Р Е Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на седми юли две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№17404/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищеца
Н.Т. твърди че е
клиент на ответното дружество по партида с кл.№********** и абонатен №**********,
като при проверка на текущата си сметка на каса на ответника е узнал, че от
него се претендира сума в размер на 4914,71лв. по издадена фактура №
**********/16.10.2019г. за обект на потребление находящ се на адрес гр.Варна,
ж.к.Вл.Варненчик бл.4, вх.4, ет.7, ап.84 за периода от
21.11.2017г.-20.11.2018г. и представляваща корекция на сметка издадена от
ответника „Е.п.“ АД. Твърди, че не е консумирал електрическа енергия в размер
на количествата обективирани в процесната фактура и не дължи заплащане на
сумата, поради липса на правно основание, което да обосновава претендирането и
от ответника, като сочи, че към датата на съставяне на протокола за демонтаж на
средството за търговско измерване е налице решение №1500/06.02.2017г. по
адм.д.№2385/2016г. на Върховен административен съд, с което са отменени
Правилата за измерване на количествата ел.енергия приети по т.3 от Протоколно
решение №147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник бр.98 от
12.11.2013г. с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от този акт. Твърди, че
към датата на съставяне на протокола за демонтаж на СТИ, липсват предпоставките
даващи основание да се коригира сметката на ищеца. Твърди, че към датата на
съставяне на протокола за проверка от служителите на „Електроразпределение
Север“ АД действащи са били Общите условия на „Е.П.“ АД и „Електроразпределение
Север“ АД приети в 2007г., които са нищожни, противоречащи на императивни
правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба
на родови определени вещи, както и противоречащи на интереса на потребителя. Ищецът
сочи, че тези Общи условия не са съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2 т.6
от Закона за енергетиката, където е посочено че Общите условия трябва
задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. Твърди, че по отношение на процесния електромер не са били
извършвани периодични проверки и
„Елекроразпределение Север“ АД не е проявило грижата за добросъвестно
изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД.
Предявява искане, съдът да постанови решение с което
да приеме за установено, че Н.П.Т. не дължи на
„Е.П.“ АД, сумата от 4914,71лв, по издадена фактура №**********/16.10.2019г. за обект на
потребление гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик, бл.4, вх.4, ет.7, ап.84 за периода от
21.11.2017г.-20.11.2018г. по клиентски №********** и абонатен №**********.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, в който възразява, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че между ищеца и ответното
дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищеца
е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия. Твърди, че ответника
изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение да осигурява непрекъснато необходимото
количество ел. енергия в обект находящ се в гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик, бл.4,
вх.4, ет.7, ап.84, с клиентски №********** и абонатен №*********. Твърди, че на
20.11.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта
на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на член
на домакинството на клиента, като за извършената проверка е съставен
констативен протокол № 1400930. Процесният електромер е демонтиран, подменен с
нов и е изпратен за експертиза в БИМ, като е установено, че е осъществявана
намеса в тарифната схема на електромера
и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3
в размер на 025786,4 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Твърди,
че на 14.10.2019г. „Електроразпределение Север“ АД съставя становище за
начисляване на ел. енергия и конкретизира размера на оспореното вземане, като е
установено точното количество неотчетена ел.енергия в размер на 25786квтч.
Твърди, че на 16.10.2019г. ответника е издал фактура с която е определена
цената на реално консумираната ел. енергия натрупана в скрития регистър в
размер на 4914,71лв. Твърди, че този тип вмешателство има за цел част от
консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера и че при ежемесечно отчитане на количеството
ел.енергия няма как да се установи натрупване на ел.енергия в невизуализирания
регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който
инкасаторите не разполагат. Твърди, че е извършена корекция на основание чл.50
от ПИКЕЕ електрическата енергия натрупана в не визуализирания регистър е реално
доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Твърди,
че съгласно чл.50 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира
количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество ел.енергия и
преминалите количества ел.енергия при установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества
ел. енергия за период не по дълъг от една година назад. Твърди, че съгласно разпоредбата
на чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на
вещта, която в случая е получена чрез направената доставка на ел. енергия. Моли
да се отхвърли предявения иск и претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.124
от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Копие от констативен протокол №1400930/20.11.2018г.; констативен протокол №2383/10.10.2019г.
на БИМ РО Варна, становище за начисление на ел.енергия от 14.10.2019г., фактура
№**********/16.10.2019г., писмо на „ЕРП север“ от 16.10.2019г., писмо от „Е.п.“
АД от 16.10.2019г., 2бр. обратни разписки, справка за потреблението от
29.11.2019г., извлечение фактури и плащания от 1.11.2019г., протокол за монтаж/демонтаж
№1020727/14.12.2015г. и СТЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената тежест в
процеса по предявения установителен иск възлага върху ответника задължението да
докаже, че ищеца е негов абонат, че е ползвал ел.енергия на стойност равна на
корекцията и че това е станало в процесния период на посочения адрес, докато за
ищеца е нужно само да докаже, че ответника претендира от него посочената в
исковата молба сума.
Активната материалноправна легитимация на ищеца, не
се оспорва от страните. Не се спори за наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищеца
се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД.
Съгласно представената по делото копие от
констативен протокол №1400930/20.11.2018г. служители на „ЕРП Север“ АД са
извършили проверка на адрес гр.Варна, кв.Вл.Варненчик, бл.4, вх.4, ет.7, ап.84
и СТИ е свалено за проверка извършена в последствие от БИМ където е
констатирано отчитане на ел.енергия в тарифа 3, която не се визуализира от
устройството и е невидима при регулярна проверка.
По посочените констатации ответника е издал
описаната по-горе фактура за сумата от 4 914.71лв. за времето от 21.11.2017г.
до 20.11.2018г. представляваща коригирана стойност на ползваната за периода
ел.енергия.
Въпреки изложеното обаче, следва да се има предвид
че ответникът не е доказал, че такова количество ел.енергия е доставено на
ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това
обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г.,
постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г.,
постановено по търг.дело №658/2009г.
Ответникът за доказване на твърденията си, че СТИ на
ищеца е било монтирано по надлежния ред е представил констативен протокол за
монтаж/демонтаж №1020727. Посоченият документ не съдържа отразяване на
присъствието на абоната или негов представител при монтирането на СТИ поради
което съдът не приема за достоверно отразяването в него на състоянието на
устройството към момента на монтажа му. Посоченият протокол също така не
съдържа информация за останалите тарифни показатели освен записаните нулеви
стойности за дневна и нощна тарифа, като при това положение не може да се
приеме, че и другите тарифи на СТИ са били нулеви.
На следващо място, като аргумент за недължимост на
сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е
и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено
противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на
ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
По изложените съображения ответникът не е доказал
при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и
предявените искове следва да бъдат уважени.
Предвид извода за основателност на претенцията
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците и сторените в настоящото
производство разноски възлизащи съответно на 776.59лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Н.П.Т. ЕГН********** *** и ответника „Е.П.“ АД, ***, че ищеца не
дължи на ответното дружество сумата от 4 914.71лв. претендирана от
ответника като корекция на сметката на ищеца за обект находящ се в гр.Варна,
кв.Вл.Варненчик, бл.4, вх.4, ет.7, ап.84 начислена за времето от 21.11.2017г.
до 20.11.2018г. за абонатен №**********,
с клиентски №**********, на осн. чл.124, ал.1, от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“
АД, *** да заплати в полза на Н.П.Т. ЕГН********** *** сумата от 776.59лв.
разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: