при неправилна преценка на
доказателствата по делото, поради което е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде
отменено и постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция за издръжка
на двете деца за разликата над 200.00 лв. до присъдените 260.00 лв. в полза на всяко едно от
децата, както и исковата претенция за издаване на паспорти на децата и за пътуванията им
извън страната. Твърди, че определеният от съда размер на издръжките, не е съобразен с
нуждите на децата. От представените доказателства за разходи, свързани с тренировките на
Г. по кикбокс и заниманията на Ж. по йога, не можело да се направи извод за това, че са с
траен характер. Заниманията на детето Ж. се провеждат в училище, следователно по време
на извънредната епидемична обстановка, са преустановени. Представени са доказателства за
закупени стоки, които не са от първа необходимост или не са закупени за нуждите на децата.
Твърди, че той осигурява нуждите на децата си за рождените им дни и празненства, за
извънкласните им занимания, летни лагери, зелени училища и занимални, закупил им е
мобилни телефони, сметките по които заплаща също той, като е предоставял средства на
майка им на ръка, а тя се е снабдявала с разписки и фактури на свое име. Превратно са
преценени неговите възможности да дава издръжка. Не извършва към момента дейност,
предвид Ковид-19 разпространението. Неправилно са преценени възможностите му да
реализира доходи от автомобилите, собственост на дружеството, чрез което упражнява
дейност, както и свидетелските показания.
В останалата си част, относно дадените, заместващи съгласието му разрешения,
първоинстанционното решение не е в интерес на децата. Сочи, че не е отказвал да бъдат
издадени паспорти на децата. Неговото единствено желание е да знае за какъв период и кои
държави ще посещават децата. Не е установена конкретна нужда децата да пътуват до
различни държави, с оглед съществуващата задължителна за съдилищата практика на ВКС -
ТР № 1/2016 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСГК.
Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е такова в противоречие с ТР №
5/30.01.1992 г. по гр. д. № 5/1991 г. на ОСГК на ВС. Представя и моли да бъдат приложени 5
бр. извлечения от сметки и 2 бр. фактури.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. АТ. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Парижка комуна“, № 2, чрез адв. Б.Б., с който
оспорва жалбата, като неоснователна. Посочва, че от първоначалното определяне на
дължимата от бащата в полза на децата издръжка, е изминал значителен период от време и
нуждите на децата са нараснали. Налице е изменение на обществено-икономическата
обстановка в страната, предвид многократното изменение на МРБ. Твърди, че въззивникът
само веднъж е поел разходите за празненството за рождения ден на децата, а веднъж - на
50%. Никога не е давал допълнително средства, с изключение на тези за издръжка.
Телефоните, които закупил за децата, били втора употреба и са само с едно зарядно
2
устройство. Твърди, че бащата има по-добро финансово състояние в сравнение с нея. Счита,
че е справедливо бащата да участва в издръжката на децата със сумата от по 260.00 лв. за
всяко от тях.
Относно оплакванията в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с пр. осн. чл.
127а от СК смята, че са неоснователни. Счита, че е в интерес на децата да пътуват в ЕС,
позовавайки се на приетото в решение от 10.02.2015 г. на ЕСПЧ по жалба № 77818/2012 г.
Пенчеви срещу България. Решението е правилно и в частта за разноските. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Подадена е и частна жалба с вх. № 262205/12.01.2021 г. от М.Г., чрез адв. З.М.,
срещу Определение № 264801/16.12.2020 г. по гр. д. № 10198/2019 г. на 50-ти състав на
ВРС, с което е намален, на осн. чл. 248 от ГПК, дължимия от него размер на разноските в
полза на В. АТ. К., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, от 866.67 лв., но само до 800.00 лв. Счита, че
присъденият в полза на ищцата размер на разноските и в размер на 800.00лв. е завишен.
Посочва, че съдът е постановил акта си, без да съобрази трайната съдебна практика,
визирайки решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС.
В писмен отговор В.К., чрез адв. Б.Б., оспорва частната жалба, като неоснователна.
Счита, че претендираният и присъден размер на разноските, е съобразен изцяло с
фактическата и правна сложност на делото. Моли за потвърждаване на обжалвания акт.
ДСП-Варна не взема становище по постъпилите въззивна и частна жалба.
В с. з. на 13.04.2021 г. М. КР. Г., чрез процесуалния си представител адв. З.Й.,
заявява, че поддържа въззивната си жалба.
Относно така предявените искове с правно основание чл. 150 от СК и чл. 127а, ал. 2
от СК, се излагат следните твърдения, респективно възражения от страните:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от В. АТ. К., като майка и
законен представител на Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, против М. КР. Г., искове с правно основание чл.
150 от СК за изменение на определената с Решение № 3067/24.06.2013 г., постановено по гр.
дело № 1395/2013 г. по описа на ВРС, издръжка в полза на децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а от 100
лв. на по 300 лв. месечно за всяко от децата, считано от датата на предявяване на иска –
28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, и чл. 127а от СК за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата М.Г., за осъществяване на задгранично пътуване на малолетните деца
Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, със съгласието на майката, неограничено до страни-членки на ЕС и до
Република Турция, и заместващо съгласие на бащата за издаване и получаване на паспорт
от майката за децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а.
В исковата си молба, насочена срещу М. КР. Г., ищцата В. АТ. К., чрез адв. Б.Б.
3
излага, че сключеният между страните брак е прекратен с развод с решение, постановено по
гр. дело № 1395/2013 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 26.06.2013 г. Посочва, че с
решението, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца,
е предоставено на майката, а бащата е осъден да изплаща месечна издръжка в размер на по
100 лв. за всяко от тях. Ищцата твърди, че от датата на определяне на дължимата от бащата
издръжка в полза на децата, са изминали близо 6 години, с оглед на което потребностите им
значително са нараснали, което води до увеличаване и на необходимите средства за тяхното
покриване. В исковата молба се излага, че детето Г. посещава кикбокс и шах, а Ж. – йога,
което налагало заплащане на допълнителни разходи за такси и облекло. Децата посещавали
и лагери, зелени и подготвителни училища. Ищцата посочва, че работи като терапевт в НПО
„Хора с увреждания“ и получава възнаграждение в размер на 650 лв. Твърди, че ответникът
е едноличен собственик на капитала на две търговски дружества, поради което реализира
доходи в по-голям размер от нея. С оглед трайното и съществено изменение на
обстоятелствата, при които е определен размерът на присъдената издръжка, моли
предявеният иск да бъде уважен. По отношение на искането за пътуване, обосновава интерес
за даване на заместващо съгласие на бащата с оглед обстоятелството, че същият отказвал да
предостави такова, а децата следвало да пътуват извън страната, за посещение на културни
дестинации и срещи с близки роднини. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. КР. Г., чрез адв. З.М., е подал
отговор, в който признава, че е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на децата, в
размер на по 100 лв. за всяко от тях, но счита, че не е настъпило изменение на
обстоятелствата, които да налагат промяна в размера, като отделно от това счита, че същият
е завишен. Сочи, че предвид безплатния образователен процес, не са необходими
допълнителни средства за закупуване на учебни материали. По отношение на твърденията за
посещение на извънкласни занимания счита, че не са ангажирани доказателства. Твърди, че
с оглед фактическата раздяла на страните, като баща поемал значителна част от разходите за
децата, като заплащал издръжка в размер на общо 400 лв., която била в по-висок размер и от
определената от съда. Сочи, че възможността му за издръжка е в размер на по 200 лв. за
всяко дете. Твърди, че заплаща издръжка в размер на 1200 евро годишно и на друго дете от
първия си брак, което живее с майка си в Германия. Излага, че търговските дружества, на
които е едноличен собственик, са във влошено икономическо състояние. Посочва, че
брутният му доход за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2019 г., възлиза на сумата от 6720 лв.
и не притежава движимо или недвижимо имущество, което да използва за допълнителен
източник на средства, за разлика от ищцата, която получава доходи от отдаден под наем
недвижим имот. По тези съображения оспорва исковете за сумата над 200 лв. за всяко дете.
Противопоставя се и на искането за даване на разрешение за пътуване на децата
неограничен брой пъти в чужбина, доколкото се касае за дълъг период, и не е в техен
интерес. Твърди, че по този начин би се препятствала възможността му да осъществява
режима си на личен контакт с децата. Сочи, че е депозирал искане за промяна на личните
отношения с децата, за което било образувано гр. дело № 10604/2019 г. по описа на ВРС, 40
4
с-в. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете по чл. 127а от СК.
ДСП-Варна счита, че молбата следва да бъде уважена, като решението бъде
съобразено с представените доказателства за доходите на родителите. По искането за даване
на разрешение за пътуване в чужбина намира, че следва да се предостави, с посочване на
конкретен период и държави.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
удостоверения за раждане, че децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, са родени на 25.01.2011 г., и техни
родители са М. КР. Г. и В. АТ. К..
Не се спори още и за това, че сключеният между М. КР. Г. и В. АТ. К. брак, е
прекратен с развод с Решение № 3067, постановено по гр. дело № 1395/2013 г. по описа на
ВРС, като със същото решение, упражняването на родителските права по отношение на
децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, е предоставено на майката и е определено местоживеенето им
при нея. Определен е и режим на лични отношения на бащата с децата, както и издръжка в
размер на по 100 лв. за всяко дете.
От служебна бележка № 337/21.05.2019 г. и служебна бележка № 338/21.05.2019 г.,
изд. от ОУ „Свети Патриарх Евтимий“ - Варна се установява, че детето Г. М.Г. е ученик в 1д
клас през учебната 2018/2019г., а детето Ж. М.Г.а- в 1е клас през учебната 2018/2019 г.
Представено е извлечение от сметка от 30.05.2019 г. на В. АТ. К., от което се
установява, че по сметката й постъпват по 400 лв. месечно за плащане на издръжка за
периода от януари 2019 г. до май 2019 г.
Съгласно Нотариален акт № 29, том 3, рег. № 9187, дело № 363/2008 г., В. АТ. К. е
придобила вещно право на строеж върху ПИ, находящ се в гр. Варна, с ид. №
10135.4504.396 за апартамент № 4, секция А, находящ се на втори жилищен етаж, със
застроена площ от 48,90 кв.м.
От Нотариален акт № 91, том 5, рег. № 11757, дело № 799/2009 г. се установява, че
В. АТ. К. е собственик на 14,91 кв.м ид. ч. от ПИ, находящ се в гр. Варна с ид. №
10135.4504.396.
Представени са множество касови бележки и фактури, от които се установяват
плащания за закупуване на облекло, лекарства, храна, консумативи, фризьорски услуги и др.
По делото се съдържа приходен касов ордер от 29.03.2019 г., издаден от „Спортен
клуб-Йорк“ Варна, от който е видно, че е заплатена сумата от 100 лв. месечна вноска за
5
индивидуални тренировки по кикбокс на Г. М.Г..
Представен е и приходен касов ордер № 37/14.05.2019 г., издаден за йога клас, ОУ
„Св. П. Евтимий“, от който се установява, че е заплатена сумата от 24 лв. за издаване на
карта за йога на Ж. М.Г.а.
Съгласно Договор за стоков кредит, сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и В.К., е предоставен кредит за закупуване на стоки на изплащане за
периода 21.01.2019 г. до 21.05.2019 г., с месечна вноска от 99,83 лв.
Представени са и ведомости за заплата, от които е видно, че В.К. е получила месечно
нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2019 г. в размер на 622,48 лв., за месец
март 2019 г. – 641,44 лв., за месец април 2019 г. – 663,56 лв., а за месец май 2019 г. – 649,64
лв.
Съгласно Удостоверение за раждане на детето А.М. Г., родено на 12.06.2007 г.,
видно негов баща е ответникът М. КР. Г., а майка-Я.Н.Н..
По делото се съдържа и удостоверение с изх. № 3/13.08.2019 г., издадено от „МГ
Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД, от което се установява, че осигурителният доход на М.
КР. Г. за периода 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г., е общо в размер на 6720 лв.
Представени са извлечения от търговски регистър, от които се установява, че М. КР.
Г. е едноличен собственик на капитала на „МГ Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД, „ТМГ
Трокенмбау“ ЕООД и „Джоб Ауей“ ЕООД.
От декларация от 19.02.2020 г., подадена от М. КР. Г., е видно, че за отчетната 2019
г. „ТМГ Трокенбау“ ЕООД, с предмет на дейност – строителство на жилищни и нежилищни
сгради, не е осъществявало дейност по см. на ЗСч.
От декларация от 19.02.2020 г., подадена от М. КР. Г., е видно, че за отчетната 2019
г. „Джоб Ауей“ ЕООД, с предмет на дейност – строителство на жилищни и нежилищни
сгради, не е осъществявало дейност по см. на ЗСч.
По делото се съдържа и годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на „МГ
Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД, от която се установява, че за 2018 г. е деклариран
отрицателен финансов резултат и данъчна загуба от 90557,57 лв.
От годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на „МГ Билдинг Груп ЕУ
Стандарт“ ЕООД се установява, че за 2019 г. е деклариран положителен финансов резултат
от 110585,56 лв., както и данъчна печалба от 22762,22 лв.
Представени са справки от деловодната система на съда, относно водените
производства от и срещу М. КР. Г., както и на дружествата, на които е управител.
6
Приобщени са извлечения от обяви за работа в чужбина, публикувани от името на
„МГ Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД.
По делото се съдържа и удостоверение от 12.03.2020 г., издадено от
администрацията на сектор ПП при ОД на МВР – Варна, от които е видно, че „МГ Билдинг
Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД е регистрирано като собственик на единадесет автомобила, на
които не са наложени запори. Установява се, че М. КР. Г. е собственик на лек автомобил
„Мерцедес Е290Д“, върху който са наложени четири запора по изпълнителни дела. Не са
налице данни за регистрирани автомобили, собственост на „Дис Ойл“ ЕООД, „ТМГ
Трокенбау“ ЕООД и „Джоб Ауей“ ЕООД.
Представени са удостоверения за застрахователна стойност от 19.06.2020 г. на
притежаваните от „МГ Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД автомобили.
Съгласно писмо с рег. № 32-99328/31.03.2020 г. на Агенция „Митници“ ЦМУ, се
установява, че за периода 2017 г. – 25.02.2020 г., за дружествата „Дис Ойл“ ЕООД, „ТМГ
Трокенбау“ ЕООД, „Джоб Ауей“ ЕООД и „МГ Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД, не са
открити данни за внос от трети страни на автомобили и резервни части за тях.
От писмо с изх. № 06-01-16/24.03.2020 г. от „Български пощи“ ЕАД е видно, че няма
налични данни М. КР. Г. да е регистриран като получател на пощенски пратки, подлежащи
на митническо оформяне.
В производството пред ВРС са ангажирани гласни доказателства, посредством
разпита на двама свидетели, водени от ищцата.
Изслушани са показанията на А.К.А. – баща на В.К., и Т.И.И. - живущ на
съпружески начала с ищцата. Показанията на разпитаните свидетели съдът цени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
От показанията на св. А.К.А. се установява, че след развода, грижите за децата Ж. и
Г., се полагат от майка им В.. Сочи, че ответникът осигурява работна ръка за строителство в
чужбина, като има и автоморга и автосервиз в Кайсиева градина. Излага, че ответникът
живее на семейни начала с друга жена и че заедно строят къща в Изгрев, както и че М. й е
закупил автомобил. Знае, че ответникът разполага със средства, но не знае какви доходи
реализира от търговската си дейност. Твърди, че бащата не е дал съгласие за пътуване на
децата до Турция, за екскурзия с баба им и дядо им. Обещал да им купи телефони, но не го
направил. Сочи, че детето Г. ходи на карате и на футбол в училище, както и на курсове по
математика и на шах, за които се заплащат такси.
От показанията на св. Т.И.И. се установява, че бащата е плащал месечна издръжка от
по 100 лв. за всяко от децата, като допълнително е давал по 100 лв., но след това е спрял.
Посочва, че ответникът често закъснявал с изплащане на издръжката и възниквали
7
конфликти между родителите. Твърди, че М. имал сервиз за авточасти, както и че
демонстрира висок стандарт на живот. Виждал го е да играе покер, хазарт. Сочи, че
ответникът сътрудничи за осигуряване на работна ръка в различни европейски държави.
Споделя, че детето Ж. ходи на йога и танци, а Г. посещава кикбокс, футбол, ходи на
състезания по шах и кикбокс, на турнири по математика, които занимания се заплащали.
Излага, че бащата не давал разрешение за пътуване на децата в чужбина.
По въззивното дело са представени от въззивника доказателства за продажба на
авточасти по опис-фактура № 33/31.07.2019г. и фактура № 36/31.08.2019г., на стойност от по
9500.00лв., за които се твърди, че касаят притежаваните от дружеството автомобили,
разпродадени като части. Той е представил доказателства за това, че сметките му като
физическо лице и на „МГ Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД са запорирани или блокирани.
За да се произнесе, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 127а, ал.
2 от СК и чл. 150 от СК.
Относно издръжката в полза на децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, родени на 25.01.2011
г.
Варненският районен съд е изменил размера на определената с Решение №
3067/24.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1395/2013 г. по описа на Районен съд – Варна,
издръжка, дължима от бащата М. КР. Г., в полза на децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, чрез майка им
и законен представител В. АТ. К., от 100 лв. на по 260 лв. месечно за всяко от тях, считано
от датата на предявяване на иска – 28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване. Жалбата касае произнасянето на първоинстанционния съд за горницата над
200.00 лв. до присъдените по 260.00 лв. издръжка за всяко от децата, на осн. чл. 150 от СК.
Настоящият състав на ВОС съобрази, че от постановяване на Решение №
3067/24.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1395/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, до
приключване на устните състезания във въззивната инстанция по настоящото дело, са
изминали почти осем години - период от време, през който нуждите на децата, с нарастване
на възрастта им, значително са се увеличили. Променили са се икономическите условия в
страната, както и размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент децата
са ученици в трети клас. По делото са събрани множество гласни и писмени доказателства,
от които се установява, че децата посещават различни занимания, които са с траен характер -
детето Ж. посещава курсове по йога и танци, а детето Г. – тренировки по кикбокс, футбол и
шах, както и курсове по математика, за които се заплащат съответните такси и разходи за
8
облекло и консумативи, за всяко едно от децата. Изцяло неоснователни са възраженията, че
няма промяна в обстоятелствата, при които са определени размерите на дължимите от
бащата на децата издръжки, а съдът се е произнесъл по исковете с правно осн. чл. 150 от СК,
а и ги е уважил.
Доколкото към настоящия момент липсват ограничения, налагани заради
разпространението на КОВИД-19, които да водят до преустановяване на учебните и
извънкласни занимания, то възраженията на въззивника, че децата са преустановили
заниманията си и затова не са налице разходи за тях, са неоснователни. Решението, с което
се определя издръжката на ненавършили пълнолетие деца, има продължително действие и
не може да бъде поставено в зависимост от събития с временен и извънреден характер,
каквито съществуваха до скоро.
Въззивникът не е представил и никакви доказателства, в подкрепа на твърденията
му, че той осигурява нуждите на децата си за рождените им дни и празненства, за
извънкласните им занимания, летни лагери, зелени училища и занимални. Не е представил
доказателства, че е закупил мобилни телефони, сметките по които заплаща също той, но
доколкото не се оспорва, че е купил два телефона втора употреба с едно зарядно устройство,
може да се приеме, че действително е закупил такива.
Представени са доказателства, от които е видно, че майката е трудово заета и
получава възнаграждение около минималната за страната работна заплата. Тя полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата и поема всички
извънредни разходи, свързани с тях. Възраженията на въззивника, че В.К. притежава
апартамент, който отдава под наем и реализира допълнителни доходи, останаха недоказани.
По отношение на бащата се установява, че същият е управител и едноличен
собственик на капитала на няколко дружества - „ТМГ Трокенбау“ ЕООД, „Джоб Ауей“
ЕООД и „МГ Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД. От Удостоверение № 3/13.08.2019 г. е
видно, че за периода 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г., същият има осигурителен доход в размер
на 560,00 лв. на месец. От съдържащите се по делото декларации и ГФО се установява, че
дружествата „ТМГ Трокенбау“ ЕООД и „Джоб Ауей“ ЕООД, не са осъществявали дейност
през 2019 г. по смисъла на ЗСч. Но от Удостоверение, издадено от Сектор ПП при ОД на
МВР-Варна (л. 293 от делото на ВОС) е видно, че „МГ Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД е
регистрирано като собственик на 11 бр. леки автомобили. Представени са и 5 бр.
удостоверения за застрахователна стойност, от които се вижда, че застрахователната
стойност на 5 от автомобилите, собственост на дружеството, е в размер на около 5000 лв.,
които са източник на допълнителни доходи за ответника, който е едноличен собственик на
капитала на ЕООД. От продажбата им на части е получил сумата от 18000.00лв.
Видно от представените ГДД, за данъчната 2018 г., „МГ Билдинг Груп ЕУ
Стандарт“ ЕООД е декларирало данъчна загуба в размер на 90557,57 лв., но за данъчната
2019 г., дружеството е реализирало данъчна печалба в размер на 22762,22 лв. Не се
9
установява по делото дали и какъв е размерът на гласуваните от едноличния собственик на
капитала дивиденти, но същите безспорно биха били допълнителен доход за бащата М.Г..
Представените във въззивното производство доказателства, от които се установяват
наложени запори по банковите сметки на М.Г. и „МГ Билдинг Груп ЕУ Стандарт“ ЕООД,
не могат да се отразят на преценката на съда, доколкото въззивникът е в трудоспособна
възраст и не се установяват обстоятелства, които да намаляват или препятстват
възможността му да работи и си доставя доходи.
Съдът съобразява задължението на М.Г. за изплащане на издръжка на друго
малолетно дете - А.М. Г., родено на 12.06.2007 г.в размер на 100 евро месечно, но и
свидетелските показания на разпитаните пред ВОС свидетели, от показанията на които се
установява, че той има автосервиз, сътрудничи за изпращане на работна ръка в различни
европейски държави и демонстрира висок стандарт на живот-строи къща, кара скъпи коли.
Показанията им съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени,
непротиворечиви и убедителни.
При определяне на издръжката, следва да бъдат взети предвид нуждите на децата,
тяхната възраст, както и възрастта на двамата родители, материалните им възможности да
дават издръжка, здравословното им състояние или други фактори, които биха ограничили
възможностите им да полагат труд. Вземайки предвид и безусловното задължение на
родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца, задоволявайки потребностите
им, дори преди своите собствени, както и минималния размер на издръжката към настоящия
момент - 162,50 лв., определен по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК, и възможностите на
родителите да дават издръжка, настоящият състав намира, че издръжка следва да е в общ
размер на 360.00лв., от която бащата заплаща по 260.00лв., а майката-по 100.00лв., в полза
на всяко едно от децата. Приоритетното участие на бащата се определя от това, че
непосредствените ежедневни грижи на децата са възложени на майката, а тя получава ниски
доходи. Размерът на издръжката зависи от потребностите на децата и възможностите на
родителя, но водещ е интереса на децата. Задоволяването на нуждите на децата е от
първостепенно значение за родителите, които са длъжни да си доставят месечни доходи,
които им позволяват да откликват на тези нужди – за храна, облекло, медикаменти, учебни
материали, спортни и други занимания, забавления и т.н.
Първоинстанционното решение в тази си обжалвана част, следва да бъде
потвърдено.
Следващата искова претенция на В. АТ. К., намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК.
ВРС е постановил да бъде издаден паспорт на двете деца и да пътуват до всички
10
държави - членки на Европейския съюз и обратно до Р. България, придружени само от
майка си В.К. или придружени от друго лице, само със съгласието на майка им, без да се
иска предварителното писмено съгласие на баща им, до навършване на четиринадесет
годишна възраст на децата – 25.01.2025 г., без ограничение в броя на пътуванията, които да
се осъществяват в период, различен от периода на определения със съдебно решение режим
на лични отношения на бащата с детето.
Нормата на чл. 127а от СК изисква въпросите за пътуванията на детето в чужбина и
издаването на необходимите лични документи, да бъдат взимани от двамата родители по
общо съгласие. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе
самостоятелно решенията за издаване на паспорт и за предприемане и извършване на
пътувания на детето извън страната. Същевременно детето не може самостоятелно да
упражнява правото си на свободно придвижване – за целта е необходимо съдействието на
двамата родители. Но интересът на детето не може да зависи и от противопоставянето
между родителите. Затова, когато съгласие не може да се постигне, родителят, който е
съгласен с пътуването на детето, може да се обърне към съда. Съдът ще разгледа спора и с
решението си ще замести липсващото съгласие на другия родител, в случай, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена. Производството има характер на спорна съдебна
администрация, в което съдът е обвързан с направеното искане, като изследва и отчете най-
добрия интерес на детето – за личностното и интелектуалното му развитие като пълноправен
член на обществото. Постановеното от съда решение не се ползва със сила на пресъдено
нещо, поради което може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата.
При разногласие на родителите, съдът е компетентен да разреши пътувания на
детето извън страната в определен период от време, от и до определени или определяеми
държави, или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до
определени или определяеми държави, защото не е в интерес на детето да може да бъде
извеждано в чужбина и в рискови региони, по усмотрение само на единия от родителите,
както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебно решение, определящо режима
на лични отношения между детето и родителя, който не дава съгласие за пътуване зад
граница. Родителят, на който са предоставени родителските права, е длъжен да спазва
съдебното решение и да организира пътуването на детето така, че да не нарушава
определения режим на личен контакт с другия родител.
Спорната съдебна администрация обхваща въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи, като след преценка за
целесъобразност, ръководен от принципа за защита правата и интересите на детето, съдът
разрешава издаване на документи с оглед разрешеното пътуване.
Редът за упражняване правото на пътуване извън пределите на страната на
ненавършили пълнолетие лица, е определен от законодателя с оглед ограничената им
дееспособност, налагаща определени действия да бъдат извършвани вместо тях или със
11
съгласието на техните родители. В чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД са предвидени изисквания за
напускане на страната от ненавършили пълнолетие деца, които обаче не са ограничения на
правото на свободно придвижване, а ред, по който да бъде упражнено това право, в
съответствие със закона.
Настоящият състав има предвид приетото в т. 1 на ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. №
1/2016 г. на ВКС-ОСГК, според което съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК,
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител,
за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно
държави, чийто кръг е определяем.
Правото на ненавършилото пълнолетие дете да пътува извън страната, не може да
бъде ограничавано само поради несъгласие между двамата родители, ако това е в негов
интерес. Отказът на родителя, който не упражнява родителските права, да даде разрешение
за пътуване на детето в чужбина, не може да се аргументира с вероятно нарушаване на
режима на лични отношения. Във всеки конкретен случай, съдът е длъжен да извършва
самостоятелна преценка. Причината за пътуването може да е от различно естество – лечение,
посещение на роднини, участие в турнири, олимпиади и различни състезания, лични изяви
на детето, почивка, екскурзии с цел запознаване с културата и традициите на различните
държави, посещение на исторически забележителности, концерти, културни прояви,
провеждани в друга държава и др.
Съдът следва да съобрази и искането на родителя по отношение на държавите, до
които биха се осъществявали пътувания, при дадено заместващо съгласие на другия
родител, с оглед възможността детето да бъде отведено на място, където има размирици,
военни действия, природни бедствия или до друго рисково място. При липса на данни за
съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на
разрешението.
В настоящият случай, доколкото не е оспорвано решението в частта, с която са
отказани пътувания до Република Турция, то е влязло в сила. Оспорва се даденото
заместващо съгласие за неограничено пътуване на децата до навършване на 14-годишна
възраст, със съгласието на майката, до държави-членки на ЕС. Съставът на ВОС намира, че
липсва основание за съмнение, че майката ще подходи отговорно при подбора на
конкретните дестинации на пътуванията, тяхната продължителност, като отчита
определения режим на личен контакт на бащата с децата. В.К. е грижовен родител, тя е
ангажирана с отглеждането на децата от рождането им, не се твърди и не се установява
склонност към рисково поведение или неспазване на установени правила. Не може да се
очаква, че с действията си би навредила на живота и здравето на децата си. Без конкретни
твърдения и доказателства в тази насока, съдът не следва да налага ограничения в
придвижването на децата. Липсата на дадено от бащата съгласие децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а
да пътуват в чужбина, без ангажирани конкретни доказателства за основателни причини за
12
ограничаване на правото им на свободно придвижване, следва да се приеме като
неоправдано и във вреда на интереса им.
Доколкото пътуванията на децата извън страната са в техен интерес и ще обогатят
техния мироглед, познания, впечатления и спомени, съдът счита, че няма пречка да бъде
дадено разрешение за пътуването им в чужбина и по-конкретно в държавите-членки на ЕС,
които са определяеми, както и за издаване на необходимите лични документи, свързани с
тях. При краткотрайни пътувания и почивки, връзката между бащата и децата не би могла да
бъде прекъсната, нито да попречи на упражняване на режима на лични контакти между тях.
Неоснователно е възражението, че съдът би могъл сам да определи други рамки, в които да
даде разрешението, защото в случая не става въпрос за частично или изцяло уважаване на
иска, а за специфично производство на спорна съдебна администрация, в което съдът е
обвързан с направеното искане. Доводите на въззивника във връзка с евентуални пречки за
упражняване на режима на лични отношения между него и децата, касаят изпълнението на
влязлото в сила Решение № 3067/24.06.2013 г., постановено по гр. дело № 1395/2013 г. по
описа на ВРС, и не са относими към предмета на настоящото дело, свързан единствено с
възможността за пътуване на децата в чужбина и за издаване на лични документи във връзка
с него.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази обжалвана част.
Постъпила е и частна жалба срещу определението, с което е изменено на осн. чл.
248 от ГПК Решение № 3687/04.08.2020г. по гр.д. № 10198/2019 г. на 50-ти състав на ВРС, в
частта за разноските, като се намаляват присъдените в полза на В. АТ. К., действаща като
майка и законен представител на Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, разноски за адвокатско възнаграждение
от 866,67 лв. на 800 лв., дължими от М. КР. Г..
Настоящият състав на ВОС намира, че ВРС правилно е изчислил размера на
дължимите от М. КР. Г. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (преди измененията от 2020 г.), минималното
адвокатско възнаграждение по неоценяеми искове, какъвто е искът по спорна съдебна
администрация, е 150 лв. Предявените искове по чл. 127а от СК са по отношение на двете
деца, следователно общият размер на минималното адвокатско възнаграждение, е 300 лв.
Цената на исковете за изменение на издръжката за двете деца, се определя по реда на
чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и с оглед увеличението, което се иска (от 100 лв. на 300 лв.), или
общо в размер на 14400 лв. (по 7200 лв. за всеки от исковете). Следователно минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г., е 1680 лв. (по 840 лв. за всеки от исковете). При уважена част на исковете
в размер на 11520 лв. общо (по 5760 лв. за всеки иск), то адвокатското възнаграждение е
общо в размер на 1236 лв. (по 618 лв. за всеки от исковете).
13
Общият размер на минималното адвокатско възнаграждение, определено по горните
правила и с оглед уважената част от исковете, е в размер на 1536 лв. (300 лв. за исковете по
чл. 127а от СК и 1236 лв. за исковете по чл. 150 от СК). Претендираното от ищеца в първата
инстанция адвокатско възнаграждение, е в размер на 1000 лв. След като с обжалваното
определение, М.Г. е осъден да заплати на В.К. адвокатско възнаграждение в размер на
800.00 лв., то съдът намира, че този размер е дори под минималния, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004 г., размер на адвокатското възнаграждение, поради което и искането за
неговото намаляване, е неоснователно. Частната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Предвид изхода на спора, М. КР. Г. следва да заплати на В. АТ. К. сумата от 1100
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, според
представения договор за правна защита и съдействие и списък за разноските по чл. 80 от
ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3687/04.08.2020г. по гр.д. № 10198/2019 г. на 50-ти
състав на ВРС, в частта в която е изменен размера на присъдената с решение
№ 3067/24.06.2013 г., постановено по гр. дело № 1395/2013 г. по описа на Районен съд –
Варна, издръжка, дължима от бащата М. КР. Г., ЕГН ********** , в полза на детето Ж.
М.Г.а, ЕГН **********, в обжалваната част, в която е увеличена за разликата над
200.00лв. до присъдените 260.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска –
28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3687/04.08.2020г. по гр.д. № 10198/2019 г. на 50-ти
състав на ВРС, в частта в която е изменен размера на присъдената с решение
№ 3067/24.06.2013 г., постановено по гр. дело № 1395/2013 г. по описа на Районен съд –
Варна, издръжка, дължима от бащата М. КР. Г., ЕГН ********** , в полза на детето Г. М.Г.,
ЕГН ********** в обжалваната част, в която е увеличена за разликата над 200.00лв. до
присъдените 260.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3687/04.08.2020г. по гр.д. № 10198/2019 г. на 50-ти
състав на ВРС, в частта в която е разрешено по искане на В. АТ. К., ЕГН ********** срещу
М. КР. Г., ЕГН **********, на детето Ж. М.Г.а, ЕГН **********, да бъде издаден
паспорт и да пътува до всички държави-членки на Европейския съюз, придружено от
майка си В. АТ. К., ЕГН ********** или придружено от друго лице посочено от майката В.
14
АТ. К., ЕГН **********, без да се иска предварителното писмено съгласие на бащата М.
КР. Г., до навършване на четиринадесет годишна възраст на детето – 25.01.2025 г., без
ограничение в броя на пътуванията, които да се осъществяват в период, различен от периода
на определения със съдебно решение режим на лични отношения на бащата с детето, на
основание чл. 127а от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3687/04.08.2020г. по гр.д. № 10198/2019 г. на 50-ти
състав на ВРС, в частта в която е разрешено по искане на В. АТ. К., ЕГН ********** срещу
М. КР. Г., ЕГН **********, на детето Г. М.Г., ЕГН **********, да бъде издаден
паспорт и да пътува до всички държави-членки на Европейския съюз, придружено от
майка си В. АТ. К., ЕГН ********** или придружено от друго лице посочено от майката В.
АТ. К., ЕГН **********, без да се иска предварителното писмено съгласие на бащата М.
КР. Г., до навършване на четиринадесет годишна възраст на детето – 25.01.2025 г., без
ограничение в броя на пътуванията, които да се осъществяват в период, различен от периода
на определения със съдебно решение режим на лични отношения на бащата с детето, на
основание чл. 127а от СК.
ПОТВЪРЖДАВА о пределение № 264801/16.12.2020г. по гр. д. № 10198/2019 г. на
50-ти състав на ВРС, с което е изменено на осн. чл. 248 от ГПК решение №
3687/04.08.2020г. по гр. д. № 10198/2019 г. на 50-ти състав на ВРС в частта за разноските,
като намалени присъдените в полза на В. АТ. К., разноски за адвокатско възнаграждение
само от 866,67 лв. на 800.00 лв., дължими от М. КР. Г..
ОСЪЖДА М. КР. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Владислав В.“, ул.
„Шести Септември“ № 33, да заплати на В. АТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Владислав В.“, бл. 403, вх. 14, ет. 1, ап. 2, сумата от 1100.00лв., представляваща сторени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата на
връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, с изключение на
произнасянето по иска с правно осн. чл. 127а, ал. 2 от СК, което не подлежи на обжалване и
е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15