Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
11.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На седемнадесети април
година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12418
по описа за 2015 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
делото са обективно кумулативно съединени главен иск чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и три насрещни иска с правно основание
чл.99, ал.1 ЗЗД, чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.82
от ЗЗД.
По
изложените в искова молба обстоятелства О.П., със седалище и адрес
гр. Пирдоп, пл. „********, представлявана от кмета Ц.Ц., е предявила против „К." ЕООД, /сега "Н.И
К." ЕООД/ ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Витоша, ул. „********, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 98 000 лв.,
представляваща получено на отпаднало основание авансово плащане по Договор за
възлагане на малка обществена поръчка от 18.12.2008 г. с рег. индекс и дата - №
Д-17/22.12.2008 г., прекратен на 28.04.2015 г., заедно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Ищецът претендира присъждане на направените разноски.
В исковата молба се твърди, че на
18.12.2008 г. между О.П., в качеството на възложител и „К.” ЕООД, в качеството
на изпълнител, е сключен договор за възлагане на обществена поръчка рег.№Д-17/22.12.2008
г. с предмет - изграждане на пречиствателна станция за питейни води с външно
електрозахранване и пътна връзка - с.Душанци, О.П., като конкретния обем,
качество и вид на отделните работи е описан в техническа спецификация и
количествена сметка – приложение №2 към договора. В чл.16 било
посочено, че цената по договора възлиза на 894 159,85 лв. с включен ДДС. В
изпълнение на задълженията си съгласно чл.18 от сключения договор Общи***
Пирдоп преведе авансово по банкова сметка на „К." ЕООД в МКБ Ю.АД сумата
от 98 000 лева.
Твърди се, че съгласно чл.2, ал.1 от Договора срока за изпълнение на
обществената поръчка е договорен на 260 календарни дни, считано от датата на
сключване на договора. Твърди се, че в резултат на възникнала непреодолима
сила, на 07.04.2009г., между страните е
сключен Анекс с регистрационен индекс и дата № А-16/ 07.04.2009г., с който на
основание чл.33, ал.1 от НВМОП вр.с чл.43,ал.2, т.1
от ЗОП страните са променили чл.2, ал.1 от договора, като срока за изпълнение е
изменен на 260 календарни дни, считано от датата на предаване на изпълнителя на
строителната площадка и съставяне на протокол за откриване на строителна линия
и ниво съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството - Глава II, чл.7, ал.З. Останалите клаузи от договора са
непроменени.
Ищецът твърди, че от тогава до настоящият момент не е налице одобрен
проект за преработка на ПСПВ с.Душанци, поради което строителната площадка не
била предадена на ответника. Сочи, че липсата на одобрен проект постави
възложителя в невъзможност да предаде на изпълнителя строителната площадка,
както и да се съставят съответните протоколи за строителна линия и ниво. Освен
това се твърди, че възложителят не е в състояние да осигури финансиране за
изпълнение на проекта. Твърди се, че описаните
обстоятелства са възникнали след сключване на договора и са поставили
възложителя в невъзможност да изпълни задълженията си по договора.
Сочи се, че поради тези причини ищецът изпратил до ответното дружество
Уведомително писмо с рег.индекс и дата 2700-6/27.04.2015г., с което на
основание чл.43, ал.4 от ЗОП и чл.29 от Договора го уведомил, че прекратява сключения
помежду им Договор за възлагане на малка обществена поръчка с рег. №
Д-17/22.12.2008г., считано
от
датата на получаване на настоящото
уведомление.
Твърди се, че уведомлението е получено от „К." ЕООД на адреса му на
управление на 28.04.2015г., за което е съставена разписка. Възложителят поканил изпълнителя в
7-дневен срок да върне заплатената авансово сума в
размер на 98 000лв., като срокът изтекъл на 05.05.2015г., без сумата да е реално
възстановена.
В
срока по чл.131 ГПК, ответното „К.”ЕООД чрез пълномощника си адв.Ел. В. оспорва предявеният иск, като неоснователен и
недоказан. В отговора не се оспорва,
обстоятелството, че
между О.П. и К. ЕООД е бил сключен Договор за възлагане на малка обществена
поръчка с регистрационен индекс на О.П. Д - 17/22.12.2008 г. Не се спори, че ответникът е получил аванс в изпълнение на чл.18 от
договора. Оспорени обаче твърденията за
възникнала непреодолима сила, като се твърди, че такива обстоятелства не са
настъпвали, като се позовава на друго дело - гр.д.№4947/2008 г., по описа на
СГС, І ГО, 8 състав, водено между О.П. и „Е.-ЕИ” ЕООД – досегашният
изпълнител на договор за възлагане на малка обществена поръчка с идентичен
предмет. Твърди, че анекс към договор за
възлагане на малка обществена поръчка от 19.12.2008 г., макар и подписан от
тогавашния управител на ”К.” ЕООД е нищожен поради противоречие с императивната
норма на чл.43, ал.1 от ЗОП/ в редакцията към 07.04.2009год./. Ответникът не оспорва твърдението, че и до
момента не е налице одобрен проект за преработка на ПСПВ, с.Душанци. Твърди
обаче, че изготвени проекти е имало и те са послужили за основание за
провеждане на обществена поръчка и въз основа на тях е следвало О.П. да
депозира искане за издаване на разрешение за строеж и съответно – да бъде
съставен протокол за откриване на строителна линия и ниво. Твърди се в
отговора, че в действителност обекта е предаден
в началото на 2009 г. на „К.” ЕООД и е извършвана дейност по охрана на
обекта в продължение на повече от 8 месеца, разположило строителна механизация до обекта, като е било
готово да стартира строителни дейности. Предвид обстоятелството, че между О.П.
и „Е. ЕИ”ЕООД /като бивш изпълнител,
който не е извършил възложените му дейности/ са били налице изключително
сериозни спорове относно изпълнението на обекта, по изричното настояване на О.П.,
„К.” ЕООД е организирало денонощната охрана на обекта, за да не бъдат нанесени
щети от страна на посоченото търговско дружество. Това довело до извършването
на значителни разходи за сметка на „К.” ЕООД, които и до момента остават
незаплатени от страна на О.П.. Оспорва твърдението,че описаните от ищеца
обстоятелства попадат в хипотезата на чл.43, ал.4 от ЗОП, както и че ищеца му е
връчил уведомление за прекратяване на договора и покана за връщане на сумата, като
излага съображения, че уведомителното
писмо е адресирано до лице, което към датата на изпращане на писмото не е имало
представителна власт, т.к. от 01.02.2012г. управител „К.” ЕООД е Ч. Д.С.. Сочи се, че лицето
Шаламанова отразена, като получател в разписката не е в трудови отношения с
дружеството адресат. Ответникът твърди, че изобщо не му е връчвано уведомление.
В случай, че се приеме анекса, „К.” ЕООД,
моли да бъде прогласена неговата
нищожност на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради противоречие със закона
/чл.43, ал.от ЗОП във вр. чл.43,ал.2,т.1 от ЗОП в
редакцията към 07.04.2009 г/. 3аявява възражение по чл.110 ЗЗД за изтекла
погасителна давност, като поддържа, че срока на договора е изтекъл на
08.08.2009 г. и от тази дата започвал да тече и 5-годишният давностен
срок, който бил изтекъл до 08.08.2014 год. Моли да се постанови решение, с
което да се отхвърли кондикционния иск, като погасен
по давност. В случай, че не се приеме, че искът е погасен по давност, моли да
бъде отхвърлен същия, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
разноски.
В срока за отговор „К.” ЕООД по реда на
чл.211 ГПК е предявил против О.П.
обективно кумулативно съединени насрещни искове както следва:
-
За осъждане на О.П. да заплати на „К.” ЕООД сумата 32 433.23 лв. - вземане по договор за
цесия, сключен на 17.12.2015г. между О.П.** и К.” ЕООД, възнаграждение за извършени от цедента
допълнителни СМР по Договор за обществена поръчка № Д-104/31.10.2011г. с
предмет „Внедряване мерки по енергийна ефективност в СОУ С.С.”
гр.Пирдоп, приети с протокол за установяване видове СМР от 08.10.2012г.;
-
За осъждане на О.П. да заплати на „К.” ЕООД сумата 23 554 лв. – невърната гаранция по Договор за
възлагане на малка обществена поръчка с рег. индекс на О.П. Д - 17/22.12.2008
г., внесена на 19.12.2008г., чието възстановяване е поискано от дружеството изпълнител с
покана рег.№7000-406 /18.12.2015г.;
-
За осъждане
на О.П.
да заплати на „К.” ЕООД сумата 86 400 лв. /осемдесет и шест хиляди и четиристотин/ лева,
представляваща
обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на Договор за възлагане на
малка обществена поръчка от 18.12.2008г., в това число 72 000лв.
пропуснати ползи от неосъществна експлоатация на
механизация разположена на обекта на възложителя, за който не е издадено
Разрешение за строеж и 14 400лв. разходи за охрана на обекта на поръчката
в период от 8 /осем/ месеца, чрез 4 служители, ведно със законна лихва върху
главниците, считано от предявяване на насрещните искове до изплащането.
Насрещните искове са приети от
съда за съвместно разглеждане с Определение постановено по реда на чл.140, ал.1 ГПК в з.с.з. на 08.09.2016г.
Ответникът по насрещните искове - О.П.
в отговора на НИМ оспорва насрещните искове изцяло. Сочи, че обстоятелството
протокол за установяване на видовете СМР удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта от 08.10.2012 г., че е подписан от техническия
ръководител и от ръководителя на строителния надзор не ангажира общината и не може да се приеме за
достатъчно основание за дължимост на сумата от 32
433.23 лева по Договор за
обществена поръчка № Д-104/31.10.2011г. и договора за цесия от 17.12.2015г. Твърди се, че „К.” ЕООД не сочи каквито и да е доказателства за възлагането на допълнителните СМР,
още по-малко за тяхното приемане. По втория осъдителен иск поддържа, че не е
налице каквото и да е основание за
връщане на
предоставената гаранция за изпълнение 23 554 лева. Оспорено е, като несъстоятелно твърдението по НИМ, че договора е развален по вина
на възложителя. О.П. поддържа, че
възложителя няма вменено задължение за предоставяне разрешение за строеж, както
и че изпълнителят се е задължил без никакви условия да извърши необходимите СМР
в срок. Твърди се, наличие на хипотезата на чл.33 от договора, на прекратяване
на договора по вина на изпълнителя, при която гаранцията остава в полза на
възложителя. 3а исковата сума 86 400
лв. претендирана, като обезщетение за вреди в
отговора се сочи, че действията на ищцовото дружество
с оглед твърденията в насрещната искова молба, че е организирало техника и
служители за започване на СМР, както и че е осигурило охрана на обекта, то тези
действия не представляват пропуснати ползи, а действия необходими и
задължителни за изпълнителя, с оглед осъществяване на дължимия резултат.
Заявява се възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД за сумите 32
433.23 лв., 23 554 лв. и по чл.111,б.”б” ЗЗД за сумата 86 400 лева. О.П. моли да се отхвърлят насрещните искове и претендира разноски, вкл.адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.12 от ГПК във
вр. с чл. 235 от ГПК, намира
за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че на 22.12.2008г. е сключен договор за
възлагане на малка обществена поръчка рег.№Д-17 /22.12.2008
г. с предмет - изграждане на пречиствателна станция за питейни води с външно
електрозахранване и пътна връзка - с.Душанци, между О.П.,
като възложител и „К.”
ЕООД,
като изпълнител. /л.7-л.11 от делото/
Не е спорно, като е видно от приетата
утвърдена документация на МОП, че Договор рег.№Д-17 /22.12.2008г.
е сключен след спечелен от „К.” ЕООД открит конкурс в изпълнение на открита със
заповед №736/30.10.2008г. на Кмета на О.П., процедура за възлагане на малка обществена
поръчка за строителство. Решението на възложителя за откриване на процедура по
НВМОП с предмет: „Изграждане на пречиствателна станция за питейни води с външно
електрозахранване и пътна връзка - с.Душанци, О.П.” е публикувано в регистъра на АОП. В
конкурсната документация, се съдържа описание на обекта на ОП- изпълнение на
СМР, елементите на пречиствателната станция по изготвен работен проект./документация на МОП
на л.103 –л.222/ В процедурата са подадени два броя оферти,
като видно от протокол от 27.11.2008г. на конкурсна комисия назначена със Заповед
№783/ 27.11.2008г., офертата на
ответното „К.” ЕООД /л.185/ е класирана
на първо място, а офертата на „Кей дивелпмънт” ЕООД е
отстранена от участие на етап допустимост,
поради непълнота на изискуемите
документи./л.165 –л.166 от делото/
Съгласно чл. 1 от Договор рег.№Д-17 /22.12.2008 г. предметът на възлагане е: "изграждане на пречиствателна станция за питейни води с външно електрозахранване и пътна
връзка - с.Душанци, между О.П., като възложител и „К.” ЕООД, като
конкретния обем и видове работи е описан в техническа спецификация и приложена
към договора количествено сметка Приложение №2. ***.16 стойността на СМР на обекта възлиза на 894 159.85лв. с ДДС. Съгласно чл.18 от договора възложителят
превежда аванс в размер на 20 %, след представяне на гаранция . Разплащането на
изпълнените СМР за обекта става с двустранно оформени протоколи /акт образец
19/. Задълженията на изпълнителя са уредени в раздел III от договора, като
съгл. чл.чл.4 изпълнителя извършва СМР съгласно
изискванията на договора и и действащото законодателство с дължима
грижа. Задълженията на възложителя са уредени в раздел IV от договора, като съгл. чл.9,
възложителя е длъжен да заплати възнаграждение на изпълнителя за извършената работа. Съгласно чл. 2 срокът за
изпълнение на договорените СМР е 260 календарни
дни, който започва да тече от датата на подписване на договора. А съгласно чл. 29 от договора възложителят може по всяко време
до завършване и предаване на обекта да
прекрати договора, ако в резултат на обстоятелства възникнали след сключването
му не е в състояние да изпълни задълженията си. В клаузата на чл.28.2. от раздел VIII от договора е предвидена хипотеза на
прекратяване на договора, когато изпълнението стане невъзможно поради причина,
за която никоя от страните не носи отговорност. В клаузата на чл.34 е предвидено, че при прекратяване на
договора, изпълнителят е длъжен в 7-мо дневен срок от получаване на писмено
уведомление да върне получените на основание чл.18 от договора авансови суми.
Безспорно се установи по делото, че с
преводно нареждане от 22.12.2008г.
възложителят О.П. е изплатил на "К." ЕООД инвеститорски аванс в размер на 98 000 лв. /стр.12 от делото/.
С преводно нареждане от
19.12.2008г. изпълнителя "К." ЕООД
наредил в полза на възложителя сумата 22 354.00лв. гаранция за
изпълнение./л.223 от делото/
С писмо
вх. №27-00-89/25.03.2009 г. управителят на "К." ЕООД – В.Т.уведомил Кмета на О.П., че във връзка с сключения
договор от 18.12.2008г., изпълнението на строителството на обекта не е
започнало, тъй като за да започне изпълнение възложителя следва да предаде
строителна площадка, за което да се състави Протокол за определяне на
строителна линия и ниво. Уведомил още,
че при посещение на обекта на представители на двете страни на 19.03.2008г.
било установено, че поради независещи от страните причини не е
възможно да се осигури достъп до площадката и тя да бъде предадена на "К."
ЕООД, за да почне изпълнението на СМР. Сочи се, че изпълнението на
задълженията по договора е възпрепятствано от трети лица, лишаващи О.П. и "К." ЕООД от достъп до строителната площадка, поради
което е налице хипотезата на чл.43 ал.2 ЗОП и е наложително промяна на срока на
договора, който да се счита 260 месеца от предаване на строителната площадка,
поради обективни причини с непредвидим характер, които страните не са в
състояние да преодолеят. /л.237 от делото/
Не е спорно, че на 07.04.2009г., между О.П. и „К." ЕООД е сключен Анекс с рег. № А-16/ 07.04.2009г.,
с който поради необходимостта от извършване на техническа експертиза назначена
с Определение от 23.02.2009г. на СГС на
строителната площадка, на основание чл.33, ал.1 от НВМОП вр.с
чл.43,ал.2, т.1 от ЗОП, страните са променили чл.2, ал.1 от договора, като
срока за изпълнение е изменен на 260 календарни дни, считано от датата на
предаване на изпълнителя на строителната площадка и съставяне на протокол за
откриване на строителна линия и ниво съгласно Наредба № 3 за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството - Глава II, чл.7, ал.3 Останалите
клаузи от договора са непроменени./л.236 от делото/
Спорен е
въпроса за валидността на анекса от 07.04.2009г.
Страните не
спорят, че цитираното в
Анекс с рег. № А-16/ 07.04.2009г определение за извършване на техническа
експертиза е постановено в съдебен процес
между О.П. и търговско дружество предходен изпълнител на обществена
поръчка със сходен предмет.
Не е спорно между страните, че не е одобрен проект за преработка на ПСПВ с.
Душанци, не е съставян протокол за линия
и ниво, както не е спорно, че
изпълнителят не е извършвал СМР по договора.
Видно от прието уведомително писмо изх.№2700-6/27.04.2015г. ищецът О.П.
изпратил писмено изявление за уведомяване на „К." ЕООД, че поради липсата
на одобрен проект за ПСПВ с.Душанци, не може да се съставят протоколи за
строителна линия и ниво, като възложителят не е в състояние да осигури
финансиране за изпълнение на проекта, които обстоятелства са възникнали след
сключване на договора, поради което на основание чл.43, ал.4 от ЗОП и чл.29 от договора прекратява сключения между страните Договор за
възлагане на малка обществена поръчка рег.№Д-17 /22.12.2008
г. /л.14-л.15 от делото/ В уведомително
писмо изх.№2700-6/27.04.2015г. се съдържа и покана за връщане на авансово
платената сума от 98000лв. по посочена банкова сметка, съгласно чл.34 от
договора между страните. От прието известие за доставяне е видно, че
уведомителното писмо изх.№2700-6/27.04.2015г. е получено на адреса по седалище
на „К." ЕООД от лицето Шаламанова./л.16 от делото/
В приетата
покана с вх.рег.№ 7000-466/18.12.2015г. депозирано в ищцовата
ответното дружество „К." ЕООД, чрез
управителя си Ч. Д.С.заявява, че е получило писмо изх.№2700-6/27.04.2015г. по
пощата относно прекратяване на Договор за възлагане на малка обществена поръчка рег.№Д-17 /22.12.2008 г.н на основание чл.43, ал.4 ЗОП, като в същото писмо
кани възложителя да възстанови на заплатената от дружеството
гаранция от 23 554***в. по банкова сметка. /л.61 от
делото/.
Посочената покана, съставлява извънсъдебно
признание на ответника, че получил
уведомлението на възложителя за сключения между страните Договор.
От приетото заключение на ССчЕ с вещо лице Р.Б. се установява, че в изпълнение на задължението на чл.18
от Договор за
възлагане на малка обществена поръчка рег.№Д-17
/22.12.2008г., възложителят О.П. е извършил превод на 22.12.2008г. по
сметка на „К.”
ЕООД, с основание на превода: „ПСПВ Душанци”. Вещото лице
сочи, че в счетоводството на ищеца сумата 98 000лв. е осчетоводена като
аванс с кореспондиращи сметки – дебит 401 задължение към доставчици.
От приетия в оригинал Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 17.12.2015г.
е видно, че „О.П.**”, представлявано от Ч. Д.С., като цедент и „К.” ЕООД, представлявано от
Ч.
Д.С., в качеството на цесионер, се съгласили, че цедентът има вземане от О.П. в размер на 32 433,23 лв. за
извършване на допълнителни дейности
на обект : „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в СОУ „С.С.- гр.Пирдоп”. Съгласно чл.1,
ал.1 от Договора , цедентът
прехвърлил на цесионера
вземането си към длъжника в размер на 32 433,23 лв./л.274-л.277 от делото/
Във връзка с насрещния иск е
приет подписан Проект на договор за строителство от 31.10.2011г., с
предмет „Повишаване на енергийна ефективност в СОУ „С.С.- гр.Пирдоп” на стойност
613 548,17лв., сключен между О.П., като възложител и „О.П.**”, като изпълнител./л.49- л.58
от делото/ На последна страница от проект на договор за строителство от 31.10.2011г., с гриф „Важно!” е
отбелязано, че финансирането на дейностите, които са предмет на обществената
поръчка не е осигурено, т.к. към момента на
обявяване на обществената поръчка не е одобрен за финансиране от
Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”. Отразено е още, че договор
за изпълнение ще се сключи, само при одобрение на проекта за финансиране от
ОПРР. /л.58 от делото/
Представен е Протокол от
08.10.2012г. за установяване на допълнителни количества СМР на строеж: Внедряване на мерки за енергийна
ефективност в СОУ „С.С.- гр.Пирдоп, подписан от арх.С.-технически ръководител на „О.П.**” и инж. Г. Р.– ръководител строителен надзор./л.59 от делото/ С писмо
вх.№7000/18.12.2015г. ДЗЗД„О.П.**” представило
в О.П. протокол от 08.10.2012г. и
фактура №********** от 17.12.2015г., с обосновка, че се касае за допълнителни
видове работи по договор за строителство от 31.10.2011г., с предмет Повишаване на
енергийна
ефективност в СОУ „С.С.- гр.Пирдоп./л.60 от делото/
С
уведомление вх.№ 7000-405/18.12.2015г. ДЗЗД „О.П.**” уведомило кмета на О.П., че с Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 17.12.2015г. е видно, че „О.П.**”, като
цедент прехвърлило на „К.”
ЕООД, в качеството на цесионер, вземане от О.П. в размер на 32 433,23
лв. основаващо се на извършване на допълнителни дейности на обект:
„Внедряване на мерки за енергийна ефективност в СОУ „С.С.-
гр.Пирдоп”./л.63 от
делото /
От
неоспореното заключение на допълнителната ССчЕ, се
установява, че по договор
за възлагане на малка обществена поръчка от 18.12.2008г.,
дружеството изпълнител „К.” ЕООД превело
на 19.12.2008г. сума в размер на 22 354 лв. по
банковата сметка на „МКБ Ю.” № BG 94 ********на О.П.
с основание „гаранция за изпълнение- пречиствателна станция Душанци”. След проверка на счетоводните записвания при ищеца, вещото лице е установило, че преведената
сума на гаранция 22 354,00 лв. , не е върната от О.П. , вкл. към датата на
предявяване исковата претенция 01.01.2016г. по
насрещната ИМ. Установява се, че общият размер на
невърнатата гаранция от О.П. , съгласно счетоводното записване по сметка „492”
възлиза на 23 554,00 лв. и включва : 22 354,00 лв. - по
процесния договор и 1 200,00 лв. -
извършено плащане от „К.” ЕООД ***. По отношение на на
сумата 32 433,23 лв., с основание : „Договор за цесия”, фактура №
**********/17.12.15г.- допълнително СМР”, вещото лице сочи,
че осчетоводена в счетоводството на „К.” ЕООД
по сметка 498 – Други дебитори с основание Договор за цесия.
От приетото заключение на СТЕ с в.л. Л.С., се установява, че при огледа на
вещото лице в
СОУ „С.С.- гр.Пирдоп, с
представители на страните, че процесните СМР на място не могат да се констатират, т.к.
на училището е извършен цялостен ремонт
и процесните ремонти са закрити. Вещото лице С. е
оценило претендираните СМР по протокол от 08.10.2012г. за сумата
31 587лв.
Заключението на ССчЕ и заключението на СТЕ, съдът
възприема, като обективно и компетентно дадени.
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По главния иск:
Предявен е иск с правно основание чл.
88 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с
цена на иска 98000 лв., представляваща авансово платена сума по договор за
извършване на строителство № Д-17
/22.12.2008г., който е прекратен
едностранно с писмо изх. №2700-6/ 27.04.2015 г. на 28.04.2015г., ведно със
законните лихви върху сумата, считано от датата на завеждане на иска в съда-01.10.2015
г. до окончателното и изплащане.
Предявеният главен иск с правно
основание чл. 88 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл.3
ЗЗД, с цена на иска 98 000лв. е
основателен и доказан. Съображенията за това са следните:
Ищецът О.П. твърди, че има вземане от
"К.” ЕООД в размер на 98 000лв. с ДДС, представляваща инвеститорски аванс,
платен по договор № Д-17 /22.12.2008 г., който е развален едностранно от възложителя на основание чл. 43, ал.4 от ЗОП /отм./ и
чл.29 от договора, поради което и при хипотезата на чл. 55, ал. 1 пр.3 ЗЗД
ответното дружество следва да върне
получената сума, поради отпаднало основание. Ищецът твърди, че е развалил
едностранно договора за изпълнение на строителство, поради липсата на одобрен проект за ПСПВ
с.Душанци и липсата на възможност да се осигури финансиране на проект -„Изграждане на
пречиствателна станция за питейни води с външно електрозахранване и пътна
връзка - с.Душанци, О.П.”, които обстоятелства
са възникнали след сключване на договора. Ответникът прави възражение, че
ищецът е неизправната страна по договора, тъй като е проявил бездействие, като
не се снабдил с разрешение да строеж. Ответникът прави възражение за погасяване
на вземането на ищеца по давност, съгласно чл. 110 ЗЗД, като твърди, че срока на
договора е изтекъл на 08.08.2009 г. и от тази дата започвал да тече и
5-годишният давностен срок, който бил изтекъл до
08.08.2014 год. , поддържайки, че Анекс с рег. № А-16/ 07.04.2009г. към договор № Д-17 /22.12.2008 г. е нищожен. Възражението на ответника за погасяване по
давност на вземането на ищеца е неоснователно, по следните съображения:
Съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД договорите
имат силата на закон за тези, които са ги сключили. А съгласно чл. 20а ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само
по взаимно съгласие на страните или на основанията предвидени в закона.
Страните не спорят, че на 22.12.2008г. е
сключен договор за възлагане на малка обществена поръчка рег.№Д-17 /22.12.2008 г. с предмет - изграждане на пречиствателна станция
за питейни води с външно електрозахранване и пътна връзка - с.Душанци, между
О.П., като възложител и „К.” ЕООД, като изпълнител, като договорените СМР са на обща
стойност 894 159.85 лв. с включен ДДС.Съгласно този договор изпълнителят
"К.” ЕООД се е задължил да изпълни СМР, съгласно количествено-стойностна
сметка, която е неразделна част от договора за срок от 260 календарни дни,
считано от датата на подписване на договора. Безспорно е, че с преводно
нареждане от 22.12.2008г. О.П. е
изплатила инвеститорски аванс в размер
на 98000лв. с ДДС, съгласно чл.18 от договора, който аванс е в размер на 20% от
договорената цена на СМР. Безспорно се установи по делото, че ответникът не е
извършил никакви СМР на обекта, тъй като не е одобрен проект за преработка на
ПСПВ с.Душанци. Следователно възложителят не е оказал съдействие на
изпълнителя, за да може той да изпълни задълженията си по договора за строителство.
Правото да се развали/прекрати договорът е преобразуващо. То принадлежи само на
страните по договора. Предпоставките за валидно упражняване на правото за
разваляне на двустранния договор са кумулативно три на брой:1.Да е налице
неизпълнение на договорно задължение на една от страните.2.Неизпълнението да е
виновно и 3.Кредиторът, упражняващ правото на разваляне да е изправен. Правото
на разваляне на двустранен договор може да бъде упражнено само от изправната
страна срещу неизправната страна по договора. В случая е налице неизпълнение на
задълженията на ответника "К." ЕООД да извърши СМР на процесния обект в срок от 260 календарни дни, считано от датата
на подписване на договора. В чл. 29 от договор за строителство № Д-17 /22.12.2008 г. изрично е уговорено, че възложителят може
да прекрати договора едностранно и именно на това основание договора е бил
прекратен с писмо рег. изх. №2700-6/ 27.04.2015г., което е получено от
ответника на 28.04.2015г. Неоснователни са твърденията на ответника, че не е
получил уведомлението за прекратяване, предвид, че в покана с
вх.рег.№ 7000-466/18.12.2015г. заявява изрично, че е получило писмо
изх.№2700-6/27.04.2015г. по пощата относно прекратяване на Договор за възлагане
на малка обществена поръчка рег.№Д-17 /22.12.2008 г.
Неоснователно е
възражението на ответника, за нищожност
на Анекс
с рег. № А-16/ 07.04.2009г. към договор № Д-17 /22.12.2008 г. В чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗОП
(отм.), в редакцията на нормата към датата на сключване на процесния
договор /ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в
сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г./ е предвидено, че изменение на
сключен договор за обществена поръчка в частта относно уговорения в него срок
се допуска само по изключение, когато в резултат на непредвидени обстоятелства се
налага промяна в сроковете. Установи се,
че ответното дружество с писмо вх. №27-00-89/25.03.2009г. е уведомило
възложителя, че поради независещи от
страните причини не е възможно да се осигури достъп до строителната площадка,
поради което е налице хипотезата на чл.43 ал.2 ЗОП и е наложително промяна на
срока на договора, който да се счита 260 месеца от предаване на строителната
площадка, поради обективни причини с непредвидим характер, които страните не са
в състояние да преодолеят. Предвид на
изложеното и доколкото за ответното търговско дружество сделката е търговска,
позоваването на нищожност на анекса, не се допуска от нормата на чл.293, ал.3
от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.293,
ал.3 от ТЗ, забраната за позоваване на нищожността на договора е по отношение
на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане действието на
изявленията по сделката. /В този см.Решение №529 /14.10.2008г. по
т.д.№240/2008г. Т.К, първо отд. на ВКС/. Действително сключването на сделката е
предшествано от възлагане по НВМОП/отм./, но правата и задълженията възникват
на основание договора.
В настоящия случай възложителят е прекратил договора, тъй като изпълнението му
е станало изцяло невъзможно, т.е. налице са предпоставките на хипотезата на чл.
87, ал. 2 пр.1 ЗЗД. Изпълнението е станало невъзможно изцяло, тъй като не е
одобрен проект за ПСПВ с.Душанци и не е разрешение за строеж на обекта, поради
което и СМР не са извършени. В
документацията на открития конкурс, с която изпълнителя е декларирал, че е
запознат, в описанието на предмет е отразено наличие на работен проект, а не на
одобрен. Съгласно разпоредбата на чл.
89 ЗЗД при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси
поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. След като не
е одобрен проекта на ПСПВ с.Душанци,
както и не е съставен протокол за
определяне на строителна линия и ниво на обекта, то задължението на "К."
ЕООД да извърши СМР на обекта се погасява, поради невъзможност за изпълнението
му /ако се извършват СМР на обекта, без съответните строителни книжа,
между които и разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия
и ниво, те ще бъдат незаконни/.Освен това не е спорно, че не е
осигурено и финансиране от възложителя за изпълнение на проекта . Поради което
и договорът е бил развален едностранно по право. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД
развалянето на договора има обратно действие, освен при договорите за
продължително или периодично изпълнение, поради което то заличава ex tunc създаденото с него
облигационно отношение и неизправната страна е длъжна да върне полученото по
договора, като заплатено на отпаднало с обратна сила основание по смисъла на
чл. 55, ал. 1пр.3 ЗЗД.
Съгласно т. 1 от ППВС № 1/1979 г. по някои
въпроси на неоснователното обогатяване, третият фактически състав на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД е налице, когато основанието съществува при получаване на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. С
развалянето на договора отпада с обратна сила правното основание, на което
изпълнителят задържа инвеститорския аванс и ответникът дължи връщане на
полученото по договора. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на договора има
обратно действие. Развалянето на договора има за своя пряка правна последица отпадане
на породената от него облигационна връзка между страните, като съгласно
законовото правило на чл. 88, ал. 1 ЗЗД същото има обратно действие-никой от съконтрагентите не дължи изпълнение, а даденото подлежи на
връщане по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с изключение на договорите за
продължително и периодично изпълнение. Последицата от правилото на чл. 88, ал.
1 ЗЗД е, че страните по договора са длъжни да възстановят състоянието,
предхождащо сключването на договора и да върнат разменените престации.
Ако след разваляне на договора страните не върнат полученото по него, те се
обогатяват неоснователно, съгласно чл. 55, ал. 1пр.3 ЗЗД.При неизпълнение на
договор, изправната страна разполага с възможността да иска изпълнение от
насрещната страна, заедно с обезщетение за забава или да развали договорното
правоотношение, поради неизпълнение. Изискуемостта в хипотезата на чл. 55, ал.
1, пр.3 ЗЗД е различна от тази по договорното задължение. В първия случай
настъпва от момента на отпадане на основанието, а във втория-от датата, когато
трябва да се изпълни договорът. Развалянето на договора прекратява
облигационното отношение, като има обратно действие съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД
и това правило има за цел да защити кредитора, който поначало е престирал и не е получил изцяло или частично насрещна престация по договора, поради причина, за която длъжникът
отговаря. Неоснователното обогатяване е възникнало по силата на закона
правоотношение между две лица, по силата на което едното лице, което е получило
нещо без правно основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято
сметка се е обогатило. Целта на неоснователното обогатяване е да бъде
отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на правния ред
необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до
обогатяване на едно лице и обедняване на друго. При неоснователното обогатяване
този, който е получил нещо без правно основание, няма право да го задържи и
трябва да го върне на лицето, на което това нещо принадлежи. Целта на института
на неоснователното обогатяване, не е да се поправи причинена вреда, а да се
сложи край на неоснователното получаване или обогатяване. При неоснователното
обогатяване е без значение по какъв начин се е стигнало по получаването на
неследващата се имуществена облага, т.е. без значение е дали поведението на
обогатилото се лице е укоримо, т.е. виновно. Ето защо
при неоснователното обогатяване не се говори за противоправност
и вина, а само за обогатяване и липса на правно основание. По исковете по чл.
55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на
ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респективно за
задържане на полученото. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че на 22.02.2008г. О.П. е
изплатила на "Копекс."ЕООД инвеститорски
аванс в размер на 98 000лв..Основанието за получаването му от ответника е
сключения договор за строителство с
предмет ПСПВ с.Душанци. Ответникът не доказа, че има основание за задържи
получената сума, след като не е извършил никакво строителство на обекта. А и договорът за строителство е едностранно
развален от възложителя, поради невъзможността да бъде изпълнен.
Възражението
на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност е неоснователно, тъй
като петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Погасителната давност
започва да тече от момента, когато вземането на ищеца е станало изискуемо.
Вземането на О.П. за сумата 98 000 лв. е станало изискуемо след разваляне на
договора, а не при плащането на сумата като инвеститорски аванс. Плащането на
сумата 98000лв. като инвеститорски аванс от О.П. на "К." ЕООД е в
изпълнение на договорно задължение по чл. 18 от договор № Д-17 /22.12.2008 г. Задължение за
връщане на този инвеститорски аванс настъпва една с развалянето на договора за
строителство с писмо рег.№2700-6 /27.04.2015г., което е получено от ответника
на 28.04.2015г. Т.е. едва от 28.04.2015
г., с едностранното разваляне на договора от страна на възложителя, за
изпълнителя възниква задължение да върне инвеститорския аванс и от тогава
започва да тече петгодишната погасителна давност за това вземане на О.П.. Към
момента на подаване на исковата молба в съда-01.10.2015 г. давността не е
изтекла.
По гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 88 ЗЗД във
връзка с чл. 55, ал. 1пр.3 ЗЗД за сумата 98 000лв., представляваща авансово
платена сума по договор за извършване на строителство № Д-17 /22.12.2008г., е основателен и като такъв ще следва да се уважи изцяло от съда,
като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 98 000лв. , ведно със законните лихви върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда- 01.10.2015 г. до
окончателното и изплащане.
По насрещните искове:
Основателен е предявения
насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с цена на иска 23 554 лв., за
връщане на платената гаранция по договор за възлагане на малка обществена
поръчка от№ Д-17 /22.12.2008 г. , за чието връщане ищецът по насрещния иск е отправил покана с
рег.№7000-406/ 18.12.2015г. Установи се, че в изпълнение на задължението по чл.32,
т.3 от НВМОП и условията на открития
конкурс на 18.12.2008г. „К.” ЕООД е внесло сумата 23 554 лв.,
представляваща гаранция за добро изпълнение на договора, която се освобождава
след неговото приключване. След като договора № Д-17
/22.12.2008 г. е развален едностранно от възложителя О.П.,
всичко получено в изпълнение на договора се връща на основание чл. 55, ал. 1, прелл.3 ЗЗД, доколкото отпада договора като основание за
възникване на права и задължения на страните. Развалянето на договора има
обратно действие-чл. 88, ал. 1 ЗЗД - никой от съконтрагентите
не дължи изпълнение, а даденото подлежи на връщане по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Поради което и гаранцията за добро изпълнение на договора, внесена от
изпълнителя, следва да му бъде възстановена, поради отпаднало основание за
плащането и. Предвид изложеното следва
да се осъди О.П. да заплати на „К.” ЕООД сумата 23 554лв., представляваща
заплатена гаранция за добро изпълнение на договор № Д-17 /22.12.2008 г., който е едностранно
прекратен от възложителя О.П., ведно със законните лихви върху сумата, считано
от 04.01.2016г.-датата на подаване на насрещния иск в съда до окончателното и
изплащане. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност
на насрещния иск, доколкото задължение
за връщане на гаранцията е настъпило с
развалянето на договора за строителство
на 28.04.2015г.
По насрещния иск с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД:
Приетият по реда на чл.211 от ГПК насрещен
иск за осъждане на
О.П. да заплати на „К.” ЕООД, сумата 32 433.23 лв. - вземане по договор за
цесия, сключен на 17.12.2015г. между О.П.** и „К.” ЕООД, представляваща неплатено възнаграждение за извършени от цедента
допълнителни СМР по Договор за обществена поръчка № Д-104/31.10.2011г. с
предмет „Внедряване мерки по енергийна ефективност в СОУ С.С.”
гр.Пирдоп, приети с протокол за установяване видове СМР от 08.10.2012г., е неоснователен, по следните съображения:
На първо място твърди се, че претендираното вземане представлява. възнаграждение за извършени от цедента
допълнителни СМР по Договор за обществена поръчка № Д-104/31.10.2011г. с
предмет „Внедряване мерки по енергийна ефективност в СОУ С.С.”
гр.Пирдоп. От приетия неоспорен
Проект на договор за строителство от 31.10.2011г., с предмет „Повишаване на енергийна ефективност в СОУ „С.С.- гр.Пирдоп”, сключен между О.П., като възложител и „О.П.**”,
като изпълнител, се установи, че същия представлява договор сключен под
отлагателно условие, в който страните са приели, че окончателен договор за изпълнение ще се сключи, само при одобрение на проекта за финансиране от
ОПРР. Ищецът по насрещния иск не установи, да се сбъднало уговореното от
страните условие и сключването на договор за изпълнение.
На следващо място, предвид
повдигнатото оспорване дружеството-ищец по насрещния иск, което
носи доказателстваната тежест съгласно чл.154 ГПК не установи по реда пълно и главно
доказване възлагането на допълнителните
СМР, както тяхното приемане. Приетия протокол за установяване видове
СМР от 08.10.2012г представляват частен свидетелстващ документ досежно факти, относно, като същия не е подписан от
представител на възложителя.
С оглед изложеното, съдът намира, че в хода на настоящото
производство ищецът по насрещния иск
доказва при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
изискуемо вземане по договор за цесия, което е и предпоставка за уважаване на
иска.
По насрещния иск с
правно основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД вр.
чл.82 от ЗЗД.
Предявения насрещен иск за осъждане на О.П. да заплати на „К.” ЕООД сумата 86 400 лв. лева, представляваща обезщетение за
претърпени вреди от неизпълнението на Договор за възлагане на малка обществена
поръчка от 18.12.2008г., в това число 72 000лв. пропуснати ползи от неосъществна експлоатация на механизация разположена на
обекта на възложителя, за който не е издадено разрешение за строеж и сумата 14 400лв.
разходи за охрана на обекта на поръчката в период от 8 /осем/ месеца, чрез
четири служители, ведно със законна лихва върху главниците, считано от
предявяване на насрещните искове до изплащането, се явява процесуално допустим.
По
същество – иска с правно основание чл.82 ЗЗД е недоказан:
За да се ангажира договорната
отговорност на ответника ищецът следва да докаже валидно сключен двустранен
договор, конкретното съдържание на правата и задълженията по тази двустранна
връзка, както и че ищецът е изправна страна по правоотношението, виновно
неизпълнение от ответника на изискуемо задължение, причинно - следствената
връзка между твърдяното по вид неизпълнение и настъпилата вреда, както и
размера на последната към момента на настъпването й. Съгласно задължителните
указания по ТР №3/12.12.2012г. по т.д.№3/2012г. на ОСГТК на ВКС, пропуснатата
полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Пропуснатата полза
е реална, а не хипотетична вреда, поради което следва да съществува сигурност
за увеличаване имуществото на кредитора,
която сигурност не се предполага.
Дружеството ищец по насрещния
иск, което носи доказателстваната тежест съгласно чл.154 ГПК не установи по реда пълно и главно доказване пропусната полза
във връзка с неизползваната техника, а именно, че пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, както и наличие на сигурно увеличаване на ищцовото
имуществото му на стойност 72 000лв.
Не бе установено от ищеца по насрещния иск да са извършвани и да е дейности по охрана на обекта от страна
на „К." ЕООД /сега "Н.И КО." ЕООД/ на претендираната
стойност от 14 400лв..Таки. Не са представени и
доказателства, които да установят, че е налице изрично настояване от страна на О.П.
дружеството „К." ЕООД /сега "Н.И КО." ЕООД/ да организира
денонощна охрана на обекта. Предвид изложеното,
насрещния иск с правно основание чл.82 ЗЗД, като недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да се осъди ответникът да
заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата инстанция
по главния иск, в размер на 7690лв.
/Общо сторените разноски са 3920лв. д.т. 300лв. депозит за ССчЕ
и 3 470лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат./
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ще
следва да се осъди ищецът да заплати на ответника съдебните разноски по водене
на делото в настоящата съдебна инстанция по насрещните искове, в размер на 1058,20
лв., съразмерно на уважената част. /Общо сторените разноски са 6395,48лв, от
които 5695 лв. д.т. за насрещните искове
и 700 лв. депозит за СТЕ и ССчЕ. /
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К." ЕООД, /с ново име "Н.И КО" ЕООД/ с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Витоша, ул. „********, да
заплати на основание чл. 55,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД, на О.П., с адрес
гр. Пирдоп, пл. „********, представлявана от кмета А.П.Г., сумата 98 000 лв., представляваща получено на отпаднало основание авансово плащане по Договор
за възлагане на малка обществена поръчка от 18.12.2008 г. с рег. №
Д-17/22.12.2008г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 01.10.2015г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА О.П., със седалище и адрес гр. Пирдоп, пл. „********, да заплати на
„К." ЕООД, /с ново име "Н.И КО" ЕООД/ с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Витоша, ул. „********, сумата 23 554 лв. – невърната
гаранция по Договор
за възлагане на малка обществена поръчка с рег.№Д - 17/22.12.2008 г., внесена
на 19.12.2008г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на насрещния иск – 04.01.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. чл.99, ал.1 ЗЗД, предявен от „К." ЕООД, /с ново име "Н.И КО" ЕООД/ с ЕИК ********, срещу О.П., със седалище и адрес гр. Пирдоп, пл. „********, за сумата 32 433.23 лв. - вземане по договор за
цесия, сключен на 17.12.2015г. между ДЗЗД „О.П.**” и К.” ЕООД, за възнаграждение за извършени от цедента
допълнителни СМР по Договор за обществена поръчка № Д-104/31.10.2011г. с
предмет „Внедряване мерки по енергийна ефективност в СОУ С.С.”
гр.Пирдоп, ведно със
законната лихва от 04.01.2016г. до окончателното изплащане на сумите, като
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД вр.
чл.82 от ЗЗД, предявен от „К."
ЕООД, /с
ново име "Н.И КО" ЕООД/
с ЕИК ********,
срещу О.П., за сумата 86 400 лв. /осемдесет и шест хиляди и четиристотин/ лева,
представляваща
обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на Договор за възлагане на
малка обществена поръчка от 18.12.2008г., ведно със
законната лихва от 04.01.2016г. до окончателното изплащане на сумите, като
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „К." ЕООД, /с ново име "Н.И КО" ЕООД/ с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Витоша, ул. „********, да
заплати на основание чл. 55,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД на О.П., със
седалище и адрес гр. Пирдоп, пл. „********, сумата 7690 лв. разноски пред СГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА О.П., със седалище и адрес гр. Пирдоп, пл. „********, да заплати на
„К." ЕООД, /с ново име "Н.И КО" ЕООД/ с ЕИК ********,
сумата 1058,20 лв., разноски
по делото съразмерно на уважената част от насрещните искове.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред САС.
СЪДИЯ: