Р Е Ш Е Н
И Е
260465/5.4.2021г.
гр.Варна, 05.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 140 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от О.В.И. *** срещу Наказателно постановление № 20-0819-003986/03.11.2020г.
на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че
наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение. Намира, че следва
да му бъде наложена глоба в размер на 20
лева. Оспорва констатациите, че е паркирал на кръстовище и изтъква, че
понятието „кръстовище“ е дефинирано в ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Явява се
след приключването на делото и обявяването му за решаване, като моли да му бъде
предоставена възможност да депозира писмени бележки. Такива обаче не са
постъпили не само в предоставения му за това срок, но и изобщо.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител. Депозира писмени
бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат присъдени в минималния размер.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 22.08.2020г.
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка “Ситроен Берлинго” с ДК№ *** по улиците на гр.Варна, като паркирал
автомобила в района на кръстовището, образувано от ул.Драгаш“ и ул.“Ивац“. Около 17,54ч. това обстоятелство било забелязано от св.П.А.В.- служител на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, който установил, че превозното средство е
паркирано на разстояние от около един метър от началото на кръстовището,
образувано от посочените улици. Във връзка с тези констатации на същата дата
свидетелят издал фиш за налагане на глоба в отсъствие на нарушителя на собственика
на автомобила, за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. На 22.08.20г.
жалбоподателят депозирал възражение срещу издадения фиш, поради което фишът бил
анулиран, а на 26.09.2020г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на И. за това, че е спрял и паркирал на по-малко от пет метра от
посоченото кръстовище. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил
предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 03.11.2020г. било издадено
и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена
глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетеля П.А.В., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочения
свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелят
лично е възприел местонахождението на паркирания автомобил и предоставя
необходимата за изясняването на делото информация. В. е категоричен, че
превозното средство е било паркирано на около метър от посоченото в акта
кръстовище. Доколкото се касае за минимално разстояние, което обективно може да
бъде преценено и без специално измерване, съдът приема, че автомобилът наистина
е бил паркиран на посоченото разстояние от ъгъла, образуван от улиците „Драгаш“
и „Ивац“. Показанията на свидетеля са от значение и
за установяване самоличността на нарушителя, тъй като пред него И. не е отрекъл,
че именно той е паркирал на процесното място. Твърденията на актосъставителя кореспондират на
приложените писмени доказателства, сред които с особено значение е попълненото
от жалбоподателя сведение от 26.09.20г., в което същият сочи, че на 22.08.20г.
е паркирал неправилно, на по-малко от 5 м. от кръстовище. При така установеното
и при липсата на доказателства в различна насока съдът прие изложената
фактическа обстановка за изяснена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП забранява престоят и
паркирането на кръстовище и на по-малко от пет метра от тях. Понятието
кръстовище е дефинирано в §6, т.8 от ДР на ЗДП, според която това е място,
където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно
ниво. По смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДП
в понятието „път“ се включват и улиците, т.е. пътните платна и тротоарите към
тях. Предвид показанията на свидетеля,
за които липсват основания да не бъдат кредитирани, съдът приема за безспорно
установено, че на посочената в НП дата жалбоподателят действително е паркирал
автомобила си на участък пътното платно, намиращ се на по-малко от пет метра от
процесното кръстовище. С това същият е нарушил
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят счита, че санкционната норма е определена неправилно,
като намира, че наказанието е следвало да бъде определено в размер на 20 лева,
по реда на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП (видно и от съдържанието на попълненото от
него сведение). Съдът намира, че санкционната норма е определено
правилно, а изложените от жалбоподателя доводи са неоснователни. Разпоредбата
на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда специално наказание за водач, който неправилно
паркира в зоната на кръстовище, какъвто е и процесният
случай. Наличието на специална норма изключва приложението на общата разпоредба
на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, предвиждащ наказание за водач, който неправилно
престоява или е паркирал неправилно. Законодателят е преценил, че паркирането в
зоната на кръстовище представлява по-голяма опасност за движението по пътищата
от обичайните случаи на неправилно паркиране, поради което е предвидил
специално наказание за такива случаи, поради което сочената от жалбоподателя
обща санкционна норма е неприложима. Наказанието е наложено във фиксирания
размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.
При извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от
приложеното копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи), в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата
си. Посочването първоначално в акта, че жалбоподателят е извършил нарушението
като водач, а след това- като собственик, не води до неяснота на административнонаказателното обвинение, тъй като е изрично
изписано, че нарушението се изразява с спиране и паркиране на процесното място. Следва да се отбележи, че в издаденото
наказателно постановление ясно е посочено, че жалбоподателят е санкциониран
като водач на лек автомобил, който
спира и паркира на по-малко от пет метра от кръстовище. По този начин, дори и
да се приеме, че в акта е допусната известна непрецизност при описанието на
обстоятелствата около нарушението, то същата е отстранена законосъобразно, по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и не е довела до накърняване на процесуалните права
на санкционираното лице.
По изложените съображения съдът
приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба,
като е наложил законосъобразно наказание,
при спазване на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание), тъй
като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този
вид. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на някакви конкретни
вредни последици, поради което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо
наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а
такива в случая липсват.
Предвид изложеното искането за
отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото
и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна съответно искане, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал.
5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал.
1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Производството по настоящото дело е протекло
в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение
в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 20-0819-003986/03.11.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“-Варна, с което на О.В.И. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева за
нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА О.В.И. ***, ЕГН:**********
*** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: