Решение по дело №5864/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 90

 

гр. Сливен, 29.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5864 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за признаване за установено по отношение на ищеца М.Н.Г., че ответното дружество „ТЕРСНАБ“ АД му дължи сумата от 1300 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. юли и м. август 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 5018/2019 г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил трудов договор с ответника на 01.04.2019 г. През м. август 2019 г. ищецът се разболял и уведомил работодателя си за препоръката на лекаря да му предостави по-лека работа. За ползваните болнични през месеците юли и август на 2019 г. ищецът твърди, че по настояване на работодателя пускал дни отпуск, което било практика в дружеството. Ищецът излага още, че на 27.08.2019 г. под диктовката на изпълнителния директор написал и подал заявление за напускане с дата 22.08.2019 г., тъй като работодателят отказал да приеме издадения на ищеца болничен лист и вместо това го накарал да попълни заявление за напускане със задна дата. Твърди също, че не е вярно, че е получил суми във вид на трудово възнаграждение при връчването на заповедта за освобождаване, поради което претендира да му бъдат заплатени неизплатените брутни трудови възнаграждения за м. юли и август 2019 г. в размер на 1300 лв.

Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество чрез упълномощен представител - адвокат, в който се излага становище за неоснователност на иска. Твърди се, че съгласно сключения между страните трудов договор, основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 560,00 лв., като през м. юли 2019 г. ищецът е отработил 18 дни, 3 дни е бил в платен годишен отпуск и 2 дни е бил в болнични, като му е изплатено възнаграждение в размер на 424,83 лв., а през м. август 2019 г. е отработил 13 дни, за които му е изплатено възнаграждение в размер на 256,78 лв. Твърди се, че посочените възнаграждения са изплатени на 27.08.2019 г., когато ищецът се е явил на работа и е представил болничен лист, който е претендирал да бъде заплатен.

След допуснато в съдебно заседание на 06.01.2020 г. изменение на иска размерът на претендираното вземане е намален от 1300 лв. на 800 лв.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.

Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, оспорва иска като неоснователен.

И двете страни претендират направените по делото разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства между ищеца М.Г., в качеството на работник и ответното дружество „Терснаб“ АД, представлявано от изпълнителния директор инж. Георги Георгиев, като работодател, бил сключен Трудов договор № 333/29.03.2019 г. със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Съгласно чл. 2.1 от договора било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв., а в чл. 2.2 и 2.3 били уговорени допълнителни възнаграждения с постоянен и непостоянен характер. В чл. 2.4 от договора било уговорено, че дължимото трудово възнаграждение се изплаща безкасово или касово веднъж месечно от 25-то до 30-то число на месеца, следващ отработения. Уговорено било, че работникът ще започне работа от 01.04.2019 г.

Видно от представените ведомости през м. юли 2019 г. ищецът е работил 18 дни, бил е в платен годишен отпуск 3 дни и е ползвал 2 дни отпуск поради общо заболяване, като му е изплатено нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 424,83 лв., а през м. август ищецът е работил 13 дни, за които му е изплатено нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 256,78 лв.

Приетите като писмени доказателства по делото заверени преписи на ведомостите за изплащане на дължимите месечни възнаграждения носят подписа на ищеца, като ищецът не оспорва, че лично е положил подписите си.

Ищецът не оспорва и обстоятелството, че през процесните месеци е полагал фактически труд в продължение на 18 дни през м. юли и 13 дни през м. август 2019 г.

По делото е представен и заверен препис на заявление от ищеца с вписана в него дата 22.08.2019 г., с което ищецът заявява до работодателя, че желае прекратяване на трудовото правоотношение и не желае да отработи предизвестието по трудовия договор. Заявлението носи подписа на ищеца, който не оспорва, че е написал и подписал лично заявлението. 

Видно от Заповед № о-ЛС-04/22.08.2019 г. на работодателя, трудовото правоотношение с ищеца било прекратено, считано от 22.08.2019 г.

От удостоверение от „АПМП д-р Емилиян Петров“ и от представения препис на личната амбулаторна карта на ищеца се установява, че през процесните месеци ищецът е имал издадени болнични листове за 3 дни на 18.07.2019 г. и за 4 дни на 27.08.2019 г.

По делото е представен и писмен доклад от свидетелката Сирма Петрова - началник склад при ответника. В него свидетелката е описала, че ищецът не се е явил на работа на 16.08.2019 г., на 19.08.2019 г. е напуснал работа в 12.00 ч. и на 20 и 21.08.2019 г. е отсъствал от работа. След проведен с ищеца разговор по телефона на 21.08.2019 г. същият я е уведомил, че ще дойде на 22.08.2019 г. като заявил, че ще напуска, защото работата била тежка.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката Петрова поддържа изложеното в писмения си доклад до работодателя, като потвърждава и установеното от събраните по делото писмени доказателства, че възнагражденията от работодателя се изплащат между 25-то и 30-то число на месеца касово срещу подпис във ведомостите или по банков път по желание на работника. Съдът кредитира показанията на свид. Петрова, тъй като същите кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

По делото са взети и обясненията на ищеца по въпроса бил ли е на работа от 19.08.2019 г. до 27.08.2019 г. Ищецът излага, че на 19.08 е бил на работа до обяд, на 20.08 е посетил личния си лекар, но не е взел болничен лист. На 22.08.2019 г. ищецът отишъл при изп. директор Георгиев и му казал, че личният му лекар му е препоръчал да работи на по-лека работа, но работодателят отказал да го трудоустрои. На 27.08 ищецът отишъл отново на преглед и лекарят му издал болничен лист за 4 дни. Съдът кредитира обясненията на ищеца в цитираните части, тъй като същите се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.

По делото са взети и обясненията на изпълнителния директор на ответното дружество по въпроса предал ли е на ищеца сумите за трудово възнаграждение за месец юли и август, кога е станало това и по какъв начин. Директорът Георгиев излага, че ищецът се е явил на 27.08.2019 г. в дружеството, и му казал, че има издаден болничен лист от 27.08. Директорът отказал да приеме болничния лист, тъй като съгласно КСО не се изплащат болничните при прекратен трудов договор. Предвид това, че работодателят изплащал трудовите възнаграждения на 27-мо число на месеца, а ищецът се явил на същата дата, с оглед прекратеното трудово правоотношение, нямало пречка да му бъде изплатено както възнаграждението за м. юли, така и за м. август 2019 г. Изпълнителният директор обяснява, че длъжностното лице, което се занимава със заплатите във фирмата, касиер-счетоводител, изготвил ведомостта за месец август, а ищецът отишъл при изпълнителния директор и в негово присъствие се подписал на ведомостите и му било изплатено трудовото възнаграждение за двата месеца в брой от касиера.

По делото е разпитана и свидетелката Роза Гендова, майка на ищеца, от чиито показания съдът не установи релевантни към предмета на доказване факти. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Гендова, тъй като от една страна същите са производни, тоест свидетелката излага това, което й е разказал синът й, а по отношение на други обстоятелства противоречат на писмените доказателства, като според свидетелката през м. август 2019 г. синът й е имал издаден болничен лист за 2 дни, а видно от писмените доказателства на 27.08.2019 г. на ищеца е бил издаден болничен лист за 4 дни.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим.

Предметът му е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

В случая, тъй като се претендира вземане за трудово възнаграждение, ищецът е този, който следва да докаже, че през процесния период е било налице трудово правоотношение между него и ответника, че е положил фактически труд и размера на възнаграждението, а ответникът е този, който следва да докаже, че го е заплатил.   

Страните не спорят, че през процесния период е съществувало трудово правоотношение помежду им, както и че ищецът е полагал труд през 18 дни от м. юли 2019 г. и 13 дни през м. август 2019 г.

Спорни между страните са въпросите какъв е размерът на дължимото възнаграждение и дали то е било заплатено.

С оглед разпределената доказателствена тежест и събраните по делото доказателства съдът намира предявения иск за неоснователен.

Съгласно чл.  107д КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя с индивидуалния трудов договор съгласно разпоредбите на трудовото законодателство и в съответствие с колективния трудов договор и вътрешните правила за работната заплата на предприятието.

Видно от представения трудов договор основното брутно месечно възнаграждение на ищеца е било в размер на 560 лв.

На тази база, отчитайки дните реално положен труд и ползваните отпуски, е изчислено нетното възнаграждение на ищеца за м. юли 2019 г. в размер на 424,83 лв. и за м. август 2019 г. в размер на 256,78 лв.

Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника, в които случаи не възникват съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Цитираната норма урежда начина на плащане на дължимото на работника трудово възнаграждение, както и писмената форма за доказване изпълнението на задължението на работодателя.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, нормата на чл. 270, ал. 3 КТ не ограничава допустимите доказателствени средства за установяването на факта на плащане на трудовото възнаграждение единствено до ведомост или платежно нареждане. Допустимо е плащането да се установи и с други доказателства, включително косвени, както и със свидетелски показания, когато са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 ГПК. Тези писмени документи обаче, ако са съставени, съставляват пълно доказателство за плащане.

След като документите носят подписа на страната и тя не оспорва авторството на подписите, то фактите с правно значение, които писмените документи удостоверяват, се приемат за доказани.

Ето защо съдът приема за доказано обстоятелството, че дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2019 г. и м. август 2019 г. е било изплатено на ищеца.

Не съществува претендираното вземане, чието установяване се иска, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Г., ЕГН:  **********, с адрес *** срещу „ТЕРСНАБ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Индустриален“, ул. „Керамика“ № 2, иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. юли и м. август 2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5018/2019 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Н.Г., ЕГН:  **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕРСНАБ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Индустриален“, ул. „Керамика“ № 2 сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: