РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в
закрито заседание на осемнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА
СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.
гр. д. № 11509 по описа за
2018 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436 - 437 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощник В.И., срещу отказа на ЧСИ Л.М.,
рег. № 785, с район на действие - СГС по изп. дело №20187850400209, с Постановление от 24.07.2018 г. да намали поради прекомерност
адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя на неговия пълномощник във
връзка с извършване на процесуални действия по посоченото изпълнително дело до
размера от 200 лв., както и начислените такси по ТТРЗЧСИ. Излагат се доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди, че не дължи такса по чл.5 и чл.8 от ТТР на ЗЧСИ за
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана,
призовка, препис от жалба и за изготвяне на копие от делото като невнасянето им не е пречка за администриране и разглеждане на частната
жалба. Обжалва Постановление от
24.07.2018 г.
в частта на начисленото възнаграждение за процесуално
представителство на адвокатско съдружие „В.“ за размера над 200 лева, т.е. в частта от 150 лева, както и срещу следните такси по ТТР към ЗЧСИ: По
т. 3 - 6 лева с ДДС „за извършена справка в НАП“,
каквато не се дължи; По т. 5 - 48 лева с
ДДС „за два броя съобщения при прекратяване на делото“; По т.26 - в частта над
31.41 лева /или над 37.62
лева с ДДС. Няма основание за конституиране на взискателя „М В.“ ЕООД по настоящото ч. гр. производство, тъй като, сумата за вземането им е
изтеглена със запор от 24.07.2018 г., т.е. те са удовлетворени, наред с което
спорът не засяга техни права и вземания, а единствено и само ЧСИ. Липсва
фактическа и правна сложност на изпълнението и поисканите от взискателя и
извършени по образуваното изпълнително дело процесуални действия по събиране на
вземането - единствено подаване на
молба, които да обуславят дължимостта на претендирания от взискателя
хонорар. Както на ЧСИ от десетки изпълнителни дела срещу „Ч.Е.Б.“ АД, така и на
взискателя и на всички, които могат да ползват Интернет, от електронната им
страница са
известни, най - малко четири
банкови сметки, по които винаги има наличности, като същите са посочени и във
фактурите, издавани от дружеството и на редица други места. Поради това, за подаването
на една стандартна молба всяко адвокатско възнаграждение над минималното за
образуване на изпълнително дело по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ДВ, бр. 43 от 08.06.2010 г. - 200 лева, е
прекомерно. И таксите, посочени в
ПДИ, са неправилно изчислени, тъй като тази по т.
1 от ТТРЗЧСИ - таксата е от 20 лв. за образуване на
изп. дело и по т. 5 - таксата от 20 лв. за изготвяне и връчване на покана за доброволно
изпълнение, наложен и запор, в която връзка не оспорва таксата по т.9, но се
противопоставяме на конституирането на „М-В.“ ЕООД - едно от дружествата, регистрирани на името на бащата на адв. Т.. Не се
дължат: Такси по т. 3 - 6 лева с
ДДС „за извършена справка в НАП“, по т.5 - 48 лева с ДДС „за два броя съобщения при прекратяване на делото“, Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не следва да е върху размера на адвокатското възнаграждение, а единствено и
само върху сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение,
за което се твърди, че е от 264.14 лева. Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
върху 264.14 лева, т.е. тази по б. б /от 100 до 1 000
лв. -
15 лв. + 10 % за горницата
над 100 лв./ е 31.41
лева /или 37.62 лева с ДДС/. Оспорва и отказа
на ЧСИ М., въпреки че трайно ги ангажира с незаконните си действия, да присъди
възнаграждение за процесуално представителство по и. д. 111/2018 г. в
размер от 100 лева по чл.78, ал.8 от ГПК. Моли съда да отмени
обжалвания отказ да бъде изменено постановлението за разноските,
представляващи: 150
лева - разноски по изпълнително производство, за
които от постановлението става ясно, че са за адвокатски хонорар, т.е. в частта
над 200 лева; Такси по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ по посоченото изпълнително дело, от които: По т. 3 - 5 лева, 6 лева с ДДС „за
извършена справка в НАП“; По т.5 - 40 лева, 48 лева с ДДС „за
два броя съобщения при прекратяване на делото“; По т.26 - в частта над 31.41 лева /или
над
37.62 лева с ДДС. Моли
да му бъдат присъдени разноските за
държавна такса /25 лева/, 100 лева - за юрисконсултско
възнаграждение по и.дело 20187850400209 и
още 100 лева за процесуалните действия по настоящата частна жалба.
Взискателят „М В.“ ЕООД, с
ЕИК *******, чрез адв. С.В., е депозирал възражение в
срока по чл. 436 ал. 3 ГПК, с което заявява, че счита жалбата за несъстоятелна. Твърди, че размерът на възнаграждението за процесуално представителство по
изпълнителното дело представлява реално заплатено адвокатско възнаграждение
и е съобразен с минимално определения такъв - 350 лв. /съгласно НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/. В случая не е налице хипотеза, при която Длъжникът е платил в срока за Доброволно
изпълнение и кумулативно Взискателят да е подал единствено молба за образуване на изпълнително дело упълномощавайки ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ - да извършва действия. Напротив, длъжникът не е платил и към настоящия момент. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ЧСИ
Л.М., рег. № 785, с район на действие - СГС, изпраща
по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка,
относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на „М В.“ ЕООД, въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 28.06.2018 г. от СГС, ГО, IV „Б“
състав, на основание Решение № 4069 от 20.06.2018
г. по ч.гр.д. № 7689/2018 г. по описа на СГС, за сумата от 264,14 лв., представляващи разноски по делото съобразно
отхвърлената част от жалбата.
С молба
вх. № 1291/13.07.2018 г., взискателят е оттеглил посочените от него в
молбата за образуване на изп. дело способи за
събиране на вземането и е възложил на съдебния изпълнител да наложи запор върху
притежаваните от длъжника банкови сметки.
Покана
за доброволно изпълнение с изх. № 1841/13.07.20118 г.
е връчена на длъжника на 17.07.2018 г. С нея длъжникът е поканен да заплати следните
суми: 270,08 лв. -
присъдени разноски; 350,00 лв. -
разноски по изп. дело; 218,40 лв. -
такси по ТТРЗЧСИ, която включва 2 броя връчване на съобщения при прекратяване
на делото - до страните.
Със Запорно съобщение изх. № 1842/13.07.2018 г. по делото е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника, открити в „СИТИБАНК ЕВРОПА“ АД.
По делото е постъпило възражение от длъжника с вх. №1347/23.07.2018 г. с искане за намаляване
на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на пълномощника на взискателя
и с твърдение за неправилно изчисление на таксите, посочени в ПДИ.
В отговор на наложения запор, от „СИТИБАНК ЕВРОПА“ АД е заявено,
че „пълният
размер на сумата, посочена в запорното съобщение, е преведен“.
С обжалваното Постановление от 24.07.2018 г., ЧСИ е оставил без
уважение подаденото от длъжника възражение вх. № 1347/23.07.2018 г., излагайки следните мотиви: По делото са начислени
разноски в минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: съгласно чл. 10,
т.1 -
200
лв.; съгласно
чл. 10, т.2 -
150.00
лв. По делото е
представено преводно нареждане с № 17243417/11.07.2018 г., представляващо реално заплатен адв.
хонорар на
АДВОКАТСКО С-ЖИЕ „В.“ в размер на 350.00 лв., както и преводно
нареждане за авансовите такси в размер на 72.00 лв. от ТТР към ЗЧСИ. Съгласно Определение №
617/16.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6154/201З г. от систематичното място на
разпоредбите за издаване на изпълнителен лист, които се намират в общите
положения за изпълнителното производство, се налага извода, че разноските за
издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за изпълнението по
смисъла на чл.79 ал.1 от ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън
сумите по изпълнителния лист. Начислените такси по изпълнителното дело са
фиксирани в ТТР към ЗЧСИ - по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9, т. 26, като общата
сума, посочена в поканата за доброволно изпълнение включва следните такси с включено
ДДС: по т. 1 - 24.00 лв. за образуване на делото; по т. 3 - 6.00 лв. за извършена справка в НАП
за наличие или липса на задължения на длъжника. Удостоверението от НАП по чл.
191 ДОПК е условие за продължаване на изпълнителните действия; по т. 5 - 24.00 лв.
за връчване на ПДИ; по т. 9 - 18.00 лв. за налагане на
запор, по
т.
5 - 48.00 лв. за два броя съобщения при прекратяване
на делото - за връчване на съобщения
до страните за издадено постановление за прекратяване на делото и по т. 26 - 74.40 лв. пропорционална
такса, таксата
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се начислява по сумата за събиране, съгласно чл. 83,
ал. 1 от ЗЧСИ във връзка с т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Също така не са представени
доказателства за плащане съгласно чл. 433 от ГПК.
По
допустимостта на частната жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл.435, ал. 2 от ГПК, подлежи на
обжалване с частна жалба.
По
основателността на частната жалба.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Съгласно чл. 78,
ал.
5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII
„Такси
и
разноски” от част I „Общи правила" от ГПК. Предвид систематичното
й място в процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК
производства - исково, обезпечително и изпълнително, доколкото липсват
специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
Уважаването
на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка
с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото – чл. 78 ал.5 от ГПК,
както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на
адвокат -
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При наличието на посочените
предпоставки възнаграждението може да бъде намалено под трикратния размер на
възнаграждението по § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
в този смисъл е константната практика
на ВКС - т. 3 от ТР на ОСТГК №6/2012 г.
В конкретния случай, съдът намира, че
делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като единствените
извършени от пълномощника действия са действия по изготвянето на молбата за
образуване на изпълнително производство. В срока за доброволно изпълнение
длъжникът е изплатил изцяло дълга, като не са били предприети други
съдебно-изпълнителни действия, извършени от адвоката на взискателя, с цел
удовлетворяване на паричните вземания. Положеният от упълномощения адвокат труд е
минималният, следователно и платеното възнаграждение подлежи на намаляване
поради неговата прекомерност до сумата от 200
лв. (двеста лева) - минималното, което Наредба №1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда като дължимо за образуване на изпълнително дело.
По отношение на второто искане в жалбата,
относно намаляване на начислената по т.
26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса, съдът намира, че същото е основателно.
Атакуваният отказ съдържа произнасяне на ЧСИ по отношение на дължимите
такси по ТТР към ЗЧСИ. Съгласно т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, длъжникът
по изпълнителното дело дължи пропорционална такса върху събраната сума.
С оглед намаления размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя, следва да бъде редуциран и размерът на дължимата
пропорционална такса. Следва да се има предвид, че размерът на
пропорционалната такса по т. 26 се изчислява
единствено върху общия размер
на вземанията по изпълнителен лист
(в случая върху сумата от 264,14 лв., като
размерът на пропорционалната такса по т. 26 е 31,69 лв. с ДДС).
Видно от приложената в кориците на
изпълнителното дело Сметка от 13.07.2018
г., ЧСИ Л.М. е начислил следните такси по
ТТРЗЧСИ, а именно: по т. 1 - за образуване на изп.
дело -
24,00 лв. с ДДС; по т. 3 - за извършване на справка за длъжника, в
размер на 6,00 лв. с ДДС; по т. 5 - за връчване на покана - 24,00 лв. с ДДС; по т. 9 - за налагане на запор –
18,00 лв. с ДДС. ЧСИ е издал и Сметка от
24.07.2018 г., за сумата от 48,00
лв. с ДДС, представляваща 2 броя
такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ, като в обжалваното постановление е посочено, че
същите са „за два броя
съобщения при прекратяване на делото - за
връчване на съобщения до страните за издадено постановление за прекратяване на
делото“. Общият
размер на начислените такси по изпълнителното дело, описани от ЧСИ в
Постановление от 24.07.2018 г., е 194,40 лв. с ДДС, в т.ч. и пропорционалната такса по т. 26. Не става ясно от къде идва разликата до
сумата от 218,40 лв., посочена като дължими такси по Тарифата към ЗЧСИ в
изпратената до длъжника ПДИ с изх. № 1841/13.07.2018 г. Съдът счита, че размерът
на начислените от ЧСИ обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ, в общ размер на 120,00
лв. с ДДС, следва да бъде редуциран със сумата от 48,00 лв., тъй като не съответства
на извършените по делото действия.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Частният жалбоподател претендира разноски,
но не представя списък по чл. 80 от ГПК, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани в настоящото производство.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Л.М., рег. № 785, с район на действие - СГС по изп. дело №20187850400209, с Постановление за разноски от 24.07.2018 г. да намали поради
прекомерност адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя на неговия
пълномощник във връзка с извършване на процесуални действия по посоченото
изпълнително дело до размера от 200 лв. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност възнаграждението на адв. С.В. В., от 350,00 лева (триста и петдесет лева)
на 200 лева (двеста лева).
ИЗМЕНЯ Постановление за разноски, обективирано в Покана
за доброволно изпълнение с изх. № 1841/13.07.20118 г. по изпълнително дело № 20187850400209, КАТО НАМАЛЯВА разноските,
начислени по Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, от
218,40 лева (двеста и осемнадесет лева и четиридесет стотинки)
на 103,69 лева (сто и три лева и шестдесет и девет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.